1 4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60679 гр.София, 20.10.2021г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети октмври, две хиляди и двадесет и първа година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1820 описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 11.01.2021г. по гр.д.№119/2020г. на ОС Шумен, с което като е обезсилено първоинстанционното решение, е върнато делото на първоинстанционния съд. Жалбоподателят С. И. Д., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпрос в противоречие с практиката на ВКС, както и че решението е очевидно неправилно. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът С. Е. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд ...не следва да се допусне. С решение от 22.04.2020г. по гр.д.№1153/2019г. на ВКС, ІV г.о. е обезсилено въззивно решение № 226/05.11.2018 год. на Окръжен съд - Шумен, по гр. д. № 257/2018 год.и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С ообезсиленото решение въззивният съд , за да се произнесе по иск за обявяване на договора за продажба на недвижим имот за нищожен поради предварително уговорен начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона, съдът е взел предвид обстоятелството, че между С. И. Д. като заемател и Р. А. Р. като заемодател бил сключен договор за заем за сумата от 2 200 лв. Установил е, че този договор бил обезпечен с учредената в полза на заемодателя ипотека на собствен на заемателката недвижим имот – описаната по-горе сграда, а на с на същата дата С. И. Д. упълномощила Д. И. Р. - съпруга на ипотекарния кредитор Р. А. Р. да извършва всякакви допустими от закона действия и сделки със същия недвижим имот. Констатирано е, че договорната ипотека била заличена на 26.02.2016 г. и на същата дата Д. И. Р., действаща като пълномощник на С. И. Д., продала имота на ответника С. Е. М. с нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, н.д. № 94/2016 г. на нотариус М., за сумата от 9 500 лв. За да приеме, че въззивното решение е недопустимо ВКС при първото разглеждане на делото е приел, че в подадената искова молба се съдържат противоречиви твърдения, които не са били уточнени чрез даване на съответни указания от съда, за уточняване на твърденията. Прието е, че индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК изисквания , като за редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. Посочено е, че при констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл.129, ал.2 ГПК, като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на исковата молба чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК , а когато недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и задължителните указания в т.4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС и т.7 от Тълкувателно решение № 2/ 2.07.2004 год. на ОСГК на ВКС, които не са загубили значение и при действието на ГПК от 2008 год. Прието е, че като не е процедирал по указания начин Окръжен съд - Шумен е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до недопустимост на атакуваното решение. При новото разглеждане на делото въззивният съд е счел, че след уточнение на исковата претенция, е сезиран единствено с искови претенции по чл.26, ал.1, пр.2, вр. чл.152 ЗЗД по отношение на процесния договор, и пълномощното, с която е извършена сделката. Приел е , че доколкото при първото разглаждане на делото районният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и е прогласил нищожността на договора поради накърняване на добрите нрави, то той не се е произнесъл по действително предявените искове. Приел е също така, че доколкото с уточнената искова молба, се претендира и нищожност на упълномощителната сделка, по който иск ответници са трети лица, неучаствали в първоинстанционното производство, то на последните следва да се осигури правото им на участие и защита в процеса, като се призоват, и им се предостави право на отговор /в съответствие и с постановките на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК/. По тези съображения е обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо и е върнал на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е дадан отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС: възможно ли е когато уточнение на исковата молба е направено пред въззивният съд да се обезсили решение на първоинстанционния съд, постановено преди това уточнение и за задължението на съда да разреши материалноправния спор чрез събиране на доказателства и субсумиране на установените факти под приложимата правна норма. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и по чл.280, ал.2 ГПК- очевидна неправилност, тъй като е постановено в грубо нарушение на правилата на формалната логика и е направил изводи, които не съотвествуват на фактите по делото. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроса възможно ли е когато уточнение на исковата молба е направено пред въззивният съд да се обезсили решение на първоинстанционния съд, постановено преди това уточнение, тъй като на същият съдът е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС. Не е налице твърдяната очевидна неправилност на решението. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Ето защо касационно обжалване на може да бъде допуснато и на това основание. Предвид изложените съображения, съдът О п р е д е л и : ДОПУСКА касационно обжалване решение от 11.01.2021г. по гр.д.№ 119/2020г. на ОС Шумен. ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на четвърто г.о. на ВКС за насрочване следвнасяне на държавна такса от С. И. Д. в размер на 190лева, за което да й се съобщи, като представи копие от вносния документ в канцеларията на съда. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: