О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 471 гр. София, 01.08.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 1954 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. А. срещу решение № 693/23.06.2021г. по гр.д. № 3026/2020г. на Софийски апелативен съд. С него след отмяна на решение № 79/30.06.2020г. по т.д. № 240/2019г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, IV – ти състав, са отхвърлени предявените от М. Г. А. срещу ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на Г. Г. А. при ПТП, настъпило на 17.02.2017г., за сумата от 80 000 лв. – частичен иск от пълна претенция в размер на 120 000 лв., ведно със законната лихва от 17.02.2017г. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е оценил в достатъчна степен свидетелските показания и заключението на съдебно – психологическата експертиза, релевантни за установяването на съществувалата изключителна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалия и продължителните и интензивни болки и страдания, търпени вследствие загубата на родственика. Изразява несъгласие с извода на съда за неоснователност на иска, формиран въз основа на обстоятелството, че в периода след смъртта на своя брат ищецът е създал семейство. Поддържа още, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, обуславящи изхода на спора: 1/ Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка? Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това?; 2/ Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за достоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това?; 3/ При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение, съгласно постановеното в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения в отношенията между внуци и баби и дядовци, братя и сестри, без да отчете спецификата на процесния случай?; 4/ Допустимо ли е да се определи като критерий за липсата на особено близки отношения между ищеца и неговия брат обстоятелството, че последният година след смъртта на брат си е създал свое семейство? По отношение на първите два въпроса поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради решаване на първия въпрос в противоречие с решение №212/01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, II т.о. и решение №24/28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, II г.о., а на втория въпрос – в противоречие с решение №188/13.05.2014г. по гр.д. № 5563/2013г. на ВКС, IV г.о. и решение № 24/28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, II г.о. По третия и четвъртия въпроси счита, че е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като поддържа, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място], оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага подробни съображения за неоснователност на жалбата по същество, като твърди, че въззивният съд е обсъдил в цялост събрания по делото доказателствен материал. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че братът на ищеца - Г. Г. А. е загинал при ПТП, пътувайки в застрахован при ответника по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите лек автомобил, управляван от водача Д. Д., признат за виновен за ПТП с присъда №20/12.06.2018г. по н.о.х.д. № 242/2018г. на Софийски окръжен съд. Отказал е да мотивира решението си с приетата по делото съдебно – психологическа експертиза, като е изложил съображения, че същата е основана не на лични впечатления на вещото лице, а представлява анализ по анамнестични данни на ищеца. Въззивният съд е анализирал свидетелските показания на Е. Стоянова и Н. М. и е приел, че възпроизведените отношения са характерни такива между братя, като промените в поведението на ищеца, настъпили вследствие смъртта на неговия родственик, са нормално проявление на състояние на траур. Изтъкнал е и наличието на социална адекватност в поведението на М. Г. А., като е отбелязал обстоятелството, че около година след загубата на брата, той е създал фактическо семейство, за което се грижи с любов. По тези съображения апелативният съд е приел за недоказано наличието на изключително тежка скръб, основана на особената връзка между ищеца и загиналия, поради което е намерил за неоснователен предявения иск против застрахователя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Първият и вторият процесуалноправни въпроси като идентични по съдържание се свеждат до въпроса относно задължението на въззивния съд за обсъди всички доводи и възражения на страните и събраните по делото доказателства, като изложи мотиви кои доказателства кредитира и кои – не и по какви съображения. Тези въпроси са значими за изхода на производството, но по отношение на тях не е налице поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като въззивният съд не се е отклонил от задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Същата е в смисъл, че при постановяване на решението си съдът е длъжен да обсъди всички допустими доказателства, които установяват правно релевантни факти по делото, и да се произнесе по всички оплаквания във въззивната жалба, които имат отношение към предмета на делото, доводите и възраженията на страните, като изгради въз основа на тях свои собствени фактически и правни изводи. Противно на оплакванията на касатора, които по своето съдържание са такива по правилността на обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил твърденията и възраженията на страните и събраните по делото гласни доказателства и е анализирал всички обстоятелства от значение за преценката дали в случая е съществувала особено близка връзка между ищеца и починалия, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващата връзка между братя, както и дали ищецът е преживял морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене, присъщите за съответната родствена връзка. Решаващият състав е изложил и подробни съображения защо отказва да мотивира решението си със заключението на съдебно – психологическата експертиза, като е изтъкнал, че изводите на вещото лице са формирани основно по разкази на ищеца за негови минали преживявания. Третият материалноправен въпрос също е свързан с предмета на спора, но по отношение на него не е доказано твърдяното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като отговор на същия се съдържа в задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Прието е, че легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., и по изключение, всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родственост, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най – близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства. Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 17 от 16.03.2021г. по т.д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 92 от 17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., решение 45 от 10.05.2021г. по т.д. № 370/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №372/14.01.2019г. по т.д. № 1199/2015г. на ВКС, II т.о. и решение №60133/11.10.2021г. по т.д. № 1902/2020г. на ВКС, II т.о., за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по – голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Прието е, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка може да се посочи израстването на братята и сестрите сами като деца поради продължителното отсъствие на родителите за работа в чужбина; съвместното съжителство между братя и сестри, които нямат отделни семейства; полагането на грижи за непълнолетни брат или сестра, когато по причина заболяване, смърт или дезинтересиране такива грижи не могат да бъдат предоставени от родители, съпруг или деца. Противно на твърдението на касатора, въззивният съд не е основал изводите си изцяло и единствено на общите принципни положения в отношенията между родствениците, без да отчете спецификата на процесния случай. Решаващият състав не е отрекъл близостта в отношенията между братята, както и преживените от ищеца болки и страдания вследствие смъртта на Г. Г. А., а въз основа на конкретните факти по делото, установени от показанията на свидетелите, е формирал извод, че съществувалата житейска връзка и интензитета на вредите не покриват изискването за изключителност, с което е съобразил Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и постоянната практика на ВКС. Четвъртият въпрос не удовлетворява общия критерий по чл.280, ал.1 от ГПК. Същият е основан на невярното твърдение, че искът е отхвърлен само въз основа на обстоятелството, че ищецът е създал свое семейство година след смъртта на брат си. С това обстоятелство въззивният съд е аргументирал единствено съображението си за социалната адекватност на поведението на ищеца, като изрично е изтъкнал, че не отрича неговата скръб за загубения брат и усещането за неговата липса. В този смисъл поставеният въпрос се отнася до част от мотивите на въззивния съд, които нямат самостоятелно значение, доколкото крайният извод за неоснователност на предявения иск е обусловен от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства. Неоснователно е наведеното в касационната жалба твърдение за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Очевидната неправилност представлява самостоятелно основание, което не е тъждествено на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК и касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и неговото приложено поле следва да бъде ясно обосновано. В настоящия случаи не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, тъй като касационният жалбоподател само се е позовал на основанието по чл.280, ал.2 от ГПК, без да изложи конкретни съображения в какво се изразява очевидната неправилност. По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, доколкото същият е представляван в касационното производство от юрисконсулт, който е депозирал писмен отговор на касационната жалба. Поради това касационният жалбоподател следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.8 от ГПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно вида на делото и неговата фактическа и правна сложност, както и извършените от ответника процесуални действия. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №693/23.06.2021г. по гр.д. № 3026/2020г. на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА М. Г. А., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], общ.М., [улица], да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. /сто лева/. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.