Р Е Ш Е Н И Е № 70 [населено място], 14.06.2024 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав: Председател: Росица Божилова Членове: Ивайло Младенов Анна Ненова при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 2386 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Орисол Инверсионес С.А., Сосиедад Униперсонал (Orisol Inversiones, S.A. Sociedad Unipersonal), търговско дружество, учредено в Испания, срещу решение № 319 от 16.05.2022г. по в.т.д. № 1114/2021г. на Апелативен съд – София, с което, като е отменено изцяло решение № 261063 от 06.07.2021г. по т.д. № 1391/2019г. на Софийски градски съд, касаторът е осъден за заплати на „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД, дружество със седалище и адрес на управление в България, сумата от 95 184 евро, останала неизплатена част от възнаграждение с включен ДДС по Договор за предоставяне на инженерни услуги от 03.07.2010г., за което е била издадена проформа фактура от 18.04.2014г., със законната лихва за забава от 18.07.2019г., датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното плащане, както и 28 978 евро, изтекла лихва за периода от 15.07.2016г. до 15.07.2019г., с присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции от общо 17 519. 41 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. В съществено противоречие на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че щом отговорът на исковата молба е подаден извън законоустановения срок и тъй като доводите на касатора в отговора на въззивната жалба на „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД са идентични, по тях съдът не дължи произнасяне. Съдът е отказал да обсъди доводите на касатора в отговора на въззивната жалба, както и тези, изложени в хода на второинстанционното производство и в писмените бележки, но тези права на страната не са били преклудирани, дори да не е бил подаден отговор на исковата молба. От въззивния съд не е било съобразено, че от „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД не са били представени доказателства, от които да се установи, че дружество е изпълнило в цялост и по отношение на четирите ветрогенераторни обекта работата по фази б) и в) на клауза 1 от договора между страните, че работата е била извършена в полза на касатора и предадена съгласно договора – с писмен доклад. В противоречие с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът се е позовал на показанията на свидетеля г-жа Т. относно приемане на работата, за отчитане на която е била уговорена писмена форма, както и относно възлагане на неупълномощени лица на приемане на изпълнението. По делото не е било установено изпълнение на възложената работа, наличие на писмен доклад за извършване на работата и приемане на изпълнението от възложителя. По делото не е доказано издаването на данъчна фактура, по която ищецът да е внесъл посоченият ДДС в размер на 15 864 евро, поради което касаторът не дължи и заплащането на тази сума. Недължима е и лихва за забава, поради това, че касаторът не е поставян в забава за плащане. Направените оплаквания се поддържат и в проведеното открито съдебно заседание пред Върховния касационен съд. Касаторът иска въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено и предявените искове – отхвърлени. От насрещната страна по жалбата „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Според това дружество въззивното решение следва да бъде потвърдено като правилно. Искането се поддържа и в проведеното открито съдебно заседание. Страната споделя изцяло фактическите и правните изводи на въззивния съд. С определение по чл. 288 от ГПК по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса: “При постановяване на въззивното решение длъжен ли е въззивният съд да обсъди подадения в срок отговор на въззивна жалба и изложените в него доводи на въззиваемия за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на първоинстанционното решение, ако с тези доводи се подкрепят изводите на първата инстанция по същество на спора и поради това те са идентични на изложените правни доводи в отговора на исковата молба, за които и двете инстанции приемат, че е подаден след законоустановения срок ?“ Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. С исковата си молба по делото „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД, търговско дружество, регистрирано в страната, е поискало да бъде осъден касаторът, дружество, регистрирано в Испания, да плати сумата от 95 184 евро, представляваща останала неплатена част (окончателно плащане) с ДДС от уговореното възнаграждение по сключен между страните на 03.07.2010г. писмен договор за предоставяне на инженерни услуги (изработване на подробни устройствени планове за смяна предназначението на земи, необходими за изграждането на ветропаркове). За сумата е била издадена проформа (предварителна) фактура от 18.04.2014г. За останалата част от възнаграждението са били издадени данъчни фактури от 01.10.2010г., 24.11.2010г. и 19.05.2011г., сумите по които са били платени. От ищеца „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД е било претендирано също присъждането на законна лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане и 28 978 евро, изтекли лихви за времето от 15.07.2016г. до 15.07.2019г., на основание изпратените покани за плащане до представители на касатора в България (Д. Я. и Й. Й., представител на „Тераветросоле“ ООД, български партньор на ответника). С исковата молба от ищеца са били представени писмени доказателства (договорът от 03.07.2010г., издадените данъчни фактури и проформа фактурата, банкови извлечения за извършените плащания, имейл кореспонденция, заповеди във връзка с промяна предназначението на земи и одобрение на подробни устройствени планове). Поискано е било допускането на двама свидетели, които да установят извършената работа, как се е осъществявала кореспонденцията с касатора и изпращането на процесната неплатена фактура. Поискана е била и съдебно-счетоводна експертиза за установяване осчетоводяване на фактурите при страните, включването им в дневниците за продажби/покупки и справки декларации по ЗДДС, както и размера на изтеклата лихва за забава. Съгласно представения договор за предоставяне на инженерни услуги от 03.07.2010г., със сключването му се е целяло извършването на услуги, изразяващи се в осъществяване на инженерни дейности, свързани с четири парка около [населено място] (Орисол 1, 2 3 и 4), изграждани от касатора (тогава с наименование Orisol Inversiones SCR de regimen simplificado). Той е осъществявал дейности, свързани с възобновяемите енергийни източници. Обхватът на инженерните услуги, които е трябвало да бъдат предоставени от „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД са били описани в клауза 1 от договора: предоставяне на техническа информация относно парковете, изисквана от НЕК, съгласно писмо от 14.06.2010г. (подточка а)); изработване на подробен устройствен план в съответствие със ЗУТ и представяне пред компетентните органи за одобрение (изработване на плановете, определяне на сервитут, обявяване, подготовка и представяне на доклади, свързани с влиянието върху околната среда, предназначени за РИОСВ, както и официално уведомяване на експлоатационните дружество, които биха могли да бъдат засегнати (подточка б)); извършване на процедурите по промяна на предназначението на земите, както е предвидено в българското законодателство (ЗОЗЗ и ЗГ), включително издаване от страна на МЗГ и от НАГ на удостоверение за промяна на предназначение на земите (подточка в)). Общата стойност на договора е била 178 404 евро без ДДС. За услугите, описани в подточка а) на клауза 1 са били определени хонорари от общо 19 794 евро за проектите, наименовани „Орисол 1“, „Орисол 2“ и „Орисол 3 и 4“. За услугите, описани в подточка б) и в) са били дължими общо 52 580 евро за проекта „Орисол 1“, 45 460 евро за „Орисол 2“ и 60 570 евро за „Орисол 3 и 4“, от които съответно 6 620 евро, 5 800 евро и 7 560 евро за всеки от проектите при получаване на официалното писмено уведомление за възлагане на поръчката; 39 360 евро за проекта „Орисол 1“, 34 000 евро за „Орисол 2“ и 45 380 евро за „Орисол 3 и 4“, платими след одобряване на подробния устройствен план; както и 6 600 евро за проекта „Орисол 1“, 5 660 евро за „Орисол 2“ и 7 630 евро за „Орисол 3 и 4“, платими след получаване на удостоверение за смяна предназначението на земите (клауза 3.2). Сумите са били без начислен ДДС. Плащанията по подточки б) и в) са се извършвали след приключване на етапите за един или няколко парка едновременно, с доклад за извършената работа и представяне на фактура. Плащанията е трябвало да се извършат до 60 дни, като ДДС се заплаща до 30 дни от издаване на фактурата. Съгласно клауза 4.2 в случай, че някоя от клаузите на договора бъде анулирана или се окаже неприложима поради разпоредбите на действащото законодателство, договорът е нямало да загуби валидността си, а въпросната клауза е трябвало да бъде интерпретирана в съответствие с предвиденото в действащото в РБ законодателство, желанието на двете страни и самия предмет на договора. Съгласно клаузата на т. 5 от договора всякаква комуникация се е съставяла в писмен вид и е можело да се изпраща и по електронен път. В договора са били посочени електронни пощи на двете страни. Представената данъчна фактура от 01.10.2010г. е била за сума от 19 794 евро без ДДС и е касаела плащания по подточка а) от клауза 1. Данъчната фактура от 24.11.2010г. е била за плащанията от 6 620 евро, 5 800 евро и 7 560 евро за всеки от проектите при получаване на официалното писмено уведомление за възлагане на поръчката (общо 19 980 евро без ДДС), а данъчната фактура от 19.05.2011г. - за сума от общо 59 370 евро без ДДС за всеки от проектите, без да е уточнено кое конкретно плащане съгласно договора касае (за посочената клауза „1-в-1“ е била издадена предходната фактура). Представената проформа фактура е била за сума от 79 320 евро без ДДС, от които 26 280 евро за „Орисол 1“, 22 660 евро за „Орисол 2“ и 30 380 евро за „Орисол 3 и 4“, посочени като окончателно плащане по договора. Също с исковата молба са били представени издадени от областния управител на Перник Заповед № РР-14/14.07.2014г. за одобрение на подборен устройствен план – План за застрояване на ветропарк „Орисол 1“ и Заповед № РР-6 от 12.03.2014г. за одобрение на ПУП-ПЗ на ветропарк „Орисол 2“, всички за землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], област Перник. За проектант на проекта е било посочено дружеството – ищец, а възложител – Й. В. Й. и дружеството „Терраветроссоле“ ООД, представлявано от Й. В. Й.. Заявленията за одобрение на проектите са били с вх. № 22-00-40/13.05.2011г. Представена е била също издадена от кмета на [община] № 175 от 01.04.2014г. за одобряване на проект за ПУП-ПЗ на обект „Орисол 3“ – ветроенергиен парк, землища на села на територията на [община]. Заповедта е била издадена по заявление вх. № АБ-16-00-557/13.05.2013г. на дружеството „Терраветроссоле“ ООД, а за изработването на ПУП-ПЗ е било издадено разрешение от 19.04.2010г. на Кмета на [община]. Съгласно утвърден от кмета на [община] дол протокол № 7/22.06.2012г. е бил приет ПУП – План за застрояване на вятърен парк „Орисол 4“ в землищата на [населено място] дол и [населено място], [община] дол по заявление вх. № 26.00.239 от 14.06.2012г. на „Терраветроссоле“ ООД. Представена е била и заповед на министъра на земеделието и храните (РД № 49-543/11.12.2015г.) за промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии за изграждане на ветроенергиен парк „Орисол 1“. Представено е било писмо, изпратено по електронна поща до Д. Я. от 18.07.2014г. с приложена проформа фактурата и документите по одобрените ПУП, както и покана за плащане на сума от 95 184 евро остатъчно възнаграждение с ДДС. Поради регистрацията на касатора-ответник в Испания и посочените в исковата молба негови адреси за призоваване в тази държава, уведомяването му по делото с изпращане на съобщение по чл. 367 от ГПК и преписи от исковата молба с приложенията е било извършено по реда на Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела. В указания двуседмичен срок отговор на исковата молба не е бил подаден. С определение от 09.09.2020г., като е уважил доказателствените искания на ищеца, първоинстанционният съд е насрочил делото в открито съдебно заседание на 09.11.2020г. На 06.11.2020г. от името на касатора е била подадена молба, в която е било възразено за нередовно връчване на книжата. Като е било направено заключение, че двуседмичният срок за отговор не е започнал да тече, от касаторът е бил представен и отговор на исковата молба. С отговора на исковата молба не са били посочени и представени доказателства, освен договорът от 03.07.2010г. По същество в подадения отговор е било посочено, че поетите от ищеца задължения по сключения договор са касаели три фази относно четири проектни обекта – „Орисол 1“, „Орисол 2“, „Орисол 3“ и „Орисол 4“. Описани са били плащанията по данъчните фактури, като получаването на фактурите и плащанията не са били оспорени. Било е възразено срещу друго дължимо плащане поради липса на доказателства за извършената работа. Работата не е била извършена и то в полза на касатора. Не е имало изготвен доклад. Издадената проформа фактура не е била изпратена по описаните в договора начини – по пощата, по факс или имейл, нито фактически е достигнала до страната по начина, по която ищецът е твърдял. Относно представените от ищеца с исковата молба заповеди в отговора на касатора е било възразено, че касаят друг възложител, а не касатора. Не е било установено внасянето на ДДС. Като акцесорна е била оспорена претенцията за лихва, както и поради това, че липсва покана за плащане. Съставът на Софийски градски съд е допуснал и приложил по делото посочените и представени писмени доказателства. Допуснал е и поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза. В заключението си вещото лице е дало заключение, че издадените данъчни фактури са били осчетоводени от ищеца и по тях е било извършено плащане. Проформа фактурата от 18.07.2014г. не е намерила отражение в счетоводството на ищеца, но тя не е и данъчен документ и съответно не следва да намери отражение в счетоводните регистри на дружеството, както и в дневниците им съм справките – декларации по ДДС. Основното и предназначение е да предизвика плащане, т.е. това е нещо като „покана“ за извършване на плащане. По отношение на ответника вещото лице е посочило, че не разполага със счетоводни документи на дружеството. Определн е бил размерът на изтеклата лихва за забава. Като свидетел по делото е била разпитана Силвия Я. Т., служител при ищеца, ръководила проекта в техническата част. Съгласно показанията на свидетеля работата е била изпълнена коректно. Първоначално работили с Й. Й., представен като човек, с когото „Орисол“ ще държи връзка с България. В последствие като упълномощено лице да представлява „Орисол“ в България бил представен Д. Я.. Първоинстанционният съд е поставил решението си, с което е отхвърлил предявените от „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД искове. Приел е, че липсва своевременно подаден отговор на исковата молба, но като е възпроизвел оспорванията, възраженията и правните доводи на касатора в подадения отговор и тези, направени в хода на устните състезания, и въз основа на самостоятелна преценка на доказателствата, е намерил, че исковете са недоказани. По-конкретно съгласно посоченото в първоинстанционното решение, за да възникне задължение за плащане на цялото уговорено възнаграждение, ищецът е трябвало да докаже пълно изпълнение на работите, включително завършена процедура по одобрения ПУП и промяна предназначението на земите за всеки от четирите парка с възобновяеми източници, което не е било направено, тъй като в административните документи като възложител е било посочено трето, неучастващо по делото лице, няма други доказателства за това обстоятелство, а показанията на разпитания свидетел са изолирани. Не се е установявало и получаване на проформа фактурата. Срещу първоинстанционното решение е била подадена въззивна жалба от „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД, включително с оплакване, че изпълнението на договора е било доказано, на която касаторът - ответник е отговорил, и е било образувано въззивно производство пред Апелативен съд - София. Изводите на първоинстанционния съдебен състав не са били споделени от състава на Апелативен съд - София. Този съд, съответно на подадената жалба, е намерил предявените искове доказани, въз основа на посочените, допуснати и събрани по делото доказателства. Според въззивния съд е било установено, въз основа на представените административни заповеди, изпълнение на възложените работи (одобряване на изготвени ПУП и промяна на предназначението на земите), а посочването на възложител, различен от касатора, не е решаващо, щом ищецът е бил посочен като проектант, касае се за идентични ветропаркове и заповедите не са били оспорени от касатора - ответник. Свидетелските показания кореспондират на заповедите и не се сочат други отношения с третото, неучастващо лице, извън посочените от свидетелката. Извършените плащания са признание на задълженията за плащане. От 19.09.2014г. касаторът е изпаднал в забава за плащане, след отправената покана, при което, според въззивния съд, е дължима и лихва забава в посочения от ищеца период. Не са били излагани мотиви във връзка с отговора на въззивната жалба, подаден от касатора. Според въззивния съд касаторът е депозирал писмен отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който са изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба, но съдът не дължи обсъждане и произнасяне по доводите, тъй като те са идентични с изложените в подадения след изтичане на преклузивния срок писмен отговор по чл. 367, ал. 1 от ГПК и като процесуално преклудирани не следва да се вземат предвид при постановяване на въззивното решение. В отговора на въззивната жалба, подаден от касатора, са били изложени съображения относно правилността на извода на първоинстанционния съд, че не се е доказало, че ищецът е извършил и отчел работата, за която претендира възнаграждение. Вярно е, че с плащането и по третата фактура ответникът е признал за изпълнена и приета поетапно работа за всеки от четирите обекта, но това е за работа, изпълнена към датата на издаване на фактурата (19.05.2011г.). Защо заявленията са подавани от трети лица и кои са тези трети лица, са обстоятелства, които страните не са уговаряли. Не е доказано упълномощаването на г-н Я. и г-н Й., но тези обстоятелства са без значение, тъй като изрично в договора е било уговорено как страните комуникират по между си. Показанията на свидетелката Т. са изолирани. Те са и недопустими. Издадената проформа фактура не е била изпратена по уговорения начин. Счетоводните фактури са били осчетоводени при касатора и платени, но проформа фактурата не е подлежала на осчетоводяване, а не е била и получена. При липсата на данъчна фактура ДДС нито е начислено, нито е изплатено. Поддържани са били възраженията относно лихвата. Съображения са били развити и в хода по същество на делото пред въззивния съд. С представена писмена защита отново е било потвърдено, че се оспорва извършването на възложената работа в полза на ответника (възложители по представените административни заповеди са трети лица) и нейното отчитане. Изпращането на имейл е до трети лица и не е от значение за спора. С клауза 5 от договора е уговорено как страните комуникират по между си. Като акцесорна не е дължима и лихва за забава, като покана за плащане не е получавана от дружеството. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Съгласно възприетото в решение № 288 от 20.12.2010г. по т.д. № 530/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с пропускането от страна на ответника на срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК за упражняване правото да се подаде писмен отговор на исковата молба, не се преклудира правото му да изложи правни доводи във връзка с оспорване на активната легитимация на ищеца като носител на спорното материално право, чиято защита се претендира с предявения иск. Също съгласно решението неподаването на писмен отговор не изключва по-нататъшното участие на ответника в производството и не го лишава изобщо от процесуални права, свързани с неговата защита. Правото на ответника да навежда правни доводи относно основателността на иска и обстоятелствата, на които се основава, се запазва, независимо от пропускането на срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Подобно е разрешението в решение № 67 от 06.07.2010г. по т.д. № 898/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., съгласно което не следва законът да бъде тълкуван в смисъл, че неподаването на писмен отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените доказателства. В решение № 27 от 16.04.2014г. по т.д. № 1893/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е възприето, че разпоредбата на чл. 133 от ГПК не следва да се прилага буквално. Пропускането на срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не се приравнява на признание на иска и фактите, на които той се основава. От посочената казуална практика на ВКС може да бъде изведен и отговорът на поставения по делото въпрос – подаването на отговор на исковата молба след законоустановения срок не изключва по-нататъшното участие на ответника в производството и въззивният съд е длъжен да отговори на доводите в подаден от ответника отговор на въззивната жалба на другата страна, щом тези доводи са свързани с оспорването на иска и обстоятелствата, на които той се основава, съответно с извършените в хода на първоинстанционното производство съдопроизводствени действия, включително във връзка със събраните доказателства, и постановеното от първоинстанционния съд решение, с което искът е отхвърлен по същество. По основателността на касационната жалба: С оглед практиката на Върховния касационен съд в посочените решения, касационната жалба е частично основателна. Въззивното решение, в което е прието, че съдът не дължи обсъждане и произнасяне по доводите на касатора в депозирания писмен отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК, тъй като те са идентични с изложените в подадения след изтичане на преклузивния срок писмен отговор по чл. 367, ал. 1 от ГПК и като процесуално преклудирани не следва да се вземат предвид при постановяване на въззивното решение, е постановено в отклонение от съдебната практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), при нарушение на процесуалния закон и е частично неправилно (чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК). По същество доводите на касатора – ответник са били срещу активната легитимация на ищеца по предявените искове, поддържано и в отговора на въззивната жалба (липса на изпълнение на сключения между страните договор, липса на приемане на възложената работа, неиздаване на данъчна фактура за извършените услуги), във връзка със събраните в хода на делото доказателства (недоказаност на изпълнение и приемане на работата, съответно недопустимост на свидетелските показания относно тези обстоятелства). Тъй като така констатираните процесуални нарушения са довели до необоснованост (частично) на въззивното решение, което, при липса на необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, не обуславя връщане на делото за ново разглеждане по аргумент от чл. 293, ал. 3 от ГПК, спорът следва да се пререши от настоящата инстанция. Сключеният между страните договор от 03.07.2010г. за предоставяне на инженерни услуги, изразяващи се в осъществяване на инженерни дейности във връзка с изграждани от ответника ветропаркове „Орисол 1“, „Орисол 2“ и „Орисол 3 и 4“, който съдържа елементи на договор за изработка и по който изрично е била уговорена приложимост на българското право, е бил изпълнен частично. Уговорените в клауза 1 от договора услуги са били изпълнени от ищеца, освен смяната на предназначението на земите за проектите „Орисол 2“ и „Орисол 3 и 4“. Неоснователно е възражението на касатора – ответник, че изобщо няма завършени процедури по одобрения ПУП и промяна предназначението на земите за всеки от четирите парка с възобновяеми източници, съответно, че не е доказано, че дружество е изпълнило в цялост и по отношение на четирите ветрогенераторни обекта работата по фази б) и в) на клауза 1 от процесния договор. Налице е било одобряване на подробни устройствени планове за всеки от парковете, както и е била извършена процедура по промяна на предназначението на земите за изграждане на проекта „Орисол 1“. В този смисъл са представените по делото влезли в сила Заповед № РР-14/14.07.2014г. за одобрение на подборен устройствен план – План за застрояване на ветропарк „Орисол 1“, Заповед № РР-6 от 12.03.2014г. за одобрение на ПУП-ПЗ на ветропарк „Орисол 2“, Заповед № 175 от 01.04.2014г. за одобряване на проект за ПУП-ПЗ на обект „Орисол 3“ – ветроенергиен парк, протокол № 7/22.06.2012г. за одобряване на ПУП – План за застрояване на вятърен парк „Орисол 4“ и заповед на министъра на земеделието и храните РД № 49-543/11.12.2015г. за промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии за изграждане на ветроенергиен парк „Орисол 1“. Неоснователно е и възражението на касатора, че издадените заповеди по одобрените ПУП не са били в полза на дружеството, поради което също липсва изпълнение на договора. Като възложител по административните преписки за одобряване на подробните устройствени планове са били посочени Й. В. Й. и дружеството „Терраветроссоле“ ООД. Но също съгласно документите по тези преписки, заявленията за одобрение на проектите за подробни устройствени планове, по които ищецът е проектант и е изработил проектите за представяне пред компетентните органи за одобрение, са били подадени на дата преди извършеното от касатора трето плащане за тази услуга. Заявленията са входирани на 13.05.2011г., а плащането е било след 19.05.2011г. Действително в данъчната фактура от 19.05.2011г. за сума от общо 59 370 евро без ДДС не е било уточнено кое конкретно плащане съгласно договора касае, но това е можело да бъде само плащане, свързано с услугите по фази б) и в) на клауза 1 от процесния договор, тъй като останалите задължения по договора са били междувременно погасени. Изработването на проектите за подробни устройствени планове и представянето им пред компетентните органи е част от изпълнението на дейността на ищеца и плащането на възнаграждение от ответника сочи на потвърждаване на изпълнението. Изпълнението на задължението е действително, когато кредиторът го е потвърдил, дори ако то не е било направено на него или на овластено от него, от съда или от закона лице (чл. 75, ал. 1 от ЗЗД). Същевременно по делото не се твърди и не се установява между ищеца, от една страна, и Й. В. Й. и дружеството „Терраветроссоле“ ООД, от друга, да е бил сключен друг, самостоятелен договор, въз основа на който ищецът да е предоставял проектантски услуги. Напротив, проектите са с проектант ищецът и относно обекти, за които в договора от 03.07.2010г. изрично е било посочено, че се изграждат от ответника, а инженерните услуги са необходими за правилното изграждане на парковете. Издадените административни заповеди не са били обжалвани от ответника. Съгласно показанията на свидетеля Силвия Я. Т., ръководила проекта в техническата част, тя е работила с Й. Й., представен „като човек, с когото „Орисол“ ще държи връзка с България“. Подобни доводи за пълното доказване на факта, че изпълнението на договора в случая е било в полза на ответника, осъществено чрез косвени доказателства, са били изложени във въззивната жалба на ищеца и на тях касаторът е отговорил, че липсва изменение на договора, а свидетелските показания са недопустими. Не се касае за изменение на договора, а за потвърждаване на изпълнение от страна на кредитор. Същевременно не е налице недопустимост на свидетелските показания. Съгласно трайната съдебна практика по приложение на чл. 164 от ГПК свидетелски показания са недопустими във всички случаи, освен когато законът изключва допустимостта им (Тълкувателно решение № 147 от 04.11.1954г. на ОСГК на ВКС), а в случая няма забрана за установяване със свидетел на връзката между „Терраветроссоле“ ООД и касатора. Неоснователно е и възражението на касатора, че условие за дължимост на възнаграждение в случая е изготвянето и представянето на писмен доклад. Не би могло да бъде изведена такава обща воля на страните по сключения договор. Доказателство за това са направените от ответника частични плащания по данъчни фактури от 01.10.2010г., 24.11.2010г. и 19.05.2011г., при които такъв писмен доклад не е бил съставян и представян. Неоснователно е и възражението, че работата на ищеца не е била приета. Свидетелят Т. е дала показания, че като упълномощено лице да представлява „Орисол“ в България бил представен Д. Я.. Възлагане приемането на изпълнението по договора между страните е обстоятелство, за което не съществува забрана да бъде установено със свидетелски показания. С получаването по електронната поща от Д. Я. на писмото от 18.07.2014г., включително с приложената проформа фактура и документите по извършените услуги (подробни устройствени планове), работата е била приета и по нея не е имало възражения. Изпълните от ищеца работи следва да се считат приети от лице, действало от името на ответника. Липсва изрично законово изискване за форма на приемането на извършената работа от възложителя н общата уредба на договора за изработка по ЗЗД (решение № 250 от 11.01.2011г. по т.д. № 535/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Същевременно не се установява основание за отказ да бъде прието изпълнението във връзка с промяна на предназначението на земите за проекта „Орисол 1“. Съгласно трайната практика на ВКС приемането на работите, възложени с договор за изработка, е предпоставка за ангажиране на отговорността на възложителя за заплащане на възнаграждение по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, освен в случаите на неоснователен отказ за приемане на изпълнението. Основателно е обаче възражението на ответника, че не се установява извършена процедура по промяна на предназначението на земите за проектите „Орисол 2“ и „Орисол 3 и 4“. По делото не са представени документи за изпълнени такива услуги от ищеца. Той се позовава на показанията на свидетелката Т., но тя единствено е заявила, че „работата е била изпълнена коректно“. Със свидетелски показания може да бъде установено изпълнението на договор, но в случая само тези показания не могат да бъдат приети за достатъчни. Те са общи, липсва конкретика относно извършени действия по смяна на предназначението на земите и издадени от страна на МЗГ и НАГ удостоверения за промяната, при което изпълнение на задълженията на ищеца в тази част на договора не може да се приеме доказано. Или при уговорено възнаграждение по договора от 03.07.2010г. от 178 404 евро без ДДС, неизпълнени от ищеца са били дейности за 5 660 евро за „Орисол 2“ и 7 630 евро за „Орисол 3 и 4“ (получаване на удостоверения за смята на предназначението на земите), съответно изпълнени са били инженерни услуги за 165 114 евро без ДДС. Ответникът е платил сумата от 99 144 евро без ДДС след издадените данъчни фактури от 01.10.2010г., 24.11.2010г. и 19.05.2011г. (19 794 евро, 19 980 евро и 59 370 евро) и е останал задължен за разликата от 65 970 евро. Предявеният иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за тази сума е основателен. Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа (чл. 266, ал. 1 от ЗЗД). Поне от 15.07.2016г. ответникът е бил в забава за плащане. Съгласно волята на страните по договора това е било с изтичане на 60 дни от приемане на изпълнението, който срок към тази дата е настъпил. До 15.07.2019г. изтеклата лихва е била в размер от 20 084. 03 евро (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД). От ответника не е било възразявано по размера на лихвата, като този размер е установен и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. В договора от 03.07.2010г. страните изрично са уговорили отделно заплащане на ДДС и този данък не е бил включен в уговореното възнаграждение. Съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗДДС само когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се прима, че той е бил включен в договорената цена. Също съгласно уговорките на страните обаче ДДС се е заплащал до 30 дни от издаване на фактура от ответника. Касаело се е за облагаема доставка и данъчният документ е бил фактура по чл. 112, ал.1, т. 1 от ЗДДС. С издаването й, по аргумент от чл. 68,ал. 2 от ЗДДС, и изтичане на уговорения срок от 30 дни данъкът е ставал дължим от ответника. Уговорката е в съответствие с данъчното законодателство при облагаема доставка на стоки или услуги, когато се развиват правоотношения по начисляване, приспадане и внасяне на ДДС в бюджета (ЗДДС). ДДС става дължим за получателя по доставката от момента на издаване на документа, свързан с осъществената доставка (данъчна фактура), като той е дължим на доставчика. От този момент за получателя на доставката възниква и правото на приспадане на начисления данък. По делото е безспорно, че данъчна фактура за претендираната по делото сума на останалото неплатено възнаграждение по договора от 03.07.2010г. между страните не е издавана от ищеца. На 18.04.2014г. е била издадена проформа (предварителна) фактура, която обаче не е данъчен документ по чл. 112 от ЗДДС, при което на ответника не може да бъде присъден ДДС. Възражението на касатора – ответник, че в случая надлежна фактура не е издавана, при което ДДС не е дължим, е основателно. С оглед изложеното въззивното решение в частта на уважения иск относно главницата над размера от 65 970 евро до претендираните и присъдени 95 184 евро следва да бъде отменено и искът по чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД се отхвърли. Следва да бъде отменено въззивното решение и в частта на изтеклата лихва, като искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се отхвърли над размера от 20 084. 03 евро до претендираните и присъдени от въззивния съд 28 978 евро, със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда. В останалата обжалвана част – за уважаване на иска на „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сума от 65 970 евро главница и 20 084. 03 евро изтекли лихви, със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда, въззивното решение като правилно следва да бъде потвърдено. По разноските Присъдените на „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД разноски в първоинстанционното и във въззивното производство следва да бъдат намалени от 17 519. 41 лева на 12 142. 33 лева с оглед окончателния изход на спора (чл. 78, ал. 1 от ГПК). Същевременно за тези производства на Орисол Инверсионес С.А., Сосиедад Униперсонал са дължими 5 007. 61 лева разноски (чл. 78, ал. 3 от ГПК). Това са присъдените с решението на първоинстанционния съд 8 315. 60 лева (изменение на решението в частта на разноските не е било искано) и 8 000 лева разноски за адвокат във въззивното производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Разноските за адвокат във въззивното производство са в по-голям размер - 9 779. 15 лева, но при възражение на ищеца за тяхната прекомерност те следва да бъдат намалени до присъдения в първоинстанционното производство размер. Липсва фактическа и правна сложност на делото, която да обосновава размер на разноските над 8 000 лева и възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК в този смисъл е основателно. В касационното производство от касатора са направени разноски от 30 лева и 4 856. 80 лева за платени държавни такси, както и 12 712. 90 лева разноски за адвокат. За разноските за адвокат от „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД отново е възразено, че са прекомерни. Възражението е основателно и разноските за адвокат следва да бъдат на намалени на 8 000 лева, така както са определени за предходните инстанции. Или с оглед изхода на делото на касатора се присъждат 3 955. 23 лева от разноските. На „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД са дължими 5 544. 63 лева от разноските за адвокат, общо в размер на 8 000 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК). За разноските от касатора не е възразявано, че са прекомерни. Воден от горното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 319 от 16.05.2022г. по в.т.д. № 1114/2021г. на Апелативен съд – София в частта, в която, като е отменено решение № 261063 от 06.07.2021г. по т.д. № 1391/2019г. на Софийски градски съд, Орисол Инверсионес С.А., Сосиедад Униперсонал (Orisol Inversiones, S.A. Sociedad Unipersonal) е осъдено за заплати на „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД сума над размера от 65 970 евро до претендираните и присъдени 95 184 евро, останала неизплатена част от възнаграждение с ДДС по Договор за предоставяне на инженерни услуги от 03.07.2010г., със законната лихва за забава от 18.07.2019г. до окончателното плащане, както и за сумата над 20 084 евро до претендираните и присъдени 28 978 евро, изтекла лихва за периода от 15.07.2016г. до 15.07.2019г., с присъждане на „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД на направените разноски в първоинстанционното и във въззивното производство над размера от 12 142. 33 лева, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК, като вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Овча купел“, [улица], [жилищен адрес] вх.“В“, ет. 2, ап. 32, срещу Орисол Инверсионес С.А., Сосиедад Униперсонал (Orisol Inversiones, S.A. Sociedad Unipersonal), търговско дружество, учредено в Испания с адрес на управление в Миняно (Алава), Технологичен парк на Алава, [улица], с данъчен идентификационен номер А01469212, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата над размера от 65 970 евро до претендираните 95 184 евро, останала неизплатена част от възнаграждение с ДДС по Договор за предоставяне на инженерни услуги от 03.07.2010г., със законната лихва за забава от 18.07.2019г. до окончателното плащане, както и за сумата над 20 084 евро до претендираните 28 978 евро, изтекла лихва за периода от 15.07.2016г. до 15.07.2019г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с присъждане на „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД на направените разноски в първоинстанционното и във въззивното производство над размера от 12 142. 33 лева, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК. ОСТАВЯ в сила решение № 319 от 16.05.2022г. по в.т.д. № 1114/2021г. на Апелативен съд – София в частта, в която, като е отменено решение № 261063 от 06.07.2021г. по т.д. № 1391/2019г. на Софийски градски съд, Орисол Инверсионес С.А., Сосиедад Униперсонал (Orisol Inversiones, S.A. Sociedad Unipersonal) е осъдено за заплати на „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД сумата от 65 970 евро (шестдесет и пет хиляди деветстотин и седемдесет едро), останала неизплатена част от дължимо възнаграждение без ДДС по Договор за предоставяне на инженерни услуги от 03.07.2010г., със законната лихва за забава от 18.07.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 20 084 евро (двадесет хиляди осемдесет и четири евро), изтекла лихва за периода от 15.07.2016г. до 15.07.2019г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с присъждане на „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД на направените разноски в първоинстанционното и във въззивното производство в размер на 12 142. 33 лева (дванадесет хиляди сто четиридесет и два лева и тридесет итри стотинки), на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК. ОСЪЖДА „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Овча купел“, [улица], [жилищен адрес] вх.“В“, ет. 2, ап. 32, да заплати на Орисол Инверсионес С.А., Сосиедад Униперсонал (Orisol Inversiones, S.A. Sociedad Unipersonal), търговско дружество, учредено в Испания с адрес на управление в Миняно (Алава), Технологичен парк на Алава, [улица], с данъчен идентификационен номер А01469212, сумата от 5 007. 61 лева (пет хиляди и седем лева и шестдесет и една стотинки) разноски в първоинстанционното и във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК, както и 3 955. 23 лева (три хиляди деветстотин петдесет и пет лева и двадесет и три стотинки) разноски в касационното производство, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК. ОСЪЖДА Орисол Инверсионес С.А., Сосиедад Униперсонал (Orisol Inversiones, S.A. Sociedad Unipersonal), търговско дружество, учредено в Испания с адрес на управление в Миняно (Алава), Технологичен парк на Алава, [улица], с данъчен идентификационен номер А01469212, да заплати на „Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Овча купел“, [улица], [жилищен адрес] вх.“В“, ет. 2, ап. 32, сумата от 5 544. 63 лева (пет хиляди петстотин четиридесет и четири лева и шестдесет и три стотинки) разноски в касационното производство, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове:1. 2.