Р Е Ш Е Н И Е №136 С., 12.12.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 2915 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], чрез пълномощника й адвокат К. Б., против решение № 29 от 10.01.2014 г., постановено по гр.д. № 874 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Перник в частта, с която е потвърдено решение № 554/21.06.2013 г. по гр.д. № 7780/2011 г. на Районен съд-Перник за отхвърляне на предявения от [община] против [фирма], [населено място] иск за признаване за установено, че [община] е собственик на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР З. на сграда-енергийно съоръжение с предназначение трафопост „24 май”, със застроена площ от 90 кв.м., с идентификатор 55871.506.39.4 по КК на [населено място],[жк]. В касационната жалба са наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения поради необсъждане доводите на [община] във връзка със събраните по делото доказателства и формиране на изводи при нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест и въз основа на счетеводни записвания без да се направи преценка за тяхната редовност, както и за нарушение на материалния закон при формиране на изводите, че процесният енергиен обект не обслужва само територията на [община] и че е бил предоставен за стопанислане и управление на енергийното предприятие по силата на закона. Претендира се възстановяване на направените по делото разноски. [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба в писмения си отговор по чл.287, ал.1 ГПК и в представени в съдебно заседание писмени бележки. Претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 264 от 13.06.2014 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар.7, ал.1, т.7 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа и действалата нормативна уредба на енергийната система към момента на влизане в сила на З. – 17.09.1991 г. – дава ли основание да се приеме, че по силата на закона мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система е предоставена на съответните държавни електропроизводствени и електроснабдителни организации към Асоциация "Енергетика”, с оглед необходимостта от тълкуване на закона в кои случаи енергиен обект става общинска собственост на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР З.. Въпросите са относими към настоящия правен спор, по който [община] е основала иска си на фактическия състав на нормата на § 7, ал.1, т.7 ПЗР З.. Съдът е приел, че предмет на спора е сграда с идентификатор 55871.506.39.4, построена в поземлен имот, отреден за жилищно строителство по действащия план от 1968 г., в който са построени жилищни блокове и са извършени благоустройствени мероприятия в междублоковото пространство. Т. обслужва 425 потребители, построен е през 1981 г. отразен е в инвентарните книги на П”Електроснабдяване”-П. като Д.-сгради, машини и оборудване от 1.11.1982 г. и към 17.09.1991 г. А. е като държавна собственост през 1995 г., а като частна общинска собственост – през 2002 г. Проследени са данните за образуване на [фирма] и е прието, че това е станало с Разпореждане № 46/07.11.1991 г. на Министерския съвет като еднолично търговско дружество с държавно имущество, като в него са включени обединенията, комбинатите и другите предприятия от системата на Комитета по енергетика, съгласно Приложение № 1, видно от което като част от Стопански енергоснабдителен комбинат – С. област е включено и Предприятие “Електроснабдяване”- П., следователно към момента на влизане в сила на З. държавното предприятие, извършващо производство, пренос, разпределение и пласмент на електрическа енергия на територията на областта е Предприятие “Електроснабдяване”- П.. Със Заповед № ДВ-143-А от 24.04.2000 г.. на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси [фирма] се преобразува, чрез отделяне на ново [фирма], което дружество става правоприемник на активите, включително на електроенергийните съоръжения /електрически уредби и електропроводни линии с високо, средно и ниско напрежение за разпределение и пласмент на ел. енергия/ на територията на югозападната част на България. С Решение №20 / 02.11.2007 г., постановено по ф.д. № 6358 / 2000 г. на СГС, е вписано преобразуване при условията на общо правоприемство на [фирма], чрез вливането му в [фирма], чието наименование е променено с Решение № 21 / 29.01.2008 г., постановено по ф.д. № 6358 / 2000 г. на СГС на [фирма]. При горните факти са направени следните правни изводи: О. П. сочи параграф 7, ал.1 ,т.7 ПЗР З. като правно основание за придобиване на собствеността и следва да установи, че процесното съоръжение е обект на техническата инфраструктура на енергийната система и че същото обслужва само територията на [община], а ответното дружество следва да докаже, че трафопостът е включен в капитала, уставния фонд или се води ва баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество към датата на влизане на З. в сила – 17.09.1991 г. Прието е, че няма доказателства, че трафопостът обслужва само инфраструктурата на общината, а е установено, че обслужва 425 броя крайни потребители, намиращи се на територията на [община] и като вид енергиен обект е част от енергийната система на страната. Изложени са съображения, че съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството /отм./, електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Легалната дефиниция на понятието “електрически мрежи” е дадена в § 3 от ДР на Закона за електростопанството /отм./ и това е съвкупност от електропроводни линии и подстанции и трансформаторни постове, свързани помежду си. Следователно, трафопостът като част от електрическата мрежа по силата на чл. 2, от посочения закон, е държавна собственост. Изключение от правилото, че собствеността е държавна, се съдържа в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството /отм./, където е предвидена възможност кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация “Енергетика” да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти, но по настоящето дело, не се представят доказателства, от които да се направи извод, че спорният трафопост е бил такъв обект по ал.2 . Като част от електрическата мрежа, трафопостът съставлява част от единната енергийна система на страната, което следва пък от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за електростопанството /отм./. По делото няма представени доказателства установяващи, че процесният трафопост съставлява обект от техническата инфраструктура на енергийната система, обслужващ само територията на Общината, предвид на което и не е налице първата от предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявения иск. Същият, предвид специфичното си предназначение не може да бъде разглеждан като отделен, изцяло самостоятелен обект на собственост, а само като част от единната енергийна система, собствеността върху която, съгласно цитираните законови разпоредби, е държавна. Съдът приел, че не е налице и втората предпоставка на § 7, ал.1, т.7 от ПЗР на З. за уважаване на иска- трафопоста да не е вписан в баланса на дружеството. Съгласно разпоредбата чл. 12 от Закона за електростопанството /отм./, дейностите по производството, преноса, разпределението и пласмента на електрическа енергия за общо ползване, се извършват от електропроизводствените и електроснабдителните организации към Асоциация “Енергетика”, т.е. след като със закон е възложено на определени правни субекти осъществяването на дейностите по чл. 12 , то обектите, служещи за извършването им, които обекти са изключителна държавна собственост по силата на чл. 2, следва да се считат предоставени на съответните предприятия по силата на закон и без наличие на изричен акт за това. Като част от мрежата за производство и разпределение на електроенергия и част от енергийния пръстен на страната, процесният трафопост е предоставен за ползване и стопанисване на съответните предприятия, осъществяващи тази дейност. Съобразена е практиката на ВКС по Решение № 150/07.05.2012г., по гр.д. № 1052/2011г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно което липсата на писмени доказателства за установяване обстоятелството, че процесният имот е бил включен в уставния фонд на държавната фирма, праводател на ответника, респективно в капитала на такова дружество или да се води по баланса му към 17.09.1991г., не води до извод, че процесният имот е собственост на ищеца. Съдът отбелязва, че е достатъчно процесният имот да е включен в баланса на фирма с държавно имущество, какъвто е настоящият случай, за да се приеме, че държавата запазва правото на собственост и след влизане в сила на З.. Съгласно решение, постановено на 28. 12. 1991 г. по ф. д. № 29869/1991г. по описа на СГС, [фирма] е регистрирано на тази дата, като в същото обаче е отбелязано, че съгласно чл. 15 от Разпореждане № 46 на МС от 7 ноември, то поема всички активи и пасиви на описаните държавни предприятия, комбинати, централи и т.н. Също така, съгласно практиката на ВКС, е достатъчно имота да е отразен в инвентарните книги, за да се счита, че същия е собственост на предприятието. За неоснователно е прието направеното възражение, че текстът на § 7, ал. 2 от ПЗР на З., действал от момента на влизането му в сила през 1995 г. няма обратно действие. Тази правна норма представлява допълнение към разпоредбата на ал.1, поради което, макар и приета по – късно, то нейната цел е преценката на фактите и обстоятелствата към 17.09.1991 г., а не в по – късен момент. С тази разпоредба не се преотреждат с обратна сила вече уредени правни последици от юридически факти, а се доизяснява правилото на ал.1 на § 7 от ПЗР на З.. За неоснователно е прието и направеното възражение на представителя на [община] за редовността на счетоводните документи на ответното дружество, с оглед доказателствената им сила, тъй като съгласно чл.2 от Закона за електростопанството действащ от 1975г. до 1999 г.– електрическите уредби и мрежи за разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Само по разрешение на Асоциация „Енергетика“, отделни кооперативни и обществени организации са могли да придобиват и притежават енергийни обекти за задоволяване на собствени нужди. [община] не е от категорията на посочените субекти. Според последвалия Закон за енергетиката и енергийната ефективност /чл.58 и § 67 ПЗР/ и сега действащия Закон за енергетиката /§4 ПЗР/, енергийните обекти следва да са собственост на юридически лица лицензирани да извършват дейности в енергетиката, поради което ответното дружество е собственик на енергийното съоръжение по силата на законовите разпоредби, а не с оглед счетоводните записвания. По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса „ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар.7, ал.1, т.7 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа”. Въпросът налага тълкуване на смисъла вложен в изискването на § 7, ал.1, т.7 ПЗР З. енергийния обект да обслужва „техническата инфраструктура на територията на съответната община”. Към момента на влизане в сила на З. е действал Закона за електростопанството от 1975 г.-отм.., съгласно чл.2 от който собствеността на електрическите уредби и мрежи /част от които са и трансформаторните постове - § 3 ДР на Закона/ е държавна, по изключение – кооперативна или на други обществени организации, когато е придобита за задоволяване на собствените им нужди от електрическа енергия, а вътрешните електрически инсталации в жилищни и други сгради на гражданите и на обществените организации са тяхна собственост, като независимо от субекта на правото на собственост всички централи, уредби, мрежи и инсталации в цялата страна са свързани в единна електроенергийна система /чл.4, ал.1 от Закона/. Следователно обстоятелството, че обект на електрическата мрежа е част от единната електроенергийна система на страната е неотносимо при преценка дали същия е част от техническата инфраструктура, обслужваща територията на общината, тъй като по силата на § 7, ал.1, т.7 ПЗР З. обекти-държавна собственост от единната електроенергийна система при определени предпоставки преминават в собственост на общините. По отношение на мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура на енергийната система е предвидено преминаването на собствеността от държавна в общинска да се извърши с оглед предназначението на обектите. В собственост на общините преминават онези обекти, които обслужват територията на съответната община, границите на която са определени от органа по чл.6 от Закона за народните съвети-отм. и по реда на чл.30, ал.1, б.”в” от Правилника за приложение на Закона за единния кадастър на Н. Република България-отм. и са отразени в единния кадастър съгласно чл.7 от Закона за единния кадастър на Н. република България-отм.. От значение е местонахождението на територията на общината на обектите, обслужвани от съответните мрежи и съоръжения, а не чия собственост са тези обслужвани обекти. Това тълкуване се основава и на действалите към момента на влизане в сила на З. нормативни актове, касаещи предоставянето на стопанисването и управлението на държавните имоти и по-специално на чл.2, ал.2 от Наредба за държавните имоти-отм., предвиждаща, че държавните имоти, които не са предоставени за оперативно управление на други държавни организации, се управляват и стопанисват от народния съвет. По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал.1, т.1 ПЗР З. е енергиен обект /трафопост/, който обслужва обекти, чието местонахождение е на територията на една община, дори да е част от националната електроразпределителна мрежа. По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса „действалата нормативна уредба на енергийната система към момента на влизане в сила на З. – 17.09.1991 г. – дава ли основание да се приеме, че по силата на закона мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система е предоставена на съответните държавни електропроизводствени и електроснабдителни организации към Асоциация "Енергетика”. Според нормативната уредба, действала към момента на влизане в сила на З. Асоциация „Енергетика” ръководи, координира и контролира дейността, свързана с изграждането на електроенергийните обекти, с производството, преноса, разпределението и използването на електрическата енергия в страната /чл.3, ал.1 от Закона за енергетиката от 1975 г.-отм./, като изгражда и поддържа електрическите централи, уредби и мрежи за общо ползване /чл.8, ал.1 от Закона за енергетиката от 1975 г.-отм./, а електрическите уредби и мрежи, както и външното изкуствено осветление в населените места се изграждат, разширяват, модернизират и поддържат по реда, установен в Закона за териториално и селищно устройство /чл.8, ал.3 от Закона за енергетиката от 1975 г.-отм./. Според чл.48, ал.1 З.-отм. електрификацията, като част от дейността по благоустрояване на населените места, по правило се извършва от народните съвети, а чл.174, ал.3 ППЗТСУ-отм. възлага изграждането на трансформаторни постове и съоръжаването им с машини, апаратури и други уреди на и за сметка на народните съвети, но също при определените условия и на и за сметка на инвеститорите на ведомствени жилищни и други сгради на учреждения, стопански и обществени организации или на електроснабдителните предприятия, като с тази правна норма е възприета предходна уредба на същите отношения по ПМС № 72/10.05.1962 г. за изграждане на трансформаторни постове в жилищните части на населените места. Предвидена е и възможност при електрификацията на съответно населено място, включително и при изграждане на трансформаторни постове, с труд и средства да участва и населението на населеното място по реда на Закона за самооблагането – чл.3, ал.2. Изградените обекти са ставали държавна собственост и са предоставяни за стопанисване и управление от държавата на държавните организации, които в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имотите и в пределите, установени от закона, упражняват право на владение, ползване и разпореждане /чл.2, ал.1 от Наредба за държавните имоти-отм./, а държавните имоти, които не са предоставени за стопанисване и управление на други държавни организации, се управляват и стопанисват от общинските народни съвети и кметствата /чл.2, ал.2 от Наредба за държавните имоти-отм./. След като специалният Закон за енергетиката от 1978 г.-отм. по отношение изграждането и поддържането на електрическите уредби и мрежи в населените места препраща към общия ред на Закона за териториално и селищно устройство-отм., а последният предвижда компетентност на различни субекти от структурата на социалистическата държава да изграждат и поддържат трансформаторни постове, както и да упражняват стопанисването и управлението им, то следва, че не може да се приеме, че мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура на енергийната система са предоставени на съответните държавни електропроизводствени и електроснабдителни организации към Асоциация „Енергетика” по силата на закона. Именно затова като отрицателна предпоставка за преминаване на държавната в общинска собственост ал.2 на § 7 ПЗР З. въвежда изискването съответното имущество да не е включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. В този смисъл и по двата въпроса вече е дадено тълкуване по реда на чл.290 ГПК с решение № 202/1.12.2014 г. по гр.д. № 1384/2014 г., ВКС, І г.о., което настоящият съдебен състав споделя. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване и установените по делото факти, следва, че въззивното решение по същество е правилно, макар и не по изложените от съда съображения. По установените в § 7 ПЗР З. критерии се извършва обособяването на общинската от държавната собственост, като определени обекти, които до този момент са държавна собственост, преминават в собственост на общините по силата на закона. Едновременно с това обособяване се осъществява преобразуване на държавните предприятия в еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества въз основа на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /обн.ДВ.бр.55 от 12.07.1991 г., в сила от 01.07.1991 г./. Целта е разграничаване на правомощията на държавата и общините при управлението и разпореждането с правото на собственост върху конкретни обекти, включително в процеса на образуване на търговски дружества и при предстоящата приватизация, с оглед най-пълноценното им използване при отчитане на обществения интерес, в какъвто смисъл са обсъжданията на Законопроекта за местното самоуправление и местната администрация от Великото народно събрание. Следователно от съществено значение при разрешаване на спорове за принадлежността на правото на собственост между общината и правоприемниците на държавните предприятия е дали определен обект, попадащ в приложното поле на § 7, ал.1, т.7 ПЗР З., се е водел по баланса на предприятие с държавно имущество към момента на влизане на З. в сила и бил ли е включен впоследствие в уставния фонд на търговско дружество с държавно имущество /каквато е отрицателната предпоставка по § 7, ал.2 ПЗР З./, независимо че същият обслужва само обекти на територията на съответната община. Общината придобива по силата на закона право на собственост само върху онези мрежи и съоръжения на енергийната система, които обслужват нейната територия и не са били включени в баланса на предприятие с държавно имущество. В случая няма преки доказателства процесният трафопост да е бил включен в баланса на държавното предприятие „Електроснабдяване-П.” /в баланса към 31.12.1991 г. дълготрайните материални активи са отразени като обща стойност, като няма обортна ведомост и други счетоводни документи, за които е изтекъл срока за съхранението им, поради което не може да се направи извод дали в тях е включен процесния трафопост – допълнително заключение на комплексна съдебно техническа и икономическа експертиза от 8.05.2013 г./. Доказателства обектът да е бил осчетоводен като актив на народния съвет или на негово стопанско предприятие не са ангажирани. Поради това преценката дали трафопостът е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие към момента на влизане в сила на З., в който случай държавата запазва правото си на собственост поради наличието на отрицателната предпоставка по § 7, ал.2 ПЗР З. или се е стопанисвал и управлявал от общинския народен съвет или негово стопанско предприятие по силата на чл.48, ал.3 З.-отм., чл.2, ал.2 или чл.95 Н.-отм., в който случай общината придобива правото на собственост, следва да бъде извършена с оглед на обстоятелствата по какъв ред е извършено изграждането на съответния обект, с какви средства е било финансирано, кой правен субект е осъществявал действията по поддържането на обекта, а оттам и действията по управление и стопанисване. Установено е, че трафопост “24 май” в[жк]на [населено място] е описан в инвентарни книги, водени от 1948 г. до 2000 г. от електроразпределителното предприятие “Електроснабдяване”-П.., както и че е бил поддържан и обслужван от това предприятие и неговите правоприемници /показанията на св.А./, за което е изготвен и паспорт на съоръжението от Д. „Е.”– ДСП”Е.”-окръжно С., район П. още при неговото въвеждане в експлоатация на 13.03.1981 г. Въз основа на тези доказателства и при липса на други данни следва да бъде направен извод, че още при въвеждането му в експлоатация стопанисването и управлението на процесния трафопост е било предоставено на държавно електроснабдително предприятие, тъй като именно държавните организации, на които е предоставено стопанисването и управлението на държавен имот, осъществяват владението върху него – чл.89 Н.. Този извод се потвърждава и от издадения акт за държавна собственост № 12461/30.03.1995 г., в който е отразено, че към момента на съставянето му имотът е включен в капитала на [фирма]-клон Електроснабдяване П.. Посочените констатации в акта са в съответствие с установеното от събраните по делото доказателства, както и с липсата на доказателства за факти, които да опровергаят осъществяването на обстоятелствата, при които акта е бил съставен. Касае се за официален свидетелстващ документ, съставен по предвидения в действалата към момента Н.-отм. ред и с оглед на заявеното от [община] оспорване, нейна е била тежестта съгласно чл.193, ал.3 ГПК да докаже неистиността на документа. По делото не е установено [община] да е осъществявала по отношение на процесния трафопост такива действия, които да обосноват извод, че е упражнявала право на управление и стопанисване, посредством които констатациите в съставения на 30.03.1995 г. акт за държавна собственост № 12461 биха могли да бъдат опровергани. Не е установено въведеният в експлоатация през 1981 г. трафопост “24 май” в[жк]на [населено място] да е записан в счетоводните книги на общината, респ. нейно предприятие да е осъществявало дейност по поддържането му съгласно чл.8, ал.3 от Закона за електростопанството от 1975 г./отм./ и чл.2, ал.2 от Закона за съставянето и изпълнението на държавния бюджет /в редакцията след изменението, обн.ДВ.бр.36/1979 г./ като обект, изграден по реда на чл.174, ал.3 ППЗТСУ/отм./. Поради това следва да се приеме за правилен крайният извод на въззивния съд в обжалваното решение, че [община] не е доказала да е собственик на процесния трафопост като в случая е без правно значение с оглед естеството на предявения иск, дали ответникът е доказал, че към настоящия момент той е собственик на имота. В обобщение въззивното решение следва да бъде потвърдено, като с оглед изхода на настоящото производство касаторът [община] следва да възстанови на ответното [фирма], [населено място] направените по повод касационното обжалване разноски в размер на 240.00 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 29 от 10.01.2014 г., постановено по гр.д. № 874 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Перник в атакуваната му част, с която е отхвърлен предявения от [община] против [фирма], [населено място] иск за признаване за установено, че [община] е собственик на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР З. на сграда-енергийно съоръжение с предназначение трафопост „24 май”, със застроена площ от 90 кв.м., с идентификатор 55871.506.39.4 по КК на [населено място],[жк].. ОСЪЖДА [община], [населено място], пл.”Св.И. Р.” № 1 да заплати на [фирма], [населено място], р-н „И.”, [улица], ЕИК[ЕИК] разноски за касационното производство в размер на 240.00 /двеста и четиридесет/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: