О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 484   гр. София, 30.06.2010 година                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                   ЧЛЕНОВЕ:            ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 57  по описа за 2010г.   Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на З. „Л” АД гр. С. чрез процесуалния му представител адв. М срещу определение № 2178/01.10.2009г. по ч. гр. д. № 1170/2009г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение, с което е отменено определение от 09.07.2009г. на Варненски районен съд, ХХVІ състав за прекратяване на производството по гр. д. № 1664/2009г. и изпращане на СРС по подсъдност, като вместо това делото е върнато на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на въззивното определение. Релевира доводи, че не е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 116 ГПК, тъй като същата е относима само за случаите, при които ответниците отговарят на едно и също правно основание и могат да бъдат конституирани в условията на солидарност. Приложение намира чл. 108 ГПК и искът следва да се предяви по седалището на първия ответник – юридическо лице в гр. С.. Допускането на касационното обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, свързан с определяне на местно компетентния първоинстанционен съд при искове срещу двама ответници, предявени на различно правно основание при условията на евентуалност, в противоречие с практиката на ВС и ВКС и практиката на други съдилища. Ответникът „Б” АД, гр. С. чрез процесуалния си представител адв. Д оспорва частната касационна жалба и поддържа становище, че определението е законосъобразно. Излага доводи за правилно приложение на чл. 116 ГПК поради това, че ищецът е упражнил правото си на избор пред кой местно компетентен съд да предяви обективно съединените искове, като е избрал районния съд по постоянния адрес на евентуалния ответник. Позовава се на съдебна практика. Ответникът Х. Г. Х. от гр. Б. не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и 2 ГПК. Въззивният съд е приел, че подсъдността на делото следва да се определи въз основа на разпоредбата на чл. 116 ГПК, т. е. в зависимост от волята на ищеца, като законът не разграничава нито вида на отговорността на ответниците, нито техния статут, нито вида на другарство в процеса – обикновено или задължително, нито обстоятелството дали същите са конституирани в условията на солидарност или евентуалност. Поради това е направил извод, че компетентен да разгледа предявения иск е Варненски районен съд. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Значимият за спора въпрос е процесуалноправен и се отнася до разпоредбите за местна подсъдност по предявените в евентуално съединение искове от суброгиралия се застраховател в правата на увредения срещу прекия причинител и неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, последният от които е предпочитан ответник. По този въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като се решава противоречиво от съдилищата. Според едното становище, определянето на местната подсъдност при субективно съединяване на искове срещу няколко ответници при условията на евентуалност следва да се извърши на основание чл. 116 ГПК. Другото разбиране е, че при предявени искове срещу ответници от различни райони, съединени при условията на субективно евентуално съединяване, разпоредбата на чл. 116 ГПК не намира приложение, а местната подсъдност следва да се определи по седалището или постоянния адрес на предпочитания ответник по чл. 105 ГПК. Настоящият съдебен състав намира за правилно второто становище. При множество искове, предявени срещу различни ответници в условията на субективно евентуално съединяване, приоритет пред правилото на чл. 116 ГПК, отнасящо се до т. нар. изборна подсъдност, намира разпоредбата на чл. 105 ГПК. Когато са предявени в субективно съединение евентуални искове срещу различни ответници на различно правно основание, с посочването на предпочитания ответник ищецът прави своя избор, поради което местната подсъдност се определя по седалището или постоянния адрес на предпочитания ответник. Що се касае до наличието на предявен от ищеца иск и срещу прекия причинител на реализираното ПТП, основан на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, то поради евентуалния характер на същия подсъдността му следва подсъдността на главния иск, а не е определяща по отношение на него. Поради това е неоснователен и доводът, че местната подсъдност следва да се определи по мястото на събитието. Предоставеното от законодателя право на платилия застраховател да се суброгира в правата на увредения срещу прекия причинител и неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” не обосновава правен извод, че отговорността на застрахователя не е договорна, а произтича от деликта. Правото на застрахователно обезщетение е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение, но не е идентично с него и не обосновава субсидиарност, поради което липсва солидарна отговорност на застрахователя и делинквента. Поради това при предявени в условията на субективно евентуално съединяване искове с предпочитан ответник застрахователя по „Гражданска отговорност” и евентуален ответник делинквента подсъдността не може да се определи по правилото на чл. 115 ГПК. Релевираният от частния жалбоподател довод за приложение на чл. 108, ал. 1, пр. 2 ГПК поради това, че З. „Л” АД, гр. С. има представителства в цялата страна, е неоснователен. По делото не са налице данни, че предпочитаният ответник има регистриран клон в гр. В. В настоящия случай исковете са предявени във Варненски районен съд, а седалището на предпочитания ответник е в гр. С.. Ответникът З. „Л” АД гр. С. е направил възражение за липса на местна подсъдност в сроковете по чл. 119, ал. 3 ГПК, поради което са налице предпоставките за прекратяване на производството пред Варненски районен съд и изпращане на делото в Софийски районен съд. Като е отменил определението на първоинстанционния съд и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо това определението на Варненски районен съд да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ определение № 2178/01.10.2009г. по ч. гр. д. № 1170/2009г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение и вместо това постановява: ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.07.2009г. по гр. д. № 1664/2009г. на Варненски районен съд, ХХVІ състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.