Р Е Ш Е Н И Е
№ 65 София, 06.07.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева 1878 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. М., Р. Д. А., С. И. М., Л. И. С., И. Г. С., Л. Г. С., С. Ф. Г. и Д. Г. Д. срещу решение № 2667 от 15.11.2018 г. по в. гр. д. № 718/2018 г. на Софийския апелативен съд.
Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е неправилно. В нарушение на процесуалните правила и чл.12 ГПК съдът не обсъдил направените в жалбата доводи, че процесният имот не е станал общинска собственост на посочените в АОС основания по чл.2, ал.1, т.5 и чл.2, ал.2, т.5 ЗОбС, тъй като към 1999 г. не е представлявал местен път, улица, площад, обществен паркинг или зелена площ, а също така не е бил и без собственик, който не може да бъде установен. След като Столична община не е била собственик на процесния имот на посочените в АОС основания, тя не би могла да го апортира в капитала на дружеството-ищец „Софийски имоти“ ЕАД. Неправилен бил изводът на съда, че е без значение за изхода на делото оспорването на представения по делото акт за общинска собственост, доколкото ищецът основава правото си на собственост на апорта. Неправилен бил и изводът на съда, че субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което имотът е бил възстановен на жалбоподателите, не се разпростират спрямо ищеца „Софийски имоти“ ЕАД, тъй като той не е участвал в производството по това дело. Не е съобразено обстоятелството, че след като в административното производство е участвала поземлената комисия, постановеното решение обвързва общината, която е собственик на 100% от капитала на ищцовото дружество. Неправилен бил и изводът на съда, че е налице пречката на § 11 ДР на ЗПСПК за възстановяване на собствеността върху спорния имот – след като имотът не е бил собственост на Столична община, той не би могъл реално да бъде апортиран в капитала на „Софийски имоти“ ЕАД. И на последно място – не било обсъдено възражението, че липсва идентичност по площ, съседи и месторазположение на имота, посочен в исковата молба и имота, описан в АОС № 624/1999 г.
Ответникът в производството „Софийски имоти“ ЕАД оспорва жалбата.
Третото лице помагач на страната на ищеца И. С. Д. счита, че жалбата е основателна.
С определение № 16 от 14.01.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, с оглед необходимостта от проверка правилността на извода на въззивния съд, че е без значение за изхода на делото оспорването на акта за общинска собственост от 1999 г., който легитимира Столична община като собственик на процесния имот, апортиран впоследствие в капитала на ищеца „Софийски имоти“ ЕАД.
Предмет на делото е предявен от „Софийски имоти“ ЕАД отрицателен установителен иск – че ответниците И. Д. М., Р. Д. А., С. И. М., Л. И. С., И. Г. С., Л. Г. С., С. Ф. Г. и Д. Г. Д. не са собственици на процесния имот с площ от 1560 кв. м., представляващ част от ПИ № ......, включен в УПИ ..., съгласно плана за регулация на местност „Г.“, кв...., [населено място], утвърден с решение № 23 по протокол 23/19.03.2001 г. на СОС, представляващ част от бивш имот ... по кадастралния план от 1957 г., който имот е заснет с идентификатор ......... по КККР, одобрени със заповед № РД-18-35/09.06.11 г. на изпълнителния директор на АГКК. Правният интерес от този иск е обоснован с обстоятелството, че Столична община е включила в капитала на дружеството-ищец имот № ..., който включва процесните 1560 кв. м. и това е станало въз основа на решение на Столичния общински съвет № 106 по протокол № 27 от 27.07.2001 г., вписано в търговския регистър с решение № 41 от 17.10.2001 г. на СГС-ФО. Ответниците по иска и жалбоподатели в настоящото производство са се позовали на право на собственост върху спорните 1560 кв.м., възникнало от реституция по ЗСПЗЗ – решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ от 10.03.2008 г. по гр. д. № 27794/2007 г. на СРС, 38 с-в и последващо решение № 185 от 05.04.2008 г. на ОСЗГ П..
За да потвърди първоинстанционното решение, с което отрицателният установителен иск е уважен, въззивният съд е приел, че е налице правен интерес от предявения иск. Ищецът твърди за себе си право на собственост върху спорния имот, което установява с представените доказателства.
