РЕШЕНИЕ № 50141 София, 24 ноември 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Галина Стоянова изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 567/2022 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба на адв. В. В., защитник на подс. Е. С. Ж., против присъда № 13 от 1.04.2022 г. по ВНОХД № 214/22 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, четвърти въззивен състав. В касационната жалба и допълнението към нея се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалният закон. Изтъква се, че от събраните по делото доказателствени материали не се доказва по несъмнен начин каквото и да било виновно поведение на подсъдимата. Развиват се доводи за несъставомерност на деянието, тъй като се касае до гражданскоправни отношения. Излагат се и съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като видно от мотивите към присъдата на въззивния съд, показанията на св. К. А. не са обсъдени и анализирани. Алтернативно се навеждат съображения за явна несправедливост на наложеното наказание поради прекомерната продължителност на наказателното производство. Отправеното искане е за отмяна на второинстанционната присъда на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК и на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК за оправдаване на подс. Е. Ж., алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Бургас или за намаляване на наложеното наказание, като се приложи разпоредбата на чл. 55 НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. Е. Ж. адв. И. В. поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Защитникът развива доводи, че е допуснато нарушение на материалния закон – деянието е несъставомерно и подсъдимата не е извършила престъпление по чл. 214, ал. 4 вр. ал. НК. Моли подсъдимата Е. Ж. да бъде оправдана. Подсъдимата Е. Ж. в лична защита моли да бъде потвърдена присъдата на районния съд, а присъдата на Окръжен съд – Бургас да бъде отменена. Представителят на Върховната касационна прокуратура предлага атакуваната присъда на Окръжен съд – Бургас да бъде потвърдена, тъй като въззивният съд е изложил подробни съображения за наличието на основанията по чл. 214, ал. 4 НК. Сочи, че съдът е обсъдил доказателства по делото и въз основа на тях е определил наказанието на подсъдимата. В последната си дума подс. Е. Ж. заявява, че не е виновна. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С присъда № 260120 от 22.10.2021 г., постановена по НОХД № 1682/2018 г. по описа на РС – Бургас, 12 наказателен състав, подс. Е. С. Ж. – родена на /дата/ в /държава/, с постоянен адрес в [населено място], [улица], българка, българска гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана, ЕГН [ЕГН], е била призната ЗА НЕВИНОВНА в това, че на 20.03.2011 г. в [населено място], в качеството си на управител и представител на „фирма“ – [населено място] с[ЕИК], във връзка с договор за паричен заем на 20.03.2011 г., сключен между нея, като физическо лице, и К. М. А. с ЕГН [ЕГН], съзнателно действала против законните интереси на управляваното и представляваното от нея дружество, като подписала запис на заповед на 20.03.2011 г., с която задължила „фирма" – [населено място] за сумата от 15 600 лв. (петнадесет хиляди и шестстотин лева) представляваното от нея дружество, като е била ОПРАВДАНА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 2 от НК. Въззивната процедура е инициирана по протест на прокурор при РП – Бургас срещу присъда № 260120 от 22.10.2021 г., постановена по НОХД № 1682/2018 г. по описа на РС – Бургас. С присъда № 13 от 1.04.2022 г. на Окръжен съд – Бургас, четвърти въззивен състав, по ВНОХД № 214/2022 г. присъда № 260120/22.10.2021 г., постановена по НОХД № 1682/2018 г. по описа на РС – Бургас, е била отменена и е била постановена нова присъда, с която подс. Е. С. Ж. – родена на 8.05.1967 година в /държава/, с постоянен адрес в [населено място], [улица], българка, българска гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана, ЕГН [ЕГН], е била призната ЗА ВИНОВНА, в това, че на 20.03.2011 г. в [населено място], в качеството си на управител и представител на „фирма" – [населено място] с[ЕИК], във връзка с договор за паричен заем на 20.03.2011 г., сключен между нея като физическо лице и К. М. А. с ЕГН [ЕГН], съзнателно действала против законните интереси на управляваното и представляваното от нея дружество „фирма“ – [населено място], като подписала запис на заповед на 20.03.2011 г., с която задължила „фирма“ – [населено място] за сумата от 15 600 лв. (петнадесет хиляди и шестстотин лева) за представляваното от нея дружество, поради което и на основание чл. 217, ал. 4 вр. ал. 2 от НК вр. чл. 54, ал. 1 от НК е била ОСЪДЕНА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 6 (шест) МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Съдът е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното на подс. Е. С. Ж. наказание от 6 (шест) месеца лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. В тежест на подсъдимата са били възложени направените по делото разноски. Касационната жалба е допустима и, разгледана по същество, е основателна. Оплакванията в касационната жалба и допълнението към нея са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. В касационната жалба се поддържа, най-общо, че е допуснато съществено процесуално нарушение, нарушение на материалния закон, както и че наложеното наказание е явно несправедливо с оглед прекомерно дългия срок на наказателното производство. При касационната проверка Върховният касационен съд констатира, че не е налице допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с оплакването за необсъждане на показанията на св. К. А.. Напротив, те са били анализирани и взети предвид, но частично не са кредитирани. Право на съда е да даде вяра на едни доказателствени средства, а на други – не, след като, разбира се, ги съпостави с останалите доказателствени източници и изложи съответни съображения. Такъв е бил и подходът на въззивния съд и към него за това не може да бъде отправен упрек. Новата присъда на Окръжен съд – Бургас страда от друг съществен порок, а именно – в диспозитива на присъдата липсва елемент от обективната страна на състава по чл. 217, ал. 4 НК. Разпоредбата на чл. 217, ал. 4 НК е приложима единствено ако от горните деяния (имат се предвид тези по ал. 1 – 3 на чл. 217 НК) са последвали значителни или невъзстановими щети. В диспозитива на присъдата на Окръжен съд – Бургас не е посочено какво приема съдът – дали са последвали значителни или невъзстановими щети, и ако са последвали, за кого. Във връзка с този съществен процесуален недостатък е нужно да се посочи, че и в мотивите към присъдата не са изложени обстойни съображения и правни аргументи в подкрепа на обвинението. От друга страна, по делото са събрани необходимите за разкриване на обективната истина доказателства, релевантните факти са изяснени, поради което липсва пречка наказателноправният спор да бъде решен от настоящата инстанция. Подсъдимата Е. Ж. е била обвинена и призната за виновна и осъдена от Окръжен съд – Бургас за извършване на престъпление по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 2 НК за това, че на 20.03.2011 г. в [населено място], в качеството си на управител и представител на „фирма" – [населено място] с[ЕИК], във връзка с договор за паричен заем на 20.03.2011 г., сключен между нея като физическо лице и К. М. А. с ЕГН [ЕГН], съзнателно действала против законните интереси на управляваното и представляваното от нея дружество „С." О. – [населено място], като подписала запис на заповед на 20.03.2011 г., с която задължила „фирма" – [населено място] за сумата от 15 600 лв. (петнадесет хиляди и шестстотин лева) за представляваното от нея дружество. В присъдата на Окръжен съд – Бургас, предмет на настоящата касационна проверка, въззивният съд е приел, че на 29.07.2009 г. св. А. Ж. открил своя сметка в „банка”, като я захранил със сумата от 200 евро. С нотариално заверено пълномощно с рег. № /дата на нотариус М. Т. св. А. Ж. делегирал на подсъдимата представителни пълномощия пред банката – да го представлява и подписва, като се разпорежда със сумите по личните му банкови сметки и депозити в лева и валута, както намери за добре – да тегли и внася неограничен брой суми, да получава сведения за наличните суми, тегления и внасяния, да извършва междубанкови и вътрешнобанкови преводи с право да ги закрива. Това пълномощно било оттеглено на 29.12.2011 година. Свидетелят А. Ж., който първоначално имал само руско гражданство, искал да закупи недвижим имот – къща с дворно място в Република България, и споделил това със сестра си – подс. Е. Ж.. В началото на 2011 г. същата му е съобщила за подходящ имот, намиращ се в [населено място] /област/. Имотът представлявал къща с дворно място. Подсъдимата Е. Ж. по поръчение на брат си – св. А. Ж., проучила възможността брат й да закупи имота. Тя установила, че е необходимо да се регистрира търговско дружество, което да закупи земята към къщата, тъй като брат й като руски гражданин не можел да закупи земя в Република България, но нямало пречка св. А. Ж. да закупи къщата на 16.07.2012 г. като физическо лице. На 23.02.2011 г. били съставени документи за регистрация на дружество с ограничена отговорност „фирма" – [населено място], като същото още същия ден било вписано в търговския регистър със съдружници св. А. Ж. и подс. Е. Ж., а последната била вписана като управител. На 24.03.2011 г. по сметката на подс. Е. Ж. в „банка“ постъпили два превода всеки от по 9000 евро с изпращачи О. П. В. и Ю. А. Е. – служители във фирмата на св. А. Ж. /държава/. На 27.03.2011 г. били сключени два предварителни договора. Първият бил със страни В. Х. Б. и П. Г. А. – продавачи, и „фирма“ с управител Е. Ж. – купувач, за покупката на дворно място от 293/898 кв. м. ид. ч. в [населено място], представляващо УПИ – X. – 164 по плана на [населено място], а вторият бил между В. Х. Б. и П. Г. А. – продавачи, и А. Ж. – купувач, за покупката на еднофамилна жилищна сграда „име“ с разгърната застроена площ от 142,05 кв. метра. На същата дата (27.03.2011 г.), видно от разписка на стр. 119 от том 1 на ДП, св. А. Ж. предал на В. Х. Б. и П. Г. А. сумата от 22 000 евро като капаро-задатък по предварителния договор с предмет сградата. На 28 03.2011 г. подс. Е. Ж. превела сумата от 15 600 лв. по сметка на продавача П. А. в банка „банка“, която сума представлява капаро за дворното място. На 9.06.2011 г. с преводно нареждане подс. Е. Ж. превела по сметката на П. А. в банка „банка“ сумата от 58 500 лева. На 10.06.2011 г. бил изготвен нотариален акт № 121, съгласно който дружеството „фирма“, представлявано от управителя Е. С. Ж., закупува от В. Х. Б., П. Г. А. и В. П. А. дворно място от 293/898 кв. м. ид. ч. в [населено място], представляващо УПИ – X. – 164 по плана на [населено място] за сумата от 8000 евро, и физическото лице А. С. Ж. закупува от В. Х. Б., П. Г. А. и В. П. А. еднофамилна жилищна сграда „име“ с разгърната застроена площ от 142,05 кв. м. за 30 000 евро. В нотариалния акт било посочено, че продавачите са получили изцяло и по банков път в банка „банка“ сумата от 38 000 евро преди подписването на договора. В края на 2011 г. св. А. Ж. узнал, че сестра му е теглила парични суми от неговата сметка и отношенията им се влошили. Това довело до оттегляне на 29.12.2011 г. на пълномощното с рег. № /дата, с което подсъдимата била упълномощена да тегли суми от неговата банкова сметка. На 4.05.2012 г. св. А. Ж. предявил иск срещу подс. Е. Ж. с правно основание чл. 284, ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД с претенция да бъде осъдена да му заплати изтеглените суми, ведно с лихвите за забава. В хода на делото бил представен договор за паричен заем с дата 20.03.2011 г. за сумата 15 600 лв., с който св. К. М. А. в качеството на заемодател се е задължил да предостави на подс. Е. Ж. като заемател сумата 15 600 лева. Св. К. М. А. от дълги години живее на семейни начала с подс. Е. Ж.. На 16.07.2012 г. в съдебно заседание на РС – Бургас св. К. М. А. представил запис на заповед с дата на издаване 20.03.2011 г., с който „фирма", представлявано от управителя Е. Ж., било поело неотменимо и безусловно задължение да плати на К. М. А. сумата 15 600 лв. при предявяване на записа на заповед на падежа 20.03.2012 година. Въз основа на този запис на заповед в производството по ч. гр. д. № 5899/2012 г. на РС – Бургас била издадена заповед № 3812/18.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, с която „фирма“ било осъдено да заплати на К. М. А. сумата 15 600 лв., ведно с разноски за заповедното производство в размер на 312 лева. Срещу заповедта за изпълнение не било подадено възражение по чл. 414 ГПК от управителя на „фирма" и същата влязла в сила. За принудително удовлетворяване на вземането по заповедта за изпълнение бил издаден изпълнителен лист в полза на К. М. А. и по негова молба било образувано изпълнително дело № 20128010400454 по описа на ЧСИ Т. Д.. В хода на изпълнителното дело била извършена публична продан на собствения на „фирма“ недвижим имот, находящ се в [населено място], – дворно място от 293/898 кв. м. ид. ч. в [населено място], представляващо УПИ – X. – 164 по плана на [населено място], и с постановление за възлагане от 21.05.2013 г. на ЧСИ той бил възложен на лицето Х. М. за сумата 18 629,50 лева. С протокол за разпределение от 27.08.2013 г. получената от проданта сума била разпределена на взискателя К. М. А. за погасяване на задължението по записа на заповед от 20.03.2011 г. и за покриване на следващите се за заповедното и за изпълнителното производство такси и разноски. С окончателно решение № 41/20.07.2016 г. по т. д. № 3314/2014 г. на ВКС подс. Е. Ж. била осъдена да заплати сумата 18 629,50 лв. обезщетение за причинена от нея в качеството й на управител имуществена вреда на дружеството „фирма", на основание чл. 145 ТЗ, ведно със законната лихва от 18.11.2013 г. до окончателното плащане, както и сумата 2758,56 лв. разноски по делото. Видно от заключението на СИЕ на 20.03.2011 г. – датата на записа на заповед и договора за заем, по сметката на подс. Е. Ж. е имало 7644,31 евро, а по сметка на св. А. Ж. – 28 173,65 евро. На 10.06.2011 г. по сметката на подс. Е. Ж. е имало 600,24 евро, а по сметката на св. А. Ж. – 45 299,02 евро. Категорично е установено по делото, че подс. Е. Ж. е изпълнявала функциите на управител на „фирма" по силата на избор от общото събрание и договор за възлагане на управление от 23.02.2011 г., което я прави годен субект на престъплението по чл. 217, ал. 2 от НК. Именно в това качество тя сключила едностранната абстрактна безвъзмездна сделка, като издала инкриминирания запис на заповед в полза на св. К. А.. По този начин тя ангажирала представляваното от нея дружество „фирма“ с изплащането на сумата от 15 600 лева. Доказано е по несъмнен начин, че подс. Е. Ж. е превела по банков път сумата от 15 600 лв. на продавачите на дворното място, за да закупи този имот за дружеството. Това нейно поведение е било продиктувано от желанието на брат й – св. А. Ж., да придобие къща с дворно място и следователно подсъдимата е действала с негово знание и съгласие. Дворното място обаче е придобито възмездно от дружество „фирма“ и е станало част от неговия патримониум. Дружество „фирма“ е самостоятелен правен субект и за да придобие някакво имущество, естествено е да заплати за него определена цена. С оглед на това действията на подсъдимата не са били насочени против законните интереси на представлявания (в случая дружеството), а в негова полза, тъй като тъкмо дружеството е придобило имущество, с което е обогатило своя патримониум. Записът на заповед е бил издаден за обезпечаване на договора за заем, по силата на който К. А. е предоставил паричен заем за закупуването на недвижимия имот от дружеството. В теоретичен план злоупотребата на доверие е специфично престъпление против собствеността. Три са основните състави на това престъпление, а именно: - съзнателно ощетяване на чуждо имущество, поверено на дееца да го управлява или пази; - съзнателно действане против законните интереси на представлявания от страна на представителя или пълномощника и - разпореждане със запорирана или заложена вещ, оставена за пазене на дееца. Разпоредбите на чл. 217, ал. 2 и ал. 3 НК допълват хипотезата на ал. 1 на същия текст, като обхващат и случаи, при които е налице законно или договорно представителство, без да се касае за поверяване на имущество в същинския смисъл, или за разпореждане със запорирана или заложена вещ, оставена за пазене на дееца. В чл. 217, ал. 4 НК е предвиден квалифициран състав при настъпване на значителни или невъзстановими щети. Субект на престъплението по чл. 217, ал. 2 НК може да бъде единствено представител или пълномощник – лице, което по закон или въз основа на правна сделка може да извърши правни действия от името и за сметка на друго лице, и то действия с имуществен характер, тъй като престъплението е специфично престъпление против собствеността. Поначало изпълнителното деяние на това престъпление се осъществява чрез действие против законните интереси на представлявания, а конкретното му съдържание зависи от вида и характера на овластяването и свързаните с него интереси на представлявания. За разлика от ал. 1 на чл. 217 НК тук не се изисква реално настъпване на вреди, тъй като престъплението е формално – наказва се единствено деяние (действие или бездействие), което е в ущърб на представлявания, т.е. в разрез с неговите интереси. Във всички случаи престъплението е умишлено. Само в чл. 217, ал. 4 НК законодателят е предвидил квалифициран състав в зависимост от това дали са последвали значителни или невъзстановими щети. Въз основа на изложеното се стига до крайния извод, че подсъдимата не е действала против интересите на дружеството. Тя е взела заем, за да закупи имот за дружеството. Взетите на заем пари тя е превела по банков път на продавачите именно за да може в патримониума на управляваното от нея дружество да постъпи желаният от св. А. Ж. имот. Този заем тя не е ползвала за свои лични цели в разрез с интересите на дружеството. Няма злоупотреба на доверие, след като подс. Е. Ж. е придобила имота в интерес на собственика, а за неговото придобиване е заплатила съответната цена. Разсъжденията на Окръжен съд – Бургас на плоскостта имала ли е по време на сключване на предварителния и окончателния договор пари по своя сметка подсъдимата или пък имал ли е по това време пари в свои сметки св. А. Ж. са напълно ирелевантни за предмета на доказване, а и за съставомерността на деянието. Това е така, защото нито подс. Е. Ж., нито брат й – св. А. Ж., са длъжни да заплатят със свои лични средства цената на имот, който се придобива от дружеството, което е самостоятелен правен субект. Както нееднократно беше подчертано, придобиването на имот от дружеството е в интерес на дружеството. След като дружеството е купувач на имота, то дължи заплащане на цената за придобиването му. Оттук следва, че е без значение с чии пари е бил заплатен имотът, след като парите не са на дружеството, а именно то е приобретател на имота, респ. длъжник по сделката. Ако подсъдимата беше заплатила имота със свои пари или със средства на брат й, то дружеството щеше да дължи връщане на тази сума на един от тях. В конкретния случай подс. Е. Ж. е избрала да вземе заем от св. К. А. (без значение за предмета на доказване е фактът, че подсъдимата живее с него във фактическо съжителство), за да плати за придобиването на имот от „фирма”. В този случай е напълно закономерно да бъде издаден запис на заповед за обезпечение на договора за заем. Принципно престъплението по чл. 217, ал. 2 НК има за предмет законните интереси, които следва да се разбират като имуществени, с оглед на систематичното място на престъплението в Глава на НК – „Престъпления срещу собствеността”, а изпълнителното деяние е действие против законните интереси на представлявания. Особен обективен елемент на престъплението е отношението на дееца към предмета на престъплението. Той е представител или пълномощник на пострадалия, натоварен със задължението да упражнява негови имуществени права в негов интерес. Характерно за правомощията на субекта на престъплението по чл. 217, ал. 2 НК е, че те се основават на доверителни отношения между него и титуляра на имуществото или на имуществените права. В заключение установената по делото фактология не води до правния извод, че с действията си както от обективна, така и от субективна страна подс. Е. Ж. е действала против интересите на представлявания – дружеството „фирма“. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, приема, че въззивният съд не е приложил правилно закона, тъй като деянието е несъставомерно, т.е. не съставлява престъпление. Допуснатото нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК може да бъде отстранено по реда на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Ето защо касационната инстанция не намира за необходимо да обсъжда алтернативните искания на защитата за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или пък за намаляване на наказанието поради това, че е явно несправедливо. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО нова въззивна присъда № 13 от 1.04.2022 г., постановена по ВНОХД № 214/2022 г. от Окръжен съд – Бургас, четвърти въззивен наказателен състав. ПРИЗНАВА подсъдимата Е. С. Ж. за НЕВИННА и я ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 2 НК. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.