Р Е Ш Е Н И Е № 532 С о ф и я, 27 ноември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 н о е м в р и 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1672/2012 година. Производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК. С искане на основание чл.420, ал.2 от НПК осъденият Й. Л. А. от Кюстендил, понастоящем в затвора-Б. дол, претендира отмяна на влязлото в законна сила определение от 23.03.2012 г., постановено по НОХД № 588/2011 г. от Кюстендилския районен съд по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК в частта му относно приложението на чл.24 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. В производството пред ВКС осъденият лично и чрез процесуалния си представител адв.К.А. от САК моли искането му да бъде уважено. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобразно правомощията си по чл.425 от НПК, прецени следното: По предложение на районна прокуратура – Кюстендил, по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК Кюстендилският районен съд с определение от 23.03.2012 г. е допуснал групиране на наказанията, наложени на осъдения Й. Л. А. от Кюстендил, в момента в затвора Б. дол, по две НОХД № 588/2011 г. и № 602/2011 г., двете по описа на същия съд, като му е наложил общо най-тежко наказание от 2 години лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК е увеличил с 3 месеца, от което да се приспадне изтърпяната част от тези наказания в размер на 3 месеца и 4 дни по първата присъда, 3 месеца по втората, както и предварителното му задържане от 5 месеца и 6 дни. Определението не е било обжалвано в законния срок и подадената като просрочена въззивна жалба на 10.05.2012 г., след прекратяване на образуваното ВЧНД № 232/2012 г. на окръжен съд-Кюстендил, с разпореждане на съдията-докладчик от 14.06.2012 г. е върната на подателя й. Или, определението е влязло в законна сила на 08.04.2012 г. С подаденото на 08.08.2012 г. искане от осъдения определението се атакува по реда за възобновяване на наказателни дела заради неправилното, според осъдения, приложение на материалния закон – чл.24 от НК и в тази част иска отмяната му, като остане да търпи наложеното му за двете престъпления общо най-тежко наказание от 2 години лишаване от свобода. Върховният касационен съд намира, че искането е направено в предвидения в чл.421, ал.3 от НПК срок, от лице, имащо право на такова искане, срещу съдебен акт, който не е проверяван по въззивен и касационен ред и като такова за допустимо. Разглеждано по същество, същото е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : Оплакването е срещу приложението на чл.24 от НК, но като не се отчитат многократните осъждания на осъдения все за присвоителни престъпления, като отдавна те се квалифицират като извършени при условията на опасен рецидив. Въпреки неколкократното изтърпяване на наказания лишаване от свобода, след съответно групиране на множествата от престъпления, при завишаване на размера на общите наказания на основание чл.24 от НК, осъденият А. е продължил да краде и последицата са последните му две осъждания, групирани с атакуваното определение, за които деяния той е получил твърде благосклонни наказания, на основание чл.55 и чл.58а от НК, като не следва да се надценява признанието на вината му за извършеното. Доказателство за поправянето и превъзпитанието му би било прекъсване на престъпната му дейност, а не „самопризнанията” му всеки път, когато го заловят в извършване на поредната му кражба. С основание съдът е приел, че общото най-тежко наказание от 2 години лишаване от свобода следва да бъде завишено с допустимите 3 месеца, за да може да се постигне до известна степен целената от закона справедливост на същото с оглед обществената опасност на извършеното и дееца. ВКС не намира основание да не се съгласи с този извод на районния съд, а и увеличението на наказанието е твърде минимално, за да може да се говори за явна несправедливост на формираното по този начин общо наказание за цялостната престъпна дейност на осъдения. Не е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК за корекция на атакуваното определение и искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. Л. А. от Кюстендил, понастоящем в затвора-Б. дол, за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила определение от 23.03.2012 г., постановено по НОХД № 588/2011 г. от Кюстендилския районен съд по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :