Р Е Ш Е Н И Е № 181 гр. София, 24 април 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 април, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 445/2013 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано искане на осъдения И. Т. Ц. от [населено място], чрез неговия защитник – адвокат И. Н., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 23036/2011 г., на Софийския районен съд. Твърди се по същество, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, а наложеното наказание явно несправедливо. Направени са алтернативни искания: за отмяна на присъдата и приложение на чл. 9, ал. 2 НК, за приложение на закон за по – леко наказуемо престъпление или за намаляване размера на определеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание е изразил становище, че искането на осъдения е неоснователно. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда от 08.05.2012 г., Софийският районен съд, наказателно отделение, 9-ти състав, постановена по нохд № 23036/2011 г., е признал подс. И. Т. Ц. за виновен в извършено на 27.03.2011 г., в [населено място], престъпление: по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, алт. 1, т. 1, пр. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на 10 месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Постановил е по време на изпитателния срок да изпълнява пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес”, със задължение за явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично. Произнесъл се е по въпроса с веществените доказателства и присъдил направените разноски. С решение № 1368/07.12.2012 г., постановено по внохд № 4161/2012 г, Софийският градски съд, 4-ти въззивен състав, е потвърдил постановената присъда. По доводите в искането: Посоченото основание за възобновяване – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Поддържа се по същество, че в нарушение на НК, съдилищата не са приложили разпоредбите на чл. 9, ал. 2 или на чл. 354а, ал. 5 НК. При приетата за установена от предходните съдилища фактическа обстановка, която не подлежи на контрол и по реда на настоящото производство, поради ограничителните основания на чл. 348, ал. 1 НПК, към който препраща чл. 426 НПК, изводите, че подс. И. Ц. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението, по посоченият текст от НК, за което е бил осъден, са напълно законосъобразни. Законът е бил правилно приложен и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Същите не са изградени на основа, на предположения, а на основата на подробен анализ на конкретните данни за извършеното деяние и личността на дееца. Заключенията, че не е налице „малозначителност” на деянието и „маловажен” случай, са подкрепени от събраните доказателства и на тяхната сериозна и задълбочена преценка. Инстанционните съдилища в мотивите си са обсъдили същите направени възражения и в тази връзка са изложили убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от приетите данни по делото, защо не ги възприемат, които се споделят от настоящата инстанция по реда на посоченото производство. Точно е било прието, че с оглед на конкретно извършеното деяние – държан амфетамин и метамфетамин, разпределен по начин - 5 бр. топчета, очевидно предназначени за използване от повече от едно лице, намерената електронна везна за разпределяне наркотика на дози, данните, че самия осъден не употребява наркотик, а с действията си застрашава здравето на трети лица, направените възражения посочени по – горе са изцяло неоснователни. Само количеството и стойността на предмета, на престъплението не могат механично да доведат до уважаване на направените искания, а е необходимо да бъде направена комплексна оценка на съвкупността от всички обстоятелства, обуславящи обществената опасност на деянието и дееца. Приетите и посочени данни по делото налагат извода, че деянието е със висока степен на обществена опасност, че има пряко засягане на засилена от закона защита на този вид обществени отношения, че този случай не е с по ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените престъпления от този вид. Поради това няма никакво основание за уважаване исканията за възобновяване на производството по делото поради допуснато нарушение на закона – не приложение разпоредбите на чл. 9, ал. 2, или чл. 354а, ал. 5 НК. В тази връзка, вътрешното убеждение на съдилищата, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата. Посочените в искането възражения във връзка със този довод, както бе посочено, са били предмет на внимание, на инстанционните съдилища. Същите, подробно и задълбочено са ги обсъдили в мотивите си и са изложили убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от разбора на събраните доказателства по делото, защо не ги възприемат. Правилно е било прието, че с оглед на всички установени факти по делото, че е осъществен състава на това престъпление, поради което законосъобразно е бил осъден. Не могат да бъдат направени други изводи освен за законосъобразност на правната му квалификация. Настоящата инстанция по реда на посоченото производство, споделя изводите на съдилищата, относно постановяване на осъдителната присъда по посочената правна квалификация. Счита, че мотивите в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Лишени от основание са и възраженията по довода за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне вида, размера и начина на изтърпяване, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват отегчаващи или смекчаващи отговорността на дееца. Правилно от съдилищата е бил приет изключителен превес на смекчаващите и наказанието е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, при строго спазване принципите на индивидуализацията. Поради това й размерът му е под долната граница предвидена в закона. И въззивният съд в мотивите си подробно е обсъдил справедливостта на определеното наказание и е направил законосъобразния извод, че то е съобразено с разпоредбите на закона. Изложените съображения са подкрепени от данните по делото и се възприемат и от настоящата инстанция. Наложеното наказание е напълно справедливо, съобразено с принципите за индивидуализацията и съответстващо на тежестта на конкретното посегателство, на начина на осъществяването му и на данните за личността на дееца. По-голяма снизходителност няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК. Ето защо, настоящата инстанция счита искането за изцяло неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, състав на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Т. Ц. от [населено място], за възобновяване на нохд № 23036/2011 г, на Софийския районен съд, наказателно отделение, 9-ти състав. Председател: Членове: