2 РЕШЕНИЕ N. 222 София, 21.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 13 декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: мАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар Лилия Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов дело N 803-2010 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. З. Г. от г.Б. срещу въззивното решение от 23.12.09г. по г.д.№785/09г. на ОС-г.Д., в частта му с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 22.07.09г. по г.д.№409/07г. на РС-г.Б., в частта му с която са отхвърлени исковете на К. З. Г. от г.Б. срещу Н. Е. К., действащ като [фирма]-г.Б. за заплащане на наемна цена за ползване на земеделска земя в размер на 3926.16лв. по договор от 21.11.02г. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/. Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос за естеството на признанието, изходящо от длъжника, както и за породените от него правни последици по отношение течението на погасителната давност. В тази връзка касаторът развива съображения, че във фактическия състав на признаване на вземането от длъжника, което е годно да прекъсне давността по смисъла на чл.116 б.”а”ЗЗД се включва единствено признаване на задължението му към кредитора и то към момента на признанието, а не към момента когато се признае фактическия състав, от който е произлязло това задължение. В този смисъл се сочи и практика на ВС-решение №220/27.1.1969г. по г.д.№2209/68г. на ВС-І г.отд. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл.281ГПК приема следното: За да отхвърли предявените в обективно кумулативно съединение искове на К. З. Г. от г.Б. срещу Н. Е. К., действащ като [фирма]-г.Б. за заплащане на рента в размер на 205 лв. за 2001г., 1636.36лв. за 2002г., 1728лв. за 2003г. или общо след допуснатото увеличение на иска за сумата 6350.48лв. въззивният съд е приел, че същите са погасени с кратката 3-годишна давност, предвид разпоредбата на чл.111 б.”в” ЗЗД и естеството на периодичните платежи по договора за наем, какъвто е квалифициран сключения между страните договор за аренда. По делото е безспорно установено, че между страните е имало договор за аренда на земеделска земя, който обаче не бил сключен и не е бил съобразен с изискванията на ЗАЗ/чл.3 и чл.4 ЗАЗ/, обстоятелство дало основание на въззивният съд да приеме, че между страните е имало породено наемно правоотношение, респ. конвертиране на нищожния аренден договор между страните в наемен договор. Предвид съществуваща задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК в точно противоположен смисъл този извод на въззивният съд не може да бъде споделен. Ето защо въззивният съд след като е констатирал нищожност на така сключения между страните договор за аренда на земеделска земя в противоречие с императивни разпоредби на ЗАЗ/чл.3 и сл.ЗАЗ/ е следвало да определи действителното правно основание на така предявените искове, което той не е сторил. В тази връзка следва да се посочи, че липсва нормативна опора на формулирания от въззивният съд извод, че нищожният договор за аренда автоматически се преобразува в наемен договор на земеделска земя. След като не е определено естеството на породеното между страните правоотношение, то не би могло да се отговори правилно и на обуславящия изхода на делото въпрос относно естеството на признанието, изходящо от длъжника, както и за породените от него правни последици по отношение течението на погасителната давност. ВКС-ТК намира, че между страните в конкретния случай е възникнало кондикционно правотношение, уредено в чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД-разменени между страните престации при начална липса на основание, обстоятелство което предопределя и началния момента на исковата давност, а именно деня на получаване на престацията-вж. в този смисъл разрешението, дадено в т.7 от ППВС №1/1979г. на ВС. Като не е съобразил горното въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато при условията и предпоставките на чл.293 ал.3 ГПК за ново разглеждане от друг състав на ОС-г.Д. Водим от горното ВКС-ТК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение от 23.12.09г. по г.д.№785/09г. на ОС-г.Д., в частта му с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 22.07.09г. по г.д.№409/07г. на РС-г.Б.. ВРЪЩА делото в отменената му част за ново разглеждане от друг състав на ОС-г.Д. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: