Ключови фрази
Иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност * отнемане в полза на държавата * придобито имущество от престъпна дейност


РЕШЕНИИЕ

№ 316/2014 г.

София, 26.02.2015 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 1109/2012 год.

Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. , чрез процесуалния представител инспектор-юрист Б. Ц. срещу решение № 57 от 2.7.2012 г, постановено по гр.дело № 140/12 г на Бургаски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е отменено решение № 455 от 16.3.12 г, по гр.дело № 1669/2010 г на Бургаски окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от К. искове по чл.28 от ЗОПДИППД за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, а именно : от Д. Ц. К. : 1/ самостоятелен обект в сграда-апартамент с идентификатор № 43952.506.397.2.1 по кадастралната карта на гр.., на [улица], [улица], вх., ет., попадащ в сграда № , с площ от 106, 45 кв.м, състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня и антрета, ведно с избено и таванско помещение ; 2/ ½ ид.част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 51500.506.621.2.8 в гр.., [улица], вх.””, ет., ап., представляващ апартамент с площ от 54 кв.м, състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и тераса ; 3/ парични суми по разплащателни сметки, с титуляр Д. Ц. К..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон.Касаторът подържа, че е налице причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, извършена от ответника.Не е налице законен източник за придобиване на процесното имущество от страна на ответника, а ако такъв източник беше налице, то не би могло да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната му дейност.Подържа, че в закона липсва разпоредба, която да регламентира, че проверявания период обхваща само времето около или след извършване на престъпното деяние или да съвпада с периода на воденото наказателно производство, тъкмо обратното-определя срока, в който държавата може да упражни правата си по закон, който е 25 годишен.Наведени са конкретни оплаквания за това, че неправилно и необосновано въззивният съд е приел, процесния апартамент в [населено място], обл., на [улица], вх.””, ап. за закупен с изцяло лични средства на заинтересованата страна Г. С., която в същност е целяла да надари ответника до размера на ½ ид.част.Според касатора по делото не е установено, че покупко- продажбата на тази идеална част е привидна като прикриваща дарение.В този смисъл липсва представен нарочен документ, който да разкрие вътрешните отношения между страните по нея.Иска се отмяна на обжалваното въззивно решение и постановяване на друго, с което предявения иск бъде уважен, ведно с присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба Д. Ц. К. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.Д. С..Подържа, че касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Конституираната като трето заинтересовано лице страна Г. М. С. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника й адв.Д. С..Подържа, че касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
От данните по делото се установява следното :
Предявените искове са с правно основание чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД. /отм/.
С решение № 455 от 16.32012 г по гр.дело № 1669/2010 г, Бургаски окръжен съд е постановил отнемане в полза на държавата от Д. Ц. К. на 1/ самостоятелен обект в сграда-апартамент с идентификатор № 43952.506.397.2.1 по кадастралната карта на [населено място], на [улица], [улица], вх., ет., попадащ в сграда № , с площ от 106, 45 кв.м, състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня и антрета, ведно с избено и таванско помещение ; 2/ ½ ид.част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 51500.506.621.2.8 в [населено място], [улица], вх.””, ет., ап., представляващ апартамент с площ от 54 кв.м, състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и тераса ; 3/ парични суми по разплащателни сметки, с титуляр Д. Ц. К..
С обжалваното решение от 2.7.12 г по гр.дело № 140/12 г Бургаски апелативен съд е отменил решението на Бургаски окръжен съд и отхвърлил като неоснователно искането за отнемане на имуществото, предмет на спора.Въззивният съд е приел, че К. е придобил безвъзмездно имота в [населено място] чрез дарение от неговите родителя.Приел е, че имотът в [населено място], представляващ ½ ид.част от апартамент е заплатен изцяло със средства на лицето, с което ответника живее на съпружески начала, което изключва връзка между извършеното от К. престъпление и средствата за това придобиване.Въззивният съд е отхвърлил искането на К. за отнемане на суми по банкови сметки с титуляр Д. К., по съображение, че не е доказана трансформация на средства, придобити от извършеното престъпление. Приел е, че в разглеждания случай фактите и събраните по делото доказателства изключват предположение за връзка между извършеното от ответника престъпление и произхода на средствата вложени в придобиване на процесното имущество.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 640 от 16.5.13 г, постановено по делото по материално правния въпрос 1/ изисква ли се връзка между конкретната престъпна дейност на ответника по иска за отнемане в полза на държавата и придобитото от него имущество или липсата на законен източник за придобиването показва връзка между придобиването и престъпната дейност на лицето, независимо от нейното естество и това е достатъчно за ангажиране на неговата отговорност ; 2/ по процесуалноправния въпрос : следва ли в производството по предявените искове по чл.28 от ЗОПДИППД съдът да събере доказателства за произхода на разполагаемите доходи да дарителя към момента на дарението, който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение по чл.290 от ГПК № 131 от 4.5.12 г по гр.дело № 755/11 г на ВКС, Четвърто ГО ; 3/ по въпроса относно разграничението на силата на присъдено нещо, обвързваща само страните по конкретното дело-чл.298 ал.1 от ГПК и зачитането на влязлото в сила решение от съдилищата и другите държавни органи-чл.297 от ГПК ;
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване.
1/Първият въпрос е разрешен с постановеното тълкувателно решение по т.д.№ 7/14г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което законът изисква връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема. Подлежащото на отнемане имущество следва да е от конкретна престъпна дейност, която е сред изрично определените в чл.3 ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ и престъплението следва да е установено от наказателния съд с влязъл в сила съдебен акт, постановен по реда на НПК /или в изключението по чл.3 ал.2 от ЗОПДИППД/отм./от граждански съд, по мотивирано предложение на К./. Съдът в производство по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ не може да отнема имущество, макар и придобито от престъпна дейност извън горепосочените хипотези /установено по реда на НПК или чл.124 ал.5 от ГПК и извън изброените в закона състави/, дори да е придобито от друга незаконна дейност, включително такова с неустановен произход. Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е пряко или косвено /опосредено/ от престъпна дейност, но във всички случаи тази връзка трябва или да бъде установена, или да може да се направи предположение за съществуването й. Предположението е достатъчно за целите на закона, ако не е установен законен източник в придобиването на имуществото.Предположението /разбирано като вероятност, възможност/ е основателно, когато от осъществяването на твърдените факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. Заключението за връзката се прави въз основа на преценка на вида и характера на престъплението, придобивният способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки.
По втория въпрос.
2/С решение № 131 от 4.5.2012 г по гр.дело № 755/2011 г на ВКС, Четвърто Гражданско отделение е прието, че в производството по предявени искове по чл.28 от ЗОПДИПП съдът следва да допуска и събира допустими доказателства за произхода на разполагаемите доходи и способите за придобиването им от лицата, за които ответникът по иска твърди, че са направени дарения в негова полза на имущества или чрез които са придобити имуществата, предмет на спора.Тези доказателства се отнасят до факти, които са от значение за спора и са необходими в случаите, когато се оспорва извършването на твърдените в защитата на ответника дарения.При преценка на разполагаемите доходи, съдът следва да съобразява и разходите на дарителите, за които по делото има доказателства, че са направени преди и към датата момента на даренията.
По третия въпрос.
3/ Съгласно разпоредбата на чл.298 ал.1 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. От това следва, че пределите на силата на присъдено нещо са обективни и субективни.Първите визират предмета, за който се отнася силата на присъдено нещо.Този предмет е спорното материално право, което ищецът чрез иска си е въвел като предмет на делото и съдът е потвърдил или отрекъл.Субективните предели на силата на присъдено нещо определят кръга на лицата, които не могат да оспорват установеното с влязлото в сила решение правно положение относно съществуването или несъществуването на спорното право.Силата на присъдено нещо важи поначало само между страните, тъй като само те са имали възможност да въздействат върху съдържанието на решението със своите процесуални действия.Силата на присъдено нещо не важи спрямо третите лица. В този смисъл правната доктрина приема, че ако третите лица бъдат подчинени на СПН на такова решение, това ще ги злепостави неоправдано, ще възнагради организаторите на симулирания процес и ще насърчи воденото на симулативни дела./ П..72 „Субективни предели на силата на присъдено нещо”- „Българско-гражданско процесуално право”, девето преработено издание на „С.” 2012 г/.
С оглед отговора на поставените въпроси и по основателността на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, четвърто Гражданско отделение намира следното :
Въззивното решение е постановено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон.
Ответникът се позовава на неоснователност на иска.Не твърди през целия проверяван период да е реализирал средства за закупуване на недвижимото имущество, а твърди, че същото е придобито от него по силата на дарствени актове, извършени от родителите му и от жената, с която живее на съпружески начала. Двата дарствени акта са оформени като покупко-продажби, но прикриват дарения.
По отношение на първата симулация.
Основателно е оплакването в жалбата за неправилност на въззивното решение в частта, с която Бургаски апелативен съд е приел, че е обвързан от силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение по гр.дело № 2034/2011 г на Ловешки районен съд.С това решение е прието, че Д. К. е придобил апартамента в [населено място] по дарение от родителите му Ц. и В. К., а посочената в нотариалния акт сделка-покупко-продажба е привидна.Приемайки горното въззивният съд неправилно е приложил процесуалния закон, който прави разграничение между силата на присъдено нещо, обвързваща само страните по конкретното дело-чл.298 ал.1 от ГПК от зачитането на влязло в сила решение от съдилищата и другите държавни органи-чл.297 от ГПК.По отношение на ищеца по настоящото дело силата на присъдено нещо на посоченото решение не действа и не го обвързва, тъй като К. не е бил страна в производството, развило се между ответника и третите лица.
По отношение на втората симулация.
Основателно е оплакването в жалбата за неправилност на съдебното решение в частта, с която е прието, че по отношение на покупко-продажбата на ½ ид.част от имота [населено място] е оборена презумпцията за придобиване със средства, свързани с престъпната дейност. От писмените изложения и устни твърдения на Г. С. в хода на съдебното производство пред двете инстанции е безспорно, че тя не твърди и не претендира да е собственик на целия апартамент, в това число на закупената от К. 1/2 ид.част от апартамента в [населено място].Тя твърди, че е дарила на К. нейни лични средства за тази покупка или иначе казано, че му е подарила процесната ид.част, за да бъде той титуляр на правото на собственост върху нея.При това положение С. няма и не подържа да има материалноправното качество на лице с право на собственост върху процесната ½ ид.част от апартамента, което изключва и процесуалното й качество да бъде трето лице със самостоятелни права-ищец по чл.29 от закона.Тя има единствено качеството на свидетел, установяващ, че е подарил на ответника К. средствата за придобиването.
С оглед отговора на втория въпрос, по който е допуснато касационно обжалване и съгласно задължителната практика на ВКС, уеднаквена с решение № 131 от 4.5.2012 г по гр.дело № 755/2011 г на ВКС, Четвърто Гражданско в производството по предявени искове по чл.28 от ЗОПДИПП съдът следва да допуска и събира допустими доказателства за произхода на разполагаемите доходи и способите за придобиването им от лицата, за които се твърди, че са направили дарения в полза на ответника, относно имущества, предмет на искането за отнемане.При преценка на разполагаемите доходи, съдът следва да съобразява и разходите на дарителите, за които по делото има доказателства, че са направени преди и към датата момента на даренията.
Основателно е оплакването в жалбата, че решението е неправилно, тъй като не е налице както пряка така и косвена връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, за която ответника е осъден.За да прецени дали е оборена презумпцията на чл.4 ал.1, според която придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на осъденото лице и подлежи на отнемане, въззвиният съд е следвало да изясни произхода на имуществото на ответника и начина на придобиването му, както в случая обсъди по същество установена ли е съобразно общите правила и забрани на закона симулативност на сделките, както и да установи и обсъди по същество произхода на средствата на дарителите
За целта се налага отмяна на обжалваното решение и връщането му за ново разглеждане от въззивния съд, който да даде отговор на посочените въпроси..Действително за доказване на дарението на имота в [населено място] са събрани писмени доказателства-извлечения от сметките на С. и е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза относно това с какви средства е разполагала приобретателката преди сделката.Не са събирани обаче доказателства какъв е произхода на средствата, вложени от Г. С. в закупуването.Действително твърди се, че същата е продала недвижим имот и е вложила тези средства в покупката, отдавала е под наем недвижими имоти и е работила по трудов договор като медицинска сестра поради което е притежавала достатъчно доходи, за да поеме издръжката на нея и ответника, да му предоставя средства за почивка и отдих, както и за да го дари с недвижим имот, но всички тези обстоятелства следва да бъдат конкретно установени чрез изслушване заключението на съдебни-икономическа експертиза, която като проследи движението по сметките на С. да даде заключение действително ли са налице суми, които са преведени от нейната сметка за погасяване цената на апартамента в [населено място], в какъв размер натези суми, какъв е произхода на средствата и какви са направените от дарителката разходи за живот.
Едва след преценка на всички правно-релевантни факти с техните взаимовръзки съдът следва да обоснове извод дали логически, с оглед обстоятелствата по делото е налице причинна връзка между придобиването и престъпната дейност на ответника.
По изложените съображения и на основание чл.293 ал.2 от ГПК, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 57 от 2.7.2012 г, постановено по гр.дело № 140/12 г на Бургаски апелативен съд, Гражданско отделение.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски апелативен съд.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :




ЧЛЕНОВЕ :1.




2.