Р Е Ш Е Н И Е № 293 София, 16 февруари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. девети декември ………........... 2016 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров .............................. ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Шекерджиев ..................... .. Невена Грозева ................................... при секретар .. Невена Пелова ........................................ и в присъствието на прокурора от ВКП .. Пенка Маринова .............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 1191 .. / .. 2016 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подадена в срок жалба от страна на подсъдимия Р. Д.. Обжалва се решение № 344 от 03.08.16 г., постановено по ВНОХД № 257/16 г. по описа на Софийски апелативен съд (САС). Със същото е потвърдена присъда № 11 от 21.01.16 г. на Софийски градски съд (СГС), с която е ангажирана наказателната отговорност на Д. за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, вр. чл. 115 от НК. В жалбата са развити доводи, относими към всички касационни основания – незаконосъобразност, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост. Иска се да се измени решението, като се намали наказанието с приложението на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК. Представят се писмени бележки. Жалбата се поддържа в съдебно заседание единствено на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост, като се иска изменение на решението с намаляване на наложеното наказание. Такава е молбата и на подсъдимия. Конституираните в производството частни обвинители и техният повереник не се явяват пред ВКС, редовно призовани и не са депозирали отношение към подадената жалба. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба и писмени бележки и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: Производството пред СГС е протекло по реда на Глава ХХVІІ в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК – съкратено съдебно следствие. С цитираната присъда Д. е признат за виновен в това, че на 13.11.14 г., около 16.00 ч. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] по особено мъчителен начин умишлено умъртвил Ю. Б., поради което и на осн. чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, вр. чл. 115 от НК и чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, търпими в затворническо заведение при строг режим. Съдът е зачел предварителното задържане на Д.. Произнесъл се е по разноските и веществените доказателства. С решението присъдата е потвърдена. При разглеждане и решаване на делото по същество във въззивната инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК. Спазени са основните принцип по чл. 13 и 14 от НПК, като е извършено всичко необходимо за разкриване на обективната истина. Независимо от аналитичната дейност на СГС, въззивният съд е взел решението си след самостоятелен обективен, всестранен и пълен анализ на събраните по делото доказателства и установените чрез тях обстоятелства от значение за приетата правна квалификация на извършеното деяние. Проверил е процесуалната дейност на СГС при разглеждане и решаване на делото и е констатирал, че не са допуснати процесуални нарушения, ограничаващи процесуалните права на жалбоподателя и не е допуснал такива във въззивното производство. Според изискванията на закона е мотивирал решението си по отношение на относимите за решаване на делото по същество доказателства, правната квалификация на извършеното от Д. и обстоятелствата, имащи значение за наказанието. В този смисъл е вярна констатацията, че осъщественото от Д. пълно признаване на фактите, отразени в обвинителния акт, напълно се подкрепят от събраните по делото доказателства. Не е произволно взетото решение, че подсъдимият при влизане в жилището е нанесъл удар с ръка в лицето на пострадалия, след което е взел кухненски нож и нанесъл четири прободно-порезни наранявания по предната повърхност на гръдния кош на Б. и три такива в задната повърхност, две от които проникнали в гръдния кош, предизвикали несъвместими с живота увреждания, доколкото този извод изцяло се подкрепя от заключението на СМЕ на труп в това число и извода, че констатираните увреждания по лицето на Б. не са от падане. Без значение за настоящото производство е обжалването от страна на Д. на правната квалификация, възприета на досъдебното производство. С оглед на диференцираната процедура по Глава ХХVІІ от НПК с обвинителния акт са възприети фактически обстоятелства, които подсъдимият изцяло е признал и правна квалификация, която изцяло съответства на тях – приета без промяна и от инстанциите по фактите. Не може да се възприеме и твърдението, че изборът от страна на подсъдимия на съдебен процес при съкратено съдебно следствие е било продиктувано от влошено здравословно състояние на Д.. Приложените по делото на първата инстанция медицински документ, издаден десет месеца преди проведеното заседание (л. 38) и тези представени по ВНОХД (л.39 – 44) не разкриват здравословно състояние изключващо възможност да се участва активно в общ процес. От друга страна, настоящата инстанция констатира, че производството по реда на Глава ХХVІІ от НПК е протекло по инициатива на защитата и подсъдимия, като съдът изцяло е разяснил правата на подсъдимия и последиците от направеното самопризнание. Признатите факти по обвинителния акт водят до правния извод, че убийството е осъществено по особено мъчителен начин за Б.. Във връзка с тази квалификация САС е развил своите изчерпателни и законосъобразни съображение на л. 70 от решението, като стриктно е спазил задължението си по чл. 339, ал. 2 от НПК да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на въззивната жалба. Пред настоящата инстанция защитата не изтъква контрадоводи, налагащи отговор и от ВКС. Като смекчаващи отговорността обстоятелства инстанциите по фактите са възприели: напредналата възраст на Д. към момента на инкриминираното деяние (73 г.); относимото към нея влошаване на здравословното състояние; чистото му съдебно минало; изразеното съжаление за случилото се; оказаното съдействие в хода на предварителното разследване (протокол за доброволно предаване, протокол за освидетелстване със съгласието на лицето); осемчасовия престой на Д. пред жилището, което е обитавал под наем, обусловил конкретното му емоционално състояние, попречило му да реагира по адекватен начин. Отегчаващи отговорността обстоятелства са: формираното намерение у подсъдимия да извърши посегателство спрямо личността на пострадалия, което макар да не се характеризира с всички елементи на предумисъл, според прокурора, е обективирано в думи спрямо свидетеля В., а по-късно и с действия и то в рамките на един продължителен период от време, през което Д. е поел алкохол (0,7 g/L в кръвта и 0,8 g/L в урината), но в количество, което му е позволявало да осъзнае извършеното и да ръководи постъпките си; категоричната възможност за формиране в съзнанието на подсъдимия представи, че Б. е отворил вратата сънен и алкохолно опиянен (3,40 промила в кръвта и 5,60 в урината), което обективно му е пречило да извършва активни физически действия на защита (последното неубедително е отхвърлено като отегчаващо отговорността обстоятелство от въззивната инстанция, което не може да се сподели от състава на ВКС). Правилно не се взети предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства твърдяното от защитата „силно влошено здравословно състояние“ на Д., доколкото представените по делото епикризи не разкриват такива заболявания, както и полаганите от Д. грижи спрямо Б., което му е осигурявало прехраната, като е възприето, че се касае до гражданско-правни отношения по предоставяне на части от апартамент под наем срещу наемна цена. След преценка на посочените обстоятелства инстанциите по фактите правилно са преценили, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и сред тях няма изключително такова. Безспорно възрастта на Д. е изиграла преобладаваща роля в процеса на определяне на наказанието по чл. 54, ал. 1, пр. 1 от НК, тъй като съдилищата по фактите са отсъдили минималното предвидено в закона наказание за извършеното престъпление от петнадесет години, което на осн. чл. 58а от НК, ал. 1 от НК е намалено на десет години лишаване от свобода. Законосъобразна и съответна на даденото задължителното тълкуване по т. 7 от ТР № 1 от 06.04.09 г., т. д. № 1/08 г. на ОСНК на ВКС е преценката, че направеното от подсъдимия признание не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото, в случая, не съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. С оглед стечението на обстоятелствата по делото за време, място, предходно поведение на подсъдимия, станало достояние на свидетели, начин на извършване на убийството, разследващите органи без затруднения биха разкрили извършителя, а обективните находки, установени по делото, и тяхната експертна оценка с категоричност са преодолели защитната версия на Д., че е бил нападнат от пострадалия. Посоченото води до извода за неоснователност на жалбата от страна на подсъдимия. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 344 от 03.08.16 г., постановено по ВНОХД № 257/16 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................