Ключови фрази
Укриване и неплащане на данъчни задължения * данъчно задължение * съкратено съдебно следствие * неверни обстоятелства

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

 5

 

София,  27 януари 2009 година

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 19 януари, две хиляди и девета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова

          ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев

Татяна Кънчева

 

 

при участието на секретаря Кр. Павлова

и в присъствието на прокурора М. Маринова

изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев

наказателно дело № 602/2008 година.

 

 

Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по жалба на подсъдимия Л. Ц. Б. от гр. В., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 1203/2007 г. По същество се сочи се, че е допуснато нарушение на закона, а наложеното наказание - явно несправедливо. Искането е за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, за приложение на чл. 78а НК.

 

Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна.

 

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:

 

С решение № 110/23.10.2008 г., Софийският апелативен съд, наказателна колегия, 8-ми състав, е изменил присъда № 43/10.09.2007 г., по нохд № 200/2007 г., на Видинския окръжен съд, наказателна колегия, като е намалил размера на наложеното на подс. Л. Ц. Б., за престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1,т.т. 2 и 6, вр. чл. 26, ал. 1 НК, наказание лишаване от свобода, от три години, на една година и десет месеца, както и размера на определения изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК, от пет на три години.

 

Потвърдил е присъдата в останалата й част.

 

По довода за допуснато нарушение на закона:

 

Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията се свеждат до твърдението за неправилна квалификация на деянието, като се твърди, че е извършено престъпление по чл. 313 НК.

 

При приетите за установени от предходните съдилища фактически положения, които не подлежат на касационен контрол съгласно ограничителните основание по чл. 348 НПК, направеният извод, че подс. Л. Б. е осъществил състава на престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т.т. 2 и 6, вр. чл. 26, ал. 1 НК, е напълно законосъобразен. Приложен е законът, който е трябвало да бъде приложен. Подс. Б. , при условията на продължавана престъпна дейност пред периода 01.10.2000 г. – 14.03.2001 г., в гр. В., като управител и собственик на ЕТ „Виктория- 91-Л. Б. , е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, в особено големи размери – 576 671.43 лв. ДДС, като е потвърдил неистина в подадени справки и декларации изискващи се според разпоредбите на чл. 100 от ЗДДС и е използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството. Изводите за виновността му в осъществяване от обективна и субективна с. , именно на състава, на посоченото престъпление, са подкрепени от събраните доказателства по делото. При така установените факти и обстоятелства, не оспорени от подсъдимия и проведеното съкратено съдебно следствие, по реда на чл. 371, т. 1 и чл. 372, ал. 1 и 3 НПК, заключението, че се касае за извършено престъпление по посочения текст от НК, е напълно законосъобразно. Подс. Б. е изразил категоричното си съгласие със събраните доказателствени материали от обвинението и установената фактическа обстановка, която е била възприета и от съда. Данните по делото са безспорни, че инкриминираните документи са използвани пораждайки вредоносен резултат при квалифициращия признак „особено големи размери” – 576 671.43 лв. Твърдяното обстоятелство, че не са били извършване реални, а само фиктивни сделки, както правилно са приели съдилищата, не само не опровергава, а потвърждава повдигнатото с обвинението противоправно поведение, тъй като с привидната документална обосновка – подаваните справки и фактури по ЗДДС, удостоверяващи неверни обстоятелства, е създавано у данъчните органи погрешно впечатление за реализирани действителни сделки, което да послужи за реализиране на данъчен кредит, за който няма основание, при което ще бъде намалено данъчното му задължение и съответно ощетен Републиканския бюджет.

 

Съставът на Върховният касационен съд, изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съдилища, относно постановяване на осъдителна присъда по посоченият текст от НК. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Б. е извършил престъплението по този текст от НК.

 

По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:

 

Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 3 НК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възражението по този довод се свежда до твърдението, че незаконосъобразно е определен размера на наказанието от една година и десет месеца лишаване от свобода, тъй като е извършено друго престъпление.

 

Санкцията, така както е определена от въззивният съд и с оглед направените по – горе изводи за законосъобразност на квалификацията, на инкриминираното деяние, е напълно справедлива. Тя е индивидуализирана под законоустановения минимум за извършеното деяние, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и при приложение разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК. Наказанието е напълно съответно на тежестта, на конкретното посегателство, начина на осъществяването му, както и на степента, на обществена опасност на подобни прояви с оглед ръста и динамиката им напоследък. Съобразени са били всички обстоятелства, които по смисъла на закона имат значение за отговорността на дееца. По - голяма снизходителност няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК.

 

По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 110/23.10.2008 г., постановено по внохд № 1203/2007 г., на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, 8-ми състав.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:

 

 

Членове: