Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  11   гр. София,  28 април  2010 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди и десета година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева                                             2. Жанина Начева     при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………………. в присъствието на прокурора … Колова ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 659 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на в. н. о. х. д. №87/09 г. и отмяна на въззивно решение № 95 от 26.05.2009 г. на Хасковския окръжен съд. Искането намира основание в разпоредбата на чл. 422 ал. 1, т. 5 вр чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. В него се твърди за нарушение на принципни положения по чл. 13 и чл. 14 от НПК, непълнота в мотивите и игнориране на част от доказателствата. Посочено е също, че допуснатите процесуални нарушения са довели до неверни правни изводи и неправилното приложение на материалния закон. Затова се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Защитникът (адв. Вълканов) моли искането да бъде оставено без уважение. Подчертава, че констатираната липса на парични средства не се дължи на присвоителните действия на подсъдимия, а на допуснати нарушения при осчетоводяване на реално извършените разходи и като цяло на лошата организация в счетоводството на общината. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С въззивно решение № 95 от 26.05.2009 г. по в. н. о. х. д. №87/09 г. Хасковският окръжен съд е потвърдил присъда № 50 от 6.02.2009 г. по н. о. х. д. № 635/07 г. на Районен съд – гр. Д., с която подсъдимият Т. В. Т. е признат за невинен в това, през периода м. януари 2002 г. – м. март 2005 г. в гр. Д. при условията на продължавано престъпление като длъжностно лице – касиер–счетоводител в отдел „Здравеопазване – други дейности” в община гр. Д. да е присвоил чужди пари – сумата от 104 675, 29 лева, собственост на Община - гр. Д., връчени в това му качество да ги пази и управлява, като длъжностното присвояване е в големи размери, поради което е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Отхвърлен е и гражданският иск за причинени имуществени вреди на общината. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. В него се изтъкват доводи за съществени процесуални нарушения в няколко основни направления: първо, съдът е недооценил показанията на св. Г на св. Р, които са свидетелствали, че подсъдимият напълно е игнорирал многократните нареждания и изричното предупреждение да отчита паричните средства, второ, в решението липсват мотиви, от които да се разбере въз основа на кои доказателства и в какъв размер съдът приема, че част от общо липсващите парични средства фактически са били изразходвани за нуждите на детските заведения в общината, както и защо съдът приема приноса на подсъдимия за загубите на общината и в какъв размер е този принос, трето, констатацията за принос на подсъдимия и констатацията за отсъствието на виновни разпореждания представлява противоречие както в самите мотиви, така и между мотивите и диспозитива. Посочените аргументи не подкрепят основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, чиято последица може да бъде отмяна на решението по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела. Въз основа на собствен анализ и оценка на доказателствата въззивният съд е приел, че фактическите признаци от поведението на подсъдимия не покриват изпълнителното деяние, очертано в основния състав по чл. 201 НК на посоченото престъпление – не са установени по несъмнен начин разпоредителните действия в свой личен или в чужд интерес на връчените в качеството на касиер за пазене и управление парични средства, собственост на общината. Този съществен извод за оправдаването на подсъдимия не може да се засегне дори ако мотивите не съдържат достатъчно изчерпателни съображения какъв точно размер от липсващите парични средства, за които прокурорът е повдигнал обвинение, Хасковският окръжен съд е счел за фактически изразходвани в полза на детските заведения или за други нужди на общината, стъпвайки на обясненията на подсъдимия и становището на експерта. Защото съдебната практика на Върховния касационен съд последователно стои на разбирането, че поначало само констатираната липса (щета с неустановен произход) и невъзможността подсъдимият да обясни причините за тази липса не е достатъчно основание да се приеме, че той е присвоил чуждото имущество. В същата степен посоченото е валидно когато някаква част от инкриминираната вреда е останала по делото с неизяснен произход, а в останалата част е установено, че тя реално е използвана за нуждите на общината. По конкретното дело съдът не е установил случай, при който подсъдимият Т да е изразходвал парични суми в свой личен интерес, в какъвто аспект са били очертани рамките на обвинението (не е установил и в чужд интерес). Респективно, не може да стои въпроса нито по какъв начин той е използвал за себе си, нито какви лични нужди е удовлетворявал с всеки лев от общинските средства. Няма решаващо значение за наказателната отговорност и констатацията на съда, че подсъдимият Т е допринесъл (ч. невнасяне на сумите в касата и неотчитане със счетоводни документи на фактически направените разходи) за формираната липса в резултат на допуснатите множество и различни по своето естество нередности в съществуващата счетоводна практика на общината. От посоченото следва, че съществени непълноти и противоречия в самите мотиви, както и несъвместимост между мотивите и диспозитива на въззивното решение няма. Материалният закон не е бил нарушен при отсъствие на всички признаци, включени в състава на престъплението, предмет на повдигнатото обвинение. Затова, искането за отмяна на въззивното решение по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК   ` Р Е Ш И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на в. н. о. х. д. №87/09 г. и отмяна на въззивно решение № 95 от 26.05.2009 г. на Хасковския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: