О П Р Е Д Е Л Е Н  И Е   №. 756   София, 30.12.2009 година               Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и  девета година в състав:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИО БОБАТИНОВ                                             ЧЛЕНОВЕ:     ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                                  МАРИЯ СЛАВЧЕВА       при  участието на секретаря           в присъствието на  прокурора изслуша докладваното  от  съдията М.Славчева  ч.т.дело №  471/2008 година   Производство по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Т” Е. срещу Определение № 1* от 14.10.2008 г. по ч.гр.д. № 683/2008 г. на Врачанския окръжен съд, с което се оставя в сила Разпореждане № 1* от 25.08.2008 г. по ч.гр.д. № 729/2008 г. на Врачанския районен съд. С това разпореждане е обезсилена Заповед № 590 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.065.2008 г., издадена в полза на Е. “Т” против длъжника Н. Г. П. и е прекратено производството по делото. В частната жалба се сочат доводи за процесуална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт с искане за отмяната му. Според жалбоподателя неправилно съдът е приел, че издадената по делото заповед за изпълнение не е влязла в сила, тъй като не е била връчена лично на длъжника. Поддържа становището, че за нейното издаване длъжникът П. е надлежно уведомен при условията на чл. 47, ал.1 ГПК; в предвидения с чл. 414, ал. 2 ГПК срок той не е направил възражения срещу нея, поради което същата е влязла в сила, респективно - въз основа на нея следва да му бъде издаден изпълнителен лист В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че жалбата следва да бъде допусната до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като с обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, касаещ реда за връчване на длъжника на издадена срещу него по реда на чл.410 и сл. ГПК заповед за изпълнение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 275 ГПК, а с оглед повдигнатия от настоящия жалбоподател процесуалноправен въпрос, засягащ въведения от сега действащия Граждански процесуален кодекс институт на заповедното производство, по който все още липсва съдебна практика на ВКС, настоящият съдебен състав приема, че касационното обжалване на атакуваното определение на Врачанския окръжен съд е допустимо на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което подадената срещу него частна касационна жалба подлежи на разглеждане по същество. В съобразителната част на обжалваното определение е посочено, че за издадената обезпечителна заповед длъжникът следва да е уведомен лично или чрез съдебен адресат или пълномощник по делото (чл.39 ГПК), тъй като само чрез тези способи може да се реализира правото му на възражение, без което заповедта не може да влезе в сила и да се пристъпи към принудително изпълнение. Изтъкнато е, че при изпълнителния процес действат принципи, различни от исковия, което според съда обосновава неприложимостта на чл.47, ал.1 ГПК в заповедното производство. Така изложените съображения на въззивния съд са незаконосъобразни. Видно от данните по делото, за издадената по заявление на “Т” Е. заповед за изпълнение № 590 от 13.05.2008 г. , длъжникът Н. Г. П. е уведомен чрез залепено на входната врата на жилището му на 08.07.2008 г. (л.31). Жалбоподателят е представил удостоверения (л.27 и л.28), видно от които постоянният и настоящ адрес на Н. П. е този, на който е било изпратено и залепено уведомлението за издадената по делото заповед за изпълнение, поради което и съгласно чл.47, ал.5 ГПК същото следва да се счита за редовно връчено на 08.07.2008 г. В установения в чл.414, ал.2 ГПК срок длъжникът Н. П. не е направил писмени възражения срещу издадената срещу него заповед за изпълнение, поради което и съгласно чл.416 ГПК същата е влязла в сила, съответно подлежи на принудително изпълнение съобразно разпоредбата на чл.404, т.1 ГПК. В тази връзка следва да се изтъкне, че заповедта за изпълнение се връчва от съда на длъжника – чл.411, ал.3 ГПК. Редът за връчването й е този по Глава VІ от ГПК, регламентираща правилата за връчване на призовки и съобщения, относим към всички производства, а не само към исковия процес. Съдът следва да използва всички степени на връчване, включително и крайната мярка уведомяване чрез залепване – чл.47, ал.1 ГПК. Разбирането на въззивния съд за неприложимост на цитираната разпоредба в заповедното производство не съответства на волята на законодателя относно приложното поле на способа за връчване чрез залепване. И преди изменението на чл.47, ал.7 ГПК (Д.в.бр.42/2009 г.), вложеното от законодателя съдържание в термина “ответник” следва да се разбира не само в смисъла, с който ГПК си служи в исковия процес, а в по-широкия смисъл на лице, срещу което се води делото - чл.25, ал.1 ГПК. Последното разбиране съответства както на чл.45 ЗЧСИ, според който връчването на съобщения, призовки и други книжа по изпълнителните дела са извършва по реда на чл.37-58 ГПК, т.е. вкл. и чрез способа на връчване чрез залепване, така и на изменението на чл.47, ал.7 ГПК (обн. Д.в.бр.42/2009 г.), с което изрично в текста на разпоредбата е добавено, че този способ се прилага и при връчване на заповедта за изпълнение. Изложеното дава основание да се приеме, че като е оставила в сила разпореждането за обезсилване на издадената заповед за изпълнение, въззивната инстанция е потвърдила незаконосъобразно постановения от първоинстанционния съд съдебен акт. Това налага въззивното определение като неправилно да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се разпореди на Врачанския районен съд да издаде изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение, издадена по заявление на “Т” ЕАД. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение   О П Р Е Д Е Л И:   ОТМЕНЯ Определение № 1* от 14.10.2008 г. по ч.гр.д. № 683/2008 г. на Врачанския окръжен съд, с което е оставено в сила Разпореждане № 1* от 25.08.2008 г. по ч.гр.д. № 729/2008 г. на Врачанския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Н. Г. П. от гр. В., ул.” “Втори юни” № 1* вх.”А”, ап.10 да заплати на “Т” Е. сумата 2 182.67 /две хиляди, сто осемдесет и два лева и 76 ст./ лв., представляваща неизплатена топлинна енергия за периода от 28.02.2005 г. до 29.02.2008 г., сумата 397.18 /триста деветдесет и седем лв. и 18 ст./ лв. лихва за забавено плащане за периода от 09.03.2006 г. до 31.03.2008 г., както и сумата 51.60 /петдесет и един лв. и 60 ст./ лв. деловодни разноски. ВРЪЩА делото на Врачанския районен съд със задължителни указания да изготви изпълнителен лист в полза на “Т” Е. за сумите, присъдени с настоящето определение. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: