1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 523 С., 15.06.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова ч. т. дело № 208/2011 г. Производството е по чл. 274 и сл. ГПК. Образувано е по частна жалба от Б. И. А. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. С. И. от САК, срещу определение № 25 от 06.01.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. № 1 404/2006 г., с което се оставя без уважение подадената от А. молба с правно основание чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) за изменение на постановеното на 19.07.2010 г. решение в частта му за разноските. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. Ответникът по частната жалба - „Строително – монтажна фирма – [фирма] [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че обжалваното определение е правилно, с оглед на което частната жалба следва да остане без уважение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното: С решение № т 398 от 19.07.2010 г. по гр. д. № 1 404/2006 г. САС е оставил в сила решение от 20.04.2006 г. по ф. Д. № 280/2005 г. на СГС, ФО, І –ви състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на ОС на ответното дружество.С въззивното решение съдът е осъдил А. да заплати на „Строително – монтажна фирма – [фирма] [населено място] сумата от 600 лв., представляваща разноски в двете съдебни инстанции, от които 100 лв. – за въззивното производство и 500 лв. – за първоинстанционното производство, които на се били присъдени от СГС. Ищецът (жалбоподател в настоящото производство) е подал молба с правно основание чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) за изменение на въззивното решение в частта за разноските. С обжалваното определение САС е оставил без уважение същата, по съображения, че искането на ответника за присъждане на разноски е направено своевременно в първа инстанция и са представени доказателства за реално направени такива. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) в срок от два месеца след влизане в сила на решението съдът по свой почин или по искане на страните може да измени постановеното решение в частта му за разноските. За да бъдат присъдени разноски на страната, същите следва да са поискани своевременно от съда и да са представени доказателства на реално направени такива. Видно от данните по делото, в представените от ответника писмени бележки пред СГС същият е поискал да му бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 500 лв., представляващи адвокатски хонорар за един адвокат. В първоинстанционното производство е представен договор за правно съдействие и защита от 14.11.2005 г., от който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение е платено от дружеството. В решението си, обаче СГС е пропуснал да се произнесе по направеното от ответника искане. В съдебно заседание на 23.06.2010 г. ответникът е поискал и присъждане на направените във въззивното производство разноски в размер на 100 лв. – адвокатски хонорар по д - р за правна защита и съдействие от 06.11.2006 г. Правилно с въззивното решение САС е осъдил жалбоподателя да заплати на „Строително – монтажна фирма – [фирма] [населено място] съдебни разноски за две инстанции в размер на 600 лв. Молбата по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.), подадена от А. за изменение на въззивното решение е оставена без уважение, тъй като присъждането на разноските в полза на ответника е направено своевременно и по делото има доказателства за реално направени такива. Доводи на жалбоподателя, че е САС неправилно е присъдил разноски, направени в първата инстанция, са неоснователни. С оглед правомощията на въззивната инстанция, включващи цялостна проверка на първоинстанционното решение, вкл. и в частта за разноските, САС е компетентен да се произнесе по молбата за присъждане на разноски, тъй като СГС е пропуснал. При тези фактически данни, определение № 25 от 06.01.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. № 1 404/2006 г. е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение № 25 от 06.01.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. № 1 404/2006 г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: