Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 351   София,06.07.2010 година   В  ИМЕТО  НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България,Второ  гражданско отделение,в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и десета година,в състав:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева                                                             ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова                                                                    Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 518 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г. М. и Й. А. М. от гр. Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд Б. , постановено на 22.05.2008г. по гр.д. №1450/2007г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е допуснато да се извърши съдебна делба между И. Г. М.,Й. А. М.,Г. Д. М. и Д. Г. М. на апартамент,намиращ се на първия етаж от многофамилната четириетажна жилищна сграда 04279.604.262.2 по кадастралната карта на Б. ,попадаща в поземлен имот 0427604.262 с адрес ул.”Г”№16,при квоти ¼ ид.част в режим на съпружеска имуществена общност за И. Г. М. и Й. А. М.,2/4 ид.части за Г. Д. М. и ¼ ид.част за Д. Г. М.. С определение №538/02.07.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса има ли качеството длъжник в изпълнителното производство съпругът на лицето,срещу което е насочено изпълнение по издаден на извънсъдебно основание изпълнителен лист за задължение,поето за задоволяване нуждите на семейството. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че предмет на възлагане в производството по изп.дело №87/2004г. е само ¼ ид.част от имота. Поддържат,че за недвижим имот,който е изнесен на публична продан за дълг на единия съпруг,поет за задоволяване нуждите на семейството съгласно чл.25,ал.2 СК,качеството длъжник има и другият съпруг,което в случая е признато с решение на Б. окръжен съд,постановено по гр.д. №888/2006г. С оглед на това поддържат,че предмет на изпълнителното производство е била ½ ид.част от имота,която съпрузите З. С. М. и Д. Г. М. са притежавали в режим на съпружеска имуществена общност,тази ½ ид.част е била възложена и понастоящем е собственост на касаторите,като Д. Г. М. не притежава дял от процесния недвижим имот. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това бъде постановено друго,с което процесният имот бъде допуснат до делба само между И. Г. М. и Й. А. М. с дял ½ ид.част в режим на съпружеска имуществена общност и Г. Д. М. с дял ½ ид.част. Ответниците по касационна жалба Г. Д. М. и Д. Г. М. не изразяват становище. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Производството е за делба във фазата по допускане. За да постанови обжалваното решение,с което процесният апартамент е допуснат до делба между съсобственици И. Г. М., Й. А. М.,Д. Г. М. и Г. Д. М. въззивният съд е приел,че през 1997г. Г. Д. М. е придобил ½ ид.част от правото на строеж за изграждането на масивна триетажна жилищна сграда,а през 2002г. Зорка С. М. е придобила възмездно по време на брака си с Д. Г. М. останалата ½ ид.част от правото на строеж. Сградата е построена и процесният апартамент представлява самостоятелен обект в нея,с оглед на което е прието,че с построяването на сградата Г. Д. М. е придобил право на собственост върху ½ ид.част от същите,а останалата ½ ид.част от апартамента е придобита в режим на съпружеска имуществена общност от З. С. М. и Д. Г. М.. П. 2004г. И. Г. М. и Й. А. М. се снабдяват с изпълнителен лист против З. С. М. по реда на чл.237,б.”е” ГПК/отм./ за сумата 18488лв. като изпълнението е насочено срещу делбения апартамент-с постановление от 16.11.2004г. съдия изпълнителят е насочил публична продан на ½ ид.част от апартамента поради наличие на предпоставките на чл.389в,ал.2 ГПК/отм./ във вр. с чл.388 ГПК/отм./ и с влязло в сила постановление от 24.03.2006г. на взискателите е възложена ½ ид.част от апартамента. Прието е,че в случая не е налице писмено съгласие на съсобственика Г. Д. М. и на съпруга-недлъжник Д. Г. М. по смисъла на чл.388 ГПК/отм./ за продажба на целия имот,поради което с оглед на обстоятелството, че длъжникът З. С. М. е била собственик само на ¼ ид.част от имота /притежавала е при равни права в режим на съпружеска имуществена общност с Д. Г. М. ½ ид.част от имота/ и доколкото изпълнението не е било насочено и срещу съпруга-недлъжник,то посредством публичната продан И. Г. М. и Й. А. М. са придобили право на собственост само върху принадлежащата на длъжника ¼ ид.част от имота. По въпроса има ли качеството длъжник в изпълнителното производство съпругът на лицето,срещу което е насочено изпълнение по издаден на извънсъдебно основание изпълнителен лист за задължение, поето за задоволяване нуждите на семейството в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика. В решение на ОС Б. ,постановено по гр.д. №888/2006г. е прието,че съпругът на лицето,срещу което е издаден изпълнителен лист за задължение,поето за задоволяване нуждите на семейството,има качеството длъжник в изпълнителното производство. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираното решение и в постановеното по настоящето дело по поставения въпрос,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №456/11.07.2008г., постановено по гр.д. №1450/2007г. по описа на Окръжен съд Б. като съображенията за това са следните: Съгласно чл.25,ал.2 СК,1985г./отм./ за задълженията,които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нуждите на семейството,те отговарят солидарно. Тази разпоредба дава възможност на кредитора да предяви иск за плащане на дълга и срещу двамата съпрузи,дори задължението да е поето само от единия от тях. Ако обаче претенцията е била насочена само спрямо съпруга,който е поел задължението и съответно само спрямо този съпруг е постановено осъдително решение, качеството длъжник в изпълнителното производство има само този съпруг. В тази хипотеза намират приложение разпоредбите на чл.389а ГПК/отм./ и чл.389в ГПК/отм./ като в изпълнителното производство съпругът,срещу когото изпълнителен лист не е издаден,се счита за съпруг-недлъжник по смисъла на тези разпоредби. И ако не е налице негово съгласие изпълнението да бъде насочено върху целия имот,с оглед препращането към чл.388 ГПК/отм./ може да бъде продадена само идеалната част на длъжника,макар имотът да е описан изцяло /чл.389в,ал.2 ГПК/отм./ във вр. с чл.388 ГПК/отм./. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема,че обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. Правилно въззивният съд е приел,че качеството длъжник в изпълнителното производство е имала само З. С. М. реда на чл.237,б.”е” ГПК/отм./ изпълнителен лист е бил издаден само срещу нея,но не и срещу нейния съпруг Д. Г. М.,т.е. липсва искане от страна на кредиторите за издаване на изпълнителен лист и спрямо Д. Г. М.,както и искане за насочване на изпълнително производство спрямо него. Правилно е прието също така,че след като липсва съгласие на Г. Д. М. и Д. Г. М. по смисъла на чл.388 ГПК/отм./ за продажба на целия имот,то по реда на публичната продан извършената продажба има вещноправно действие само по отношение на притежаваната от длъжника З. С. М. ¼ ид.част от апартамента като посредством извършената продажба съществуващата между нея и Д. Г. М. съпружеска имуществена общност е прекратена. С оглед на този извод правилно въззивният съд е дал указания,че в делбеното производство като съделител следва да участвува и Д. Г. М. и е допуснал делбата с участието на всички лица,за които по делото е установено,че притежават съответна идеална част от имуществото, предмет на делбата. Изводите на въззивния съд за наличие на съсобственост,за лицата, които притежават дял от имота,предмет на делбата и за притежаваните от тях дялове от съсобствения имот са правилно. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,правилно е приложен материалният закон, поради което по реда на чл.293,ал.1 ГПК същото следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Окръжен съд- Б. , постановено на 11.07.2008г. по гр.д. № 1450/2007г. Председател:   Членове: