О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 212 С., 20.03.2013 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдията Петрова ч. т.д.N 1403 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], [община] срещу Определение № 22 от 07.01.2013г. по ч.гр.д.№ 131/2012г. на Окръжен съд Смолян, с което е потвърдено Определение № 232/16.02.2012г. по гр.д. № 101/2011г. на РС Златоград. С определението си районният съд е оставил без уважение искането на К. Б. за връщане, на основание чл.78,ал.9 ГПК на половината от внесената по делото държавна такса за образуването му. Сезиран с частна въззивна жалба окръжният съд е потвърдил отказа за връщането й като е изложил съображения, че по силата на постигнатата по делото съдебна спогодба, направените от ищеца [фирма] разноски по делото са възложени на насрещната страна- на ответника по спора [община], като за разноските, включващи цялата внесена държавна такса в полза на търговеца е издаден изпълнителен лист. При тези факти е мотивирано, че при уважаване на искането за връщане на половината внесена от ищеца държавна такса на основание чл.78,ал.9 ГПК ищецът би получил два пъти присъждане на една и съща сума. Прието е, че въпросът за връщането на половината от внесената държавна такса ищецът е следвало да постави в съдебното заседание пред районния съд при одобряването на спогодбата. Той не сторил това, а поискал издаване на изпълнителен лист за осъждането на ответника да му заплати всички разноски по делото, включително и пълния размер на таксата, какъвто е издаден, поради което не може да претендира връщането на половината държавна такса на основание чл.78,ал.9 ГПК. С частната касационна жалба се иска отмяна на атакуваното определение. Твърди се, че то е нищожно, тъй като съдът се произнесъл по спор, с който не е сезиран; че е недопустимо, тъй като е постановено от същия въззивен състав, чието предходно определение за оставяне без разглеждане на частната въззивна жалба е било отменено от ВКС и делото е върнато за ново разглеждане, което е следвало да стане от друг състав на съда. Твърди се, че определението е и неправилно. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи наличието на допълнителната предпоставка за касационното обжалване по т.3 на чл.280 ГПК по поставените въпроси: за елементите на фактическия състав на чл.78,ал.9 ГПК; дали за връщането на ½ от внесената държавна такса при постигната спогодба ищецът следва да направи изрично искане или възстановяването следва по силата на закона; дали молбата на ищеца за връщането на таксата е обвързана със срок; дали е нищожен актът на съда, когато ищецът иска връщане на сума, а съдът се произнася по искане „за присъждане” на сума. От насрещната по спора страна отговор на частната касационна жалба не е постъпил в срока по чл.276 ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК. Няма основание за извод постановеното определение да е нищожно, респ. недопустимо, защото въззивният съд се произнесъл по искане на ищеца за „присъждане” на половината от внесената държавна такса, а не за „връщането й”.Съдилищата са се произнесли по искане на ищеца, квалифицирано по чл.78,ал.9 ГПК, а правилността на техните изводи и употребения термин „присъждане” са относими към правилността, а не към допустимостта на поставения акт. Постановеното определение не е недопустимо и поради разглеждането по същество на частната жалба от същия съдебен състав, който с предходно свое определение, отменено от ВКС, е оставил без разглеждане. Не е налице пречката за участие и основанието за отстраняване по чл.22,т.5 ГПК. Не е не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора трети процесуалноправен въпрос: дали молбата на ищеца за връщането на таксата на основание чл.78,ал.9 ГПК е обвързана със срок. Този въпрос не е обсъждан в обжалваното определение; въпросът е разрешен с постановеното по делото Определение № 825 от 14.12.2012г. по ч.т.д.№ 471/2012г. на І т.о., в което е прието, че молбата по чл.78,ал.9 ГПК не е такава за изменение или допълване на решението в частта за разноските, поради което подаването й не е ограничено със сроковете по чл.248,ал.1 ГПК. Съставът на ВКС счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по процесуалноправния въпрос, уточнен и конкретизиран, съгласно правомощията на касационната инстанция по т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС : дали във всички случаи при приключване на делото със спогодба, половината от внесената държавна такса подлежи на връщане на ищеца, на основание чл.78,ал.9 ГПК. Тълкуването на двете правила на разпоредбата дава основание за извод, че връщането на половината от държавната такса следва да предхожда уреждането на въпроса за направените разноските като част от постигната спогодба, като страните могат да уговорят и друг начин за понасянето на отговорността за разноски, различен от общото правило, че остават в тежест, както са направени. В случай, че въпросът за връщането на половината от внесената от ищеца държавна такса не е бил поставен при одобряването на спогодбата от съда и ищецът е изразил волята си /като част от одобрената от съда спогодба/ при неизпълнение на поетите от насрещната страна задължения да получи изпълнителен титул за направените разноски /включващи и пълния размер на държавната такса/, следва да се приеме, че той не би имал основание да иска възстановяването им от съда по реда на чл.78,ал.9, изр.първо ГПК. Правото на връщане на половината от внесената държавна такса принадлежи на ищеца по приключилото със спогодба дело. Ако ищецът не се е възползвал призната с процесуалния закон възможност, а е предпочел таксата да бъде предмет на „уговорено друго” по смисъла на чл.78,ал.9, изр.второ ГПК- т.е. насрещната страна да му заплати внесената от него държавна такса /като санкция за неизпълнение на поетите със спогодбата задължения/ и е получил изпълнителен титул за това свое вземане, той не разполага с възможността да иска връщане на половината от внесената държавна такса. С оглед отговора на процесуалноправния въпрос обжалваното определение е правилно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 22 от 07.01.2013г. по ч.гр.д.№ 131/2012г. на Окръжен съд Смолян. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2