Р Е Ш Е Н И Е № 347 София, 11 октомври 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Блага Иванова ЧЛЕНОВЕ: Мая Цонева Даниел Луков при участието на секретар Ил.Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП К. Софиянски, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 544/2023 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби от защитника на подсъдимия В. К. и от адв. О.-повереник на частните обвинители, срещу въззивно решение № 128 от 07.04.2023г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 125/2023г. по описа на същия съд. В жалбата от името на подсъдимия се изтъква касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Претендира се явна несправедливост на наложеното му наказание, тъй като същото е прекомерно завишено от решаващите съдебни инстанции. Акцентира се върху чистото съдебно минало на подсъдимия и тежкото му здравословно състояние. В жалбата от името на частните обвинители също се претендира наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, но с обратен знак. Претенцията за завишаване на наложеното на подсъдимия наказание и постановяване на неговото ефективно осъждане се обосновава с наличието на многобройни административни нарушения на подсъдимия, както и с обществения отзвук от този вид престъпления. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбите за неоснователни. Подсъдимият К. и неговият защитник адв. В. не се явяват, но от адв. В. е постъпила молба, с която заявява, че поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея. Частният обвинител Т. И. се явява лично, представлявана от адв. О.. Не се явява частният обвинител Б. Р., също представлявана от адв. О.. Частните обвинители и техният повереник поддържат жалбата си по изложените в същата съображения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 144 от 08.11.2022г., постановена по нохд № 2771/2022г., Софийски градски съд признал подсъдимия В. К. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. б, вр. ал. 1, б. в, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, като му наложил наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият бил лишен и от правото да управлява МПС за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. В тежест на подсъдимия са били възложени и разноските по делото, включително и направените от частните обвинители. С атакуваното сега решение, постановено по жалби на подсъдимия и частните обвинители, присъдата е била потвърдена. Касационните жалби са подадени в срок, поради което и се явяват допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Предвид обстоятелството, че и двете касационни жалби се позовават, макар и с обратен знак, на заявеното от страните касационно основание явна несправедливост на наложеното наказание, това от своя страна позволява на касационната инстанция да се произнесе едновременно по тях, тъй като съображенията касаят все същото заявено касационно основание. Не е било допуснато релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Наложеното на подсъдимия наказание при условията на чл. 58а, ал.1 от НК не разкрива белезите на явна несправедливост на същото по отношение на неговия размер и начин на изтърпяване. Това основание за изменение или отмяна на решението би било налице, когато несъответствието между наложеното наказание и степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и на другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства е очевидно и това налага то да бъде намалено или увеличено. Липсват обстоятелства, които да са останали извън вниманието на въззивния съд и които да обуславят било то допълнително смекчаване на наложеното на подсъдимия наказание, било то намеса на касационната инстанция в посока за отмяна на атакуваното решение в претендирания смисъл. Съставът на контролирания съд е оценил личната степен на обществена опасност на дееца като сравнително ниска, като е отчел наличните по делото смекчаващи отговорността му обстоятелства-чисто съдебно минало, недобро здравословно състояние, напредналата му възраст, изразеното от него съжаление за извършеното и добрите му характеристични данни. Не са били подценени и внимателно обсъдените от въззивния съд отегчаващи обстоятелства-нарушението на повече от едно правило за движение по пътищата, обстоятелството, че в момента на катастрофата подсъдимият е говорил по мобилния си телефон, без да ползва устройство, позволяващо му да говори по телефона без участието на ръцете, множеството предишни административни нарушения на правилата за движение. Съобразено е било, че наложеното на подсъдимия наказание е от четири години и шест месеца лишаване от свобода, което след това, в съответствие с изискванията по чл. 58а, ал. 1 от НК, е било намалено с една трета. Така е постигнато едно съответствие в целите на наказанието по чл. 36 от НК. Било е обсъдено и правилно е било отхвърлено правеното и пред контролирания съд възражение, че съдилищата следвало да налагат еднакви по вид наказания за едни и същи престъпления. Същото очевидно не държи сметка за спецификата на всеки отделен казус, както и на конкретно установимите по всяко едно дело факти и обстоятелства, имащи значение за вида и размера на налаганото наказание. АС – София не е пропуснал да изложи и своите съображения защо намира, че не се налага корекция в начина на изтърпяване на наложеното на подсъдимия К. наказание лишаване от свобода, а именно чрез приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК. Касационният съд напълно се солидаризира с изложените в тази насока съображения и не намира за необходимо те да бъдат преповтаряни. При това положение наложеното на подсъдимия К. наказание от три години лишаване от свобода, не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и се явява съответно на извършеното, поради което не е явно несправедливо и допълнителното му намаляване, респективно увеличаване, както настояват касационните жалбоподатели, е неоснователно в контекста на чл. 54 от НК. Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 128 от 07.04.2023г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 125/2023г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: