О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 261 гр. София, 22.06.2022 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 909 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ против решение № 265/25.02.2022г. по гр.д. № 2278/2020г. по описа на Софийски апелативен съд в частта за разноските, с която е оставена без уважение частна жалба на частния касатор против определение №5433/11.03.2020г. по гр.д. № 433/2018г. на СГС в частта, с която е отказано намаляване поради прекомерност на претендираните разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение в размер на 8000лв., от който размер съдът е присъдил пропорционална част от 6 640лв., съобразно уважената част от иска. В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е очевидно неправилно, тъй като с него е нарушен основополагащ принцип на производството. При предявени от ищеца два евентуално съединени иска, като всеки иск е бил срещу различен ответник – предпочитан и евентуален, и е бил уважен само главният иск, а евентуалният е бил оставен без разглеждане, неправилно ответникът по главния иск е бил осъден да заплати на ищеца разноски за процесуално представителство, направени и по евентуалния иск. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на молбата по чл.248 ГПК. В писмения си отговор ответникът по частната жалба К. Л. К. оспорва основанията за допускане на касационно обжалване и по същество основателността на частната касационна жалба. Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното решение САС е приел, че в производството пред СГС са били предявени при условията на евентуалност два иска, срещу двама ответници – предпочитан ответник е частният касатор и по евентуалния иск ответник е бил Гаранционния фонд. Съобразно материалния интерес минималният размер на адвокатското възнаграждение е 5436лв. с ДДС, а в случая за два иска е било заплатено възнаграждение от 8000лв., което не е прекомерно. Заключил е, че ответникът по уважения иск дължи пълния размер на направените от ищеца разноски, макар предявеният евентуален иск да не е бил разгледан. Настоящето производство се развива по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Нормата на чл.274, ал.3 ГПК изрично препраща към чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Следователно производството по частна касационна жалба преминава през две фази, по аналогия с производството по касационна жалба, като проверката за наличие на препоставки по чл.280, ал.1 и 2 ГПК има отношение към фазата по допускане на касационно обжалване. Ето защо по отношение на производството по чл.274, ал.3 ГПК се прилагат правилата на чл. 284 - 286 ГПК. Частният касатор следва да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, на осн. чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Наличието на посочените предпоставки се проверява във фазата по селектиране на частната касационна жалба и ако се установи тяхното наличие и бъде допуснато касационно обжалване ВКС ще може да се произнесе по същество на частната жалба. В случая частният касатор се позовава на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като изводът на САС, че ответник следва да понесе разноски по иск, по който не е страна, е в очевидно противоречие с нормата на чл.78, ал.1 ГПК. Видно от същата отговорността за разноски е предпоставена от участието на един правен субект като страна в производство по ГПК и от изхода на това производство. Освен това разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК са израз и на основен принцип на гражданското съдопроизводство по чл.9 ГПК – за равенство на страните в процеса, а именно, че при уважаване, респ. отхвърляне на иска загубилата страна следва да понесе разноските направение от насрещната страна за защита по този иск. В случая при два евентуално съединени иска срещу различни ответници и частично уважаване на главния иск срещу единия ответник, по правилото на чл.78, ал.1 ГПК последният дължи заплащане на ищеца на сторените от него разноски съобразно уважената част от иска. По евентуалния иск първият ответник не е страна и не може да бъде ангажирана неговата отговорност както по съществото на спора относно спорното субективно право, така и относно правната му последица във връзка с разноските за евентуалния иск. Съобразно изразените становища на страните в молбите им по чл.248 ГПК пред СГС и в отговорите не се спори, че заплатеното от ищеца възнаграждение за процесуалния му представител е в размер на 8000лв. и то е за защита само по един иск. Видно от доводите по частната жалба на Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ пред САС единствено оплакването на сдружението е, че възнаграждението от 8000лв. при материален интерес от 150 000лв. се явява прекомерно. Следва да се определи дължимо такова в размер на 4 530лв. без ДДС по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнагражедния. За да се произнесе по правната и фактическа сложност на спора съставът на ВКС съобрази изложените доводи и искания в исковата молба и писмения отговор, разглеждането на делото от СГС в рамките на три открити съдебни заседания при участието в тях на пълномощника на ищеца, събраните доказателства – писмени, гласни и две експертизи, депозираните писмени становища. Освен това самият частен касатор претендира разноски за адвокатско възнаграждение по иска в размер на 7800лв., т.е. аналогични на размера, претендиран от ищеца. Налага се извод, че договореното и заплатено възнаграждение от 8000лв. се явява съответно на конкретната правна и фактическа сложност на спора. При съобразяване на резултата пред първата инстанция съразмерни на уважената част от разгледания иск са разноски в размер на 6640лв., на осн. чл.78, ал.1 ГПК. След постановяване на въззивното решение и с оглед изхода от спора пред него допълнително на ищеца са бил присъдени разноски до пълния заплатен размер на авокатското възнагражедние за първа инстанция. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се остави в сила, но поради различни от обективираните от САС съображения. Водим от горното, състав на ВКС, Първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 265/25.02.2022г. по гр.д. № 2278/2020г. по описа на Софийски апелативен съд в частта за разноските, с която е оставена без уважение частна жалба на Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ против определение №5433/11.03.2020г. по гр.д. № 433/2018г. на СГС в частта, с която е отказано намаляване поради прекомерност на претендираните разноски на К. Л. К. за адвокатско възнаграждение в размер на 8000лв., от който размер съдът е присъдил пропорционална част от 6 640лв., съобразно уважената част от иска. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: