Р Е Ш Е Н И Е № 90 гр.София, 08.10.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, гражданска колегия, Второ отделение, в открито заседание на първи юни две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при секретаря Теодора Иванова, като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 5608 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С касационна жалба вх.№ 7402 от 08.07.2014 г. Българската Държава, представлявана от Министъра на земеделието и храните обжалва въззивно решение № 283 от 05.06.2014 г. на Окръжен съд – Русе, гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 465/2014 г. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима. Насочена е срещу решение по допускане на съдебна делба на имот, находящ се в землището на [населено място], Р. област, местността „Ц. л.” с начин на трайно ползване – рибарник. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, както и неправилно, защото при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че за Й. П. С. и С. П. А. (ищци по делото) липсва положителна предпоставка за правото на иск – правен интерес от предявяване на иск за съдебна делба. Държавата счита, че те не могат надлежно да се легитимират като съсобственици на процесния имот, доколкото решението по гр.дело № 443/1999 г. на Районен съд - Русе само признава правото за възстановяване на собственост в стари реални граници на наследниците на П. С. А., б.ж. на [населено място], за 10,500 дка от имот № 000483 в землището на [населено място], местността „Ц. л.”, но съдебното решение не възстановява правото на собственост. Същевременно, с Решение № 4КР от 04.10.2010 г. на ОСЗ - [населено място] не е извършено реално възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя и зачитането му като акт с конститутивно действие противоречи на ТР № 1/1997 г. на ВКС, ОСГК. Решение № 4КР от 04.10.2010 г. на ОСЗ - [населено място] няма конститутивно действие, тъй като няма последващо решение за възстановяване с индивидуализация на имота чрез посочен конкретен номер на проектния имот с площ 10,500 дка, обособен от имот № 000483 в землището на [населено място], с местоположение, категория, граници и съседи, ограничения на собствеността и съответните основания, който да е предмет на иска за съдебна делба. Липсва скица с размерите и местоположението на имота. Позовава се на съществуващи пречки за възстановяване правото на собственост – чл. 16, ал. 3 от Закона за водите във връзка с чл. 10-б и чл. 35 ЗСПЗЗ. На следващо място – претендираната площ от 10,500 дка не е земеделска земя, тъй като представлява част от действащ „рибарник” – „воден обект” по смисъла на § 1, ал. 1, т. 34 от ДР на Закона за водите, предвид което и съгласно § 1-в, ал. 2 ППЗСПЗЗ е налице съоръжение, което не позволява възстановяване на собствеността. Съоръженията на рибарника под № 93 са били включени в списъка на дълготрайните материални активи, обявени на търг от ПЗК „Прогрес” /в ликвидация/ - [населено място] и са продадени на П. П. К.. В качеството си на собственик на съоръженията, на основание чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, П. П. К. разполага с правната възможност да придобие прилежащия терен към рибарника от Държавата. Касаторът счита, че по силата на чл. 27 ЗВ собственикът на водния обект е легитимиран да участва в производството като необходим другар, а не като подпомагаща страна. Моли решението да бъде обезсилено и производството по иска – прекратено. Претендира разноски за трите инстанции. С подадения в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор ответниците по касация Й. П. С. и С. П. А. са възразили срещу основателността на жалбата. Претендират присъждането на разноски. Ответницата по касация А. П. У. не е депозирала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, не се явява и не изпраща представител по делото. Трето лицето – помагач на Държавата, П. П. К. не е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, не се явява и не изпраща представител по делото. С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, окръжният съд е отменил решение № 342 от 07.03.2014 г. и решение от 08.04.2014 г. (за поправка на очевидна фактическа грешка), постановени по гр.д.№ 3803/2014 г. на Русенски районен съд и вместо това е постановил, че ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Й. П. С., С. П. А. и Българската държава на имот с № 00483, с площ 27,634 дка, находящ се в землището на [населено място], Р. област, местността „Ц. л.” при граници: имот № 000479 - полски път, имот № 000480 - пасище, мера, имот № 000262 - полски път и имот № 000484 - наводнена нива на наследниците на П. А. при права : по 5,25 / 27,634 ид.ч. за Й. П. С. и С. П. А. и 17,134 / 27,634 ид.ч. за Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че след смъртта му на 13.01.1986 г. П. С. А. е наследен от синовете си Й. П. С., С. П. А. и П. П. С. (последният - починал на 21.01.2004 г. и наследен от дъщеря си А. П. У.). А. У. е вписала отказ от наследството на баща си по реда на чл.52 вр. чл.49 ЗН, който е потвърдила и пред районния съд при повторното разглеждане на делото в първата инстанция. По силата на съдебна спогодба по гр.д.№ 918/1943 г. на Русенския околийски съдия П. С. А. е получил в дял земеделска земя от 10 дка, представляваща част от ливада, цялата от 17,5 дка в землището на [населено място], Р. област, местността „С.”. Притежаваната от него земя е идентична с част от настоящия земеделски имот № 000483 в землището на [населено място], Р. област, местността „Ц. л.”, целият с площ 27,634 дка по плана за земеразделяне на селото. В представени при първоначалното разглеждане на делото от РС - Русе скици на имот № 000483 (издадени 1999 г. и 2011 г.) е отбелязано, че имотът е частна държавна собственост, като същият е вписан в регистъра на земите, част от Държавния поземлен фонд трета категория земя с начин на трайно ползване – рибарник. С влязло в сила на 11.06.1999 г. решение, постановено на 26.04.1999 г. по гр.д.№ 443/1999 г. в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, Русенски районен съд е признал правото за възстановяване на собствеността в стари, запазени реални граници на наследниците на П. С. А. за земеделска земя от 10,5 дка в местността „Ц. л.” в землището на [населено място], част от имот № 000483 по плана за земеразделяне на селото. Въз основа на това, на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ с решение № 4КР от 04.10.2010 г. ОСЗ [община] е постановила възстановяване на правото на собственост на наследниците на П. С. А. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 10,5 дка в землището на [населено място], местността „Ц. л.”. Решението е влязло в сила и е стабилен индивидуален административен акт с конститутивен характер в съответствие с разясненията на ТР № 1/1997 г. на ВКС, ОСГК. Въззивният съд не е споделил разбирането на първоинстанционния, че решението по възстановяване на собствеността е нищожно поради липса на индивидуализация на имота. Посочил е, че от заключението на техническата експертиза е установено, че имота на жалбоподателите е част от земя, превърната в рибарник, чиито граници са известни, а освен това той е част от имот № 00483, като останалата част до 27,634 дка е държавна собственост. Имотът е съсобствен между Й. П. С., С. П. А. и Държавата; представлява рибарник, който е изграден в имот № 00483 и правата на страните са по 5,25 / 27,634 ид.ч. за всеки от съсобствениците – физически лица и 17,134 / 27,634 ид.ч. за Държавата, при които квоти е допуснато да се извърши съдебна делба. Касационното обжалване е допуснато за извършването на проверка за допустимостта на съдебното решение, обусловена от преценката дали в производството по допускане на делбата са взели участие всички лица, притежаващи права в съсобствеността при въведен от касатора довод, че в производството за съдебна делба на воден обект следва да участва като необходим другар и собственикът на съоръжението, съобразно текста на чл. 27 от Закона за водите. Като прецени данните по делото, настоящият състав на ВКС приема следното: Правото за делба се поражда от всяка дялова имуществена общност, т. е. обикновена съсобственост. В случая като основание, пораждащо съсобственост между Държавата и ответниците по касация Й. П. С. и С. П. А., последните са се позовали на проведено производство по възстановяване на собствеността върху земеделска земя в лицето на наследниците на П. С. А. посредством влязлото в сила на 11.06.1999 г. решение, постановено на 26.04.1999 г. в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ по гр.д.№ 443/1999 г. на Районен съд – Русе и издаденото въз основа на него решение № 4КР от 04.10.2010 г. на ОСЗ [община]. С решението по гр.д.№ 443/1999 г. на РС – Русе е отменен отказа за възстановяване на собствеността върху нива от 10,5 дка, находяща се в землището на [населено място], м. ”Ц. л.” и вместо това е признато правото за възстановяване на собствеността в стари реални граници върху въпросната нива – част от имот № 000483 по плана за земеразделяне на [населено място]. Съгласно т. 2 от ТР № 5 от 14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г. на ВКС, ОСГК, Държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, като в този случай е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност на административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск за собственост от или срещу Държавата. В производството на пряко административно правораздаване по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, макар и да не се разрешава спор за собственост, се установява наличието на предпоставките за уважаване на реституционната претенция и по този въпрос съдебното решение обвързва със сила на присъдено нещо страните по делото, а Държавата, чрез органа по възстановяване на поземлената собственост, е била страна в производството по гр.д.№ 443/1999 г. на РС – Русе. Съобразявайки така дадените разяснения се налага извода, че в рамките на разглежданото производство за делба е недопустимо преразглеждането на въпроса за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността върху процесния имот. С оглед съдържанието на последващо издаденото решение № 4КР от 04.10.2010 г. на ОСЗ [община] касационната инстанция приема, че реституционното производство е приключено, като вещното право е възстановено като квота в имот № 000483 в землището на [населено място], местността „Ц. л.”, предвиден с плана за земеразделяне. По тази причина доводите на касатора, касаещи приложението на чл. 10-б ЗСПЗЗ, чл. 35 ЗСПЗЗ и чл. 16, ал. 3 ЗВ не подлежат на обсъждане по същество като преклудирани от действието на влязлото в сила решение по гр.д.№ 443/1999 г. на РС – Русе. Предвид изложеното изводът на окръжния съд, че е налице съсобственост върху имот № 000483 между ищците - наследници на П. С. А., и Държавата, като краен резултат е правилен, макар да е обоснован с различни от съображенията, изложени от касационната инстанция. Съответно – доводът на касатора, че въззивното решение е недопустимо поради отсъствие на правен интерес при липса на възстановени вещни права в патримониумите на ищците, е неоснователен. В тази насока не е налице и отменително основание по чл.281, т.3 ГПК, тъй като при спазване на процесуалните правила съдът е обсъдил доказателствата, относими към релевантните обстоятелства и е формирал извод в съответствие с материалния закон. Във връзка с довода за недопустимост, преценен като основание за допускане на касационното обжалване, съдът намира следното: Съгласно чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ дълготрайни активи на ТКЗС и другите организации, образувани въз основа на тях, могат да се продават на търг по решение на ликвидационния съвет (с изключение на онези, за които е предвиден специален ред), а с чл. 48а, ал. 1 ППЗСПЗЗ /редакция към ДВ, бр. 72 от 1993 г./ е предвидено, че при продажба на търг на недвижими имоти ликвидационният съвет прехвърля вещните права, включително и правото на собственост върху земята, в размери, определени по реда на чл. 45, ал. 3, като купувачът плаща тръжната цена, както следва: стойността на постройките - по сметка на ликвидационния съвет, а стойността на вещните права върху земята - по Републиканския бюджет. Същевременно, по аргумент от разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ се налага извода, че Законът допуска в резултат от така проведен търг купувачът да е придобил собственост само върху постройка или съоръжение, без земята, като вида на придобитите вещни права се намира в зависимост от компонентите на заплатената тръжна цена. Когато в същата е включена само стойност на сграда или съоръжение, то купувачът на търга не се явява титуляр на правото на собственост върху земята, а има правно положение, сходно с това на суперфициарния собственик. Общо правило на закона е, че земята и сградата, построена върху нея при упражнено право на строеж, са отделни имоти /отделни вещи/, от което произтича извода, че суперфициарният собственик не е легитимиран да участва като главна страна в производството за делба на земята. Предвид отделната и самостоятелна собственост върху строежа, последната не може да бъде засегната от делбата на терена. Доколкото собствениците на земята и суперфициарния собственик не притежават общи права, те не са необходими другари по смисъла на чл. 215, т. 1 ГПК и съответно неучастието на суперфициаря в производството за делба на земята е ирелевантно от гледна точка допустимостта на постановените в това производство съдебни актове. Самостоятелното право на собственост върху постройката следва да бъде съобразено при извършването на делбата, доколкото то обременява правото на собственост върху земята. С оглед така изложените общи мотиви, налага се извода, че атакуваното решение не е процесуално недопустимо поради обстоятелството, че в производството по делото не е конституиран като главна страна П. П. К. - купувач по проведения на 30.08.1994 г. от ликвидационния съвет на ПЗК „Прогрес” – [населено място] търг за продажбата на рибарник с площ 18 дка и инв.№ 93 и сключения въз основа на това Договор за продажба от 16.09.1994 г. Видно от текста на тръжния протокол, договора за продажба и издадената от ПЗК „Прогрес” фактура № 3300 от 19.09.1994 г., предложената и заплатена от купувача тръжна цена включва единствено стойността на съоръжението „рибарник”, но не и стойност на вещни права върху земята. При отсъствието на такива, собственикът на съоръжението „рибарник” не е легитимиран да участва в производството за делба на земята, върху която е изграден този обект. Противното не може да се извлече от разпоредбата на чл. 27 ЗВ, съгласно която „Правото на собственост върху воден обект, водностопанска система или съоръжение може да принадлежи и общо на две или повече лица, когато тези обекти са разположени в съсобствен имот. В този случай съсобствеността на водния обект, водностопанската система или съоръжение следва съсобствеността на земята, освен ако не е установено друго.”. Анализът на разпоредбата сочи, че първото изречение на същата има за предмет да регламентира принципната възможност за съпритежаване на правото на собственост върху воден обект, водностопанска система или съоръжение от повече от един субекти на правото. С второто изречение едновременно се установяват презумпция относно квотите в съсобствеността на водния обект, водностопанска система или съоръжение (а именно – при съответствие с дяловете в съсобствеността върху земята), както и допустимост за отклонение от така презюмираните дялове – когато е установено друго. Разпоредбата придава обуславящо значение на съсобствеността върху земята по отношение съсобствеността върху водния обект, водностопанска система или съоръжение, като хипотезата й не е относима към случаи, при които собствеността върху земята принадлежи на едни лица, а собствеността върху водния обект – на различен от тях правен субект. От съдържанието й не следва правило в поддържания от касатора смисъл – че водният обект и земята, върху която е изграден, съставляват едно цяло в юридически аспект. Напротив – след като Законът допуска да бъде „установено друго” по отношение дяловете в съсобствеността на водния обект, то очевидно разглежда този обект и съответната земя като отделни, самостоятелни вещи с произтичащата от това възможност за провеждане на самостоятелни производства за делба по отношение на всяка една от вещите поотделно. В заключение – атакуваното решение е процесуално допустимо, а като краен резултат – и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Производството следва да продължи с втората фаза по извършване на делбата, в рамките на която (доколкото правата на купувача на рибарника обременяват собствеността върху терена) следва да се съобрази каква площ реално заема водния обект, както и дали съществува възможност за обособяване на реални дялове от делбения имот. При този изход на спора на основание чл. 81 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по касация Й. П. С. и С. П. А. сумата 460 лева – разноски за защита пред ВКС. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 283 от 05.06.2014 г. на Окръжен съд – Русе, гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 465/2014 г., с което е ДОПУСНАТО да се извърши съдебна делба между Й. П. С., С. П. А. и Българската държава на имот с № 00483, с площ 27,634 дка, находящ се в землището на [населено място], Р. област, местността „Ц. л.” при граници: имот № 000479 - полски път, имот № 000480 - пасище, мера, имот № 000262 - полски път и имот № 000484 - наводнена нива на наследниците на П. А. при права : по 5,25 / 27,634 ид.ч. за Й. П. С. и С. П. А. и 17,134 / 27,634 ид.ч. за Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, което решение е постановено при участие на трето лице – помагач на Държавата - П. П. К.. ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, ДА ЗАПЛАТИ на Й. П. С. и С. П. А. сумата 460 (четиристотин и шестдесет) лева – разноски за защита пред ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: