10 Р Е Ш Е Н И Е № 140 гр.София, 19.07.2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Валентина Илиева разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело № 2501 по описа за 2018 год. Производството е по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Т. М. Т., чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 19.01.2018г., постановено по в.гр.д.№2168/2017г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение от 10.08.2017г. по гр.д.№4405/2017г. на Районен съд – Варна в обжалваната част за отхвърляне на предявените от Т. М. Т. срещу „Булминерал“ АД искове да заплати солидарно с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД сумата от 3230 щ. д., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.08.2015г. до 15.10.2015г., както и сумата от 217,56 щ. д., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 16.10.2015г. до 03.06.2016г. С първоинстанционното решение така предявените искове са частично уважени срещу първия ответник - „ВМ Интернешънъл“ ЕООД и в тази му част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано, както и в отхвърлителната част по отношение на този ответник. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Представя писмени бележки. Ответникът по жалбата „Булминерал“ АД /в несъстоятелност/ оспорва жалбата като неоснователна. Неговият синдик Я. Н. С. предоставя на съда разрешаването на спора съобразно данните по делото. Касационното обжалване е допуснато с определение № 847 от 07.12.2018г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради това, че с въззивното решение въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди всички допустими и релевантни доказателства, възражения, твърдения и доводи на страните по делото, е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 411/27.10.2011 г. по гр. дело № 1857/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 65/30.07.2014 г. по търг. дело № 1656/2013 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 10/01.02.2012 г. по гр. дело № 130/2011 г. на І-во гр. отд. на ВКС и решение № 341/11.11.2011 г. по гр. дело № 992/2010 г. на І-во гр. отд. на ВКС. Поставените в п.2 въпроси: „допустимо ли е кораб, нает от лице, което не попада в обхвата на лицата по чл. 39а, ал. 1 от КТК, да бъде вписан в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, респ. – допустимо ли е лице, което не е българско юридическо лице, да бъде наемател, респ. – пренаемател по договор за беърбоут чартър на кораб, плаващ под български флаг“, не са обсъждани в мотивите на въззивното решение. Поставените въпроси в п.2 на изложението кореспондират с доводите на ищеца, останали необсъдени от двете инстанции по съществото на спора, в каквато насока оплаквания са релевирани във въззивната жалба и в касационната жалба, и е поставен процесуалноправен въпрос в п.3 от изложението към касационната жалба, по който въпрос е допуснато касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният процесуалноправен въпрос кореспондира с оплаквания в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил изложени във въззивната жалба оплаквания и доводи на касатора, както и събрани по делото доказателства във връзка с тях. Видно от мотивите към обжалваното решение, въззивният съд не е обсъдил, направените с въззивната жалба оплаквания и доводи на ищеца, основаващи се на разпоредбите на чл. 39а, чл.27, т.2-4, чл. 88б КТК, както и събраните във връзка с тях доказателства по делото. Поради това по поставения процесуалноправен въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз и в решенията, посочени в изложението на касатора, съгласно която, при разглеждане на спора, съдът по съществото на същия следва да обсъди всички допустими и релевантни доказателства, възражения, твърдения и доводи на страните по делото. По материалноправния въпрос по приложението на чл. 39а, ал.1 КТК вр. с чл. 27, ал.1 КТК е дадено разрешение с решение по гр.д.№ 2489/2018 г. на ВСК, ІVг.о. , решение по гр.д.№2912/2018г. на ВКС, ІVг.о, решение по гр.д.№1741/2018г. на ВКС, ІVг.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. Съгласно Конвенцията на организацията на Обединените нации по морско право /Обн. ДВ. бр.73 от 27 Август 1996г., обн. ДВ. бр.74 от 30 Август 1996г./, корабите притежават националността на държавата, под чието знаме имат право да плават, като всяка държава издава на корабите, на които предоставя правото да плават под нейно знаме документи, удостоверяващи това – чл. 91, т.1 и т.2. Съгласно чл. 94 от Конвенцията относно задълженията на държавата на знамето, всяка държава осъществява ефективно своята юрисдикция и упражнява контрол върху корабите под нейно знаме в административната, техническата и социалната сфера; води корабен регистър, съдържащ имената на корабите под нейно знаме и техните данни и взема мерките, необходими за осигуряването на безопасността по море. Във вътрешното ни законодателство, връзката между кораба и държавата на знамето е уредена в чл. 27 от Кодекса за търговското корабоплаване /КТК/, който гласи, че под знамето на Република България плава само кораб, който: 1. е собственост на държавата; 2. който е собственост на българско физическо или юридическо лице; 3. повече от половината от който е собственост на българско физическо или юридическо лице; 4. който е собственост на физическо или юридическо лице от страна - членка на Европейския съюз, при условие че за изпълнението на техническите, административните и другите изисквания на българското законодателство по отношение на корабите са упълномощени български физически или юридически лица или физически или юридически лица от страна - членка на Европейския съюз, установени в Република България и 4. кораб, който е нает по договор за беърбоут чартър от лицата по т. 1 - 4 за времето на действие на договора. Тази уредба гарантира, че под български флаг може да плават само кораби с доказана и съществуваща реална връзка с Република България. Съгласно чл. 33, ал.1 КТК, всеки кораб, плаващ под българско знаме, трябва да бъде вписан в регистровите книги на корабите в едно българско пристанище, като регистровите книги се водят от регионалните звена на Изпълнителната агенция "Морска администрация". Съгласно чл. 34, ал. 5 КТК, регистровите книги на отделните категории кораби, подлежащи на вписване, съставят общ единен регистър на корабите, плаващи под българско знаме. Съгласно чл. 39а, ал.1, т.1 КТК, кораб, нает при условията на договор за беърбоут чартър, може да бъде вписан в регистровите книги ако е нает от българската държава или от лице по чл. 27, ал.1, т. 2, т.3 и т. 4 КТ, т.е. от българско физическо или юридическо лице; физическо или юридическо лице от страна - членка на Европейския съюз, при условие че за изпълнението на техническите, административните и другите изисквания на българското законодателство по отношение на корабите са упълномощени български физически или юридически лица или физически или юридически лица от страна - членка на Европейския съюз, установени в Република България и 4. кораб, който е нает по договор за беърбоут чартър от лицата по т. 1 - 4 за времето на действие на договора. Съгласно чл. 35 КТК, на корабите, вписани в регистровите книги се издава свидетелство за регистрация, а съгласно чл. 35а КТК, на кобарите, наети по договор за беърбоут чартър се издава временно свидетелство за регистрация, удостоверяващ правото на кораба да плава под българско знаме за срока на действие на договора за беърбоут чартър, но за не повече от 5 години. При тази уредба на закона, корабите, наети по договор за беърбоут чартър от лице извън обхвата на тези по чл. 27, ал.1 КТ не могат да плават под знамето на Република България; не могат да бъдат вписани в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация” /чл. 39а, ал.1 КТК/, нито може да им бъде издадено временно свидетелство за регистрация удостоверяващо правото на кораба да плава под българско знаме /чл.35а КТК/. Всяко вписване, извършено в нарушение на тези императивни норми на закона е недействително и не може да породи правни последици. Когато корабът, нает по договор за беърбоут чартър е плавал под български флаг с временно свидетелство за регистрация, издадено на лице в кръга на тези по чл. 27, ал.1 КТ, валидно е вписването в регистровите книги на беърбоут чартьора, комуто е издадено това свидетелство, удостоверяващо вписването на лице, което отговаря на законоустановените изисквания. Извършено последващо недействително вписване в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация е непротивопоставимо по отношение на всички трети лица, в т.ч. на екипажа на кораба, чието правно положение съгласно чл. 12 КТК се урежда от закона на знамето на кораба. Така даденото разрешение се споделя и от настоящия състав на ВКС. Съгласно последователната, трайно установена практика на Върховния касационен съд, съдът основава решението си въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото; при спор относно фактите, в мотивите към решението си съдът обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. Когато има съвпадение с фактическите и правните констатации на първоинстанционния съд, а не само на крайния резултат от решаващата дейност на съда, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд на основание чл. 272 ГПК и по този начин да ги направи свои. Наред с това обаче, въззивният съд следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на материалноправния спор, т.е. – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи, във връзка с направените оплаквания и доводи. В обжалваното решение на Варненски окръжен съд е прието за установено, че на 06.01.2012 г. между „Индивидуал технолоджи“ С.А., Маршалови острови, като корабособственик на моторен кораб „Батя“, и втория ответник по делото - „Булминерал“ АД, като беърбоут чартьор, е бил сключен договор за стандартен беърбоут чартър, по силата на който корабособственикът е предоставил на беърбоут чартьора пълни права на владение и контрол върху кораба за период от пет години. С договор за стандартен беърбоут чартър от 07.05.2013 г. моторен кораб „Батя“, с флаг България, е бил предоставен под наем от „Булминерал“ АД на „Шипинг лоджистик“ С.А. - Маршалови острови като подбеърбоут чартьор за периода от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. На 07.05.2013 г. „Шипинг лоджистик“ С.А. е сключило с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД /първия ответник по делото/ договор за мениджмънт на моторен кораб „Батя“ със срок до 07.05.2016 г. Прието е, че с преотдаването под наем на кораба ответникът „Булминерал“ АД е придобил качеството на наемодател, а новият наемател – на корабопритежател, по смисъла на чл.9, ал.3 КТК и затова задължението за заплащане на възнаграждението е за сметка на наемателя, т.е. на „Шипинг Лоджистик С.А.“, а не на първоначалния наемател. Посочено е, че аргумент в тази насока е и факта, че трудовият договор с ищеца е сключен с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД, който е бил корабен мениджър на „Шипинг Лоджистик С.А.“. Прието е за неоснователно позоваването от страна на въззивника на разпоредбата на чл.199з КТК, доколкото същата се отнася до вреди, възникнали за трети лица във връзка с експлоатацията на кораба, каквото качеството нямат членовете на екипажа. За пълнота е отбелязано, че в конкретния случай трудовият договор на ищеца е сключен с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД, като в същия не е упоменато, че дружеството действа съобразно предоставени му правомощия по договор за корабен мениджмънт с „Шипинг Лоджистик С.А.“, Маршалови острови. По тези съображения е прието от въззивния съд, че правата и задълженията по трудовия договор са възникнали в правната сфера на „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД, като заплатените трудови възнаграждения от корабния мениджър са въпрос на вътрешни отношения между него и корабособственика към процесния период - „Шипинг Лоджистик С.А.“. Посочил е, че по тези съображения и предвид липсата на договорно или законно основание за ангажиране на солидарната отговорност на ответника „БУЛМИНЕРАЛ“ АД за заплащане на претендираните суми, въззивният съд е намерил предявените срещу него искове за неоснователни. Въззивният съд е формирал изводите си за неоснователност на исковете, прилагайки към процесното взаимоотношение правилата на Кодекса на труда, без да съобрази, че приложимите норми към морския трудов договор са: Конвенция на организацията на Обединените нации по морско право /Обн. ДВ. бр.73 от 27 август 1996г., обн. ДВ. бр.74 от 30 август 1996г./; Морска трудова конвенция /ратифицирана със закон, приет от 40-ото НС на 27.05.2009 г. - ДВ, бр. 42 от 5.06.2009 г., обн., ДВ, бр. 76 от 30.08.2013 г., в сила от 20.08.2013 г.,/; Кодекс на търговското корабоплаване; Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя /приета с ПМС № 226 от 14.10.2003 г., обн., ДВ, бр. 93 от 21.10.2003 г., в сила от 22.01.2004 г./; Наредба № 1 от 10.01.2003 г. за вписване в регистъра на корабите /обн. ДВ, бр. 7 от 24.01.2003 г./ и Наредба № 5 от 01.09.2004 г. за корабните документи /обн. ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г./. Съгласно Глава Втора /Трудови отношения/ от Морска трудова конвенция /т.1, б. а и б. с/, моряците, работещи на кораби, плаващи под знамето на държава, ратифицирала конвенцията, притежават моряшки трудов договор, подписан както от моряка, така и от корабособственика или негов представител, които се явяват страни по трудовия договор. Във вътрешното ни законодателство това правило е регламентирано в чл. 88б, ал. 1 КТК, съгласно който текст трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя се уреждат от този кодекс и с наредба на Министерския съвет. Съгласно Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, „работодател” е корабособственикът или беърбоут чартьорът, наемащи лица на борда на кораба /§1, 7 ДР/, а съгласно чл. 6, преди постъпване на работа между кандидата и работодателя или негов представител се сключва трудов договор в писмена форма, който трябва да съдържа данни за моряка и работодателя: наименование, седалище, адрес на управление, БУЛСТАТ или ЕИК. Така установената уредба на трудовите правоотношения с екипажа на кораб, плаващ под българско знаме, изключва възможността морският трудов договор да бъде сключен с лице, което не е корабособственик /беърбоут чартьор/ или негов представител. Мениджърът / лице, компания, институция, агенция или друга организация, занимаваща се с набиране на моряци от името на корабособственици или настаняване на работа на моряци при корабособственици - чл. ІІ, б. h от Морска трудова конвенция/ не е работодател по смисъла на §1, т. 7 от ДР на Наредбата за трудовите отношения с екипажа на кораба. Той комплектува корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя /чл. 225а, т. 2 КТК/, поради което данните за представителната му власт са включени в минималното съдържание на договора за корабен мениджмънт /чл. 225б КТК/. Мениджъра действа като представител на корабопритежателя /беърбоут чартьора/ работодател, поради което правните последици от договора възникват пряко в сферата на представлявания - чл. 36, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл. 27, ал.1, т. 5 КТК, под знамето на Република България може да плава кораб, който е нает по договор за беърбоут чартър от българската държава или от лице по чл. 27, ал.1, т. 2, т.3 и т. 4 КТК, т.е. от българско физическо или юридическо лице; повече от половината от кораба да е собственост на българско физическо или юридическо лице или от физическо или юридическо лице от страна - членка на Европейския съюз при спазването на определени изисквания. Корабът трябва да бъде вписан в регистровите книги на Изпълнителната агенция "Морска администрация" /чл. 33, ал.1 КТК/, а условията за вписване на договора за беърбоут чартър, съгласно чл. 39а, ал.1, т.1 КТК е корабът да бъде нает от лицата по чл. 27, ал.1, т.5 КТК. Само при спазване на тези изисквания на кораба може да бъде издадено свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораба да плава под българско знаме - чл. 35а КТК. Без такова свидетелство корабът не може да отплава от българско пристанище и следва да бъде задържан от капитана на пристанището или оправомощено от него лице – чл. 363, ал.1 и ал. 2 КТК. Тази правна уредба не е съобразена от въззивния съд при формиране на изводи, че „Булминерал“ АД не е имал качеството на работодател, поради което отговорността му не може да бъде ангажирана. Въззивният съд е формирал изводите си и в нарушение на чл. 235, ал.2 ГПК без да обсъди въведените от въззивния жалбоподател доводи за неправилност на първоинстанционното решение относно недействителността на извършеното вписване на „Шипинг лоджистик“ С.А., както и относно отговорността на ответника „Булминерал” АД като корабопритежател, както и приложените в подкрепа на този довод временно свидетелство за регистрация на кораба в пристанище Варна, издадено на „Булминерал” АД, с което му е разрешено да издигне националното знаме на Република България на кораб „Батя”, извлечение от корабния дневник на м/к „Батя” и удостоверения на Агенция „Морска администрация от 02.02.2016 г. и от 30.06.2016 г. за извършените вписвания в регистъра на корабите. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което и на основание чл. 293, ал.3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, при разрешаване на който съставът на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд съобрази следното: Търговско акционерно дружество „Шипинг лоджистик“ С.А. е учредено по правото на Република Маршалови острови, т.е., е правен субект извън кръга на изчерпателно посочените в чл. 39а, ал.1 КТ – не е българско юридическо лице или повече от половината да е собственост на българско физическо или юридическо лице, нито е собственост на физическо или юридическо лице от страна - членка на Европейския съюз, поради което договорът от 07.05.2013 г. за подбеърбоут чартър с „Шипинг лоджистик“ С.А. за моторен кораб „Батя“ не е следвало да бъде вписан в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация”. Вписването на този договор е недействително като извършено в нарушение на закона, поради което на „Шипинг лоджистик“ С.А. не е издадено и временно свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораб „Батя” да плава по време на действие на договора под българско знаме. Корабът е отплавал от българско пристанище под българско знаме с временно свидетелство за регистрация, издадено на „Булминерал” АД, вписан като корабопритежател и в корабния дневник, удостоверяващ фактите, изискващи се от международните договори, страна по които е република България и от националното законодателство - чл. 2 от Наредбата за корабните документи. Договорът за подбеърбоут чартър от 07.05.2013 г., сключен между „Булминерал” АД и „Шипинг лоджистик“ С.А. е валиден в отношенията между страните, доколкото чартьорът е могъл да плава под чуждо /но не и българско знаме/ знаме, но е непротивопоставим на екипажа на кораба. Непротивопоставимо на членовете на екипажа на кораба, явяващи се трети добросъвестни лица е и недействителното, извършеното в нарушение на закона вписване на договора в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация”. Недействителен са и сключените с ищеца трудови договори от 25.04.2015 г. и 13.10.2015 г. с ВМ Интернешанъл“ ЕООД. Мениджърът, съгласно чл. 225а, т.2 КТК комплектува корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя, т.е. действа като негов представител, поради което съгласно чл. 6 от Наредбата за трудовите отношения в трудовия договор следва да се посочат данни за работодателя и представителната власт на мениджъра. Трудовите договори са сключени в нарушение на тези изисквания, поради което като противоречащ на закона е недействителен. При сключването и изпълнението му работникът е действал добросъвестно, поради което и съгласно принципите на трудовото право, отношенията с работника следва да се уреждат като при действителен трудов договор – на работника се дължи уговореното по недействителния договор трудово възнаграждение. Възнаграждението се дължи от работодателя, независимо дали е посочен в трудовия договор – кой е работодател на екипажа на кораба следва от легалната дефиниция на §1, т. 7 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, поради което, съгласно чл. 199ж, ал. 1 КТК корабопритежателят отговаря пряко за трудовите възнаграждения на екипажа. По отношение на екипажа на кораб „Батя” работодател по смисъла на §1, т. 7 от ДР на Наредбата за трудовите отношения е корабопритежателя „Булминерал” АД, вписан валидно като такъв в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация” и в корабния дневник и с чието свидетелство за регистрация корабът е плавал в процесния период през 2015 -2016 година. По делото е установено по несъмнен начин, че работникът е престирал труда си в процесния период, както и че корабопритежателят /беърбоут чартьор/ „Булминерал АД е приел изпълнението на работата, осигурявайки отплаването на кораба с наетия в него екипаж от българското пристанище под националния ни флаг, предоставяйки временното си свидетелство за регистрация, както и плаването на кораба в процесния период с документи, осигуряващи му правото да плава по море с този екипаж под българско знаме, вкл. изплатил трудовото възнаграждение на част от екипажа, независимо от твърдението, че плащането е извършено в изпълнение на чужд дълг. Разгледани в тяхната съвкупност посочените факти обуславят несъмнения извод, че беърбоут чартьорът „Булминерал” АД е работодател на екипажа по смисъла на §1, 7 ДР от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, поради което, съгласно чл. 199ж, ал. 1 КТК отговаря пряко за трудовите възнаграждения на екипажа. Предвид изложеното, предявеният иск за неизплатени трудови възнаграждения за периода 01 август – 15 ноември 2015 г. е основателен в размер, определени по договорите с ищеца срещу което работникът е приел да изпълнява и е изпълнил трудовите си задължения. Основателни са и обусловените искове за заплащане на законна лихва върху неизплатената част от задължението. Искането за солидарното осъждане на ответника „Булминерал” АД ведно с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД не обвързва съда, който извършва самостоятелна преценка дали вземането се дължи при условията на солидарност. Не обвързва съда и дадената от ищеца квалификация по отношение на ответниците на „работодател” и „корабопритежател”. В исковата молба ищецът е въвел твърдения, че е работил като „готвач”, нает от „ВМ Интернешанъл“ ЕООД на кораб „Батя”, чийто корабопритежаел е ответникът „Булминерал” АД. Кой от ответниците е действителния работодател на ищеца и дължи ли трудовото възнаграждение самостоятелно или при условията на солидарност следва от правната уредба на правоотношението, предвид което с оглед гореизложените мотиви искането за солидарно осъждане на ответниците се явява неоснователно. В този смисъл и мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. д. № 1 от 2010 г. ОСГК ВКС. В настоящето производство съдът не е обвързан и от влязлото в сила решение на Варненски районен съд поради липсата на субективен идентитет. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 19.01.2018г., постановено по в.гр.д.№2168/2017г. на Окръжен съд – Варна, като вместо него постановява: ОСЪЖДА „Булминерал“ АД, гр. Варна /в несъстоятелност/ да заплати на Т. М. Т. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 199ж, ал.1 КТК сумата от 3230 щ. д., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.08.2015г. до 15.10.2015г., ведно със законната лихва върху главната, считано от подаване на исковата молба – 03.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 217,56 щ. д., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 16.10.2015г. до 03.06.2016г., на основание чл.86 ЗЗД. ОТХВЪРЛЯ искането за солидарно осъждане на „Булминерал“ АД, гр. Варна ведно с ВМ Интернешанъл“ ЕООД. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: