5 Р Е Ш Е Н И Е № 371 София, 21 ноември 2014година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ:ПЛАМЕН ТОМОВ РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря: Мира Недева и в присъствието на прокурора: Петър Долапчиев изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1326 по описа за 2014 година Срещу въззивно решение, постановено по внчхд № 81/2014 г. на Окръжен съд - гр.Ловеч, с което е прекратено наказателното производство, е подадена касационна жалба от частния тъжител М. И. Б.. В съдебно заседание жалбата се поддържа от повереник, с оплаквания за нарушение на закона и съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение . Подсъдимите А. И. и П. В. не са взели участие в производството, представляват се от защитник, който намира жалбата изцяло неоснователна, а постановеното решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила. Представителят на Върховната касационна прокуратура е на становище за законосъобразност и правилност на въззивното решение, за правилно приложение на закона при прекратяване на производството, както и в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда при отхвърляне на гражданския иск като неоснователен и недоказан. Правилно са присъдени и разноските по делото. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение от 09.05.2014 г., постановено по внчхд № 81/2014 г. на Окръжен съд - гр.Ловеч е отменена присъда (в наказателната й част) по нчхд № 3701/2010 г. на Районен съд - гр.Плевен, с която подсъдимите А. И. и П. В. са признати за невиновни и оправдани по повдигнатото с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 НК във вр. с чл.147, ал.1 НК във вр. с чл.20, ал.2 НК и на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК във вр. с чл.81, ал.3 НК във вр. с чл.80, ал.1, т.5 НК е прекратено наказателното производство срещу двамата. В останалата й част, с която е отхвърлен гражданският иск за неимуществени вреди, предявен от частния тъжител срещу подсъдимите, присъдата е потвърдена. На частния тъжител са възложени направените разноски по делото в размер на 2600 лева. ПО ЖАЛБАТА на частния тъжител М. Б.: Основното несъгласие на повереника на частния тъжител е за това, че липсва произнасяне по основателността и доказаността на гражданския иск, а потвърждаването на отменената оправдателна присъда е с мотиви, „които биха били релевантни само ако се разглежда деянието като престъпление, което не е доказано и подсъдимият е оправдан, а не като деликт (вреда от непозволено увреждане)”. Оспорва се изцяло изводът на въззивния съд, че „в конкретния случай се касае за изказване на мнение от страна на двамата въззиваеми по възприетите от тях факти, изложени в процесния сигнал, но те и двамата са били убедени, че същите отговарят на истината”. Поддържа се оплакване, че въззивното решение е в грубо нарушение на тълкувателно решение № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС, тъй като както бе посочено по-горе липсвало произнасяне по основателността на деликтната отговорност на двамата подсъдими. Възразява се също, че въззивният съд е приел по фактите, че отразеното в сигнала срещу частния тъжител от двамата подсъдими било „лично мнение”, и че то би било такова, ако писанието им бе адресирано до частния тъжител, а не до отделите в структурите на МВР - гр.София, които разследват и ангажират дисциплинарната отговорност на служителите в МВР и ако това мнение не бе станало повод за образуване на дисциплинарно производство срещу него, за отстраняването му от задачи, свързани с работата, а и издаване на статия в пресата. Възразява се и по прекомерния размер на присъдените в полза на подсъдимите разноски, като в тази връзка се твърди и неяснота дали общият размер на разноските за двете производства пред двете инстанционни съдилища е в размер на 2600 лева или това са разноските само за въззивната инстанция. Доводите са основателни, макар и не изцяло обхващащи допуснатите от въззивния съд съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. Въззивното производство е образувано по жалба на частния тъжител М. Б. , срещу оправдателна присъда по посоченото по-горе дело на РС гр. Плевен, с която двамата подсъдими са признати за невиновни и оправдани да са извършили престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 НК във вр. с чл.147, ал.1 НК във вр. с чл.20, ал.2 НК. В съдебно заседание на 26.03.2014 г. състав на Окръжен съд-гр.Ловеч е изслушал по даване ход на делото само подсъдимите, но не и частния тъжител, който е бил в залата. Делото е отложено по повод молба на защитника на подсъдимите, който е бил служебно ангажиран. В следващото съдебно заседание на 09.04.2014 г. частният тъжител не се е явил, но е бил редовно призован, заради което е даден ход на делото и защитата на подсъдимите е пледирала за неоснователност на жалбата на частния тъжител и за законосъобразност на постановената оправдателна присъда, с искане да бъде потвърдена. В последна дума в същото съдебно заседание и двамата подсъдими са поискали да се потвърди присъдата на Районен съд - гр.Плевен, а подсъдимата И. изрично е заявила „не смятам, че съм виновна”. След последна дума съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в срок. Както бе посочено по-горе с цитираното решение въззивният съд е отменил оправдателната присъда и на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК, поради изтекла давност, е прекратил наказателното производство срещу двамата подсъдими. Известно е, че прилагането на давност по отношение на наказателната отговорност не води автоматично до отпадане на гражданската такава. Въззивният съд е дължал произнасяне по гражданския иск за наличие или не на деликт, поради което основателни са възраженията на повереника на частния тъжител за това, че в решението си въззивният съд не разглежда въпроса за деликтната отговорност, която се движи по други правила на доказване. Разсъжденията относно наличието или не на обективна и субективна страна на престъплението по чл.148 НК вр. с чл.147 НК (та л.28 от решението) няма как да замести дължимите от въззивния съд мотиви по съществуваща или несъществуваща деликтна отговорност на двамата подсъдими. Без убедителен отговор е останало и възражението за прекомерен размер на възнаграждението и оттам на присъдените и дължими от частния тъжител разноски по делото.Отразеното в едно изречение пълно споделяне на соченото от защитата на подсъдимите (прието вероятно като аргумент ), и че „действително не е налице твърдяното завишаване на разноските”, тъй като се касае за разглеждане на настоящото дело в тридесет отделни съдебни заседания, няма как да се приеме като произнасяне за „прекомерност” или не на присъденото възнаграждение на защитника на подсъдимите. Вярно е, че НПК не урежда изрично въпроса, както е например в чл.78 ал.5 ГПК във вр. с чл.36 от Закона за Адвокатурата, който може да се приложи по аналогия, във връзка с препращатата норма на чл.88 ал.1 НПК –„доколкото в него (НПК) няма съответни правила, се прилага ГПК”. Освен посоченото по-горе по жалбата на частния тъжител ВКС намира, че следва да се вземе предвид и следното: Очевидно двамата подсъдими в съдебно заседание са заявили, че желаят оправдателната присъда да бъде потвърдена и не са взели становище относно приложението на института на давността. Прекратявайки производството, въззивният съд е допуснал особено съществено нарушение на чл.24, ал.2 НПК, несъобразявайки, че в случаите на т.3, на ал.1, чл.24 НПК наказателното производство не се прекратява, ако подсъдимият направи искане то да продължи. Настъпването на давност след постановена първоинстанционна присъда може да доведе до прекратяване на наказателното производство и отмяна на оправдателната присъда, само в наказателната част, и то след изрично становище на подсъдимия, съобразно разпоредбата на чл.24, ал.2 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд намира постановеното въззивно решение при съществени процесуални нарушения и нарушение на закона, а касационната жалба на частния тъжител основателна. Ето защо, и на основание чл.354, ал.3, т.2 и 3 НПК във вр. с чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение по внчхд № 81/2014 г. на Окръжен съд - гр.Ловеч и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: