4 Р Е Ш Е Н И Е № 116 град София, 11.04.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора Д.Генчев изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 78 /2012 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 349,ал.1 от НПК по касационна жалба на подсъдимия И. Ж. И. и неговия защитник адвокат М. П. М. против решение № 235 от 15.12.2011 г. по внохд № 270 / 2011 г. на Апелативния съд в гр. Бурас. В жалбата се сочи , че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на закона поради неправилна квалификация по чл. 116, ал.1 ,т.3 , пр.1 и т.6, пр.2 и 3 във връзка с чл.115 от НК вместо по чл. 124, ал.1 от НК, а наложеното наказание е явно несправедливо и несъобразено със смекчаващите отговорността на касатора обстоятелства.Отправя се искане за преквалифициране на деянието и намаляване на наказанието при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и чл. 66 , ал.1 от НК. Пред касационната инстанция касаторът и защитата му поддържат жалбата и отправеното с нея искане за ревизия на въззивното решение. Прокурорът пледира обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на сраните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр.Я. с присъда № 103 от 13.09.2011 г. признал подсъдимия И. Ж. И. за виновен в това ,че на 21.05.2010 г. умишлено умъртвил баща си Ж. И. К. ,като деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за убития начин, поради което и на основание чл. 116 , ал.1, т.3 пр.1 и т.6, пр.2 и 3, във връзка с чл. 115 и чл.54 от НК го осъдил на петнадесет години лишаване от свобода , които да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски. Апелативният съд в гр.Бургас с решение № 235 от 15.12.2011 г.по внохд № 270 / 2011 г. изменил първоинстанционната присъда , като намалил на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от петнадесет на дванадесет години. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационнта жалба срещу така постановеното въззивно решение е неоснователна по следните съображения: Въззивният съд не е допуснал посочените в касационната жалба / макар отнесени към нарушенията на материалния закон/ съществени отклонения от процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Касаторът аргументира своята позиция с твърдението, че съдът не е извършил правилна оценка на събраните по делото доказателства т.е. пренебрегнал е принципните си задължения, произтичащи от чл. 13 и чл. 14 от НПК за разкриване на обективната истина и за вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Така поддържано оплакването не намира опора в данните по делото. Двете предходни инстанции са подходили обективно при анализа на доказателствения материал, като са проверили при точно спазване на процесуалните разпоредби допустимостта, достоверността и относимостта на всички доказателства и доказателствени средства. Много внимателно са ценени показанията на свидетелите М. И. , В. И., И. И. и Господин И., както и обясненията на подсъдимия. Първостепенният съд положил дължимите усилия да изясни констатираните противоречия между редакцията на част от тях от досъдебната фаза и тази от съдебното следствие по реда на чл.281 , ал.1 , т.1 от НПК и чл. 279, ал.1 , т.3 от НПК и изложил убедителни мотиви , възприети и от въззивната инстанция, кои от тях кредитира. Характерът на отношенията между подсъдимия и жертвата е детайлно изяснен чрез съвкупен анализ на всички гласни доказателствени източници. Атакуваното решение съдържа и подробно описание на механизма на деянието, възстановен чрез данните, съдържащи се в показанията на свидетелите , обясненията на подсъдимия , експертните заключения , писмените и веществени доказателства. Обобщено , при повеждане на наказателното производство в двете му фази не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, повлияли негативно върху обективното, пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото. Фактическата обстановка е установена по несъмнен начин в обем, удовлетворяващ параметрите на постижимата обективна истина по предмета на доказване.Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което въззивният акт не подлежи на ревизия по процесуални причини. Правилно установените от съда обстоятелства законосъобразно са субсумирани под текста на чл.116,ал.3, т.3 пр.1 и т.6 , пр.2 и 3 във вр.с чл. 115 от НК и изключват касационното основание на чл. 348, ал.1 , т.1 от НПК. Въззивната инстанция поправила неточния извод на първостепенния съд за пряк умисъл, като приела, че вината на подсъдимия е проявена във формата на евентуален умисъл и изяснила точно неговия обхват. Разсъжденията на съда, че субективната страна на деянието е относима към убийство, а не към телесна повреда , е изведен на базата на реалните данни, в които са обективирани интелектуалните представи и волевата насоченост на дееца. Втората инстанция се спряла на броя и интензитета на ударите, довели до умъртвяването на жертвата, и тяхната насоченост към жизненоважни телесни зони. Защитата на подсъдимия припомня конфликтните отношения в семейството,като твърди, че подсъдимият употребил насилие единствено за да възпре баща си от саморазправа с трети лица. Данните по делото не подкрепят това твърдение. То не се поддържа дори от обясненията на подсъдимия, който признава за няколко удара по главата на баща си след като му отнел ножа, с който се заканвал на циганите. Същите данни се съдържат и в показанията на съпругата на подсъдимия – свидетелката В. К.. Хаотичността на травмите , както и транспортирането на жертвата до болница на следващия ден също не подкрепят извод за причиняване на смърт по непредпазливост. И. Ж. И. удрял баща си с юмруци и крака , блъскал го в пода на стаята, при което му причинил тежка съчетана травма с обхващане на гръдния кош и главата,увреждане на мозъка, масивни двустранни счупвания на ребра и контузии на белите дробове. Множеството увреждания доказват продължителността и тежестта на побоя, в рамките на който подсъдимият дори при обикновеното алкохолно опиване, в което се е намирал, е разполагал с интелектуален капацитет да осъзнае възможността от настъпване на смъртта на баща си и да я допусне.Този извод не се променя от проявите на късна загриженост при очевидното тежко състояние на пострадалия. Квалификацията на деянието по чл. 124, ал.1, пр.2 от НК във вр. с чл. 129 от НК за причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено причинена средна телесна повреда не кореспондира с доказателствата по делото и законосъобразно е отхвърлена от въззивната инстанция. Не се установява и явна несправедливост на наложеното наказание след като апелативният съд намалил срока на лишаване от свобода от петнадесет на дванадесет години. Всички цитирани в касационната жалба смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – чисто съдебно минало, трудова и семейна ангажираност, разкаяние за извършеното престъпление, провокативно поведение на пострадалия, форма на вината са отчетени по най - благоприятен за касатора начин. Съдът е констатирал тяхната многобройност по смисъла на чл. 55, ал.1 от НК, обуславяща налагане на наказание под легалния минимум от петнадесет години лишаване от свобода.Санкцията е адекватна на степента на обществена опасност на деянието и дееца и е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК на плоскостта на личната и генералната превенция без да бъде намалявана. Размерът на наказанието изключва възможността за удовлетворяване на искането на касатора за отлагане на неговото изтърпяване при условията на чл. 66 , ал.1 от НК . Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 ,т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 235 от 15.12.2011 г. по внохд № 270/2011 г. на Апелативния съд в гр.Бурас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.