4 Р Е Ш Е Н И Е 62 гр.София, 09.03. 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3714 по описа за 2015 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. П. срещу решение № 96 от 4.03.2015 г., постановено по в. гр. д. № 76 по описа за 2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което са обезсилени решения № 632 от 15.7.2014 г. и №886 от 26.11.2014 г. по гр. д. №766 по описа за 2014 г. на Пазарджишкия районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Касаторът твърди, че решението на Пазарджишкия окръжен съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съществени процесуални правила, поради което моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България я оспорва и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Пазарджишкия окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна/ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с цена 10 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 1057 от 11.11.2015 г. по настоящото дело по два въпроса: 1. Допустим ли е иск по чл.2б от ЗОДОВ за обезщетение за вреди от нарушено право на гледане на делото в разумен срок, когато окончателното решение на вътрешните инстанции е постановено преди повече от шест месеца от изменението на ЗОДОВ/обнародвано в Д.В., бр.98 от 2012 г./, но е имало висящо дело в Европейския съд по правата на човека за същото нарушение и този съд е приел, че следва да се изчерпи и вътрешният ред по новите средства за защита-чл.2б от ЗОДОВ? Основанието за допускане на касационно обжалване по този въпрос е т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. 2. Наведените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск. По този въпрос е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради противоречие между въззивното решение и ТР №2 от 29.02.2012 г. по тълкувателно дело № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За да отговори на първия въпрос, съдът съобрази в цялост законодателните изменения, свързани с приемането на чл.2б от ЗОДОВ/Д.В., бр.98 от 2012 г./. С разпоредбата законодателят е предвидил, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Със същите изменения на ЗОДОВ са приети и разпоредбите на параграф 8, параграф 9 на ПЗР към ЗИД на ЗОДОВ, като едновременно е влязла в сила и изцяло нова глава трета „а” от Закона за съдебната власт. Тези комплексни законодателни изменения дават възможност на Европейския съд по правата на човека да отхвърли висящите жалби на българските граждани, свързани със забавено правораздаване, тъй като се създават нови вътрешноправни средства за защита-административна процедура по глава трета „а” от Закона за съдебната власт и съдебна процедура по ГПК на основание чл.2б от ЗОДОВ. Затова в ал.2 на параграф 8 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ е предвидено, че в шестмесечен срок от влизане в сила на този закон или от уведомяването им в регистратурата на Европейския съд по правата на човека лицата, чиито жалби пред Европейския съд по правата на човека са отхвърлени поради неизчерпване на новосъздадените вътрешноправни средства за защита и производствата по тях са приключили пред националните инстанции, могат да подадат заявления за обезщетение по реда на глава трета „а” от Закона за съдебната власт. Административната процедура е процесуална предпоставка за допустимост на гражданския иск за обезщетение за причинените вреди и ако последва отказ или административният орган определи недостатъчен според увредения размер на обезщетението, лицето може да предяви иск пред съда. Този иск черпи правното си основание от чл.2б на ЗОДОВ. Отговорът на втория въпрос се съдържа в ТР №2 от 29.02.2012 г. по тълкувателно дело № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената защита. Когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция обуславя правилността на решението. При тези отговори на въпросите по съществото на спора за правилността на въззивното решение настоящата инстанция констатира следното: Касаторът е предявил на десети март 2014 г. иск срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на 10 000 лв. обезщетение за вреди, произтекли от нарушение на правото му на гледане на делото в разумен срок за обвинение в извършен грабеж. Исковата молба е заведена след като на дванадесети септември 2013 г. касаторът е получил съобщение, че молбата му пред Европейския съд по правата на човека е недопустима заради непроведено производство по новоприетите чл.60а и сл. от Закона за съдебната власт и/или исково производство по новоприетия чл.2б от ЗОДОВ, а с писмо от 13.02.2014 г. му е отказано обезщетение по административния ред на глава три „а” от Закона за съдебната власт. В публичното съдебно заседание на седемнадесети юни 2014 г. ищецът се е позовал на посочената в обстоятелствената част на исковата молба оправдателна присъда, поради което е уточнил петитума в смисъл, че претендира обезщетение заради тази присъда, а алтернативно, ако искът се отхвърли на това основание, претендира да се уважи заради нарушаване на правото му делото да се гледа в разумен срок. Първоинстанционният съд е допуснал поисканото изменение и е уважил иска до размера от 3 000 лв., квалифицирайки го по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ/редакция преди изменението в Д.В., бр.98/2012 г./, като с допълнително решение е оставил без уважение молбата за допълване посредством произнасяне по иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ. Въззивният съд е приел, че първоначалният иск не е с правна квалификация чл.2б от ЗОДОВ, а алтернативно предявеното искане е с правно основание чл.2, ал.1, т.2/сега т.3/ от ЗОДОВ, които претенции подлежат на разглеждане по различен съдопроизводствен ред и затова алтернативното им съединение било недопустимо, тъй като се стига до неясен петитум. Ето защо е счел двете първоинстанционни решения за недопустими и ги е обезсилил. Изводът на въззивния съд, че не е предявен иск по чл.2б от ЗОДОВ е погрешен с оглед дадения отговор на първия въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. След като жалбата на ищеца е била отхвърлена от Европейския съд по правата на човека заради неизчерпване на новосъздадените вътрешноправни средства за защита, в шестмесечния срок по параграф 8, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ той е подал заявление по реда на глава трета „а” от Закона за съдебната власт, но е получил отказ, което е наложило да предяви иска си за обезщетение от забавеното правосъдие пред гражданския съд. Следователно искът е с правно основание чл.2б от ЗОДОВ и няма пречка да бъде съвместно разгледан с иска по чл.2, ал.1, т.2/сега т.3/ от ЗОДОВ. Обезсилването на първоинстанционните решения противоречи и на даденото в задължителната практика на ВКС разрешение по втория въпрос. Евентуалната погрешна правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, не е довела до нарушаване на принципа на диспозитивното начало чрез произнасяне извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената защита, затова обуславя правилността на решението, а не неговата допустимост. По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Пазарджишкия окръжен съд за обезсилване на първоинстанционните решения трябва да бъде касирано. След отмяната му се налага делото да се върне на друг състав на Пазарджишкия окръжен съд, който да се произнесе по повдигнатите във въззивните жалби на страните възражения и доводи по съществото на спора. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 96 от 4.03.2015 г., постановено по в. гр. д. № 76 по описа за 2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: