Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 138   гр. София, 09 март 2010г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди и десета година, в състав:                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГРОЗДАН ИЛИЕВ                         ЧЛЕНОВЕ :КЕТИ МАРКОВА                                                ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                                         при  секретар  ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора  ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №27/2010 година   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А срещу решение на Софийски апелативен съд от 09.11.2009 година, постановено по ВНОХД №604/2009г., с което е изменена присъда №32/28.07.2009 година на Окръжен съд-София по НОХД №296/2009г. В подадената жалба се релевират оплаквания за допуснати процесуални нарушения при провеждане на диференцираната процедура по Г. двадесет и седма от НПК, изразяващи се в разпит на посочен от повереника на частните обвинители и граждански ищци, свидетел- З. Л. при съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, по предвидената в чл.371, т.2НПК алтернатива и в дерогиране на принципа на равнопоставеност на страните при депозиране и уважаване на доказателствените искания, довели до нарушаване правото на защита. Аргументира се и явна несправедливост при индивидуализация на наказателната отговорност, с поставен акцент на кумулативно наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ, несъответно на обществената опасност на престъплението по чл.343а, ал.1, б.”б” НК и на личността на подсъдимото лице, и прекомерна завишеност на присъдените обезщетения за причинените с неправомерното деяние неимуществени вреди на наследниците на починалата Л. , несъобразени с действително претърпените от тях болки и страдания. При условията на алтернативност се предлага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или ревизия в санкционната му и гражданско-осъдителна част, чрез намаляване срока на лимитираната наказателна санкция ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ и размера на определената неимуществена обезвреда по предявените граждански искове срещу К. В съдебно заседание на 26.02.2010 година пред ВКС подсъдимото лице и неговият з. поддържат касационната жалба и пледират за прилагане на чл.354, ал.2, т.т.1 и 5, или ал.3, т.2, вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от процесуалния закон . Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Г. Л. , С. Л. , Е. Д. и К. К. участва в касационното производство и обосновава правилност и справедливост на обявения от контролираната въззивна инстанция, съдебен акт. Представител на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за несъстоятелност на визираните в касационната жалба доводи и възражения, като обръща специално внимание на необходимостта от внасяне на корекции в атакуваното решение, при съблюдаване на законодателните промени в чл.42б, ал.1 от НК, в сила от 01.06.2009 година. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на касационната проверка по чл.347 НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №32 от 28.07.2009 година, постановена по НОХД №296/2009г., Софийски окръжен съд след проведено съкратено съдебно следствие по чл.373, ал.2, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 НПК е признал А. К. К. за виновен в това, че на 20.09.2007 година в гр. Д., при управление на МПС-товарен автомобил „УАЗ-452 А”, с регистрационен номер РА 3396 Т, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.40, ал.1 и 2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на С. Л. , като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.”б”, вр.чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 НК и чл.58а, вр.чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК го осъдил на ПРОБАЦИЯ при мерки за контрол и въздействие по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2НК, и на ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ за срок от две години. Със същия съдебен акт ОС-София е ангажирал гражданската отговорност на подсъдимия, като уважил предявените граждански искове, съответно от Г. Л. за сумата от 30 000 лева, и от С. Л. , Е. Д. и К. К. за по 25000 лева-оценявайки ги за стойностно отражение на неимуществения вредоносен резултат. По жалба на А. К. е образувано въззивно прозводство пред Софийски АС, финализирало с решение №375/09.11.2009 година, с което е първоинстанционната присъда е изменена, като подсъдимото лице е оправдано по повдигнатото обвинение за извършено нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП. Касационната жалба на подсъдимия К е НЕОСНОВАТЕЛНА. ВКС не констатира релевираните нарушения на процесуалните правила. Диференцираната процедура - съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция, в предвидената в чл.371, т.2НПК алтернатива е реализирана при стриктно спазване на очертаните в Г. двадесет и седма от процесуалния закон, императивни предписания. Заявеното от А. К. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в съдебно заседание на 22.07.2009 година е създало процесуални предпоставки за прилагане на особените правила на чл.370-374 от НПК, във визираната по чл.371, т.2 НПК форма. Първостепенният съд е съобразил, че волеизявлението на К. е обезпечено от доказателствата, събрани и проверени в хода на досъдебното разследване и кореспондира на изготвените съдебни експертизи, удовлетворявайки основополагащото принципно начало на чл.31 от Конституцията, възпроизведено в чл.116 НПК за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на направено самопризнание. Производството, последвало категоричната и безусловна декларация на подсъдимото лице и предпоставеното от нея определение по чл.372, ал.4 НПК, е проведено в съответствие с установения регламент, касаещ правно регулираната в чл.371, т.2 НПК хипотеза и финализирало със съдебен акт, с който компетентният орган при съблюдаване нормата на чл.373, ал.3НПК се е произнесъл по въпросите за виновно извършеното деяние, неговата престъпна съставомерност, и произтичащите от инкриминираното поведение санкционни последици. Логическо следствие от проведеното съкратено съдебно следствие, доброволно инициирано от К. е обхватът на доказателствената дейност на първостепенния съд, обективираща изпълнение на предписаното от чл.373, ал.2 НПК и словно-материализирана в изготвения съдебен протокол. Неговите съдържание и параметри са предопределени от описаната в прокурорския акт и призната фактология на неправомерното деяние и редуцирани в очертаните от нея рамки. Характерът и особеностите на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК обуславят недопустимост компетентният орган (първоинстанционен или въззивен съд) по свой почин или по искане на страните да събира доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт. Когато подсъдимият по своя воля е създал условия за разглеждане на делото по специалния процесуален ред и съкратеното съдебно следствие е допуснато законосъобразно, той съзнателно се е лишил от правото да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания, ограничавайки възможностите и на останалите процесуални участници в коментираната насока. /ТР1/06.04.2009 година на ОСНК на ВКС/ Очертаните процесуални характеристики на нормативно уреденото в Г. двадесет и седма от НПК производство не изключва обаче приобщаване на доказателствени средства и използуване на предвидените в закона доказателствени способи за факти, извън описаните от обвинението и признати от подсъдимото лице, значими при решаване на въпросите,по които съдът се произнася с присъдата. В обсега на очертаните обстоятелства са тези, въз основа на които се ангажира гражданската отговорност на подсъдимия за непозволено увреждане и лимитират съдържанието и пределите на гражданскоправните санкционни последици. За тяхното установяване е допустимо и необходимо събиране и проверка на доказателства чрез законово регламентираните източници и по изискуемия се ред. В контекста на изложеното допуснатият разпит на свидетеля З/снаха на пострадалата при пътно-транспортния инцидент/ е бил наложителен за определяне основанието и размера на предявените за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове, и дадените от нея свидетелски показания доказателствено са обосновали гражданско-осъдителната част на съдебния акт. Последното предпоставя заключение за несъстоятелност на претендираните с касационната жалба процесуални нарушения, свързани с уважаване на доказателствени искания на повереника на частните обвинители и граждански ищци, в рамките на проведената по чл.371, т.2 от НПК особена процедура. Промени в очертаната позиция не внасят и твърденията на защитата за дерогиране на принципа на равенство на страните в съдебната фаза на наказателния процес, чрез отхвърляне на депозирани от подсъдимия и от неговия упълномощен представител искания, довело до накърняване на процесуалните им права. Действително проявление на прокламираното и гарантирано от Конституцията на РБългария право на защита на подсъдимия е да сочи доказателства за обстоятелствата, включени в очертания от чл.102 НПК предмет на доказване и да претендира приобщаването им по делото. На визираните процесуални възможности кореспондира задължението на съда да осигури реалното им упражняване, чрез задълбочено обсъждане на доказателствените искания и обективна преценка на тяхната допустимост, относимост и необходимост, словно-материализирана в надлежен съдебен акт - определение. Внимателният прочит на протоколите от проведените от първата и въззивна инстанция съдебни заседания очертава липса на конкретни искания за събиране и проверка на доказателства, направени от подсъдимото лице и неговия з. , и индицира на некоректност на релевираните в жалбата оплаквания за несъблюдаване на процесуалния закон. При осъществения инстанционен контрол настоящият съдебен състав не констатира претендираните явна несправедливост на наложеното наказание-ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ и прекомерна завишеност на присъдените обезщетения за причинени с инкриминираното престъпление неимуществени вреди, предпоставящи упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.1 и т.5 от НПК и ревизия на атакуваното въззивно решение в наказателноправната и гражданскоправната санкционна част. Правилно, в пределите на описаните в акта на обвинителната власт и признати от подсъдимия фактически положения, в съответствие с тежестта на престъплението и с личната опасност на извършителя, е индивидуализирана наказателната отговорност на А. К. При определяне на наказателните санкции Софийски АС е преценил в достатъчна степен обществената опасност на инкриминираното деяние, с оглед конкретизиращите го признаци от обективна и субективна с. - интерпретирал е осъщественото нарушение по ЗДвП и неговите характеристики; анализирал е медико-биологичните особености на уврежданията на пострадалата Л. , довели до леталния изход; отчел е честотата на този вид престъпни посегателства в обективната реалност, илюстрирана убедително в официалната статистика. Въззивната инстанция е отдала необходимото значение и на фактическите данни, свързани с личността на дееца, с оглед характера и спецификата на престъплението, в което се проектират неговите обществени, психологически и индивидуални качества, и предвид изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватни на репресивната и поправително-възпитателна функция наказателни последици. Подробно и с демонстриран професионализъм са обсъдени обремененото съдебно минало на А. К. и приобщените характеристични справки за извършени от него административни нарушения на правилата за движение по пътищата; последващите неправомерния акт прояви на подсъдимия на състрадателност и хуманност/посещенията на пострадалата в болничното заведение и загриженост за здравословното й състояние/; процесуалното му поведение в хода на наказателното разследване и заявената критичност към случилото се. Визираните факти, правнозначими за диференциране на наказателната отговорност са формирали обосновано заключение за вида и размера на наказанията–ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ по чл.42а, ал.2,т.т.1 и 2НК, лимитирани при съобразяване с предписаните в закона срокове и две години ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ. Те корелират на предвидените в чл.36НК и не сочат на явна несправедливост, по смисъла на чл.348, ал.1, т.3, вр.ал.5, т.1 от НПК. В очертания аспект сочената от защитата “помощ на жертвата на престъплението” при пътния инцидент, явяваща се елемент на правната квалификация и мотивираща прилагане на привилегированата норма на чл.343а, ал.1, б.”б” НК, не обосновава ревизия на атакувания акт в санкционната му част. Процесуална необходимост от реализиране на компетентността на ВКС по чл.354, ал.2, т.1 НПК не обуславят и акцентираните обстоятелства, свързани с опасността на дееца /проявената от подсъдимия К етичност към С. Л. след транспортното произшествие и направеното от него самопризнание пред съда/, които коментирани в съвкупност с предходните осъждания и регистрирани административни нарушения по ЗДвП, са надлежно оценени от въззивния съд при индивидуализация на санкционните последици. При касационната проверка за налични основания по чл.348, ал.1, т.3 НПК, настоящият състав установи юридическа непрецизност при индивидуализация на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес, създаваща затруднения при нейното изпълнение. Актуалната редакция на материалноправната норма на чл.42б, ал.1 НК /ДВ, бр.27/10.04.2009г., в сила от 01.06.09г./ съдържа задължителни предписания за определяне периодичността на мярката за контрол и въздействие по чл.42а, ал.2, т.1НК /не по-малко от два пъти седмично/, които съдебните инстанции са дерогирали. Визираният недостатък може да бъде преодолян и саниран от ВКС с упражняване правомощията му по чл.354, ал.1, т.3 НПК и изменение на атакувания акт в санкционната му част, чрез лимитиране на изискуемата се по чл.42б, ал.1 от НК периодичност, в най-благоприятната за подсъдимия форма и при предвидения минимум - два пъти седмично. Обжалваното решение е законосъобразно в гражданско-осъдителната си част. Въззивният съд, приемайки описаната от първата инстанция фактология и очертаната правна квалификация на престъпното деяние по чл.343а, ал.1, б.”б”, вр.чл.343, ал.1, б.”в”НК, за което е повдигнато обвинение срещу А. К. , правилно е преценил че същите са елемент от фактическия състав, представляващ основание за възникване и носене на гражданска отговорност. Инкриминираното престъпление съставлява непозволено увреждане, с надлежно констатирана и доказана причинна връзка между противоправното поведение на дееца, автор на неправомерното посегателство и настъпилия вредоносен резултат-смъртта на пострадалата С. Л. Аргументирани са фактическите и правни съображения на Апелативен съд-София досежно основателността и размера на предявения от Г. Л. , граждански иск за причинени му с престъпния акт вредни последици. Следвайки житейската логика и ръководейки се от юридическия усет, компетентният орган убедително е заключил, че неочакваната трагична загуба на съпругата е обстоятелство, което неминуемо води до състояние на силен емоционален стрес и тежки психически травми, и при съблюдаване възрастта на жертвата /55 годишна жена/, нейното физическо здраве /прекаран инсулт/ и съществуващите съпружеска близост, доверие и подкрепа, отмерена неимуществената обезвреда . В съответствие с установените от разпоредбата на чл.52 ЗЗД и проверени в съдебната практика критерии за справедливост от въззивната инстанция са репарирани претърпените болки и страдания от С. Л. , Е. Д. и К. К. - низходящи наследници на пострадалата. При присъждане на дължимото им се обезщетение от по 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева за неимуществени вреди са отчетени изградените отношения на взаимна привързаност, обич и разбирателство между починалия родител, и навършилите пълнолетие и създали собствени семейства деца; компетентно са обсъдени фактите, сочещи че дъщерите Д. и К. не са живяли в едно домакинство със С. Л. , но поддържали непрекъснати контакти с нея и я обгрижвали активно след заболяването и във връзка с провежданото лечение. В този смисъл касационният състав не споделя възраженията на жалбоподателя за пренебрегване и повърхностна оценка на обстоятелствата, значими за съдържанието и параметрите на ангажираната гражданска отговорност на А. К. По изложените съображения касационната инстанция счита, че в пределите на възложената й компетентност и при предоставените процесуални възможности в настоящото производство, следва да ревизира атакувания съдебен акт в санкционната му част, чрез определяне на изискуемата се по чл.42б, ал.1НК и необходима за точното изпълнение на наложеното наказание ПРОБАЦИЯ, периодичност на мярката за контрол и въздейтвие по чл.42а, ал.2, т.1 от НК /задължителна регистрация по настоящ адрес/. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯ въззивно решение №375 от 09.11.2009 година, постановено по ВНОХД №604/2009г., по описа на Апелативен съд-София в санкционната му част, като ОПРЕДЕЛЯ периодичност на пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.1НК - задължителна регистрация по настоящ адрес- два пъти седмично. ОСТАВЯ В СИЛА съдебния акт в останалата му част. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.