По съществото на спора е прието, че собственик на капитала на „Софийски имоти“ ЕАД е Столична община. Още през 2001 г. терен, който включва спорните 1560 кв.м., е бил апортиран в капитала на това дружество с решение на Столичния общински съвет, като апортът е вписан в търговския регистър на 17.10.2001 г. с решение на Софийски градски съд и по този начин е настъпило вещноправното действие на прехвърляне на собствеността върху имота, съгласно чл.74, ал.4 ТЗ. Без значение за изхода на делото е оспорването на акта за общинска собственост от 1999 г., който не създава права, но се ползва с обвързваща материална доказателствена сила на отразените в него факти, тъй като ищецът основава правото си на собственост на апорта. През 2006 г. е открита процедура за приватизация на „Софийски имоти“ ЕАД, затова е била налице пречката на § 11 ЗПСПК за реално възстановяване на собствеността върху процесния имот по реда на ЗСПЗЗ със съдебното решение от 2008 г. по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и последващото решение № 185/05.04.2008 г. на ОСЗГ П.. Субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ обвързват само страните /жалбоподател и административен орган/, но не и третите лица с противопоставими материални права. Решението на съда по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ няма конститутивно действие, а такова действие има само последващото решение на административния орган – ОСЗ /ПК, ОСЗГ/. При възникналата конкуренция на права преценката за това на кого принадлежи собствеността следва да се извърши в съдебния исков процес. ЗСПЗЗ не предвижда безусловно възстановяване на правата на бившите собственици. Предвидени са и изключения, в които бившите собственици се обезщетяват. Изключение от правилото за реално връщане на отнетите земеделски земи се съдържат в § 11 от ДР на ЗПСПК и § 6, ал.6 ПЗР на ЗППДОбП /отм./. Конститутивният ефект на решението на ОСЗГ от 2008 г. не може да бъде зачетен, тъй като към момента на постановяването му имотът е бил включен в капитала на дружество с повече от 50 % общинско участие.
Решението е неправилно като резултат.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че съдебното решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ не обвързва и не може да бъде противопоставено на ищеца в настоящото производство “Софийски имоти“ ЕАД, тъй като той не е участвал в производството по това дело. Общинската служба по земеделие /ОСЗГ П./, която е била страна в административното производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, е държавен орган и нейното участие в процеса може да обвърже държавата, съгласно приетото в ТР № 5/14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г. на ОСГК, но не и общината и нейните правоприемници, какъвто е „Софийски имоти“ ЕАД. Към момента на образуване на делото спорният имот вече е преминал в патримониума на Столична община – първо на основание § 7, ал.1, т.7 ЗМСМА, а след това на посоченото в АОС аналогично основание чл.2, ал.1, т.5 ЗОбС, в редакцията към момента на съставяне на акта, доколкото имот № ........, който включва спорните 1560 кв. м., е представлявал общински път. Следователно правоприемството между държавата и общината по отношение на този имот, което е настъпило преди завеждане на делото по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, не може да обоснове извод за обвързване на общината и нейните правоприемници от формираната сила на пресъдено нещо. Столична община и нейните правоприемници не са участвали в производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и затова те могат да искат упражняване на косвен съдебен контрол по чл.17, ал.2 ГПК върху това решение, както правилно е приел и въззивният съд. В този смисъл е и практиката на ВКС – решение № 71 от 15.07.2015 г. по гр. д. № 350/2015 г., II-ро г. о.; решение № 298 от 25.03.2014 г. по гр. д. № 3296/2013 г. на I-во г.о.; решение № 194 от 04.11.2016 г. по гр. д. № 2072/2016 г. на I-во г.о.
Очевидно неправилен е обаче изводът на въззивния съд, че е без значение за изхода на делото направеното оспорване на представения акт за общинска собственост, тъй като ищецът „Софийски имоти“ ЕАД основава правото си на собственост на извършения апорт на процесния имот в неговия капитал. За да породи апортът вещноправно действие, праводателят на ищеца Столична община трябва да е бил собственик на имота. Тази собственост е удостоверена с акта за общинска собственост. Но доколкото той не създава права, както правилно е приел и въззивният съд, оспорването му не е без значение за изхода на делото. Съдът е следвало да вземе становище по това оспорване и да прецени дали Столична община е била собственик на имота, а оттам – дали апортът му в капитала на ищеца „Софийски имоти“ ЕАД е породил вещноправни последици. Липсата на такова становище на въззивния съд налага произнасяне на ВКС по тези въпроси.
По делото е представен акт за общинска собственост № .... от 08.10.1999 г., в който е посочено, че терен с площ от 9166 кв. м., находящ се в местността „К.“, кад.лист № 651,[жк]е частна общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.5 и чл.2, ал.2, т.5 ЗОбС. Съгласно действащата към момента на съставяне на АОС редакция на чл.2, ал.1, т.5 ЗОбС, общинска собственост са местните пътища, улиците, които не са част от републиканската пътна мрежа, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. От приложената към АОС скица, отбелязванията в акта и експертизите на в.л. С. К. от 29.04.2015 г. се установява, че процесните 1560 кв. м. са част от имота, посочен в цитирания АОС и съответно – част от имота, апортиран от Столична община в капитала на ищеца „Софийски имоти“ ЕАД. Установява се също, че процесният имот попада непосредствено под пътното платно на първия мост /виадукт/ в[жк]– в този смисъл допълнителното заключение на вещото лице от 21.09.2015 г. и обясненията му в съдебно заседание на 24.11.2016 г.
При тези данни следва да се приеме, че процесният имот, макар и да не попада върху пътното платно, а непосредствено под него, попада в обхвата на пътя, съгласно чл.5, ал.1, т.1 и ал.3 от Закон за пътищата. Според цитираните текстове пътищата /пътната инфраструктура/ имат следните елементи: обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности, а обхватът на пътя по дължината на пътните съоръжения за премостване на препятствия /в закона неточно е използвана думата преместване, а не терминът премостване/ и над тунелите включва хоризонталната проекция на съоръжението върху терена и ограничителните ивици от двете страни на тази проекция. Следователно – по смисъла на чл.5, ал.1 и ал.3 от Закона за пътищата, в обхвата на пътя влиза не само пътното платно, а и хоризонталната му проекция върху терена, когато пътят минава през пътни съоръжения по смисъла на § 1, т.3 от ЗР на ЗП: мостове, виадукти, естакади, надлези, подлези, тунели и др.
Процесният имот, който попада изцяло под пътното платно на изграден мост, е част от пътя по изложените по-горе съображения. Затова издаденият акт за общинска собственост, който се основава на чл.2, ал.1, т.5 ЗОбС, в редакцията му към 08.10.1999 г., вярно удостоверява правото на собственост на общината върху този имот, който представлява местен път по смисъла на цитираната разпоредба на ЗОбС. Според заявеното от вещото лице С. К. в съдебно заседание на 24.11.2016 г. естакадата не се е променила от 1991 г. до момента, т.е. процесният имот е имал същите характеристики още към 1991 г.
В качеството си на част от местен път, процесният имот представлява публична общинска собственост. Това следва от изричния текст на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата, според който общинските пътища са публична общинска собственост. Този текст е съществувал към момента на вземане на решението на СОС № 106 по протокол № 27 от 27.07.2001 г., с което имот №......, част от който са спорните 1560 кв. м., е включен в капитала на „Софийски имоти“ ЕАД. Същевременно действащият към този момент чл.7, ал.2 ЗОбС забранява отчуждаването на имоти – публична общинска собственост. Затова макар Столична община да е била и в момента да е собственик на процесния имот, тя не е могла валидно да го включи в капитала на ищцовото дружество поради това, че имотът е имал характер на публична общинска собственост и поради забраната на чл.7, ал.2 ЗОбС.
По същите съображения, тъй като имотът е публична общинска собственост, той не би могъл да бъде придобит по давност от ищеца „Софийски имоти“ ЕАД заради забраната на чл.86 ЗС.
При това положение ищецът „Софийски имоти“ ЕАД не се легитимира като собственик на процесния имот нито на основание апортна вноста в капитала му, нито по силата на изтекла придобивна давност, затова няма правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. В практиката на ВКС, последвала ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, се развиват залегналите в него разсъждения за правния интерес от отрицателния установителен иск. Приема се, че при отрицателния установителен иск за собственост доказването на правата на ищеца е въпрос на материална, а не на процесуална легитимация – определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/2013 г. на ВКС, II г. о.; решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. на ВКС, II г. о.; решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/15 г. на II г. о. и решение № 9 от 10.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6320/2015г., II г. о. И доколкото по настоящото дело ищецът не се легитимира от материална страна като собственик на процесния имот, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците разноските за всички инстанции, както следва: 1134 лв. държавна такса за въззивна жалба, 1554 лв. държавни такси за касационното производство; 4000 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 1000 лв. възнаграждение за касационната инстанция по два договора за правна защита и съдействие от 04.04.2012 г. и договор от 26.02.2019 г. или общо 7688 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2667 от 15.11.2018 г. по в. гр. д. № 718/2018 г. на Софийския апелативен съд и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Софийски имоти“ ЕАД срещу И. Д. М., Р. Д. А., С. И. М., Л. И. С., И. Г. С., Л. Г. С., С. Ф. Г. и Д. Г. Д. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, че ответниците не са собственици на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ........... по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-35/09.06.11 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1560 кв. м., представляващ част от ПИ №.........., включен в УПИ ..., съгласно плана за регулация на местност „Г.“, кв...., [населено място], утвърден с решение № 23 по протокол 23/19.03.2001 г. на СОС, представляващ част от бивш имот... по кадастралния план от 1957 г.
ОСЪЖДА „Софийски имоти“ ЕАД с адрес [населено място], [улица] да заплати на И. Д. М., Р. Д. А., С. И. М., тримата от [населено място], [улица]; Л. И. С. от [населено място], [улица], И. Г. С. от [населено място], ул.“Ж. в. № 4, ет.2, ап.6; Л. Г. С. от [населено място], [улица]; С. Ф. Г. и Д. Г. Д., двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] разноски по делото в размер на 7688 лв.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач И. С. Д. от [населено място], кв.Г., [улица].
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |