Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 30
гр.София, 25.01.2022 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 779 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Аеропак инженеринг“ ООД против решение № 12270/09.11.2020 г. по в.т.д. № 741/2020 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9 състав, с което след отмяна на решение № 568/26.03.2019 г. по т.д. № 3187/2016 г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 22 състав, е признато за установено на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК съществуването на вземане на „Юробанк България“ АД към „Аеропак инженеринг“ ООД, в качеството му на кредитополучател по договор за банков кредит „Продукт бизнес помещения“ BL 16483/30.09.2008 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/02.10.2009 г. и Анекс № 2/16.11.2010 г., за следните суми: главница в размер на 255 734,93 лв., ведно със законната лихва от 25.04.2013 г. до окончателното изплащане; договорна лихва в размер на 41 131,30 лв. за периода от 21.10.2011 г. до 24.04.2013 г.; имуществена застраховка в размер на 1 484,07 лв. за периода от 15.01.2013 г. – 24.04.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 05.08.2013 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18325/2013 г. на СРС.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация „Юробанк България“ АД оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че между страните е възникнало валидно правоотношение със сключването на договор за банков кредит „Продукт бизнес помещения“ BL 16483/30.09.2008 г., по силата на който „Юробанк България“ АД е предоставило на „Аеропак инженеринг“ ООД целеви кредит в размер на 340 000 лв., със срок за усвояване два месеца след откриване на заемната сметка и краен срок за погасяване, ведно с дължимите лихви при условията на договора – 120 месеца след откриване на заемната сметка; с анекс № 2/16.11.2010 г. страните са предоговорили крайния срок на издължаване на кредита, приемайки, че 75 % от него ще се дължи до 10.10.2018 г. По въпроса за надлежното обявяване на предсрочната изискуемост на кредита САС се е позовал на покана за изпълнение с изх. № 0200-1462В/15.12.2012г., получена на 20.12.2012 г. Изтъкнал е, че банката в достатъчна степен е конкретизирала волеизявлението си, като точно и недвусмислено е заявила, че по процесния договор, поради просрочие, счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем, с посочване на дължимите суми по пера и с предоставена възможност за доброволно погасяване на дълга в седемдневен срок от съобщението. Съобразявайки представения по делото протокол за предаване на пратки от куриер, вкл. и заповедното производство /ч.гр.д. № 18325/2013 г. на СРС/, и позовавайки се на съдебна практика на ВКС, въззивният съд е приел, че пратката, съдържаща процесната покана за изпълнение, е връчена редовно на адреса на управление на ответното дружество и на негов служител, който се е подписал и чието име е отразено в протокола за предаване. В допълнение е изтъкнал, че съгласно чл.32 от договора за кредит „с препоръчана поща“ е един от възможните уговорени начини за връчване на съобщения между насрещните страни по договора. Съобразявайки заключението на съдебно- счетоводната експертиза въззивният съд е приел, че последното извършено плащане от кредитополучателя е от 21.10.2012 г. в размер на 15 821,08 лв. Намерил е, че същото представлява капитализиране на дължимата лихва, която е прехвърлена към размера на усвоената главница. Така ищецът е взел втора счетоводна операция – „погасяване на лихва“ в полза на ответника, която лихва е капитализирана и е взета първа счетоводна операция „усвояване на кредит“, като със сумата от 15 821,08 лв., с която е намалена дължимата лихва, е увеличена дължимата главница. С оглед на тези съображения САС е приел, че осчетоводените задължения на ответника по договора за кредит към 25.04.2013 г. възлизат на 298 350,30 лв., в това число: задължение за главница – 255 734,93 лв. за периода от 21.11.2012 г. – 24.04.2013 г.; договорна лихва – 41 131,30 лв. за периода от 21.10.2011 г. – 24.04.2013 г. и задължение за имуществена застраховка – 1 484,07 лв. за периода от 15.01.2013 г. – 24.04.2013 г. За пълнота, въззивният съд е отбелязал, че общо отчетената като платена по договора сума от ответника е в размер на 116 775,07 лв., разпределена както следва: 13 122,13 лв. – изплатена главница с включени капитализации; 103 492,94 лв. – изплатена договорна лихва с включени капитализации и 160 лв. – платени такси.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Може ли настъпването на предсрочната изискуемост да е обусловено от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?; 2/ Може ли банката след настъпване на действието на предсрочната изискуемост на договора за кредит да продължи да начислява договорни лихви и застрахователни премии?; 3/Презумира ли се редовното водене на търговските книги?; 4/ Какво следва да удостовери куриерът при връчване на съобщение до адресата?; 5/Може ли, ако страните са уговорили изчерпателно начините за кореспонденция помежду си, в случая връчването да става по „пощата“, страната да се отклони от това си задължение?; 6/ Допустима ли е капитализация на лихва в кредитните отношения на страните и как следва тя да се индивидуализира?; 7/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните, ако те са своевременно направени, съобразени с инстанционната фаза на делото и по установения процесуален ред?; 8/ Съдът следи ли служебно за нищожност на договора или отделни негови клаузи?; 9/ Може ли да води едностранната промяна на лихвения процент от банката до явна непропорционалност на престациите на двете страни, което е нарушение на добрите нрави? По първите осем въпроса касаторът въвежда допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС и практиката на ВКС, обективирана в постановени по чл.290 ГПК решения, както следва: по първи и втори въпрос - т.2 на Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС вр. с т.18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 6/04.04.2019 г. по т.д. № 917/2018 г. на ВКС, I т.о., решение № 139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I т.о., решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о. и решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о.; по трети въпрос – решение № 83/03.11.2017 г. по гр.д. № 2383/2016 г. на ВКС, II г.о., решение № 155/13.03.2007 г. по т.д. № 917/2006 г. на ВКС, ТК, решение № 1991/10.08.1957 г. на ВС, решение № 413/16.08.2005 г. по т.д. № 964/2004 г. на ВКС, ТК, решение № 423/01.06.2006 г. по т.д. № 9/2006 г. на ВКС, ТК и определение № 304/13.05.2011 г. по т.д. № 687/2010 г. на ВКС, II т.о.; по четвърти и пети въпрос – решение № 101/19.08.2019 г. по т.д. № 439/2017 г. на ВКС, II т.о.; по шести въпрос – решение № 66/29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018 г. на ВКС, II т.о.; по седми и осми въпрос – решение № 22/02.07.2019 г. по т.д. № 587/2018 г. на ВКС, I т.о. По въпроси от № 4 до № 9 включително се поддържа и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът поддържа и основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – „очевидна неправилност“.
Настоящият състав на ВКС намира, че в своята съвкупност първи и втори въпрос са поставени в контекста на общия проблем за определяне на размера на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за кредит. Така обобщен правният въпрос е релевантен, доколкото при извод за надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на 20.12.2012 г., съдът е обосновал дължимостта на претендираната от банката, наред с главницата, договорна лихва в размер на 41 131,30 лв. за периода 21.10.2011 г. – 24.04.2013 г. и имуществена застраховка в размер на 1 481,07 лв. за периода 15.01.2013 г.– 24.04.2013 г. ВКС намира, че е изпълнено и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В цитираното от касатора Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС /т.2/ е прието, че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Същите разрешения са възприети и с решение № 112/28.10.2020 г. по т.д. № 2029/2019 г. на ВКС, I т.о., което макар да дава отговор на въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти и да изложи мотиви по тях, по същество разглежда недължимостта на договорната лихва за периода след настъпване на предсрочната изискуемост. Така изложеното налага извод за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на решението на САС в частта на договорната лихва и застрахователните премии с практиката на ВКС по преформулирания от състава на ВКС въпрос: „Как следва да се определи размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за кредит?“.
Трети въпрос не покрива изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е формулиран единствено въз основа на оплаквания за допуснато процесуално нарушение, вследствие неизяснен в заключението на съдебно- счетоводната експертиза въпрос. Произнасянето по правилността на решението е извън обхвата на производството по селекция на касационните жалби по чл.288 ГПК.
Четвърти и пети въпрос са предпоставени от възприемане на съдържащото се в тях твърдение за ненадлежно уведомяване за настъпване на предсрочната изискуемост. По въпроса относно начина на удостоверяване на връчването на длъжника на документ, съдържащ волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е формирана практика по чл.290 ГПК, обективирана в решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 180/23.11.2016 г. по т.д. № 2400/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 208/09.02.2018 г. по т.д. № 394/2017 г. на ВКС, I т.о. и решение № 101/19.08.2019 г. по т.д. № 439/2017 г. на ВКС, II т.о., по смисъла на която начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявление на банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. В производството по установителния иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, при оспорване на удостовереното връчване на документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи. В случай че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка, то съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги, условията за доставяне на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение № 581/27.10.2020 г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъществено връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис /чл.5, ал.1 от Общите правила/ или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност /чл.5, ал.2 от Общите правила/. Произнасянето от въззивния съд съответства на дадените разрешения в цитираните актове на ВКС, поради което не са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
По шести въпрос е налице последователна съдебна практика по приложението на чл.294, ал.2 ТЗ вр. чл.10, ал.3 ЗЗД – решение № 60259/16.12.2021г. по гр.д.№ 687/2021г. на ВКС, III г.о., решение № 60058/04.11.2021г. по т.д.№ 2702/2019г. на ВКС, I т.о. и мн.други, че между търговци е допустимо да се уговаря начисляването на лихва върху лихва, а в процесния случай страните са търговци.
Въпроси седми, осми и девети насочват към проблематиката на неравноправните клаузи в договорите, сключени с потребители. Така, както са формулирани, въпросите не са релевантни, доколкото е безспорно, че настоящият спор е между две търговски дружества. Съгласно §13, т.1 от ДР на ЗЗП, потребител може да бъде само физическо лице. Поради това, че не отговаря на качеството „потребител“, кредитополучателят не може да се позовава на правата, предвидени за субектите, които притежават това качество, респективно за въззивния съд не е съществувало задължение да извършва преценка за неравноправност на договорни клаузи по смисъла на чл.143 и чл.146 ЗЗП.
Доводът на касатора за очевидна неправилност на атакуваното решение не насочва , след проверка от външна страна на мотивите на акта, на хипотеза на очевидна неправилност.
В заключение въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване в частта за договорната лихва и застрахователните премии, а в останалата част за главницата не следва да се допуска касационно обжалване. По въпроса за разноските ВКС ще се произнесе с окончателния краен акт – решението си с оглед и изхода на спора в допуснатата до касационно обжалване част.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 852,31 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 12270/09.11.2020 г. по в.т.д. № 741/2020 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9 състав в частта, с която е признато за установено на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК съществуването на вземане на „Юробанк България“ АД към „Аеропак инженеринг“ ООД, в качеството му на кредитополучател по договор за банков кредит „Продукт бизнес помещения“ BL 16483/30.09.2008 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/02.10.2009 г. и Анекс № 2/16.11.2010 г., за следните суми: договорна лихва в размер на 41 131,30 лв. за периода от 21.10.2011 г. до 24.04.2013 г.; имуществена застраховка в размер на 1 484,07 лв. за периода от 15.01.2013 г. – 24.04.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 05.08.2013 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18325/2013 г. на СРС и в частта на разноските.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 12270/09.11.2020 г. по в.т.д. № 741/2020 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9 състав в частта, с която е признато за установено на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК съществуването на вземане на „Юробанк България“ АД към „Аеропак инженеринг“ ООД, в качеството му на кредитополучател по договор за банков кредит „Продукт бизнес помещения“ BL 16483/30.09.2008 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/02.10.2009 г. и Анекс № 2/16.11.2010 г., за следните суми: главница в размер на 255 734,93 лв., ведно със законната лихва от 25.04.2013 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 05.08.2013 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18325/2013 г. на СРС.
УКАЗВА на „Аеропак инженеринг“ ООД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 852,31 лв., като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: