6 Р Е Ш Е Н И Е № 365/14 гр. София, 30.03.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 983 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на К., териториална дирекция [населено място], чрез инспектор-юрист Н. К., против решение № 129 от 15 май 2012 г., постановено по в.гр.д. № 102 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2012 г., с което е потвърдено решение № 263 от 23 ноември 2011 г., постановено по гр.д. № 269 по описа на окръжния съд в гр. Ловеч за 2009 г. за отхвърляне искането на комисията на основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ против С. Г. Й. и И. С. И. – двамата с адрес в [населено място], за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност от 985083 лева, състоящо се от недвижими имоти, моторни превозни средства, суми от продадени недвижими имоти, суми по банкови сметки и дружествени дялове. Касационното обжалване е допуснато с определение № 498 от 15 април 2013 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по въпроса какво следва да докаже ответникът: доходи, обосноваващи придобиването на всеки актив, или да установи положителен баланс за целия период на проверката. Констатирано е и противоречие с практиката на ВКС по въпросите законен източник на доходи ли е банковият кредит и определяне стойността на продаденото имущество по посочената в документите придобивна стойност, или по тяхната реална пазарна оценка. И по двата въпроса противоречието е намерено с разрешенията, дадени от ВКС в решение № 209 по гр.д. № 1462/2010 г., ІІІ г.о. С решението си въззивният съд приема, че ответницата е осъдена за престъпление, включено в обхвата на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, ответниците са придобили имущество на значителна стойност, но са установили законни източници за придобиването му (при възприети получени приходи от законни източници общо в размер на 8649,82 минимални работни заплати и общо сторените разходи през проверявания период в размер на 4975,75 минимални работни заплати, придобитото имущество е със значителна стойност, но поради положителната разлика от 3673,07 минимални работни заплати е оборена презумпцията на чл. 4 от закона). Счетено е, че за проверявания период ответниците са получили доходи от продажба на недвижимо имущество, като продажните цени по нотариални актове са по-високи от пазарните цени, изчислени от експертизата, поради което първите се приемат за реална цена. Посочено е, че следва да се вземат предвид доходите, получени от банкови кредити във вариант от рекапитулацията, без заемите, получени от частни лица. Възприето е, че следва да бъде извършено генерално изследване на всички придобити доходи от законни източници и на всички направени разходи през проверявания период, за да бъде направена преценка дали придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на проверяваното лице. По първия правен въпрос касационният съд приема, че предмет на изследване при преценката за наличие на законен източник на доход е възможността проверяваното лице да придобие съответния актив със законно получени средства. Така, както е необходимо при съпоставката между законните доходи на лицето и цената на придобитото имущество да се взема предвид цена към момента на придобиването на актива, следва да се установи и каква е била възможността този актив да бъде придобит с доход от законен източник към същия момент – дали при сделката е осъществена трансформация на средства, придобити чрез законен източник на доход. Аргумент за този извод се черпи и от обстоятелството, че в обхвата на чл. 3 ЗОПДИППД /отм./ попада и имущество, закупено с кредити и заеми, които са върнати със средствата, придобити от престъпната дейност. При приемане на противното придобити след трансформация в по-късен момент законно получени средства биха обосновали положителен баланс за съответния период от проверката, като по този начин се измени точният смисъл на законовото изискване, вложено в последния елемент от фактическия състав на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. По втория и третия правен въпрос обвързващата съдебна практика приема, че стойността на проверяваното имущество, с оглед преценката дали същото е на значителна стойност съгласно чл. 3, ал. 1 вр. § 1, т. 2 ДР ЗОПДИППД /отм./ е обективна величина, което означава, че следва да се преценява реалната му пазарна цена към момента на придобиването му (респективно и при съобразяването на получен при продажбата на актив доход – когато пазарната цена е по-ниска от отразената в документа – решение № 607 по гр.д. № 1116/2009 г., ІV г.о.), а не цената на проверяваното имущество по неговата придобивна цена, посочена в документите за собственост. По отношение на имуществото на правните субекти банковият кредит е задължение, а не средство за увеличаване на имуществото, тъй като подлежи на връщане, поради което пълният размер на получения банков кредит не следва да се третира като законен източник на доход по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, а като такъв следва да се третира само тази част от кредита, която проверяваното лице е върнало на банката до края на проверявания период. Горните становища са заявени както в посоченото от касатора решение № 209 по гр.д. № 1462/2010 г., ІІІ г.о., така и в изброените в него други решения на ВКС по чл. 290 ГПК, и се възприемат от настоящия съдебен състав. Допълнително следва да се посочи, че според ТР № 7/2013 г., ОСГК, в обхвата на чл. 3 ЗОПДИППД /отм./, попада и имущество, заплатено с кредити и заеми, които са върнати със средствата, придобити от престъпната дейност. Това обвързващо тълкуване на ВКС е сторено и предвид характера на заема като задължение на заемателя спрямо заемодателя, а не като източник на законен доход, поради което при отразяване в сметките при преценка на приходите и разходите за проверяваното лице, погасяването му следва да се вземе предвид при преценката на необходимите доходи за придобиването на последващи активи, както и какъв е източникът на доход, позволил погасяването на задължението. Независимо от различното разрешение, дадено от въззивния съд по тълкуваните правни въпроси, като краен резултат обжалваното решение е правилно. След допускането на касационното обжалване е постановено по-горе посоченото тълкувателно решение по тълк.д. № 7/2013 г. на ОСГК, с което е дадено задължително тълкуване на въпросите необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3 на ЗОПДИППД /отм./ и придобитото имущество, времето на нейното осъществяване и придобитото имущество, за да се постанови отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по реда на закона, и достатъчно основание ли е да не е установен законен източник на доходите за придобиване на имуществото през проверявания период по реда на ЗОПДИППД /отм./, за да е налице основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност. В посоченото тълкувателно решение обвързващо се приема, че законът изисква връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема. Придобиването на имуществото следва да е от установената, конкретна, престъпна дейност, и то тази, която е изрично определена в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./. Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е както пряко, така и косвено от престъпната дейност, но във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена, или да може да се направи предположение за съществуването й. Дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник в придобиването на имуществото. Необходимо е с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и имуществото, чието отнемане се иска. Н. на законен източник за придобиване на имущество не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин. По делото е установено, че със споразумение от 21 ноември 2002 г. по нохд № 509/2002 г. по описа на районния съд в гр. Велико Търново, одобрено от съда, ответницата Г., след като се е признала за виновна в това, че през м. август 2000 г. в [населено място], общ. В. Т., умишлено склонила длъжностно лице пазач на керамичен цех в същото село да присвои чужда движима вещ на стойност 430 лева, поверена й да я пази – престъпление по чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, е осъдена на глоба от 500 лева. Ответницата и съпругът й са придобили имущество на значителна стойност, оценено от комисията в мотивираното искане на 985083 лева – два апартамента и гараж (придобити през 2006 г.), три поземлени имота с жилищни сгради (придобити съответно през 2005 г., 2006 г. и 2009 г.), идеални части от имот и намираща се в него керамична фабрика (придобити през 2005 г.), дворно място и намиращите се в него сгради на бивше училище (придобито през 2005 г.), четири недвижими имота земеделски земи (придобити през 2006 г.), леки и товарни автомобили, суми от продажба на два апартамента (от 2002 г. и 2003 г.), суми по банкови сметки, дружествени дялове от капитал на О., притежавани от С. Й.. Според комисията е налице отрицателна разлика между установените доходи на ответницата и разходите й за посочения период от 5302,26 минимални работни заплати. Безспорно е установено наличието на първите две предпоставки за уважаване на искането с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ – с влязла в сила присъда ответницата е осъдена за деяние, посочено в чл. 3, ал. 1 от закона и е установено придобито имущество на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 ДР ЗОПДИППД /отм./. По спорния въпрос за наличието на третата предпоставка, въведен от ответницата с отговора на мотивираното искане, следва да се приеме, че въз основа на вида и характера на установената престъпна дейност и предвид представените доказателства, не се установява придобиването на имуществото да е станало пряко от изрично посочената престъпна дейност, нито може да се направи предположение за съществуването на такава връзка. Според касатора основателното предположение за придобиването на процесното имущество от престъпната дейност (пояснено едва в устните състезания пред касационния съд) се гради върху придобиването на активите на значителна стойност в кратък период от време след осъждането на ответницата, за който период тя и съпругът й нямат законни доходи, а доходите им се реализират от ипотекирането на съответното имущество. Логическа връзка между придобиването на активите на значителна стойност в непродължителен период от време след престъплението, липсата на придобити активи преди престъплението и липсата на законни източници на средства за придобиването им, не може да бъде направена в процесния случай. Неоснователно се твърди от касатора, че престъпната дейност, за която ответницата е осъдена – умишлено склоняване на длъжностно лице да присвои чужда движима вещ (оформител /преходна глава/ на вакуум преса), е от естество да формира имуществена облага. Видът и характерът на установената престъпна дейност не обосновават придобиването на имущество (чрез възмездни сделки) при условията на ЗОПДИППД /отм./, а неустановяването на законни източници на доходи за ответницата и съпруга й следва да се съобразява в хипотезата на различна правна фигура. Необходимо е още да се посочи и неоспореното от касатора обстоятелство, че ответниците са собственици на капитала на дружество с ограничена отговорност (ЕИК[ЕИК]), чиято дейност не е прекратена и производството на тухли не е спряло. Тъй като съобразно задължителното тълкуване по посоченото ТР, неустановяването на законен източник за придобиване на имущество не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин, и при неустановена по този начин връзка, следва да се заключи, че обжалваното въззивно решение като краен резултат е правилно. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 129 от 15 май 2012 г., постановено по в.гр.д. № 102 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2012 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: