О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 47 гр. София, 21.01.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 7154/2014г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 18218 от 23.06.2014 г. на Ж. И. Д. в качеството на настойник на И. Ж. И. срещу определение № 1550 от 28.05.2014 г. по ч. гр. д. № 567/2014 г. по описа на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено определение № 16711 от 12.11.2013 г. по гр. д. № 15525/2013 г. по описа на Варненския районен съд, с което се отхвърля искането на И. Ж. И. за освобождаване от дължимите по делото държавни такси и разноски по реда и условията на чл. 83, ал. 2 ГПК и искането за предоставянето на правна помощ под формата на процесуално представителство по реда на чл. 95 ГПК вр. чл. 23, ал. 2 ЗПрП. Частната жалба е процесуално недопустима срещу въззивното определение в частта, в която се отказва предоставянето на безплатна правна помощ. Съгласно чл. 95,ал.6 ГПК това определение е окончателно. С оглед на това в тази част касационната частна жалба следва да се остави без разглеждане. Частната жалба срещу определението в частта, в която е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса и разноски , е процесуално допустима. Същата е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и срещу определение, което подлежи на касационно обжалване по чл. 274,ал.3,т.2 ГПК. Налице са и предпоставките за допустимост на касационното обжалване на определението в тази част по въпроса относно законовите предпоставки за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски. Досежно този въпрос въззивното определение е постановено в противоречие с представеното от касатора – частен жалбоподател определение №2545/19.11.2013 по в. ч.г.д. №3918/2013 год. на Софийски апелативен съд, ТК. Доколкото определението няма задължителен характер, налице е основанието за допустимост на чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. По поставения правен въпрос с определението на Софийски апелативен съд е прието , че когато съдът е сезиран с молба за освобождаване от държавна такса на осн. чл. 83,ал.2 ГПК следва да се извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имуществено състояние на лицето, семейното му положение, възраст , здравословното му състояние , трудова заетост и всички обстоятелства , относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството. При постановяване на обжалваното определение, въззивният съд не е съобразил редица обстоятелства , които са от съществено значение за формиране на правилен извод относно възможността на ищеца да поеме заплащането на дължимите такси и разноски без това да го лишава от средствата необходими за нормалното му съществуване.Изобщо не е обсъден въпроса относно здравословното състояние на молителя. Видно от представеното решение на ТЕЛК същият е със призната 100% неработоспособност , страда от мозъчно заболяване, заради което е поставен под пълно запрещение, преди това е преживял два мозъчни инсулта и страда от захарен диабет. Представените 2 броя епикризи от 05.01.2014 год. 10.01.2014 год. , издадени от МБАЛ [фирма] сочат, че молителят често постъпва на болнично лечение.Тежкото здравословно състояние на молителя безспорно изисква отделяне на значителни средства за закупуване на лекарства , закупуване на подходяща храна , лекарска помощ и специални грижи, което не е отчетено от въззивната инстанция .Вместо това е направена механична съпоставка между получаваните от молителя и неговата съпруга пенсия и възприетите от съда разходи, но само на молителя, при това без да се отчетат необходимите разходи за храна. Съдът се е позовал на това, че молителят има недвижими имоти съответно в [населено място] и [населено място], без да изложи съображения дали с оглед данните по делото същите могат да се използват за реализиране на доход. Не е обсъдено обстоятелството, че с оглед възрастта и здравословното състояние на молителя същият не би могъл да осъществява каквато и да била дейност, която да допринася за получаване на допълнителен доход . С оглед на изложеното, обжалваното определение е постановено при нарушение на процесуалните правила – не са обсъдени всички относими към правилната преценка на молбата по чл. 83,ал.2 ГПК обстоятелства и следва да бъде отменено . Вместо него следва да бъде постановено ново определение с което молбата за освобождаване на И. Ж. И. от заплащане на държавна такса и разноски следва да бъде уважена. Съвкупната преценка на данните по делото относно имущественото и гражданското състояние ,възрастта и здравословното състояние на молителя дават основание да се приеме, че заплащането на дължимите държавна такса и разноски за воденето на процеса биха засегнали тази част от средствата на молителя които са необходими за покриване на негови основни нужди, свързани с нормалното му съществуване . Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1550 от 28.05.2014 г. по ч. гр. д. № 567/2014 г. по описа на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено определение № 16711 от 12.11.2013 г. по гр. д. № 15525/2013г. на Варненския районен съд, в частта в която е оставена без уважение молбата на И. Ж. И.,действащ чрез неговия настойник и законен представител Ж. И. Д. по чл. 83,ал.2 ГПК за освобождаване от такси и разноски по делото. ОТМЕНЯ определение № 1550 от 28.05.2014 г. по ч. гр. д. № 567/2014 г. по описа на Окръжен съд [населено място] в частта, в която е оставена без уважение молбата на И. Ж. И.,действащ чрез неговия настойник и законен представител Ж. И. Д. по чл. 83,ал.2 ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСВОБОЖДАВА И. Ж. И. от [населено място] , общ. В., обл. В. , действащ чрез неговия настойник и законен представител Ж. И. Д. от заплащането на държавна такса и разноски по делото. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна частна жалба вх. № 18218 от 23.06.2014 г. на Ж. И. Д. в качеството на настойник на И. Ж. И. срещу определение № 1550 от 28.05.2014 г. по ч. гр. д. № 567/2014 г. по описа на Окръжен съд [населено място] в частта относно искането му за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 95 и сл. ГПК вр. ЗПрП. В частта, в която касационната частна жалба е оставена без разглеждане определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му . В останалата част определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :