Р Е Ш Е Н И Е № 271/2017 г. гр.София, 30.01.2018г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 341/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Г. Б. В., чрез адв. Т. Г., срещу въззивно решение № 7276/03.10.2016 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 12584/2015 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 715/26.06.2017 г. по материалноправния въпрос за справедливото овъзмездяване по чл. 52 ЗЗД и задължението да се обсъдят всички обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетениетоq поради противоречие със задължителна съдебна практика, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.) . По касационните оплаквания: Касаторът излага доводи за недопустимост на обжалваното решение поради постановяването му по непредявен иск, а в условия на евентуалност – за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска обжалваното решение да бъде отменено, като моли за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото. Насрещната страна не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание, чрез адв. Б., изразява становище, че въззивното решение е правилно. Всички съдилища, които са се произнасяли по иска са определяли ясно и точно еднакъв размер на обезщетение, който е правилен. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния съд, е осъдил Г. Б. В. да заплати на Х. А. Г. обезщетение в размер на 8 000 лв. за причинени му неимуществени вреди от увреждане, причинено на 28.06.2006 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 07.06.2011 г. до окончателното изплащане на сумите. Въззивният съд е осъдил ответника да заплати на ищеца сторените от последния съдебни разноски. За да постанови този резултат, Софийският градски съд е установил, че на 28.06.2006 г. в резултат на побой, извършен от Г. В. над Х. Г., последният претърпял травматични увреждания, изразяващи се контузии по главата и лицето, кръвонасядания по шията, гърба и кръста, които му причинили болки и страдания при увреждането и възстановяването, включително продължително чувство на уплаха, застрашеност и страх за живота. При така установеното съдът намерил, че ответникът отговаря за вредите, причинени на Х. Г., на осн. чл. 45 ЗЗД и определил обезщетение по чл. 52 ЗЗД в размер на 8 000,00 лева. Според касатора, въззивният съд,като потвърдил диспозитива на първостепенния съд, се е произнесъл по непредявен иск, т.е., недопустимо. Това е така, защото в исковата молба се претендира обезщетение от 3000 лв. за причинените травматични увреждания и 5000 лв. за уплаха и основателен страх за живота и здравето, резултат от деликта. Исковата молба също е нередовна, защото ищецът не е посочил какви конкретно деяния ответникът е извършил и кои негови действия ангажират отговорността му. Съдът не е предприел действия по чл. 129,ал. 2 ГПК, вкл. въззивният, поради което обжалваното решение е недопустимо. Оплакването е неоснователно. В исковата молба е редовна, в нея е ясно посочено, че ответникът Г. В. е нанесъл побой над ищеца Х. Г. на 28.06.2006 г. в резултат, на което му е причинил физически и психически увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда глобално, като различните конкретни обективно установени обстоятелства, имащи отношение към засегнатите нематериални блага на пострадалия са от значение за определяне на справедливия размер на паричното овъзмездяване. Така е постъпил и въззивния съд, който се е произнесъл в рамките на поискания размер от 8000 лв. (3000 + 5000 лв.), с оглед твърденията за причинените увреждания и при конкретно установените обстоятелства. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД за преценка и обсъждане на всички обективно установени обстоятелства, от които се гради заключение за това какви морални вреди реално са причинени на увреденото лице, в каква степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. Разстройство на здравето се взема предвид само и доколкото е пряка последица от увреждането, като причинноследствената връзка следва да бъде доказана по правилата на пълно главно доказване от ищеца. При установяване на такава връзка между влошаване на здравословното състояние и деликта, от значение са обстоятелствата, при които е причинено увреждането, дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, силата, интезитета и продължителността на болковия синдром, той отшумял ли е; продължителността и вида на лечение, то създало ли е допълнително трудности и неудобства, болка и страдания. Във всички случаи, база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези. Не бива, също така, да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. (ППВС № 4/1986 г. на ВС на РБ, решение № 480/12 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на IV г.о. на ВКС, . решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр.д. № 593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 733/2011 г. на III г.о.о на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр.д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр.д. № 697/2010 г. на III г.о. на ВКС ). Въззивният съд, в противоречие с трайно формираната съдебна практика не е взел предвид в каква степен влошеното здравословно състояние на пострадалия е пряка последица от деликта, причинен от ответника, продължителността на възстановяването, отражението и на други обстоятелства, извън конкретния инцидент, повлияли върху психичното състояние на пострадалия, покупателната способност към 2006 г., съдебната практика в аналогични случаи. К. довод за несправедливост на присъденото парично обезщетение поради нарушение на чл. 52 ЗЗД е основателен, както и оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на всички релевантни за спора обстоятелства и доказателства. В заключение въззивното решение следва да бъде касирано и спорът относно справедливия размер на обезщетението, определено по чл. 52 ЗЗД, разрешен по същество от състава на Върховния касационен съд. От анализа на заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че в резултат на побоя, ищецът Х. Г. е получил контузии по главата и лицето, кръвонасядания на шията, по гърба и кръста; по тялото кръвонасяданията са двойно и котурирани. Уврежданията са причинили временно разстройство на здравето, неопосно за живота. Не е провеждано лечение. Според съдебният експерт, подобни травматични увреждания отзвучават в срок от 10-15 дни, самите те причиняват болка и страдания, поради множествеността им и продължителността на нанасяне на травмите. При изготвяне на заключението, пострадалият е напълно пострадалият. Според експерта – психолог, по време на събитията на 28.06.2006 г. е имал преживяване на застрашеност, уплаха и основателен страх за живота си. Голяма част от изпитаните непосредствено по време и в периода след инцидента физически и психически симптоми – вцепенение, сърцебиене, изпотяване, страхови интерпретации, понижена самооценка и депресивен фон на настроените, както и остатъчни виновностни преживявания, са по-интензивни до няколко дни след инцидента, а постепенно във времето са затихнали и е настъпил процес на частична адаптация и частично справяне. Адаптацията е допълнително затруднена и от факта, че във времето са били налице и нови стресови събития, които са поддържали протрахирали реакцията на приспособяване и интегриране на преживяното. Свидетелите М. М. и Р. Т., съученици на ищеца Г., с непосредствени впечатления, незаинтересовани от изхода на спора, установяват, че Х. Г. бил травмиран от случката, проявявал страх, притеснявал се, че В. и приятелите му могат отново да го търсят и да се саморазправят, станал затворен. И двамата свидетели сочат и на друг случай с Х., месеци след това, в който бил причакан пред дома от непознати, които му нанесли побой по лицето и изчезнали. Съставът на Върховния касационен съд намира, че затруднената във времето адаптация, виновностни и страхови иживявания, които не са затихнали до няколко дни след инцидента, са резултат и на втория инцидент, претърпян няколко месеца след деликта, предмет на настоящото дело. Към датата на деликта – 28.06.2006 г. пострадалият е бил на 18 години, ученик. Побоят е извършен в Южния парк, в присъствието на две момичета, които го познават, и на трима приятели на ответника В.. Последният е използвал метални палки, а също е душил Г. с ръце. Деликвентът е бил на 19 години. Няма данни на НСИ от преди 2010 г. за средномесечни/средноходишни доходи, разходи и покупателна способност на лицата или домакинствата в страната. Средната работна заплата е 4255 лв. (преди деноминацията), налице е висока инфлация. При така установеното, настоящият състав намира, че справедливият размер на обезщетението по настоящото дело е в размер на 3000 лв. (над средно установения в сходни случаи) за причинените неимуществени увреждания от побоя над Х. Г., извършен от Г. В.. Конкретният размер съдът определи, като съобрази условията, при които е причинен деликта, причинените от него физически и психически увреждания, физическата болката и срамът към момента на увреждането, продължителността на болковия синдром, липсата от медицинско лечение; чувствата на унижение, страх и обида след побоя, които са продължили по-дълъг период от време, но не и пряк резултат само от въпросното увреждане; липсата на трайни последици; младата възраст на пострадалия; икономическите условия в страната към датата на деликта, а още и съдебната практика по идентични казуси. Деликвентът дължи и лихва върху обезщетението, считано от датата на деликта, която има компенсаторен характер. Ответникът Г. В. дължи на насрещната страна сторените по делото във всички инстанции съдебноделоводни разноски съразмерно уважената част от иска – 1098,36 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът Х. Г. следва да заплати на ответника сторените по делото във всички инстанции съдебноделоводни разноски съразмерно отхвърлената част от иска – 1159,38 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 7276/03.10.2016 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 12584/2015 г. в частта, с която Г. Б. В. е осъден да заплати на Х. А. Г. обезщетение в размер над 3 000 лв. за причинени му неимуществени вреди от увреждане, причинено на 28.06.2006 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.06.2006 г. до окончателното изплащане на сумите, както и съдебноделоводните разноски. и вместо това ПОСТАНОВИ ОТХВЪРЛЯ иска на Х. А. Г. против Г. Б. В. за заплащане на обезщетение в размер над 3000 лв. до присъдените 8 000 лв. за причинени му неимуществени вреди от увреждане, причинено на 28.06.2006 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.06.2006 г. до окончателното изплащане на сумите, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата му част. ОСЪЖДА Г. Б. В. да заплати на Х. А. Г. сумата в размер на 1098,36 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1ГПК , направени в производството по делото във всички инстанции. ОСЪЖДА Х. А. Г. да заплати на Г. Б. В. сумата в размер на 1159,38 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството по деловото във всички инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: