Р Е Ш Е Н И Е №87 гр. София, 19 май 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на девети февруари, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кети Маркова ЧЛЕНОВЕ: Павлина Панова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №86 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано на основание протест на прокурор при Софийска Апелативна Прокуратура срещу присъда №180 от 02.12.2011 г., постановена по ВНОХД №152/2011 г. по описа на Софийски Апелативен Съд, НО, V въззивен състав, с което е била изцяло отменена присъда № 2 от 21.01.2010 г., постановена по НОХД №С-12/2009 г. по описа на СГС, НО, 21 състав и подсъдимият В. В. В. е бил признат за невиновен в това, че на 11.04.2007 г. и на 29.05.2007 г. при условията на продължавано престъпление, като разузнавач пета степен, категория „Г”- трета степен- инспектор при отдел 03, сектор 02 при ГДБОП-НСП-МВР е разгласил информация, представляваща държавна тайна, която му е било поверена по служба, като на основание чл.304 НПК, като го е оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл.357, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. В касационния протест и допълнението към него са посочени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, като се поддържа, че оправдателната въззивна присъда е постановена на основата на неправилен анализ на доказателствата. Поддържа се, че неправилно съдът е анализирал доказателствените материали, като незаконосъобразно е преценил, че подсъдимият В. не е осъществил състава на престъплението, в извършването на което е бил обвинен. Твърди се, че той, при осъществяването на нерегламентиран контакт със свидетеля Р. е използвал изрази и кодови думи, с които е осъществил състава на престъплението. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК се поддържа, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е направил пълен анализ на доказателствата, не е събрал всички относими към предмета на производството доказателствени материали (не е назначил фоноскопска експертиза, не е допуснал до разпит поемните лица, участвали в изземването на веществени доказателства от дома на подсъдимия и свидетеля Р.) и по този начин е решил делото при непълнота на доказателствата. На тези основания се моли атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, а делото върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа касационния протест на посочените в него основания. Защитата на подсъдимия оспорва протеста, като твърди, че не са налице предпоставките за отмяна на постановения въззивен съдебен акт. Оспорва се авторството на подсъдимия, като се поддържа, че по делото не е било установено по несъмнен и категоричен начин обстоятелството, че именно В. е провел разговорите със свидетеля Р.. Твърди се, че липсва експертиза за това обстоятелство, както и показанията на свидетеля В. (възприел част от тях) не може да бъде доказателството за авторството на инкриминираните деяния. Моли се да бъдат отчетени като съществени нарушения на процесуални правила обстоятелствата, че едни и същи поемни лица са били използвани при осъществяването на няколко следствени действия- претърсвания, както и да се прецени, че множеството следствени действия са били извършвани по едно и също време. На тези основания се предлага да бъдат изключени от доказателствената маса приложените по делото протоколи за претърсване и изземване на веществени доказателства, с които са били приобщени мобилните телефони, за които обвинението приема, че са били използвани от подсъдимия. По отношение на оплакванията за неправилен анализ на доказателствата се твърди, че въззивният съд е обсъдил добросъвестно всички доказателствени материали и е достигнал до верни фактически и правни изводи. На посочените основания се предлага атакуваната въззивна присъда да бъде изцяло потвърдена като правилна и законосъобразна. Върховният Касационен Съд, Трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Касационния протест е неоснователен. По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съдебен състав, след като се запозна с всички относими към предмета на производството доказателствени материали намира, че те са били правилно анализирани от въззивната съдебна инстанция. Не могат да бъдат възприети оплакванията, отразени в протеста, за фрагментарно и погрешно обсъждане на доказателствата от съдебния състав, постановил атакуваната присъда. Напротив, въззивният съд е направил подробен и пълен анализ на доказателствените материали, като правилно е обсъдил показанията на разпитаните в хода на производството свидетели и приетите по делото други доказателства и доказателствени средства. При анализа им съдът се е спрял на спорните моменти в производството- конкретно наличието на познанство между подсъдимия В. и свидетеля Р., провеждането на множество телефонни разговори между тях (между които и трите инкриминирани) и съдържанието на тези разговори. Правилно съдът е преценил, че подсъдимият е познавал свидетеля и именно той е провел посочените три телефонни разговора. Законосъобразно са били кредитирани показанията на свидетеля В., който при прилагане на СРС и осъществяване на подслушване на телефон, ползван от свидетеля, е възприел лично разговор, воден между него и подсъдимия и е разпознал гласа на В.. Показанията на този свидетел се подкрепят и от безспорно установеното обстоятелство, че ползваните от подсъдимия телефонни номера са били същите, с който той е осъществил контакт със свидетелката Х. и който той е обявил като номера за връзка с МВР. Обстоятелството, че подсъдимия е провел процесните разговори се установява и от заключенията на приетите по делото фоноскопски експертизи, които установяват идентичност на гласа на инкриминираните разговори, с други, за които е безспорно, че са водени от подсъдимия. Не на последно място правилно въззивния съд е анализирал извършените процесуално- следствени действия и конкретно осъщественото претърсване и изземване на мобилен апарат, с който са водени инкриминираните разговори от дома на свидетеля Р.. При осъществяването на това действие не са били допуснати съществени процесуални нарушения, като е спазен процесуалния закон и действието е било осъществено в присъствие на свидетеля. Правилно са били анализирани показанията на свидетелите М. и Л. (последната близка приятелка на свидетеля), като законосъобразно съдът е преценил, че тези свидетелки не опровергават останалите доказателства, установяващи обстоятелството, че един от мобилните телефонни апарати, с които са били проведени инкриминираните разговори е бил открит и впоследствие иззет от дома, обитаван от свидетеля Р.. Вярно е, че тези свидетелки поддържат, че не са виждали този телефон, но е вярно и това, че този отрицателен факт не може да опровергае откриването на тази вещ в дома му. Не може да бъде възприета и тезата на защитата, че участието на едни и същи поемни лица при осъществяването на повече от едно следствени действия е нарушение на процесуалния закон. В НПК има изискване за броя на поемните лица и задължението на разследващите органи да осигурят присъствието им от началото до приключване на съответното действие, но не и за това, че те не могат да бъдат такива при повече от едно следствено действие. При преглед на доводите, отразени в протеста (и допълнението към него) може да бъде направен извод, че държавното обвинение е останало недоволно от действията на въззивния съд, като се твърди, че той не е събрал всички относими към предмета на производството доказателства. Поддържа се, че е трябвало да бъде назначена нова фоноскопска експертиза и да бъдат допълнително разпитани част от поемните лица (не са посочени кои точно), които да установят начина на изземване на веществени доказателства. Без да бъдат подробно обсъждани тези доводи, които очевидно представляват оплаквания за непълнота на доказателства (касационно основание, което не е предвидено в процесуалния ни закон) и за които не е спорно, че се отнасят до събиране на нови доказателства трябва да се отбележи това, че всички те са насочени към установяване на авторството на трите инкриминирани деяния. Това обстоятелство и от първостепенния и от въззивния съд е установено по несъмнен и категоричен начин, като и двата съдебни състава приемат, че трите инкриминирани телефонни разговора са били водени именно между подсъдимия и свидетеля Р. (точно така, както е приело и държавното обвинение). Ето защо оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила във връзка с установяване на това обстоятелство са безпредметни и същите не могат да бъдат възприети. Не на последно място трябва да бъде отразено и това, че в хода на въззивното съдебно производство от страна на обвинението не са правени каквито и да е доказателствени искания, като прокурорът преди приключване на допълнителното въззивно съдебно следствие е заявил, че делото е напълно изяснено. При това положение оплакванията за наличие на съществен доказателствен дефицит категорично не кореспондират с поведението на държавното обвинение до момента в хода на воденото наказателно производство. В протеста не са били отразени други оплаквания за допуснати съществени нарушение на процесуални правила и доколкото такива не бяха установени и от касационната инстанция съдът прецени, че не са налице предпоставките на чл.348, ал.1, т.2 НПК за отмяна на атакувания съдебен акт. По оплакванията за допуснати нарушение на материалния закон По отношение и на това касационно основание липсват конкретни оплаквания в касационния протест, като прокуратурата е отразила единствено, че неправилно въззивният съд е преценил естеството на проведените разговори между подсъдимия и свидетеля Р. и е приел, че В. не е осъществил състава на престъплението по чл.357 НК. В протеста е посочено единствено, че съдът не е отчел обстоятелството, че подсъдимият е осъществил нерегламентиран контакт и с цел да запази в тайна съобщаваната информация е използвал думи, фрази и изрази, които били кодови. За първите две инкриминирани деяния- разговорите, водени на 11.04.2007 г. в 21:59 и в 22:14 часа липсват каквито и да е основания да бъде носена наказателна отговорност за осъществено престъпление по чл.357, ал.1 НК. По отношение на тези обвинения въззивният съд правилно е преценил, че действията на подсъдимия В. са несъставомерни от обективна страна, като отразеното в обстоятелствената част на обвинителния акт не е било установено по несъмнен и категоричен начин в хода на производството. От текста на първия разговор (възпроизведен в мотивите на въззивната присъда в цялост) се установява, че В. не е давал на свидетеля Р. информация за провеждани оперативно издирвателни мероприятия по отношение на лицето И. И. (с прякор „Селото”), като подсъдимия изобщо не е назовавал името на този човек, нито неговия прякор. В хода на комуникацията между двамата В. е споменал неустановено лице, наречено „Селянина”, но естеството на този израз (използван широко и по много поводи в съвременността) пи никакъв начин не може да бъде свързан с прякора на И.. От контекстна на водения разговор изразът „селянин” е използван по- скоро като оценка на личността на трето лице (наричано Гимел), но не и като прякор. Верни са изводите на въззивния съд, че изразът „Село”, като прякор на човек, е използван от свидетеля, като по този начин няма как да бъде направен извод за съставомерно поведение от страна на подсъдимия. Верни са изводите на въззивния съд и по отношение на втория инкриминиран разговор, в който обвинението е за разгласяване на информация за провеждани оперативно- издирвателни и оперативно- разузнавателни операции за лице с име „М.”. В хода на този разговор единственото, което казва подсъдимия е името на това лице, като не се дава никаква друга информация по отношение на него. Няма как споменаването на името „М.” (казано на срички) да бъде преценено като разгласяване на секретна информация за ирански гражданин, заподозрян в незаконен трафик на наркотични вещества (както твърди държавното обвинение). При анализа на третия инкриминиран разговор се установява, че подсъдимият е потърсен от свидетеля Р. и последният му съобщава, че е сигурен за това, че е следен от неустановени лица. Първоначално В. се усъмнява в информацията и впоследствие, когато свидетелят продължава убедено да твърди това, го съветва да ги наблюдава и му казва, че те са две групички, като едните са до обед, а другите са след обед и се сменят. Този информация, дадена от подсъдимия е квалифицирана като разгласяване на държавна тайна по смисъла на раздел ІІ, т.3 от Приложението №1, към чл.25 ЗЗКИ. Действително в посочената законова разпоредба е посочено, че информацията, свързана със способите и средствата за изпълнение на специфични задачи, при осъществяване на оперативно- издирвателни и оперативно- разузнавателна дейност е квалифицирана и разгласяването й може да бъде прието за осъществяване на престъпление по чл.357, ал.1 НК. Касационната инстанция изцяло споделя изводите на въззивния съд, че за да е извършено това престъпление информацията трябва да бъде конкретна и пряко относима към осъществяваната дейност. При анализа на третия инкриминиран разговор се установява, че подсъдимият не е дал информация на свидетеля за провеждана операция, а и обективно няма как да е сторил това защото е нямал такава. Той е изразил лично мнение, като е споделил съждението, че ако Р. е бил следен това е трябвало да бъде сторено от две групи, които работят на смени. Естеството на тази информация не дава възможност тя да бъде възприета като конкретна или такава, разкриваща в детайли начина на прилагане на коментираното СРС, респективно разкриване й не може да бъде прието за нарушаване на раздел ІІ, т.3 от Приложението №1, към чл.25 ЗЗКИ. В тази връзка трябва да бъде отчетено и това, че подсъдимият не е уточнил в разговора дали казаното от него е относимо за осъществяване на външно наблюдение (за което изказва съмнение свидетеля) или за друго СРС, осъществявано при издирвателни или оперативно- разузнавателни дейности. Предвид изложеното касационната инстанция възприе изцяло доводите на въззивния съд, че казаното от подсъдимия В. не може да бъде преценено като осъществяване на престъплението по чл.257 НК от обективна страна и той е трябвало да бъде оправдан и по това обвинение. При липсата на осъществяване на престъплението от обективна страна правилно не е бил обсъждан въпроса за осъществяването на това престъпление по отношение и на трите инкриминирани разговора от субективна страна. На тези основания касационният съд прецени, че правилно въззивната инстанция е преценила осъществените от подсъдимия В. действия като несъставомерни и го е оправдала изцяло по повдигнатото му обвинение да е осъществил състава на престъплението по чл.357, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. С постановената от тази съдебна инстанция оправдателна присъда не е допуснато нарушение на материалния закон и не са налице предпоставките за отмяната на съдебния акт на основанията, посочени в чл.348, ал.1, т.1 НПК. Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т. НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда №180 от 02.12.2011 г., постановена по ВНОХД №152/2011 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, V въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.