Р Е Ш Е Н И Е № 643/10 г. София, 04.01.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на тридесети септември две хиляди и десета година, в състав: Председател: Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова ГЪЛЪБИНА Г. при секретаря Е. Претрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1196 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Г.” ЕООД гр.Хасково срещу решение №18 от 26.03.2009г. по гр.д.№742/08г. на С. окръжен съд. В жалбата се поддържат оплаквания за материална незаконосъобразност на въззивното решение и за допуснато съществено процесуално нарушение - касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК. Съдът неправилно определил елементите от фактическия състав на чл.17а от ЗППДОП /отм./, а освен това пренебрегнал едно от доказателствата по делото - акт за държавна собственост №8037/95г., чиито констатации не били опровергани в хода на висящия процес. Ответникът в производството П. К. Д. от гр.Сливен не взема становище по жалбата. С определение № 36 от 13.01.2010г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса за елементите от фактическия състав на чл.17а от ЗППДОП /отм./ и по-специално - включват ли се в него фактическите действия по усвояване на предоставеното държавно имущество и вписването му в баланса на преобразуваното държавно предприятие. Междувременно по няколко аналогични дела, допуснати до разглеждане от ВКС по същия правен въпрос, са постановени решения по чл.290 от ГПК, които са задължителни, съгласно т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В тях най-общо се приема, че съставът на чл.17а от ЗППДОП /отм./ включва само двата елемента, посочени в правната норма – предоставяне на дадено имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие и последващо преобразуване и приватизация на това предприятие. Реалното ползване на предоставеното имущество, както и заприходяването му в баланса на държавното предприятие не са елементи от фактическия състав, но от тези факти, наред с всички останали доказателства, може да се съди за наличието на предоставянето на това имущество на съответното предприятие. В този смисъл са решения №263/19.07.2010г. по гр.д.№1157/09г. на ВКС, І ГО; решение №340 от 15.07.2010г. по гр.д.№1349/09г. на ВКС, І ГО, решение №238/09.08.2010г. по гр.д.№685/09г. на ВКС, ІІ ГО и др. Това разрешение следва да бъде приложено и по настоящото дело, като се имат предвид особеностите на конкретния случай. Предмет на делото е иск по чл.108 от ЗС, предявен от Г. ЕООД гр.Хасково срещу П. К. Д., за установяване на собствеността и осъждане на ответника да предаде владението върху недвижим имот, намиращ се в землището на гр.С., селищно образувание “Изглев”, местността “Орта синур”, поземлен имот №2861405. За да потвърди решението на районния съд, с което този иск е бил отхвърлен, въззивният съд е приел от фактическа страна следното: На първо място - ищцовото дружество е правоприемник на всички активи и пасиви на ДФ “Р. метали”-Бухово-дъщерна фирма “Георесурс”-Бухово, включваща четири поделения, сред които и М. “ Миньор-Сливен”, по баланса към 31.03.91г., заедно с другите права и задължения по разделителен протокол. С А. №8037/24.01.95г. е бил актуван терен от 44800 кв.м., който включва и спорния имот. В акта е отбелязано, че теренът е предоставен за оперативно управление на М. “М.”, рудник С., в качеството му на правоприемник на Управление “Р. метали” С., съгласно РМС 1460/28.08.62г.; РМС №14/28.01.66г. и протокол от 20.08.62г. С цитираните разпореждания са били отчуждени терени с обща площ от 59 796 кв.м., започнали са процедури по отчуждаване на част от земите, но не са запазени документите, от които може да се установи дали процедурите са завършени и дали терените са били реално завзети. Прието е също, че в информационния меморандум на Агенцията за приватизация, описаният в А. терен се води като собственост на ищцовото дружество. И на последно място – прието е, че ответникът е във владение на процесния имот от 1975г., през 1991г. го е закупил от бившия му собственик, построил е в него двуетажна вилна сграда, която е узаконил през 1999г. При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че ищцовото дружество не е собственик на спорния имот по силата на чл.17а от ППЗРДОП /отм./, тъй като този текст не се прилага в случаите, при които държавните имоти, предоставени за стопанисване и управление на държавни предприятия, не са били усвоени от тях и не са включени като актив в баланса им. Окръжният съд се е позовал на решение №269 от 29.10.07г. по гр.д.№1010/06г. на V ГО на ВКС, което е в този смисъл. Изложени са и мотиви, че придобиването на имота от държавата е обусловено от надлежното извършване на процедурата по отчуждаването на посочените основания – РМС 1460/28.08.62г.; РМС №14/28.01.66г. и протокол от 20.08.62г. Не е зачетена материалната доказателствена сила на А., тъй като той е съставен през 1995г., приблизително 4 г. след преобразуването на държавното предприятие и няма данни да е съставен при условията на чл.81, ал.3 от НДИ /отм./ - във връзка с изготвянето на правен анализ, когато се установи, че предоставените на държавното предприятие недвижими имоти, които се водят на отчет по баланса, включени са в уставните фондове или са им зачислени според разделителните протоколи, не се водят по актовите книги или данните не са актуализирани. Решението е неправилно. С оглед приетото по-горе по въпроса за елементите от фактическия състав на чл.17а от ЗППДОП /отм./, незаконосъобразен се явява изводът на въззивния съд, че след като спорният имот не е бил усвоен за нуждите на държавното предприятие, за което е отчужден и не е включен в баланса му, то и търговското дружество-правоприемник не е придобило собствеността по силата на чл.17а от ЗППДОП. Законът не се интересува от това дали държавното предприятие е ползвало имота за своите нужди и дали го е заприходило в баланса си. Решаващо е значението на предоставянето на имота за стопанисване и управление на предприятието и последващото преобразуване и приватизация на това предприятие. В конкретния случай предоставянето на имота на държавното предприятие – праводател на ищеца се установява от факта на отчуждаването му за нуждите на това предприятие и от факта на използването на този имот през първите няколко години след отчуждаването – факти, които се признават от процесуалния представител на ответника в първото съдебно заседание по делото, проведено на 29.11.2007г. – лист 74 по гр.д.№598/07г. на С. районен съд. Това признание следва да се свърже и с акта за държавна собственост, в който, макар да е издаден едва през 1995г., това предоставяне за стопанисване и управление е отбелязано. Следва да се има предвид и това, че по настоящото дело не стои спорният по другите аналогични дела въпрос дали е проведено отчуждително производство по отношение на конкретния имот. Действително, от представените по делото списъци и скици към РМС №1469 от 28.08.62г.; РМС №14 от 28.01.66г. и РМС №289/24.07.99г. за отчуждаване на имоти по чл.101 от ЗС за нуждите на управление “Р. метали” С., както и от приетите експертизи не може да се направи категоричен извод, че процесният имот е бил предмет на отчуждителното производство, но този факт изрично е признат от пълномощника на ответника, няма доказателства в обратния смисъл и затова признанието следва да бъде зачетено от съда. От всичко изложено следва, че по силата на чл.17а от ЗППДОП /отм./ ищцовото дружество е станало собственик на процесния имот. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото следва да се върне за ново разглеждане от същия съд в друг състав, тъй като липсва произнасяне по направеното от ответника в първото съдебно заседание възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №18 от 26.03.2009г. по гр.д.№742/08г. на С. окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: