2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 418 Гр.София, 17.07.2015 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Вероника Николова при секретаря..................., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 967 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу определение № 231/26.01.15г., постановено по ч.гр.д.№ 173/15г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 9366/02.10.14г. по т.д.№ 8957/12г. на Софийския градски съд за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото по предявените искове за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите от 03.12.12г. и за прогласяване на нищожността на вписаните промени в Търговския регистър въз основа на взетите решения. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищецът по исковете – настоящ частен жалбоподател, не е бил акционер към датата на провеждане на общото събрание на ответното дружество – 03.12.12г., поради което няма правен интерес от предявяване на исковете за отмяна на решенията по чл.74 ТЗ и за прогласяване на нищожността на вписванията в Търговския регистър по чл.29 ЗТР. Изложените съображения са свързани с приетата за действителна продажба от съдебен изпълнител на 06.06.12г. на 83305 броя безналични акции на 06.06.12г. на лицето М. Калчева. Частният жалбоподател поставя въпросите: 1.Кой е актът, който определя вида на акциите (налични или безналични) в дадено акционерно дружество при противоречие в Устава на същото и данните, съхранявани в „Централен депозитар”?, 2.Какъв е видът на акциите при дерегистрация в „Централен депозитар” и наличие на акционерна книга?, 3.Относно реда за защита на длъжник срещу незаконосъобразно проведена публична продан на акции? и 4. Води ли до нищожност на взетите решения на общото събрание на акционерите съдържанието и поканата за свикване на събранието по чл.223, ал.4, т.4 ТЗ? Въвежда основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставените от частния жалбоподател въпроси не са обсъждани от въззивния съд, но част от тях са обусловили изводите на първоинстанционния съд, за да приеме, че ищецът не притежава качеството на акционер в ответното дружество и поради това няма правен интерес от предявяване на исковете. Спорът, въведен с исковата молба, е, че ищецът не е допуснат на проведеното на 03.12.12г. Общо събрание на акционерите на ответното дружество, тъй като регистрацията на акционерите се извършвала на база на депозитарни разписки за безналични поименни акции, а той притежавал налични поименни акции. С исковата молба е оспорена легитимацията на друг акционер М. Калчева, придобила акции по реда на чл.516 ГПК. В този смисъл въпросите относно вида на акциите на дружеството (налични или безналични) и съответно за реда на придобиването им, както и за регистрацията и дерегистрацията в [фирма] са въпроси от значение за активната материалноправна легитимация на ищеца по иска и касационното обжалване се допуска на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Становището на състава на ВКС произтича от следното: Съгласно разпоредбата на чл.111, ал.3 ЗППЦК акциите на публичното дружество са безналични. Дружествата придобиват статут на публични при наличието на определени предпоставки, като моментът на придобиване на това качество и актът, въз основа на който дружеството става публично, са различни в зависимост от основанията по чл.110 ЗППЦК. В този смисъл на поставените правни въпроси може да се даде само принципен отговор, а именно: Публични са дружествата, посочени в чл.110 ЗППЦК и същите придобиват статут на такива в различен момент и въз основа на различни актове съобразно с конкретното основание, посочено в специалния закон. Акциите на публичните дружества са безналични съгласно чл.111, ал.3 ЗППЦК. По същество на частната жалба. За да е налице активна материалноправна легитимация на ищеца, от значение е притежаването на качеството акционер към момента на провеждане на общото събрание на акционерите, чиито решения същият атакува с иска по чл.74 ТЗ. С определение № 41/20.01.15г. по ч.т.д.№ 3519/14г. на ВКС, І т.о. е допуснато касационно обжалване на определение за прекратяване на производството по предявен иск по чл.74 ТЗ по въпроса: Дали спорът относно качеството на акционер на ищеца е от значение за решаване на делото по същество или по допустимостта на иска? В това определение, по реда на чл.274, ал.3 ГПК, съставът на ВКС се е позовал на практиката на ВКС по определение № 832/03.12.13г. по ч.т.д.№ 4138/13г. на ІІ т.о. (по реда на чл.274, ал.3 ГПК), според която съгласно чл. 130 от ГПК съдът може да прекрати производството по делото, когато при проверка на исковата молба констатира, че искът е недопустим, освен ако преценката за допустимост зависи от установяване на твърдените в молбата факти – на базата на ангажирани по делото доказателства при оспорването им от ответника. По конкретния казус е прието, че с оглед на изложените в исковата молба обстоятелства за ищеца съществува правен интерес от предявяване на иска, доколкото твърденията са за съществуване на качеството му на акционер от посочен момент и на основание, описано в молбата. Моментът на придобиване на това качество предхожда по време момента на вземане на атакуваните решения, поради което преценката за допустимост на иска на това основание по чл.130 ГПК следва да се извърши само на база на въведените в молбата твърдения от страната. В случая ищецът твърди, че притежава налични акции от капитала на ответното дружество и представя временно удостоверение от 13.05.12г. Решенията на Общото събрание на акционерите, за чиято отмяна е предявен искът по чл.74 ТЗ, са взети на 03.12.12г. Първоинстанционният съд е приел, че на 17.09.12г. е извършена „дерегистрация на акциите в „Централен депозитар” и същите следва да се считат за преобразувани в налични. От друга страна е прието, че спорните 83305 акции са продадени като безналични на 06.06.12г., поради което изводът е, че към момента на продажбата акциите са били безналични. Без изрично да е посочено, аргументацията на съда се основава на по-късния момент на дерегистрацията на дружеството, поради което и на предположението, че към 06.06.12г. акциите са безналични, а към момента на провеждане на събранието 03.12.12г. - налични. Както бе посочено при отговора на поставения правен въпрос, безналични са акциите на публичното дружество. За да се прецени видът на акциите към определен момент е от значение редът, по който дружеството придобива статут на публично. С оглед на конкретния спор следва да се установи дали към момента на придобиване на акциите от ищеца дружеството е било публично и съответно дали същият има качеството на акционер, притежаващ налични или безналични акции. По делото има данни, че емисия от акции на [фирма] е била регистрирана в „Централен депозитар” за целите на масовата приватизация през 1997г., както и за собствеността на акциите, продадени на лицето М. Калчева от публичния изпълнител – писмо от 17.10.12г. и удостоверение от 01.06.12г. По тези съображения твърдението на ищеца в исковата молба, че към датата на провеждане на общото събрание на акционерите 03.12.12г. е бил акционер, притежаващ налични поименни акции, би могло да се счита за опровергано, но съдилищата не са обсъдили посочените доказателства в съобразно с отговора на поставения въпрос, по който бе допуснато касационното обжалване. Въпросите за вида на акциите е от значение за легитимацията на ищеца и доколкото същият оспорва придобиването на притежавани от него акции от лицето М. Калчева, по които възражения съдът не се е произнесъл. По тези съображения постановените въззивно и първоинстанционно определения за прекратяване на производството по делото следва да се отменят и делото да се върне на Софийския градски съд за продължаване на процесуалните действия. Разноски за производството не се дължат, предвид на връщане на делото на първоинстанционния съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 231/26.01.15г., постановено по ч.гр.д.№ 173/15г. от Софийския апелативен съд, и потвърденото с него определение № 9366/02.10.14г. по т.д.№ 8957/12г. на Софийския градски съд за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.