1
Р Е Ш Е Н И Е
N 68
[населено място] 02. 08. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Виолета Петрова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 603/ 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С. П. Ч., С. С. Ч. и А. П. Ч. чрез пълномощника си адв. Н.П. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд от 03.05.2012г. по гр.д.№ 2440/2011г., с което е уважен предявения срещу тях установителен иск за собственост.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Касационната жалба е приета за допустима с определението по чл.288 ГПК и касационното обжалване е допуснато по правния въпрос: явно и несъмнително ли е владението, което се изразява в извършване на административни действия по промяна на статута на имота, издаване на скица или виза за проектиране, без тези действия да са противопоставени на действителните собственици и допустимо ли е присъединяване на владение , което не е явно и открито.
Ответникът [фирма] [населено място] изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е отменил по жалбата на [фирма] [населено място] решението на Варненския районен съд №3413 от 25.07.2011г. по гр.д.№2841/10г. по описа на В., ХХХІV състав, в частта с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] против С. П. Ч., С. С. Ч. и А. П. Ч. иск за приемане за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 594 кв.м. от поземлен имот с идентификатор №.... по Кадастралната карта на [населено място] понастоящем представляващ реална част с площ от 594 кв.м. от Поземлен имот №... обозначена с червен щрих на изготвената от вещото лице скица на л.91 от първоинстанционното производство и е уважил иска на основание придобивна давност от ищеца, с владение, осъществено от него от 2007г. до датата на подаване на исковата молба - 23.02.2010г., с присъединяване владението, осъществявано от неговите праводатели. Съдът е отменил на основание чл. 537 ал.2 ГПК констативен нотариален акт № ..., том І, рег.№..., дело №135 от 2009г. на нотариус С. К., рег. под №446 в НК, в частта , с която С. П. Ч., С. С. Ч. и А. П. Ч. са признати за съсобственици при квоти ½ ид.ч. за първата и по ¼ ид.ч. за другите двама на реална част от Поземлен имот №..., съгласно Кадастралната карта на [населено място], район „Приморски”, одобрена 2008г.,
Първоинстанционното решение е потвърдено в частта , с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] против С. П. Ч., С. С. Ч. и А. П. Ч. за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на същия имот на основание договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт №86 /2007г. на нотариус С.Д., рег. под №363 в Нотариалната камара. В тази част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивният съд е приел, че не е налице първото поддържано от ищците основание за придобиване на собствеността. Поради неустановяване наличието на предпоставките за реституция по реда на ЗСПЗЗ и конкретно собственост на наследодателя преди обобществяването, решение №126/28.10.1993г. на Поземлената комисия [населено място] не легитимира като собственици на процесния имот С. Н. С. и И. Н. С. и те не са могли валидно да прехвърлят собственост на последващите приобретатели. Е. Н. който е продал имота на ищеца по настоящото дело [фирма] [населено място] с договора за продажба, обективиран в н.а.№ .../2007г. също не е бил негов собственик на договорно основание.
По евентуалното основание за придобивна давност съдът е изложил съображения, че [фирма] [населено място] е следвало да упражнява фактическа власт върху имота с намерение да го свои в продължение на 5 години. Владението по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС не се изразява в непрекъснато осъществяване на фактическо въздействие върху имота чрез обработване, облагородяване, поставяне на ограда и др. Фактическата власт върху имота може да се осъществи и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не се прекъсвани от действия на трети лица, респективно да не са смущавани от предявявани от трети лица претенции. В случая е установено от показанията на свидетелите, че М. В. и В. П. са посещавали имота периодично от 1998-1999г. и са извършвали действия по подравняването му поради съществуващата денивелация, правили са геоложки проучвания, за да се установи дали има свлачищни процеси. По искане на М. В. имотът е попълнен в кадастралния план от 2000г., а по искане на следващия собственик Е. Н. през 2004г. е изготвен подробен устройствен план за обединяване на двата закупени от него имота в парцел ХІІ-...,..., кв.42, издадено е разрешение за строеж на ваканционна жилищна група, за ползване на построения трансформаторен пост, прокарването на водопровод и канализация. Представени са доказателства за заплащан данък сгради и такса смет от дружеството от 2008г., образувано по негова жалба производство по отмяна на Заповед №КД-14-03-173/01.09.2009г., както и доказателства, че от 2008г. дружеството е започнало дейности по комплексно инвестиционно проучване и проектиране на строителния обект, за който е издадено разрешение за строеж /ваканционна жилищна група/. Всички тези дейности в съвкупност съставляват действия по осъществяване на владение по см. на чл.79, ал.1 от ЗС, извършвани последователно от М. В., Е. Н. и [фирма]. Същевременно не се установява да са били прекъсвани от действия на трети лица или такива лица да са предявявали искови претенции, прекъсващи давността до 21.06.2010г., когато против дружеството е предявен насрещен иск от ответниците по чл.108 от ЗС, отделен в самостоятелно производство. Не е установено и изгубване на владението за период по-дълъг от шест месеца. Цитираните действия установяват владение, осъществявано в различни времена като следва да се приложи презумпцията на чл.83 от ЗС и да се предполага, че е осъществявано владение и в промеждутъка, тъй като не е установено противното.
Правният въпрос, по който е допуснато касационното обжалване е свързан с решаващите изводи на съда относно придобиването на собствеността от ищците по давност и конкретно дали е явно и несъмнително владението, което се изразява в извършване на административни действия по промяна на статута на имота, издаване на скица или виза за проектиране, без тези действия да са противопоставени на действителните собственици и допустимо ли е присъединяване на владение , което не е явно и открито.
По така формулирания правен въпрос Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Според легалната дефиниция на чл.68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражнявата фактическа власт, подобно на разпоредбата на чл.302 ЗИСС /отм./, но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака– упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта / така решение № 304 от 4.V.1995 г. по гр. д. № 75/95 г., I г. о, решение № 649/1993г. по гр.д.№ 477/1992г. на ВС, І г.о./. Без да се установи, че тези признаци са налице, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Владението не е обикновено фактическо господство върху вещта, чрез него се упражнява съдържанието на вещното право на собственост – правомощието на собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно – да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта. Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето. Както е прието в решение 6/2010г. по гр.д.№ 2760/2008г. на ВКС,Іг.о. не е необходимо непрекъснато фактическо въздействие върху имота чрез обработване, облагородяване, поставяне на ограда и др. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният признак на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. За разлика от собственика, който не е длъжен да упражнява правомощията си, владелецът трябва да осъществява владението непрекъснато, ако бъде прекъснато за повече от шест месеца, последиците му се изгубват и то трябва да започне отново - чл.81 ЗС. В чл. 83 ЗС е установена оборимата презумция, че който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка. За да е налице владение в различни времена обаче, е необходимо фактическата власт да е постоянна, не е достатъчно владелцът да извършва еднократни въздействия върху вещта - инцидентно посещаване на имота или извършване на отделни епизодични действия през значително отдалечени във времето периоди. Само при владение с постоянен характер, владелецът може на основание чл. 82 ЗС да присъедини към своето владение и владението на праводателя си и след изтичане на предвидения в чл.79 ЗС срок, да придобие собствеността по давност.
По основателността на касационната жалба.
С оглед изложението по основанието за допускане на касационното обжалване е основателен доводът на касаторите, че [фирма] не е доказал осъществяване на обективния признак на владението – упражняване на фактическа власт върху имота след закупуването му през 2007г. Свидетелят С. С. е заявил при разпита му пред първоинстанционния съд, че от 2003г. няма впечатления някой да е владял имота, тъй като не е влизал в него и там няма нищо построено, а свидетелят О. С. е казал, че посещава собствения си имот /съседен на процесния/ 5-6 пъти годишно и му се е случвало да вижда там бившия собственик М. В., като в периода от 1998-2003г. не е виждал да има промени в него, освен геоложки проучвания. При тези показания съдът необосновано е приел, че [фирма] е владял имота. Акцентирането в мотивите на съда на извършените действия по изготвяне на проекти, разрешителни и др. се отнасят за застрояването на целия имот , а не само за частта, за която е предявен иска, освен това те са извършени в периода преди закупуването на имота от дружеството с нот.акт 86 от 17.12.2007г. , и не могат да се считат като владелчески действия, осъществени от последния приобретател. След тази дата съдът е приел, че е платен данък за имота през 2008г. от , обжалвана е административна заповед през 2009г. и са започнали дейности по комплексно инвестиционно проектиране през 2008г., които не могат да се окачествят като владелчески при липса на данни за упражнявана фактическа власт. С оглед на изложеното решението е постановено в нарушение на закона и е необосновано , поради което следва да се отмени на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК и тъй като не се налага извършване на нови процесуални действия , делото следва да се реши по същество като предявеният установителен иск за собственост се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответниците следва да се присъдят направените разноски за всички инстанции в размер на 2690лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд от 03.05.2012г. по гр.д.№ 2440/2011г. в обжалваната част, с която е уважен предявения отрицателен установителен иск за собственост и вместо него ПОСТАНОВЯВА:.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от [фирма] [населено място] против С. П. Ч., С. С. Ч. и А. П. Ч. иск за приемане за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 594 кв.м. от поземлен имот с идентификатор №... по Кадастралната карта на [населено място] – отменена , а по настоящем представляващ реална част с площ от 594 кв.м. от Поземлен имот №... обозначена с червен щрих на изготвената от вещото лице скица на л.91 от първоинстанционното производство , която приподписана от настоящия състав, представлява неразделна част от решението.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на С. П. Ч., С. С. Ч. и А. П. Ч. сумата 2690 лв. /две хиляди шестсотин и деветдесет лева/ разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|