Р Е Ш Е Н И Е № 52 гр.София , 17 февруари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Кирил Иванов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 2408/2013 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искане ,депозирано от Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по нохд 4129/2013 г. по описа на Бургаски районен съд на основание чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК. В искането се твърди, че са налице основанията за възобновяване на нохд 4129/2003 г., тъй като, одобрявайки с протоколно определение от 01.10.2013 г. внесеното от РП-Бургас споразумение между прокуратурата и подсъдимия Т. О., РС-Бургас е нарушил материалния и процесуален закон. Нарушението на материалния закон ,според Главния прокурор се изразява в това ,че съдът, прилагайки разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК неправилно е заменил наказанието „лишаване от свобода” с „пробация”, тъй като съобразно редакцията на посочената разпоредба към момента на довършване на деянието м.януари 2004 г., наказанието лишаване от свобода се заменя с „поправителен труд”, „пробация” или „глоба”. Предвид §11 т.1 и §89 от ЗИДНК-ДВ бр.92/2002 год. , то към момента на довършване на продължаваното престъпление по настоящето дело, замяната на наказанието „лишаване от свобода” с „пробация” не е могла да се извърши ,тъй като не е била влязла в сила нормата, въвеждаща това наказание; наказанието поправителен труд също не може да бъде наложено,тъй като това наказание е отменено, поради което единственото наказание ,което е могло да бъде наложено е било „глоба” в съответен размер. Като е одобрил замяната на наказанието „лишаване от свобода” с наказание „пробация”, районният съд е нарушил материалния закон и същевременно е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е следвало да одобри споразумение, противоречащо на закона. Моли се нохд 4129/2013 г. да бъде възобновено, да бъде отменено протоколното определение от 01.10.2013 г. за одобряване на споразумението между защитника на подсъдимия Т. Т. О. и прокурор от РП-Бургас и делото върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство на РП-Бургас. В съдебното заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането за възобновяване на наказателното дело, подадено от Главния прокурор по съображенията ,изложени в него.Моли да бъде възобновено наказателното производство и делото върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство, тъй като счита,че са налице основанията по чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК. Осъденият Т. Т. О., редовно призован ,не се явява в съдебното заседание пред ВКС ,поради което не взема становище по искането на Главния прокурор. Върховният касационен съд след като обсъди основанията ,изложени в искането на Главния прокурор , становището на представителя на ВКП от съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното: С протоколно определение от 01.10.2013 г.,постановено по нохд №4129/2013 г.,Районен съд-Бургас е одобрил внесено споразумение между Т. Т. О. и неговия защитник адв.Д. от една страна и прокурор от РП-Бургас от друга ,съгласно което подсъдимият О. се признава за виновен в извършване на престъпление по чл.194 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК, за това, че в периода от 10.01.2004 г. до 15.01.2004 г. в [населено място],[жк], при условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи от владението на Н. И. и Д. Ж., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетото имущество възлиза на 247.54 лв., за което на основание чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК му е наложено наказание „пробация” със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично ,задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа годишно за срок от една година, и е прекратил наказателното производство по нохд 4129/2013 г. по описа на съда. ВКС намира, че искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимиран субект по чл.420 ал.1 от НПК и се отнася до влязъл в сила съдебен акт от визираните в чл.419 ал.1 от НПК, непроверен по касационен ред.Същото е подадено в срока по чл.421 ал.1 от НПК. Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения: При одобряване на внесеното от РП-Бургас в съда споразумение за решаване на делото по реда на чл.382 ал.1 от НПК, Бургаският районен съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, както и нарушение на материалния закон.Престъплението, в извършването на което Т. Т. О. се е признал за виновен по чл.194 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК е наказуемо с лишаване от свобода до осем години. От описаното в съдебния протокол споразумение между подс. О., защитника му и прокурор от РП-Бургас е видно, че е постигнато съгласие на Т. О. за извършването на посоченото по-горе престъпление да му бъде наложено наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК,а именно „пробация” със съответните пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител и безвъзмезден труд в полза на обществото. Преди да одобри споразумението ,съдът е бил длъжен да провери неговата законосъобразност и само когато то не противоречи на закона и морала, съгласно чл.382 ал.7 от НПК да пристъпи към одобрението му.В конкретният случай е било налице нарушение на материалния закон,което обаче РС-Бургас не е констатирал ,поради което и не е предприел действия по предлагане на промени в споразумението и в крайна сметка е одобрил споразумение,противоречащо на закона. Доводите,изложени в искането на Главния прокурор относно допуснатото нарушение на материалния закон са верни и се споделят от настоящата съдебна инстанция.В тази насока е необходимо да се отбележи следното: доколкото за престъплението по чл.194 от НК не е предвиден минимум на наказанието лишаване от свобода, споразумението в частта относно приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК е било законосъобразно, тъй като именно това е разпоредбата,която се прилага при замяна на наказание лишаване от свобода,когато не е предвиден най-ниския предел с по-леко наказание.От момента на довършване на престъплението ,в осъществяването на което Т. О. се е признал за виновен-15.01.2004 г. до момента на одобряване на споразумението от РС-Бургас са последвали различни изменения в разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК и съгласно чл.2 ал.2 от НК ,както прокуратурата, така в последствие и съда е следвало да следи за приложението на най-благоприятния закон , а това е закона, действал към момента на довършване на престъплението-редакцията ДВ бр.92/2002 г.,предвиждал замяна на наказанието „лишаване от свобода” , когато не е предвиден най-ниския предел с наказание „поправителен труд”, „пробация” или с „глоба от 100 да 1000 лева”. Съгласно §89 от преходните разпоредби на ЗИДНК –ДВ бр.92/27.09.2002 г., §11 / чл.55 ал.1 т.2 б. „б” и „в” от НК/ по отношение наказанието „пробация” влиза в сила от 01.01.2005 година, т.е към момента на довършване на деянието по настоящето дело, не е възможна замяна на наказанието „лишаване от свобода” с „пробация” ,тъй като нормата, въвеждаща това наказание не е била влязла в сила. Не е възможно и налагането на наказание „поправителен труд”, независимо ,че към момента на довършване на престъплението ,това наказание се е предвиждало в разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК, доколкото впоследствие същото е отменено въобще като наказание-ДВ бр.103/23.11.2004 г./. При това положение ,при хипотезата на чл.55 ал.1 т.2 б. „б”,съобразена и с нормата на чл.2 ал.2 от НК, единственото наказание ,което може да се наложи на О. е „глоба” в съответен размер. Като е одобрил споразумение,в което е бил нарушен материалния закон във връзка с определяне на наказанието, което Т. О. следва да понесе за извършеното от него престъпление по чл.194 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК, Районен съд-Бургас е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Допуснатите от РС-Бургас нарушения по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НК,представляват и основания по чл.422 ал.1 т.5 от НПК за възобновяване на наказателното производство,поради което същото следва да бъде възобновено,определението за одобряване на споразумението-отменено и делото върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. По изложените съображения и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателно дело- нохд № 4129/2013 г. по описа на Районен съд-Бургас. ОТМЕНЯВА определение от 01.10.2013 г., постановено по нохд №4129/2013 г. на РС-Бургас. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство на Районна прокуратура-Бургас. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/