8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60259
[населено място], 06.07.2021 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1198 по описа за две хиляди двадесет и първа година, съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Юробанк България „ АД против определение № 260086/19.01.2021 г. по ч.т.д. № 611/2020 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 282/01.07.2020 г. по т.д.№ 108/2019 г. на Добрички окръжен съд. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, потвърдило липсата на правен интерес за банката - ищец - в качеството й на кредитор на едноличния собственик на капитала, съответно притежаващ всички дружествени дялове от капитала на „Сини консулт„ ЕООД / в ликвидация /, прекратено по иск на основание чл.517 ал.4 ГПК - да оспорва действителността на разпоредителна сделка с имущество на дружеството, сключена от ликвидатора му, съвпадащ с личността на длъжника - Д. Д. - с приобретател Р. Х., конституиран като съответник по делото. Жалботодателят счита, че се намира в облигационно отношение с ответното дружество, считано от момента на поканата към същото, отправена чрез частен съдебен изпълнител, да погаси задължението на Д. Д., като се явява кредитор на „Сини консулт„ ЕООД, за вземане до размера на стойността на дружествените дялове, еднолично притежание на длъжника Д. Д.. Страната счита, че споделяне становището на въззивния съд, за недопустимост на такъв иск, поради липса на правен интерес, на практика оставя без всякаква защита кредитора - взискател, упражнил правото си по реда на чл.517 ал.4 ГПК, срещу недобросъвестни действия на ликвидатора / в случая и съвпадащ с длъжника / и обезсмисля цялото производство по принудително изпълнение върху дял на съдружник.
Ответните страни - „ Сини консулт „ ЕООД / в ликвидация / и Р. Х. – не представят становище по частната жалба.
Върховен касационен съд , първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе , настоящият състав съобрази следното :
„ Юробанк България„ АД / с предходно наименование „Банка Пиреос България„АД / е предявила установителни искове за недействителност / нищожност / на разпоредителна сделка, сключена от ликвидатора на „Сини консулт„ ЕООД / в ликвидация / - Д. Д., с приобретател - Р. Р. Х., конституирани като ответници, с предмет - недвижимо имущество на дружеството, като срещу прехвърлянето на собствеността страните са договорили погасяване задължение на дружеството към Р. Х., непосочено по размер, произтичащо от споразумение към договор за търговско упълномощаване от 01.11.2017 г. / чл.65 ал.1 ЗЗД – даване вместо изпълнение /. Ищецът оспорва наличието на такова задължение, респ. твърди нищожност на сделката, поради липса на основание - чл.26 ал.2 пр.4 ЗЗД. Предвид непосочена в нотариалния акт цена на прехвърляния имот, респ. стойност на погасеното, чрез прехвърляне на собствеността вземане на приобретателя, ищецът твърди нищожност, поради невъзможен предмет - чл.26 ал.2 пр. първо ЗЗД. Изложени са и съображения за противоречие на сделката със закона - чл.26 ал.1 пр. ЗЗД – пак поради липсата на изявление на страните за действителната цена на сделката, в нарушение на чл.96 ЗННД, а също и като сключена в нарушение на Закона за мерки срещу изпиране на пари /ЗМИП/, отново по съображения за недеклариране действителна цена на сделката и неизпълнение задължението за деклариране по ЗМИП. Ищецът е кредитор на едноличния собственик на капитала и като такъв - притежател на всички дружествени дялове в „Сини консулт„ ЕООД - Д. Д., като с влязло в сила съдебно решение, на основание чл.517 ал.4 ГПК, е прекратено дружеството и открито производство по ликвидацията му, с цел удовлетворяване на банката – ищец от ликвидационния дял на Д. Д., практически съвпадащ с имуществото на дружеството, което би останало след удовлетворяване на кредиторите му. Редовността на исковата молба и квалификацията на основанието на претендираната нищожност, не е предмет на настоящото производство / доколкото посочените от ищеца обстоятелства навеждат и на симулативност на сделката /. Достатъчно за настоящото произнасяне е формулирания ясен петитум за нищожност, като задължение на съда е да определи правната квалификация на иска, вкл. с отстраняване нередовности на исковата молба, при неясноти в обстоятелствената част на предявения иск.
Първоинстанционният съд е прекратил производството, поради липса на правен интерес от така предявените установителни искове за нищожност на разпоредителната сделка, по съображения, че трето спрямо страните по същата лице би имало такъв, само „ ако прогласяването на нищожността би довело до връщане на имущественото право - неин обект – в правната сфера на страната по материалното правоотношение и от тази промяна ще се облагодетелства това трето лице„ . Доколкото с иска се оспорва имуществото изобщо да е напускало валидно патримониума на „ Сини консулт „ЕООД / в ликвидация /, настоящият състав възприема мотивите в смисъл, че наличието на имота в патримониума на дружеството – ответник само по себе си би следвало да е достатъчно за възможността на ищеца да удовлетвори вземането си ,в който случай би бил налице правен интерес. В конкретната хипотеза съдът е отрекъл такава възможност, тъй като вземането на ищеца не произтича от облигационно правоотношение с дружеството – ответник.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение със следните съображения : Трето, спрямо страните по едно правоотношение лице, може да оспорва същото с установителен иск, ако е носител на права, зависещи от спорното правоотношение. В такава хипотеза правният му интерес е обоснован, когато отрича спорното право в отношенията между субектите на правоотношението, с твърдения, позволяващи да се приеме, че евентуално положително за него решение би постигнало определения, целен с иска, правен резултат, защитавайки н е п о с р е д с т в е н о правната му сфера. Ищецът, обаче, не е кредитор на „Сини консулт„ ЕООД / в ликвидация /, а на едноличния собственик на капитала на същото - Д. Д.. Качеството му на взискател по образувано изпълнително дело срещу последния, за удовлетворяване от стойността на дяловете му от капитала на „Сини консулт„ЕООД / л. / - прекратено с тази именно цел – не му придава – при липса на изрична законова уредба за това – качество на страна в ликвидационната процедура, нито право да конкурира с останалите кредитори на дружеството, в това си специфично качество - кредитор на съдружник. Съдът е изложил и съображението, че по време на ликвидацията имуществото на дружеството може да бъде изчерпано и изобщо да не се формира ликвидационен дял. Макар да се е разграничил от мотивите на първоинстанционното решение, поддържайки възможността правният интерес да е не само непосредствен, но и евентуален, по същество въззивния съд се е обосновал идентично - с невъзможност на ищеца да се удовлетвори в самата ликвидационна процедура, от имуществото, като притежание на „ Сини консулт „ ЕООД / в ликвидация /, ако би бил уважен установителния иск за нищожност на разпоредителната сделка, с обект от същото.
В изложението по чл.274 ал.3 ГПК жалбоподателят формулира следните въпроси : 1/ В случаи на изпълнение върху дела на съдружник , по реда на чл.517 ал.4 ГПК, прекратяване на дружеството и започване на ликвидация , явява ли се кредиторът на съдружника в дружеството едновременно и кредитор на дружеството в ликвидация ? и 2/ В случаи на ликвидация на дружество, прекратено по реда на чл. 517 ал.4 ГПК , има ли правен интерес кредиторът на съдружник в прекратеното дружество , да предяви искове за недействителност на договори, сключени от ликвидатора на прекратеното дружество ? – всеки от въпросите е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК .
Първият от въпросите косвено е предпоставил решаващ извод на въззивното определение, поради което удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Не е обоснован допълнителния такъв, доколкото наличието на непротиворечива съдебна практика , в отговор на въпроса - актове на ВКС, с които въззивното определение не конфронтира – обективно изключва хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК . С цитираното и от въззивния съд решение № 165/19.05.2016 г. по т.д.№883/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС, позоваващо се и на решение № 30/ 22.04.2009 г. по т.д.№ 353/ 2008 г. на І т.о. на ВКС, е даден отговор на точно този въпрос, като е прието, че взискателят, който в качеството си на кредитор, с изискуемо вземане към длъжник – съдружник в ООД, е насочил изпълнение върху дела на този съдружник в дружеството, с отправяне на изявление по чл.517 ал.3 ГПК, не придобива качество на кредитор и на търговското дружество. Няма основание за различно разрешение в хипотезата на ЕООД – чл.517 ал.4 ГПК, вкл. след прекратяване на дружеството и откриване производство по ликвидацията му.
Вторият от въпросите пряко кореспондира с решаващия извод на въззивния съд, за недопустимост на исковете, поради липса на правен интерес и като такъв удовлетворява общия, а и допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради липсата на законодателна уредба на съотношението между ликвидационната процедура и производството по изпълнителното дело, за принудително събиране на вземане от съдружник, чрез насочването изпълнението върху притежаван от същия дял от капитала на ликвидиращото се дружество.
По правния въпрос :
Съгласно чл.517 ал.1 ГПК изпълнителният способ, уреден в разпоредбата , започва с налагането на запор върху дела на съдружника в ООД, респ. върху всички дялове в ЕООД, каквато е настоящата хипотеза. Запорното съобщение се изпраща на Агенция по вписванията, за вписване в търговския регистър по партидата на дружеството, като самото то се уведомява служебно от Агенцията – чл.517 ал.1 изр. трето ГПК. Вписването на запорното съобщение има конститутивно действие, като от този момент насетне се ограничава разпоредителната власт на съдружника – длъжник със запорираните дялове / чл.451 ГПК /. От този момент насетне дружеството придобива качеството на трето задължено лице в образуваното изпълнително производство, като му е запретено да изплати на съдружника стойността на ликвидационния му дял, както и да сключва със същия разпоредителни сделки, с предмет това вземане, водещи до погасяването му - напр. сделка по опрощаването му, прихващане с вземане на дружеството към същия и пр. / чл.507 ал.2 и ал.3 вр. с чл. 451 ГПК /. Вземането на съдружника от ликвидационен дял – спрямо което дружеството придобива качеството на трето задължено лице в изпълнителното производство, действително не е определено по размер към момента на налагане на запора и е под условие формирането на остатък от имуществото на дружеството, след провеждане на ликвидационното производство и удовлетворяване на кредиторите му. Взискателят действително не конкурира с кредиторите на ликвидиращото се дружество, но в смисъл, че не би могъл да удовлетвори собственото си, за сметка на и преди удовлетворяване вземанията на тези кредитори, чийто длъжник е прекратеното дружество. Точно затова, в преждепосоченото решение № 165/19.05.2016 г. по т.д.№883/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС е прието, че след като взискателят, с връчване по реда на чл.517 ал.3 ГПК на изявлението за прекратяване участието на съдружника в дружеството, не придобива качество на кредитор на дружеството, с вземане в размер на припадащата се на съдружника – длъжник част от имуществото, определена съгласно чл.125 ал.3 ТЗ, то той не е активно материалноправно легитимиран да предяви иск, с правно основание чл.135 ЗЗД срещу дружеството, с обект – разпоредителни сделки с имуществото му след налагане на запора. Тези сделки , в открито производство по ликвидация, целят именно осребряване на имущество, с оглед удовлетворяване на кредиторите.
Няма противоречие във формираната съдебна практика, че при установителния иск за нищожност на правна сделка, правен интерес от предявяването му могат да имат и трети лица, стига да обосноват засягане на свое имуществено право от сключването й . Прието е, че такова засягане е налице не само когато с уважаването на иска пряко би се признало или удовлетворило материалното право на ищеца, но и когато с уважаването на установителсния иск би се способствало неговото признаване или удовлетворяване. Също безспорно е прието, че правният интерес от провеждане на установителния иск по чл. 124 ал. 1 ГПК за недействителност на договор за продажба, предявен от лице, което не е страна по договора, винаги е конкретен, произтича от конкретните обстоятелства, наведени в исковата молба, чрез които ищецът твърди, че се засяга правната му сфера.
В конкретния случай ищецът не е кредитор на прекратяващото се дружество с ограничена отговорност, но е кредитор на единствения притежател на дружествените дялове в същото. Кредиторите на ликвидиращото се дружество нямат правен интерес от атакуване действителността на разпоредителни сделки на ликвидатора, доколкото със същите формално се осребрява имущество за удовлетворяването им , а за разлика от несъстоятелността, ликвидацията предполага достатъчно имущество за удовлетворяването им. Ако не би било така, като резултат от разпоредителната сделка, за кредиторите възниква интерес от обявяване неплатежоспособността на дружеството и откриване на производство по несъстоятелността му, с присъщите му способи за защита на кредиторите. Интерес от атакуване действителността на разпоредителни сделки, сключвани от ликвидатора на дружество с ограничена отговорност, обаче, би имал съдружник в същото, тъй като, чрез прогласяване ненастъпили по нищожна такава сделка правни последици / при възможност за удовлетворяване на кредиторите от имуществото, извън това по атакуваната сделка , доколкото и към момента на предявяването на иска не е инициирано производство по несъстоятелност / се потвърждава съществуването на разпореденото имущество в патримониума на прекратеното дружество, като предпоставка за формиране на ликвидационен дял за съдружника. Такъв правен интерес, макар и при специфики във всяка конкретна хипотеза, е признат в практиката на ВКС, за съдружник в ООД, респ. едноличен собственик на ЕООД, атакуващ действителността на разпоредителна сделка на дружеството. В решения по т.д.№ 17/2011 г. на I-во т. о. на ВКС, т.д. № 2296/2015г. на I-во т.о. и т.д.№ 171/2011г. на ІІ т.о. на ВКС, правният интерес на съдружника, в качеството му на трето лице, да предяви искове по чл.26 ЗЗД, за установяване на нищожност на сделка, сключена от търговското дружество, в което членува, е обоснован с евентуално /опосредено/ накърняване на неговите имуществени права в търговското дружество, елемент от членственото му право. От същите съображения – за опосредено засягане на имуществени права,обуславящо допустимост на установителен иск за нищожност на сделка, спрямо която ищецът е трето лице - се изхожда и в решение по т.д.№ 1286/2018 г. на ІІ т.о. и в определение по ч.т.д.№ 2111/2019 г. на І т.о. на ВКС, с които е признат правен интерес на наследник на починал съдружник, да атакува сключени от дружеството сделки, с оглед удовлетворяване на придобито по универсално правоприемство вземане по чл.125 ал.3 вр. с ал.1 т.1 от ТЗ, в действителния му дължим размер.
За наличието на правен интерес съдебната практика не изисква правните последици от уважаването на установителния иск за нищожност да удовлетворяват пряко и непосредствено ищеца – трето лице, а е достатъчно да способстват удовлетворяването му , без да е необходимо условие това способстване да предпоставя сигурен и безспорен за ищеца резултат, след като е достатъчно да е възможен. Така в решение по т.д.№ 38/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. на ВКС е признат правен интерес на ищеца да предяви иск за прогласяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот – обект на приватизационна сделка, обусловен от възможността да се довърши процедурата по приватизация, чрез изкупуване на обекта по реда на ЗППДОП(отм.). В решение по гр.д.№ 4829/2008 г. на ІV г.о. на ВКС – е признат правния интерес на лица – страни по предварителен договор за покупко-продажба, сключен с разпоредилия се, след сключването му, собственик на имота , за установяване нищожност на тази разпоредителна сделка, като препятствие за сключването на окончателен договор. В решение по т.д.№ 634/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС изрично е посочено, че възможността правният субект да има дори и някаква косвена полза от уважаването на иска за нищожност на сделката между други лица, е достатъчна да обоснове правен интерес от установителния му иск, като трето за сделката лице.
Такъв е и настоящият случай, доколкото с нищожната сделка се отчуждава имущество, с потенциална функция да формира ликвидационен дял на съдружника, в случая - едноличния собственик на капитала.
От обстоятелството, че макар и при наличие на правен интерес, съдружникът бездейства в защита на правото си на ликвидационен дял от имуществото на прекратяваното дружество / за което би могъл да има своя фактически интерес / , се обуславя и правният интерес на кредитора му – в случая ищецът – да предяви правото му с уредения от законодателя косвен /суброгационен/ иск – чл.134 ЗЗД. Вида на предвидената със същия защита не е ограничен. Без значение е, че формирането на ликвидационен дял е под условие удовлетворяването на всички кредитори и наличие на остатък от имуществото на дружеството. След като, в съответствие с преждецитираната практика, която настоящият състав напълно споделя, е налице косвен правен интерес за длъжника – съдружник в ООД - да предяви такъв установителен иск в защита на свое имуществено право, и при безспорност на качеството на ищеца като кредитор на същия, с възможност да се удовлетвори от това имуществено право, реципрочно е налице правен интерес на самия кредитор да предяви правото на длъжника си, макар правните последици от уважаването на иска да не удовлетворяват непосредствено, а - както е посочил за допустимо и самият въззивен съд – евентуално интереса му от събиране на вземането към длъжника – съдружник. Негодна да опровергае правния интерес е хипотетичната възможност, дори и с имуществото на успешно прогласената за нищожна разпоредителна сделка и след удовлетворяването на кредиторите, да не се формира остатък, за поставяне в ликвидационен дял на съдружника. Равностойната обратна възможност изключва логичността на подобен довод.
Доколкото в съдебната практика е прието, че правният интерес от установителен иск е изключен при възможна защита с друг иск, то следва да се съобрази, че такъв в конкретния случай не съществува. Правилни са съображенията на жалбоподателя, че без правото на настоящия установителен иск същият е абсолютно лишен от защита, още повече в специфичната хипотеза на ликвидатор, съвпадащ с личността на неговия длъжник, което обстоятелство е достатъчно да наведе основателни съмнения за интерес от фиктивно разпореждане с имуществото на дружеството.
С оглед отговора на поставения правен въпрос, даденото от въззивния съд разрешение се явява неправилно и тук атакуваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на Добрички окръжен съд, за продължаване на съдопроизводствените действия, вкл. съобразявайки задължителното участие на представлявания длъжник като страна – ищец в производството, на основание чл.134 ал.3 ЗЗД вр. с чл. 26 ал.4 ГПК. Следва да се съобрази противоречието в интересите между Д. Д., като самостоятелна страна в производството , и представляваното от същия, в качеството на ликвидатор, дружество – ответник „Сини консулт„ ЕООД / в ликвидация / , с конституиране на особен представител на дружеството, на основание чл.29 ал.4 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 260086/19.01.2021 г. по ч.т.д. № 611/2020 г. на Апелативен съд – Варна.
ОТМЕНЯВА определение № 260086/19.01.2021 г. по ч.т.д. № 611/2020 г. на Апелативен съд – Варна , с което е потвърдено определение № 282/01.07.2020 г. по т.д.№ 108/2019 г. на Добрички окръжен съд за прекратяване на производството по същото, поради недопустимост на предявените искове .
ВРЪЩА делото на Добрички окръжен съд, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|