1 Р Е Ш Е Н И Е № 142 гр. София, 13.08.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 52 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по подадена от ответницата Л. Т. А. като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. К. А. молба за отмяна на влязло в сила решение № 1932 от 15.12.2011г. по гр. дело № 2525/2011г. на Софийски апелативен съд, ГК, 8 състав, с което е потвърдено решение от 28.03.2011г. по гр. дело № 5187/2008г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I отделение, 6 състав. Молителката прави оплакване, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, вследствие на което е била лишена от възможност да участва в делото, тъй като Софийски апелативен съд в нарушение на чл. 38 ГПК е приел, че страната е редовно уведомена за заседанието на 22.11.2011г. Поддържа становище, че във въззивната жалба и допълнението към нея посоченият адрес е [населено място], район „Т.“, [улица] никъде не е отразено съобщенията да се връчват на пълномощника по делото, поради което неправилно съобщението от 02.09.2011г. е адресирано до адрес [населено място], [улица], вх. А чрез адв. К. С.. Излага доводи, че за да се прати съобщение на пълномощника, разпоредбата на чл. 39 ГПК изисква това да бъде посочено изрично, но ако въпреки това съобщението е адресирано до пълномощника и същият не е бил намерен, съдът е следвало да изпрати съобщение до адреса, посочен във въззивната жалба. От друга страна, молителката се позовава и на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ГПК – когато в адвокатската кантора не може да бъде намерено лице, което да получи съобщението, връчителят залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, която норма в конкретния случай е нарушена. Направено е искане решението да бъде отмененоново разглеждане от друг състав. Ответницата К. Иванова Д. – П. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Ваня А. Б. оспорва молбата за отмяна и релевира доводи, че същата е недопустима, тъй като е просрочена – решението е влязло в сила на 09.03.2012г., същото е станало известно на молителката на 29.02.2012г., предвид получената от нея нотариална покана № 8, вх. рег. 2003, т. I от 29.02.2012г. и подадената от нея до СГС молба вх. № 37027/03.04.2012г. за издаване на незаверени преписи от документите по гр. дело № 5187/2008г. на СГС и гр. дело № 2525/2011г. на САС, поради което тримесечният срок е изтекъл на 29.05.2012г. Ответницата поддържа евентуално становище за неоснователност на молбата за отмяна поради това, че молителката е била уведомена лично за датата на съдебното заседание пред Софийски апелативен съд на 16.09.2011г. Моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на направените разноски. Молбата за отмяна е подадена срещу влязло в сила решение в 3-месечния срок по чл. 305, т. 5 ГПК - решението е влязло в сила на 23.02.2012г., но молителката е узнала за него на 02.08.2012г. с получаването на преписите от документите по гр. дело № 5187/2008г. на СГС и гр. дело № 2525/2011г. на САС, а молбата за отмяна е подадена на 29.08.2012г. Неоснователен е доводът на ответницата, че решението на въззивната инстанция е станало известно на молителката на 29.02.2012г., предвид получената от нея нотариална покана № 8, вх. рег. 2003, т. I от 29.02.2012г. и подадената от нея до СГС молба вх. № 37027/03.04.2012г. за издаване на незаверени преписи от документите по делата на СГС и САС, тъй като с нотариалната покана не й е връчено копие от въззивното решение, нито от молбата с вх. № 37027/03.04.2012г. се установява с кои документи молителката се е запознала и дали е узнала за решението. В молбата за отмяна са изложени основанията, визирани в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното: За да бъде уважена молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е необходимо страната вследствие на нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да отстрани. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск, предявен от К. Иванова Д. – П. срещу Л. Т. А. като [фирма] с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Молителката – ответница в първоинстанционното производство е упълномощила процесуален представител за всички съдебни инстанции адв. К. С., който е подал отговор на исковата молба и е посочил като съдебен адрес [населено място], [улица], на който адрес са връчвани впоследствие съобщенията и препис от решението на първоинстанционния съд. С решение № 1687/28.03.2011г. по гр. дело № 5187/2008г. на СГС сключеният между страните предварителен договор за продажба на ½ идеална част от процесния недвижим имот е обявен за окончателен и са присъдени разноски. Срещу решението на СГС са постъпили въззивна жалба, подадена лично от Л. Т. А. като [фирма], в която е посочен адрес за призоваване „гр. С., [улица]...“, и въззивна жалба от Л. Т. А. като [фирма] чрез пълномощника й адв. К. С., в която са посочени адресът на управление на въззивника и адресът на процесуалния представител. В допълнението към въззивната жалба, което е без подпис, е посочен адресът на управление на [фирма]. На 30.08.2011г. е изпратена призовка за насроченото за 22.11.2011г. открито съдебно заседание по гр. дело № 2525/2011г. на САС, ГК, 8 състав с препис от определението от 29.08.2011г. до [фирма] чрез адв. К. С. на адрес [населено място], [улица], вх. А, която е върната в цялост в отбелязване, че на 02.08.2011г. „на посочения адрес се намира адвокат Х.. Няма адв. К. С.“. На 09.09.2011г. до въззивника [фирма] е изпратена призовка за откритото съдебно заседание на 22.11.2011г., 14.30 ч. по делото заедно с препис от определението от 29.08.2011г. на адреса на управление [населено място], [улица]. Призовката и препис от определението са получени лично от Л. А. на 16.09.2011г. В проведеното на 22.11.2011г. открито съдебно заседание въззивникът и неговият процесуален представител не са се явили и въззивният съд като е преценил, че е налице редовна процедура на призоваване на страните, е дал ход на делото. При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав счита, че не са налице визираните в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основания за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Неоснователен е доводът, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, вследствие на което молителят е лишен от възможност да участва в делото и да защити правата и законните си интереси. Съгласно чл. 38 ГПК предвижда, че съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото, а когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв – на постоянния. Разпоредбата на чл. 50 ГПК урежда връчването на съобщения на търговци и юридически лица на последния посочен в регистъра адрес, а чл. 39 ГПК – връчването на представител, като в случаите, когато страната има пълномощник по делото, връчването се извършва на пълномощника. Поради това, че разпоредбата на чл. 39 ГПК има предимство пред разпоредбите на чл. 38 и чл. 50 ГПК въззивният съд в съответствие с посочената правна норма е изпратил призовка за съдебното заседание на въззивника чрез процесуалния му представител. Представеното в настоящото производство уведомление за оттегляне на пълномощно с дата 01.06.2011г. не обуславя извод, че към момента на призоваването и провеждане на откритото съдебно заседание молителката не е имала процесуален представител. Оттеглянето на пълномощието от страна на доверителя се извършва се извършва чрез уведомяване на съда съгласно чл. 35 ГПК, като всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила. В настоящия случай въззивникът /молителката в настоящото производство/ не е уведомил Софийски апелативен съд за оттегляне на пълномощното на адв. К. С., поради което решаващият съдебен състав е действал законосъобразно при призоваване на страните. Действително връчителят не е залепил уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК съгласно изискването на чл. 51, ал. 2 ГПК, но в резултат на това не се е стигнало до лишаване на въззивника от възможност да участва във въззивното производство, тъй като въззивникът е бил уведомен лично, именно на посочения от него адрес, който е и адрес на управление на едноличния търговец – призовката за насроченото за 22.11.2011г. съдебно заседание и препис от определението от 29.08.2011г. са получени лично от Л. Т. А. като [фирма] на 16.09.2011г., т. е. повече от два месеца преди съдебното заседание. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, осигуряващи право на защита, с което молителката да е била лишена от възможност да участва във въззивното производство, респективно в откритото съдебно заседание, да упражни предоставените й от закона права и възможности, поради което молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора разноски на молителката не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителката трябва да заплати на ответницата направените от последната разноски за настоящото производство в размер 12 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Т. А. като [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 1932 от 15.12.2011г. по гр. дело № 2525/2011г. на Софийски апелативен съд, ГК, 8 състав. ОСЪЖДА Л. Т. А. с ЕГН [ЕГН] като [фирма] с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на К. Иванова Д. – П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/ - направени разноски за производството пред ВКС. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.