Р Е Ш Е Н И Е № 160 гр.София, 08.05.2015г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на девети април две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Юлия Георгиева, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 4811 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Общинско предприятие „Е..”, [населено място], срещу въззивно решение от 21.12.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 12826/2013 г., в частта по исковете с правно осн по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, лихвата за забава върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ и съдебноделоводните разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 63/19.01.2015 г. по следните въпроси: кога е налице съществена промяна в трудовата функция на работника или служителя, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и за възможността да се уговори клауза за срок за изпитване с допълнително споразумение, по вече съществуващо трудово правоотношение, ако за новата длъжност се изисква по-ниска квалификация, в сравнение със заеманата преди това длъжност, както и когато преди това работникът е бил преместван на друга длъжност, без срок за изпитване за новата работа, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По касационните оплаквания: Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и присъждане на съдебноделоводни разноски по делото. Ответникът по касация С. К. С., не е изразил становище с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито по-късно в хода на съдебното производство. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното: Въззивният съд, като е потвърдил изцяло решението на първостепенния съд, е отменил уволнението на С. К. С., възстановил го е на заеманата преди това длъжност „работник смесено растениевъдно и животновъдно стопанство”, осъдил е работодателя да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 2500 лева, ведно с лихва за забава. За да постанови този резултат, съдът е установил, че между страните е съществувало трудово правоотношение за неопределено време,. По силата на включена клауза със срок на изпитване по смисъла на чл. 70, ал. 1 КТ до 31.12.2005 г. ищецът С. С. е бил назначен на длъжност „ветеринарен техник". С допълнително споразумение № РД-15-48/31.05.2007 г. трудовото правоотношение е било изменено, като от длъжността "ветеринарен техник" той е преминал на длъжност "ловец", без включена клауза за срок на изпитване. С допълнително споразумение № РД-15-124/27.09.2011 г. трудовото правоотношение е било отново изменено, като от длъжността "ловец" ищецът е преминал на длъжност "работник смесено растениевъдно и животновъдно стопанство", с уговорена клауза за срок на изпитване от 6 месеца, в полза на работодателя. Със заповед № РД-15-136/17.10.2011 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Съдът посочил, че само по изключение трудов договор за изпитване може да се сключва при вече съществуващо трудово правоотношение - когато по реда на чл. 119 КТ е съществено променена трудовата функция на работника или служителя. Съдът приел, че такава промяна не е осъществена, клаузата с включен срок за изпитване е недействителна, а трудовото правоотношение между страните се е превърнало в безсрочно и работодателят не е имал право да го прекрати на приложеното основание за уволнение – чл. 71, ал. 1 КТ. Въззивният съд в обжалваното решение установил, че основното задължение на служителя, заемащ длъжността „ловец” било да осъществява улов на безстопанствени и скитащи кучета, съгласно ЗМВД, да разтоварва заловените кучета в приемна клетка, като длъжността е била пряко подчинена на ръководителя на изолатора. "Работникът смесено растениевъдно и животновъдно стопанство" имал задължения да се грижи за заловените кучета, настанени в приюта, вкл. да помага при разтоварването и настаняването на доставените в приюта кучета, като длъжността е пряко подчинена на ръководител обособено звено. Въззивният съд достигнал до извод за идентичност в трудовите задължения по двете длъжности поради това, че те били свързани все с дейността на работодателя по грижите за безстопанствените кучета, а и при двете длъжности, кучетата се разтоварвали в приюта, от което следвало, че длъжностите били функционално свързани. Прието е още, че не било необходимо изпитване на служителя за новата длъжност, след като, по националния класификатор на длъжностите, тя била определена за заемане от нискоквалифицирани работници, а заеманата преди това длъжност "ловец" била за квалифицирани работници. Освен това, при преминаване от длъжност "ветеринарен техник" на длъжност "ловец", между страните по трудовото правоотношение не била уговорена клауза за изпитване. При разрешаването на първия от повдигнатите материалноправни въпроси – кога е налице съществена промяна в трудовата функция на работника или служителя, разрешението на въззивния съд противоречи на трайно установената и задължителна за него съдебна практика по чл. 290 ГПК. В приложените към касационната жалба решение № 7/01.04.2011 г. на ВКС по гр.д. № 954/2009 г. на ІV г.о. и решение № 498/2012 г. на ВКС по гр.д. № 1561/2010 г., ІV г.о., е изяснено, че при преценка за идентичност на трудовите задължения се изхожда от естеството на работа, от свойствените задължения за длъжността – има ли съществена разлика в трудовите функции; едни и същи трудови задължения могат да имат различно съдържание, отнесени към различни трудови функции, в зависимост от спецификата на съответната длъжност, от предмета на дейност, и от организацията на предприятието. Въззивният съд достигнал до извод, че няма промяна в трудовите функции на длъжността "ловец" и "работник смесено растениевъдно и животновъдно стопанство" поради това, че и двете били свързани с основната дейност на работодателя, били функционално свързани по между си. Съдът не е съобразил, че е налице съществено различие в основните трудови функции по двете длъжности – при едната е осъществяването на улов на безстопанствени кучета, а при другата – грижа за вече уловените кучета в приюта, като безспорно уменията, които трябва да притежават служителите за двете длъжности, са съществено различни. Налице е сходство в задължението за разтоварване на заловените кучета в приюта, но и при него ловецът има водеща роля, а работникът смесено растениевъдно и животновъдно стопанство – помощна. По материалноправния въпрос за възможността да се уговори клауза за срок за изпитване с допълнително споразумение, по вече съществуващо трудово правоотношение, ако за новата длъжност се изисква по-ниска квалификация, в сравнение със заеманата преди това длъжност, както и когато преди това работникът е бил преместван на друга длъжност, без срок за изпитване за новата работа, съставът на Върховния касационен съд приема следното: В чл. 70 КТ законодателят изрично е допуснал възможността да се уговори клауза за срок за изпитване, включително и по вече съществуващо трудово правоотношение между страните, ако съществено е променена трудовата функция на работника или служителя – арг. чл. 70, ал. 5 КТ. Изпитването на работника е с оглед възможността му да се справи с променените трудови задължения, съответно да се установи дали новата длъжност е подходяща за него. Тази възможност изцяло зависи от преценката на работодателя и/или работника; те не са длъжни да се възползват от нея. Качествата на работника или служителя, неговата квалификация се проверяват с оглед годността му да изпълнява новите трудови функции, поради което е без значение дали за предишната работа е била необходима по-висока квалификация и образование. Няма никакво ограничение или законова забрана за приложение на чл. 70, ал. 1 КТ, щом са налице условията за това, като е без значение дали при други случаи на промяна в длъжността на работника, работодателят или работникът са договаряли и срок за изпитване. Забраната по чл. 70, ал. 5 КТ – сключването на повече от един договор със срок за изпитване е само за една и съща работа, независимо от наименованието на длъжността. Няма да е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1 КТ и в случаи на същетвуващо трудово правотоношение, когато работодателят вече е проверил годността на работника или служителя и последният също е наясно с възможността да се справи с работата – напр. по-рано е изпълнявал трудовите функции, съставляващи същинското съдържание на новата длъжност. Разрешението на въззивния съд и по този въпрос противоречи на даденото по реда на чл. 290 ГПК от състава на Върховния касационен съд тълкуване. В. съд правилно е приел, че трудов договор за изпитване може да се сключва при вече съществуващо трудово правоотношение, когато по реда на чл. 119 от КТ е съществено променена трудовата функция на работника или служителя. В противоречие с материалния закон – чл. 70 КТ обаче е поставил и допълнителни условия – длъжността, за която е уговорена клаузата за изпитване да не е по-нискоквалифицирана и при предишни промени в длъжността, винаги да е уговарян срок за изпитване. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. По изложените по-горе съображения, решението е неправилно – постановено в противоречие с материалния закон – и следва да бъде касирано, като спорът бъде разрешен от касационната инстанция по същество, и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и искът за мораторна лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, бъдат изцяло отхвърлени. Ищецът С. К. С. следва да заплати на ответника Общинско предприятие „Е...”, [населено място] сторените по делото във всички инстанции съдебноделоводни разноски в размер общо на 300 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Дължимите по иска държавни такси и разноските за изготвяне на съдебна експертиза са за сметка на съдебната власт. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 21.12.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 12826/2013 г., в частта по исковете с правно осн по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, лихвата за забава върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, съдебноделоводните разноски по делото и държавната такса, присъдена по чл. 78, ал. 6 ГПК и вместо това ПОСТАНОВИ ОТХВЪРЛЯ исковете на С. К. С. против Общинско предприятие „Е..” за отмяна на заповед за уволнение І РД-15-136/17.10.2011 г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди това длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КГ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2500 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и на лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното издължаване. ОСЪЖДА С. К. С. да заплати на Общинско предприятие „Е.. е” сумата в размер на 300 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК , направени по делото във всички инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: