Р Е Ш Е Н И Е № 291 гр. София, 17 юли 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на деветнадесети юни двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Теодора Стамболова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията ЛиланаМетодиева н.дело № 883/2013 год. Производството по чл. 346 т.2 от НПК е образувано по касационен протест на Н. Н. – Зам. Окръжен прокурор при Пловдивската окръжна прокуратура против присъда № 23 от 5.03.2013 год. постановена по ВНОХ дело № 1864/2012 год. на Пловдивския окръжен съд. В протеста и в допълнителните съображения към него се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 от НПК и се иска новата присъда на въззивната инстанция да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Неправилното приложение на маериалния закон се мотивира с оправдаването на подсъдимия при наличието на достатъчно доказателствата за авторството. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. Подсъдимият чрез служебно назначения му защитник изразява становище за неоснователност на протеста. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на протестираната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 364 от 26.10.2012 год. постановена по НОХ дело № 2416/2012 год. Пловдивският районен съд е признал подсъдимия Г. И. Д. за виновен в това, че на13.11.2011 год. в гр.Пл., в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство- метален лост отнел от владението на Т. Ч., без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои един брой велосипед марка “Спринт Бачини” на стойност 137лв, поради което и на основание чл. 196 ал.1т.2 във вр. с чл. 195 ал.1 т.3 и 4 пр.2, чл. 29 б.”а” и “б” и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. С присъда № 23 от 5.03.2013 год. постановена по ВНОХ дело № 1864/2012 год. Пловдивският окръжен съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия Г. И. Д. за невинен и го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 196 ал.1т. 2 във вр. ч л. 195 ал.1т.3 и 4 пр.2 от НК. Касационният протест е неоснователен. Доводът за неправилно приложение на материалния закон се мотивира в допълнението към касационния протест с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствените източници. В този смисъл са изложените в него съображения, че по въпроса за авторството на деянието въззивната инстанция е достигнала до погрешни изводи, изграждайки вътрешното си съдийско убеждение на необективен анализ на събраните доказателства, които оценени в логическата им връзка са достатъчни да се направи единствено възможния извод, че подсъдимият е проникнал в избеното помещение, разбил вратата на мазето на св. Ч. и отнел инкриминираната вещ. С тях по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. 14 и чл. 303 ал.2 от НПК. Такива нарушения, доведи до неоснователна отмяна на осъдителната присъда и до оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение по чл. 196 ал.1т.2 от НК при наличието на достатъчно доказателства, че той е разбил избеното помещение, отнел велосипеда на стойност 137.00лв с намерение противозаконно да го присвои и непосредствено след това го продал на непознати лица, по делото не са допуснати. За да постанови съдебният си акт Пловдивският окръжен съд изцяло е изпълнил задълженията си по чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК. Приел е, че по делото са останали неизяснени важни обстоятелства от съществено значение за правилното му решаване и е допуснал повторен разпит на пострадалия свидетел Т. Ч. и на свидетелите Ж. Ж. и В. И., присъствали като поемни лица при извършения в досъдебното производство оглед на местопроизшествието. Събрал е в проведеното съдебно следствие тези доказателства и ги е анализирал в логическата им връзка със събраните в предходната инстанция. Посочил е какви нарушения са допуснати при оценката на гласните доказателствени средства, каква оценка им прави, кои от тях кредитира и какви са правните му съображения за отмяна на осъдителната присъда и за оправдаване на подсъдимия. Съдът е приел, че за съставомерните факти подлежащи на доказване, свързани с авторството на деянието е налице само един пряк доказателствен източник и това са обясненията на подсъдимия, дадени при разпита в досъдебното производство и отречени в хода на съдебното следствие. Тези обяснения е обсъдил много внимателно и подробно в мотивите на постановената нова присъда. Абсолютно точно, без да се извращава съдържащата се в другите доказателствени източници информация, е констатирал несъвпадението им с останалите събрани по реда на НПК доказателствени средства. Вярно, че при разпита като обвиняем в досъдебното производство, в присъствието на служебно назначен защитник, е признал, че влязъл във входа през отворена “зееща” врата, блъснал вратата, която води към мазетата, с желязо изкъртил катинара на една изба, взел от нея велосипед марка “Бачини” на цвят жълто-син или жълто-черен, след което веднага излязъл, а малко по-късно продал велосипеда на неустановени лица. Изложил е убедителни съображения, поради които е преценил, че това признание, отречеои в съдебното следствие, е в противоречие с фактите установени от други доказателствени средства и не е достатъчно за приемане тезата на представителя на обвинението за доказаност на авторството. Изводите си не е направил в отклонение със задължението по чл. 14 от НПК да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. В своето обяснение от досъдебното производство, на което обвинението придава изключително значение, освен тези факти е съобщил и друго, а именно, че марката на велосипеда е както пише в обвинението. Доколкото тя действително е посочена в постановлението за привличане като обвиняем, с което се е запознал преди да бъде разпитан и да даде обяснения, не може да се приеме, че съобщаването на този факт само по себе си е достатъчно да се приеме, че са необходими лични възприятия и от там да се прави извод, че единствено дееца е могъл да индивидуализира вещта по марка. Механизмът на извършване на кражбата, чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и посредством използване на техническо средство-метален лост, също е посочен в постановлението, поради което е неоснователен и довода, че е могъл да бъде установен единствено от извършителя. Веществено доказателство метален лост по делото не е приложено, а за факта на разбиване на катинара са събрани достатъчно доказателства, но те не могат да свържат по категоричен начин подсъдимият като автор. Само тези обяснения неподкрепени от останалите доказателства в частите относно времето на извършване на деянието, броя на разбитите мазета и отнетите вещи не могат да доведат до осъждането на подсъдимия, с оглед принципното положение залегнало в чл. 116 ал.1 от НПК. Доказателствената празнота не е могла да бъде запълнена с показанията на св. Е. К., установил самопризнанието на подсъдимия в досъдебното производство при проведена оперативна беседа. Въззивният състав на стр.8 от новата присъда подробно ги е обсъдил, съпоставил с данните от развитието на досъдебното производство и с основание ги е отхвърлил. Не е игнорирана от доказателствената съвкупност и намерената в коридора на избените помещения дактилоскопна следа, оставена от подсъдимия върху талашитена летва. Принадлежността на дактилоскопния отпечатък на подсъдимия не е оспорена, но мотивирано е прието, че от този факт не може да се направи извод, че е могла да бъде оставена единствено от дееца по време на извършване на деянието, в какъвто смисъл е довода в касационния протест. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че въззивната присъда не страда от пороците по чл. 348 ал.1т.1 от НПК и следва да бъде оставена в сила. Въззивният състав е имал основание да реши по различен начин въпросите за вината и наказателната отговорност на подсъдимия, защото доказателствената съвкупност не е достатъчна за обективно формиране на вътрешно убеждение, в съответствие с изискването по чл. 303 ал.2 от НПК, че подсъдимият е прекъснал фактическата власт върху предмета на престъплението и е установил своя фактическа власт. На това основание като е преценила, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, отменил е осъдителната присъда и го е оправдал, не е постановил съдебният си акт при поддържаното нарушение. Съдът не е пренебрегнал задълженията си по чл. 107 ал.5 от НПК, като не е игнорирал изцяло обясненията на подсъдимия от фазата на досъдебното производство, които са източник на преки доказателства и подкрепящите ги доказателства, но мотивирано е приел, че не са достатъчни. Задължението за доказване на обвинението чрез посочване на достатъчно доказателства е на органа, който го повдига и поддъжа, а по делото то очевидно не е изпълнено. Събраната доказателствена съвкупност не подкрепя направеното самопризнание в частта относно, времето и начина на проникване през общата врата към избените помещения, броя на разбитите мазета и отнетите вещи. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Оставя в сила присъда № 23 от 5.03.2013 год. постановена по ВНОХ дело № 1864/2012 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, с която е отменена присъда № 364 от 26.10.2012 год. по НОХ дело № 2416/2012 год. на Пловдивския районен съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият Г. И. Д. е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение по чл. 196 ал.1т.2 във вр. с чл. 195 ал.1 т.3 и 4 пр.2 от НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: