6 Р Е Ш Е Н И Е № 60115 гр. София, 17.08.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова Надежда Трифонова в присъствието на секретаря Илияна Рангелова и прокурора от ВКП Атанас Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 333 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК. Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от подсъдимия Х. Ж. Г. чрез защитника му срещу решение № 183 от 11.02.2021г., постановено по ВНОХД № 242/20г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 104 от 17.09.2020г. по НОХД № 112/20г. на Ямболския окръжен съд. Подсъдимият е признат за виновен в това, че за времето от 28.06.2019г. до 29.06.2019г. в гр. Елхово, в ж.к. "Л. - Г", без надлежно разрешително разпространил, като продал на Т. А. високорисково наркотично вещество – марихуана и метамфетамин на обща стойност 8,86лв., и държал с цел разпространение марихуана и метамфетамин на стойност 2.31лв, и на основание чл.354а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години при първоначален „строг“ режим и глоба в размер на 6000лв. На основание чл.68а от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от две години, наложено му по НЧД № 156/19г. на РС-гр.Елхово. В жалбата се твърди, че обвинението не е доказано, че присъдата е постановена при непълнота на доказателствата и почива на предположения, че са допуснати съществени процесуални нарушения при изследването на инкриминираното вещество, че наложеното наказание е явно несправедливо. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Подсъдимият моли да бъде оправдан, твърди че не се занимава с престъпна дейност и се бори за родителски права над детето си. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата е неоснователна. Изложените пред касационната инстанция оплаквания са напълно идентични с изтъкнатите пред въззивния съд. Същите са обсъдени и мотивирано отхвърлени от Апелативен съд – Бургас, с аргументи, които настоящият състав споделя. Специално внимание е отделено на авторството на деянието, на противоречието в показанията на свидетелят – очевидец, на методите и средствата, ползвани от вещото лице, изследвало веществото, предмет на престъплението, както и на значимите за съставомерността негови параметри. По своето съдържание доводите на подсъдимия и защитника му, изложени в подкрепа на отменителните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК се свеждат до оспорване обосноваността на въззивното решение. Касационният съд многократно е имал повод да подчертае, че не разполага с правомощия да проверява необосноваността на съдебния акт. Изложените аргументи могат да бъдат разгледани единствено в контекста на процесуалните изисквания за правилно формиране на вътрешното убеждение относно правно релевантните факти, включени в предмета на доказване, и задължението на въззивния съд да отговори изчерпателно на съществените доводи в подкрепа на защитната теза. За касационната инстанция съществува забрана за приемане нови фактически положения, като проверката относно правилното приложение на материалния закон се отнася единствено към фактите, установени от инстанциите по същество, стига при формиране на вътрешното им убеждение да не са били допуснати нарушения на принципите по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. С оглед изложеното и предвид съдържанието на жалбата, като възможен предмет на касационната проверка се очертава наличието на съществени процесуални нарушения, допуснати при събирането, проверката и оценката на доказателствения материал, въз основа на който съдът е изяснил фактическата обстановка, както и точното приложение на закона към установените обстоятелства. Възражението, че изводът за авторството почива на предположения, тъй като липсват „белязани пари, пръстови отпечатъци или съвпадения между съдържанието на активния компонент“ в различните опаковки с наркотично вещество, е напълно неоснователно. Процесуалният закон не лимитира доказателствата и доказателствените средства, способни да обосноват конкретно обстоятелство. Доказателствата и надлежните средства за установяване на обективната истина не могат да имат предварително определена сила. В конкретния случай, за да признае Г. за виновен, съдът е ползвал гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите А. и Я., както и протоколи, установяващи местонахождението на инкриминираното вещество. Няма данни за съществуването на несъбрани по надлежен ред допустими доказателства и доказателствени средства, относими към авторството на деянието. Съвкупният анализ на наличните е позволил то да бъде установено по несъмнен начин. Мотивите са правилно структурирани, като двете форми на изпълнително деяние са обсъдени по отделно, след предварително разграничаване на спорните от безспорните обстоятелства. Във връзка с продажбата, съставляваща „разпространение“ по смисъла на чл.354а, ал.1 от НК, изводът за авторството почива на показанията на свидетел-очевидец /Т. А./, депозирани при два негови разпита в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал.4, вр., ал.1, т.1 от НПК. За да приеме именно тези показания за достоверни и да не кредитира съобщеното в съдебно заседание, въззивният съд е процедирал по единствения законосъобразен начин – съпоставил ги е с останалите установени обстоятелства. Прилагайки този подход спрямо изясненото чрез разпита на св. Я., е констатирал, че посоката в която А. се е отдалечил, кореспондира с местоживеенето на подсъдимия Х. Г., а не на лицето „С.“, както и че е краткото му отсъствие за около 5 минути, не му предоставя достатъчно време за придвижване до магазин в ромската махала, където да реализира покупката. Апелативният съд е отчел и обстоятелството, че свидетелят не е способен да предостави смислено и логично обяснение за проявената непоследователност. Променените в хода на съдебното следствие показания са отхвърлени и поради тяхната тенденциозност. Стремежът за оневиняване на Г. е дотолкова изразен, че А. е изпаднал в противоречие дори с обясненията на подсъдимия, в които той е признал, че в миналото му е продавал наркотични вещества, като е твърдял, че се познават само по работа. Законосъобразно е установено и авторството на държането на наркотични вещества в постройка в двора на подсъдимия. Съдът е съобразил, че Г. е обитавал имота самостоятелно. Наведеният в жалбата аргумент, че съсобственици са мака му и сестра му е неотносим, тъй като съществена е възможността за физически достъп. Основателно е отхвърлена и хипотезата, че деянието е осъществено от някой от евентуалните случайни посетители в помещението, като например бившата приятелка на подсъдимия, тъй като те не са разполагали с възможност за упражняване на трайна фактическа власт, а обстоятелството, че веществата са се намирали в тайник в поставката на препарирана птица над вратата на механата и в „джъмпер“, прикрепен към долната страна на плот на маса, изключва бързия достъп до тях без знанието на домакина. На стр.9 и стр.10 от мотивите към решението апелативният съд подробно е разгледал всички възражения на защитника, свързани с предмета на престъплението. Обсъдени са събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства за техническите характеристики на измервателния уред. Твърдението в жалбата, че аналитичната везна не може да измери количество от 0,012гр. е в противоречие с приетите писмени доказателства относно спецификациите й, според които обхватът й започва от 0гр. и е с точност до четвъртия знак след десетичната запетая. На вещото лице, изследвало наркотичните вещества са били поставени допълнителни въпроси относно използваните от него методи и средства. Съобразени са нормативните изискванията, относими към изследването, при което обосновано е прието, че експертизата е изготвена законосъобразно. Приложимият материален закон, към който препраща разпоредбата на чл.354а, ал.1 от НК е цитиран в мотивите на решението и също е приложен правилно, като е отбелязано, че за квалифициране на веществото като високорисково наркотично, определящ е вида му, а не концентрацията на активния компонент. За пълнота на изложението следва да се коригира направеното тълкуване на чл.413, ал.3, вр. ал.2 от НПК на стр.11 от мотивите, тъй като влезлият в сила акт по наказателно дело няма задължителна сила за наказателния съд, но посочената неточност не се отразява на правилността на решението поради факта, че прецененото като ненужно процесуално действие е надлежно осъществено от първоинстанционния съд. В касационната жалба е релевирано и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, без да са изтъкнати каквито и да било доводи в негова подкрепа. Едва в съдебно заседание защитникът е уточнил, че според него е следва да се приложи чл.55, ал.1 от НК, защото малките количества наркотично вещество обуславят ниската степен на обществена опасност на деянието. Така направеното искане е неоснователно. Наложеното наказание е справедливо и адекватно на характеристиките на деянието и дееца, както и на установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Количеството на веществата действително не е голямо, но съдът вече е отчел този факт, като е индивидуализирал наказанието към предвидения минимум. Значимостта на посоченото смекчаващо обстоятелство не е достатъчна за допълнително редуциране на санкцията с оглед завишената обществена опасност на дееца, обусловена от обремененото му съдебно минало, както и тази на деянието, характеризиращо се с реализиране на две от формите на изпълнителното деяние и с предмет два различни вида високорисково наркотично вещество. Водим от горното, и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Оставя в сила решение № 183 от 11.02.2021г. по ВНОХД № 242/20г. на Бургаския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.