2 Р Е Ш Е Н И Е № 547 гр.София, 1.12. 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в публично заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Любка Богданова Светла Димитрова При секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията Б. гр.д.N 1059 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. Д. от гр. Шумнатица, обл. К. срещу въззивно решение № 29 от 26.03.2009 г. по гр.д.№ 21/2009 г. на К.йския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение от 17.12.2008 г. по гр. д. № 74/2008 г. на М.ския районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Държавно горско стопанство- М. сумата 1656.67 лв., ведно със законната лихва, с която неоснователно се обогатил. Поддържа се, че решението е неправилно, постановено в нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано- отменителни основания по чл.281,т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба – Държавно горско стопанство, гр. М. в писмения отговор изразява становище решението, като правилно да се остави в сила. С определение № 181 от 19.02.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК по материалноправния въпрос подлежи ли на връщане по реда на неоснователното обогатяване добросъвестно получена сума от осигурено лице, който въпрос е решен в противоречие с разрешението дадено в т.1 на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Върховния съд. С обжалваното решение К.йския окръжен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което е уважен предявеният от Държавно горско стопанство, гр. М. срещу А. М. Д. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 1656.67 лв., представляваща изплатена в повече от следващия му се размер на получаваната пенсия за изслужено време и старост, вследствие от несъответен брутен доход, вписан в УП-2/25.10.1991 г., което е отменено с последващо УП-2/8.02.2006 г. и пенсията на Д. е определена в нов размер. Прието е по делото, че с разпореждане № 82 от 20.04.2006 г. на РУ “СО”, гр. К., издадено на основание чл.110, ал.3 КСО на Държавно горско стопанство, гр. М. е било разпоредено да преведе по сметка на държавно обществено осигуряване посочената сума и последната е внесена. Изложени са съображения, че с наложената на горското стопанство по реда на КСО имуществена отговорност за сумата 1656.67 лв., последното се е обеднило, а жалбоподателят неоснователно се е обогатил със същата сума, представляваща получена в повече от следващия му се размер пенсия. Доводът на касатора, че сумата е получена добросъвестно е игнориран от съда по съображения, че при института на неоснователното обогатяване поведението на неоснователно обогатилия се не е от значение. Съдът в настоящия състав намира, че на въпроса подлежи ли на връщане по реда на неоснователното обогатяване добросъвестно получена сума от осигурено лице е даден отговор в т.1 на ППВС № 1/1979 г. Даденото от Върховния съд разрешение е, че не се дължи връщане на даденото при начална липса на основание, когато законът не допуска да се иска обратно даденото- чл.82, ал.1, изр.1 КТ, а по сега действащият КТ чл.271, чл.67 ЗИР, чл.85, ал.2 НПЗФК, чл.23 ППЗП и др. Разрешението е дадено при действието на Закона за пенсиите и Правилника за приложение на закона за пенсиите. С разпоредбата на чл.23, ал.4 ППЗП /отм./ законодателят е приел, че не подлежат на връщане добросъвестно получените от пенсионера суми, тъй като той няма вина за определената в по-голям размер сума. Поначало принципът, съществуващ в осигурителното право, е добросъвестно получените суми за осигурителни плащания да не подлежат на връщане от осигурените лица. Този принцип е залегнал, както в разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отм./, действащ към момента на приемане на постановлението, така също и в действащата разпоредба, възпроизведена в чл. 114, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване. При така дадения отговор на поставения въпрос по жалбата на А. Д. съдът в настоящия състав намира следното: По делото е установено, че по повод молбата за пенсиониране на Д. Държавно лесничейство, гр. М. е издало удостоверение обр. УП-2 № 631 от 25.10.1991 г. При извършена проверка на удостоверението е било констатирано различие между осигурителния му доход вписан в удостоверението и разчетно - платежните ведомости. Поради неправилно отразен осигурителен доход за периода 1.09.1989 г. до 30.09.1991 г. на Д. е отпусната пенсия за изслужено време и старост в по-голям размер. Въз основа на проверката бил издаден ревизионен акт за начет. С разпореждане № 82 от 20.04.2006 г. на РУ “СО”, гр. К., потвърдено с решение на директора на РУ “СО”, гр. К. от 23.05.2006 г. ответното стопанство било задължено да заплати сумата 2 073.73 лв., от които 1656.67 лв. главница- представляваща неправилно получена от Д. пенсия за изслужено време и старост и 416.06 лв. лихва. Сумата е изплатена от ответната страна на РУ “СО”, гр. К.. Безспорно е по делото, че удостоверение обр. УП-2 № 631 от 25.10.1991 г., в което е констатирано несъответствие между осигурителния доход на касатора вписан в него и разчетно-платежните ведомости в ответното стопанство е изготвено и издадено от последното. При тези данни съдът в настоящия състав намира, че получените суми за осигурителни плащания, явяващи се неправилно изплатена в повече сума за пенсия на Д., за която осигурителя /ответното стопанство/ е бил задължен да я възстанови на РУ “СО”, гр. К. по реда на чл.110 и сл. КСО не подлежат на връщане като добросъвестно получена. Сумата 1656.67 лв. е платена на касатора при начална липса на основание, защото при получаването й е липсвало основание за нейното изплащане- неправилно определен размер на пенсията за изслужено време и старост, въз основа на удостоверение обр. УП-2 № 631 от 25.10.1991 г., издадено от ответното стопанство. Разпоредбата на чл.114, ал.2 КСО освобождава касатора от задължението за връщане на добросъвестно получени суми за осигурителни плащания, поради което получената сума не подлежи на връщане от него на осигурителния орган. В случая по реда на чл.110-113 КСО на ответната страна, като работодател-осигурител на касатора е наложена имуществена отговорност, изразяваща се в задължението му да възстанови причинените на осигурителния орган вреди заедно със законната лихва. Причинената вреда на осигурителния орган, изразяваща се в изплатена в по-голям размер пенсия на касатора е резултат от противоправно поведение на длъжностни лица при осигурителя издали документ с невярно съдържание – обр. УП-2 от 25.10.1991 г.- неправилно определен размер на осигурителния доход на касатора. Задължението на горското стопанство да обезщети осигурителния орган за причинените му вреди в конкретния случай произтича от закона- чл.110-113 КСО, т.е. стопанството е изпълнило свое законно задължение. Освобождаването на касатора от задължението за връщане на добросъвестно получените суми за осигурителни плащания също произтича от закона. Или, намаляването на имущественото на горското стопанство не е за сметка увеличаване имуществото на касатора, поради което в случая не намира приложение институтът на неоснователното обогатяване. Решението на въззивния съд е неправилно, тъй като противоречи на материалния закон. Същото ще следва да се отмени и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действие се реши по същество от касационната инстанция. По изложените по-горе съображения предявеният от Държавно горско стопанство, гр. М. срещу А. Д. иск за заплащане на сумата 1656.07 лв., с която последния неоснователно се обогатил следва да се отхвърли като неоснователен. Касаторът не е поискал присъждане на разноски по делото и такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, ІІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 29 от 26.03.2009 г. по гр.д.№ 21/2009 г. на К.йския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение от 17.12.2008 г. по гр. д. № 74/2008 г. на М.ския районен съд, с което А. М. Д. е осъден да заплати на Държавно горско стопанство- М. сумата 1656.67 лв., ведно със законната лихва и сумата 308 лв. разноски по делото, като вместо това Постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Държавно горско стопанство, гр. М., ул. “Гюмюрджинска” № 17 срещу А. М. Д. от с.Шумнатица, общ. К., обл. К. иск за осъждане на ответника да заплати на горското стопанство сумата 1656.07 /хиляда шестотин петдесет и шест лв. и 7 ст./ лева, ведно със законната лихва, считано от 4.03.2008 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :