Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 309   гр. София, 14 юли 2010 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева          2. Жанина Начева   при секретаря … Кр. Павлова ………………………………………… в присъствието на прокурора … Бумбалова …………………………….......... изслуша докладваното от съдия Ж. Начева …………………………………......... наказателно дело № 243 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения О. М. Ф. за възобновяване на в. н. ч. д. № 149/09 г. и отмяна на решение № 57 от 30.10.2009 г. на Кърджалийския окръжен съд. В искането се твърди, че съдът незаконосъобразно е постановил осъденият да изтърпи и останалата част от наказанието, за което е бил условно предсрочно освободен, въпреки разпоредбите на Закона за амнистията. Иска решението в тази част да бъде отменено. В съдебно заседание защитникът (адв. Пенева) излага подробни аргументи и настоява искането на осъдения да бъде уважено. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че искането е неоснователно, тъй като чл. 2, ал. 1 от Закона за амнистията в конкретния случай е неприложим. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намери следното: Процесуално допустимото искане е ОСНОВАТЕЛНО. С определение № 63 от 4.08.2009 г. по н. ч. д. № 562/09 г. Кърджалийският районен съд е групирал осъжданията на О. М. Ф. С решение № 57 от 30.10.2009 г. по в. н. ч. д. № 148/09 г. Кърджалийският окръжен съд е отменил определението в частта, в която е определено общо наказание по съвкупност в размер на две години лишаване от свобода по три осъждания на О. М. Ф. (по н. о. х. д. № 36/08 г., № 277/08 г. и № 912/08 г.), както и отделното изтърпяване на наказанието по н. о. х. д. № 757/08 г. в размер на една година и десет месеца лишаване от свобода. Вместо това и с оглед по-благоприятното съчетание за осъдения Кърджалийския окръжен съд е определил общо наказание по н. о. х. д. № 277/08 г. , по н. о. х. д. № 757/08 г., по н. о. х. д. № 912/08 г. в размер на две години лишаване от свобода и постановил отделно да се изтърпи наказанието по н. о. х. д. № 36/08 г. от една година лишаване от свобода. В останалата част първоинстанционното определение е потвърдено. Искането на осъдения е насочено срещу тази част от решението на въззивния съд, с която е прието, че О. М. Ф., условно предсрочно освободен с определение от 30.03.2007 г. по н. ч. д. № 296/07 г. на Пазарджишкия окръжен съд, следва да изтърпи и неизтърпяната част - една година, осем месеца и двадесет и седем дни от общото наказание по съвкупност в размер на единадесет години лишаване от свобода, определено от сбора на наказанията по влезли в сила присъди - пет години лишаване от свобода (по н. о. х. д. № 136/98 г.) и шест години (по н. о. х. д. № 69/98 г.), обхванати от параграф 90 от ЗИДНК (ДВ, бр. 92/2002 г.), както и от наказанията, наложени с влезли в сила присъди по н. о х. д. № 218/99 г. и по н. о. х. д. № 429/04 г. От материалите по делото се установява, че осъденият е бил условно предсрочно освободен след като е изтърпял девет години три месеца и три дни от посоченото общо наказание по съвкупност. В съответствие с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за амнистията, в сила от 22.04.2009 г., осъдените при условията на чл. 26 от НК, действащ в периода от 8. 08.1997 г. до 30.09.2002 г., изтърпяват наказание, равно по размер на лишаването от свобода с най-дълъг срок, увеличено с една втора, но не повече от сбора на отделните наказания. Тези лица се освобождават от изтърпяване на останалите наказания лишаване от свобода независимо от прилагането на § 90 от ЗИДНК. Следователно, приложението на чл. 70, ал. 7 НК поначало е напълно безпредметно след влизане в сила на Закона за амнистията – на практика се постановява да се изтърпи наказание, от чието изтърпяване осъденото лице се освобождава по силата на Закона за амнистията. Следва да се отбележи, че в конкретния случай съдът не е съобразил и наличните данни по делото – неизтърпяната част (една година, осем месеца и двадесет и седем дни) от определеното общо наказание е била приведена в изпълнение преди Закона за амнистията и към момента на влизане в сила на този закон (22.04.2009 г.) осъденият О. М. Ф. е продължавал да я търпи (според приложената по делото справка от началника на затвора в гр. П.. При тази ситуация той е освободен от понататъшното изтърпяване на остатъка от наказанието въз основа на самия Закон за амнистията (приложим от органите, ангажирани с изпълнението). С оглед на това решението на въззивния съд, с което е потвърдено определението от 4.08.2009 г на Кърджалийския районен съд, подлежи на изменяване, като се отмени приложението на чл. 70, ал. 7 НК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК     Р Е Ш И:     ВЪЗОБНОВЯВА в. н. ч. д. № 149/09 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд. Изменя решение № 57 от 30.10.2009 г. на Кърджалийския окръжен съд, като отменя приложението на чл. 70, ал. 7 НПК. Настоящето решение не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: