Р Е Ш Е Н И Е № 325 Гр.София, 25.09.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември, 2015 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ТОНЕВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ИВАНОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 863/15 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. Постъпило е искане от главния прокурор на РБ за възобновяване на Н.О.Х.Д.378/14 г.по описа на РС-Поморие, за отмяна на определението от 19.01.15 г., с което е одобрено споразумението спрямо П. В. Й. в частта по приложение на чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 НК и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд за производство по чл.306, ал. 1,т.1 НПК. Развити са касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането. Осъденият не се явява, не изпраща представител и не заявява становище. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го процесуален документ и изложените в него доводи, като съобрази становището на държавния обвинител, изразено в съдебно заседание, и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в процесната процедура, намира за установено следното: С протоколно определение постановено в открито съдебно заседание на 19.01.15 г. от РС-Поморие по Н.О.Х.Д.378/14 г., е одобрено постигнато споразумение между прокурор от РП-Поморие, подсъдимият Й. и защитника му, в което деецът се е признал за виновен в извършено от него престъпление по чл.343 Б,ал.2 вр.ал.1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.343 Г вр.чл.37,т.7 НК на подсъдимия е определено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и три месеца. По-нататък е преценено,че отмереното наказание по споразумението следва да бъде кумулирано с наказанието, наложено по Н.О.Х.Д.666/14 г. по описа на РС-Ямбол по одобрено на 14.07.14 г.споразумение, с което за извършено престъпление по чл.343 Б,ал.2 вр.ал.1 НК на Й. е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, търпимо при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип или затвор, както и глоба в размер на 100 лв. Наложено е и наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от две години. При съответните данни съдът е намерил за налични предпоставките на чл.25,ал.1 вр. чл.23,ал.1 НК и е наложил общо наказание- най-тежкото такова-лишаване от свобода за срок от осем месеца, търпимо при първоначален строг режим в затвор, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от две години и три месеца, като е зачетено и наличното към момента изтърпяване на тези наказания. Прекратено е и наказателното производство по Н.О.Х.Д.378/14 г. по описа на РС-Поморие. На този фон, според съдържанието на искането за възобновяване на главния прокурор се твърди, че поначало правилно са намерени предпоставките за приложение на чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 НК, но неправилно съдът е счел, че следва да се произнесе по третирания въпрос с определението, с което е одобрил сключеното между страните споразумение за решаване на делото по реда на чл.384, ал.1 НПК. Така от една страна е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. От друга, при определяне на общото наказание, в нарушение на чл.23,ал.1 НК РС-Поморие бива упрекнат, че не се е произнесъл относно цялостното присъединяване на определеното по второто посочено споразумение, одобрено от РС-Ямбол, наказание- глоба в размер на 100 лв. А той бил задължен да стори това, защото глобата е друго по вид, по-леко от определеното най-тежко наказание. По посочения начин е допуснато нарушение на материалния закон. Именно затова се иска възобновяване на делото и отмяна на определението на РС-Поморие само в частта по определяне на най-тежко наказание по чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 НК и връщане на делото за ново разглеждане с оглед произнасяне по реда на чл.306,ал.1,т.1 НПК. Внимателният прочит на оспорвания в определена част съдебен акт установява следното: След произнасянето по споразумението между подсъдимия и неговия защитник и прокурор от РП-Поморие, за което не се иска възобновяване и отмяна, съдът не е пристъпил към дължимо прекратяване на наказателното производство по делото и полагане на подписи на съдебния състав под определението. Той е започнал да излага съображенията си защо са налице предпоставките на чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 НК, постановявайки ново определение в тази връзка. По съществото си то е такова по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК. Едва тогава се е пристъпило към прекратяване на наказателното производство, след което и са положени подписите на съдебния състав. Ясно е обаче, че определението за одобряване на споразумението и това за определяне на общо наказание по силата на чл.25,ал.1 вр. чл.23,ал.1 НК са различни, а не едно и също, както се приема по искането за възобновяване на наказателното производство. Няма спор, че в производството по решаване на делото със споразумение, съгласно ал.8 на чл.381 НПК се прилага единствено нормата на чл.23,ал.1 НК, когато обвиненията срещу лицето са за няколко престъпления. А по отношение на приложението на чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 НК следва да се активира процедура по чл.306,ал.1,т.1 НПК, която е отделна. Действително, в процесния казус произнасянето на РС-Поморие не е прецизно, доколкото веднага след определението за одобряване на споразумението със съответно съдържание, без прекратяване на наказателното производство и полагане на подписи на съдебния състав, при наличието на които би приключило производството по глава 29 НПК, е пристъпено към произнасяне в процедура по чл.306,ал.1,т.1 НПК с оглед присъствие на предпоставките на чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 НК. Поначало обаче компетентният съд по втората обсъждана процедура съд би бил същият като първия и в крайна сметка са разгледани дължимите за съответните производства въпроси. В този смисъл може да се заключи, че с неперфектния си начин на произнасяне РС-Поморие наистина е допуснал нарушение на процесуалните правила, но считането му за съществено такова, предпоставящо задължителна отмяна, би демонстрирало изява на ненужен формализъм. И това е така, не само защото не може да се отчете присъствие на някои от съществените процесуални нарушения, прогласени в разпоредбата на чл.348,ал.3, т.2-4 НПК, но и защото соченото нарушение не бива да бъде субсумирано под разпоредбата на т.1 на обсъждания законов текст. То не е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на прокурора, нито пък пречи по някакъв начин за изпълнение на наказанието по споразумението, респективно по определеното общо наказание. Казаното важи дори и след отчитане на обстоятелството,че накрая на второто определение е прекратено наказателното производство. Смисълът на съдебните действия е несъмнен. На второ място, не е допуснато и нарушение на материалния закон от страна на РС-Поморие с това, че наказанието глоба от 100 лв.не е присъединено към определеното общо наказание, наложено по производството на РС-Ямбол. Нормата на чл.23,ал.3 НК,относима и към разпоредбата на чл.25 от процесуалния закон, указва, че когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба, както е в обсъждания случай, съдът МОЖЕ да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание. Той съвсем не е длъжен да стори това, каквато теза се прокарва в искането за възобновяване. А след като РС-Поморие не се е произнесъл по присъединяване на наказанието глоба, наложено по Н.О.Х.Д.666/14 г.по описа на РС-Ямбол, той очевидно се е възползвал от възможността, изложена в чл.23,ал.3 НК, да не го прави. Съвсем отделен е въпросът, че в санкционната част на текста на чл.343 Б, ал.2 НК са визирани за кумулативно налагане наказанията лишаване от свобода до две години и глоба от 100 до 300 лв. РС-Поморие никога не се е произнасял по кумулативно предвиденото наказание глоба /настоящото одобряване на споразумението е второ поред, след отмяна по реда на възобновяването, постановена с решение № 467-09.12.14 г.по К.Н.Д.1531-14 г./, без в споразумението между страните да е преминато към определяне на дължимото наказание по силата на правилата на чл.55 НК, предвид приложение на ал.3 на тази норма. В двете искания за възобновяване обаче не се засяга посочения проблем /настрана стои въпросът доколко това е допустимо по второто искане, след като не е отправено във връзка с първото произнасяне, а касае утежняване на положението на осъденото лице/. Затова настоящата инстанция само го маркира, доколкото в сезиращия я процесуален документ има изложени доводи по отношение на наказанието глоба. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор на РБ за възобновяване на Н.О.Х.Д.378/14 г.по описа на РС-Поморие. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/