7
Р Е Ш Е Н И Е № 381
гр. София, 23 ноември 2009 г.в името на народа Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на дванадесет и пети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Цветинка Пашкунова
с участието на прокурора Атанас Гебрев
и при секретаря Иванка Илиева,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело № 397/09 година.
Производството е образувано по искане на осъдения Л. Ф. Т. за възобновяване на производството по внохд № 633/09 год. на Пловдивски окръжен съд и отмяна на изменената с него присъда № 127 от 09.03.2009 год. по нохд № 342/2003 год.на Пловдивски районен съд, с оправдаване на осъдения, евентуално връщане на делото за ново разглеждане, или наказанието се намали.
Искането за възобновяване е на посочените в чл.348 ал.1, т.1-3 НПК касационни основания.Развити са доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивния съд и неправилно приложение на закона, както и явна несправедливост на наказанието без приложението на чл.55 и чл.66 НК.Прави се искане за оправдаване поради несъставомерност на деянието или неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.Алтернативно се поддържа намаляване на наказанието, с приложение на условното осъждане.Твърди се, че технологичната инсталация на цеха в [населено място] е в невъзможност на произведе /изпече/ количествата кафе, което съдилищата са приели за продадени през процесния период.Лисва на умисъл у подсъдимия за извършване на вменените му престъпления, след като не знае български език , и не му е било известно съдържането на данъчните декларации, които е подписвал, тъй като същите не са приведени от български на италиански език.В диспозитива на първоинстанционната присъда не са посочени декларациите при подаването на които подсъдимия е осъществил изпълнителното деяние по чл.257, вр. с чл.255, 256 НК.Продължаваното престъпление, за каквото е осъден, не е съществувало през инкриминирания период.Подаденият от прокурора протест, с искане за налагане на кумулативното наказание глоба е недопустим.Този пропуск може да бъде отстранен, само с връщане на делото на разглеждане от друг състав на районния съд.Иззетите писмени доказателства и магнитния оптичен носител с компютърни информационни данни от сървъра в офиса, са негодни доказателства, защото не са иззети по реда на чл.106 ДПК /отм./.Правото на защита е нарушено, след като въззивната инстанция не допусна исканите от защитата експертизи, за установяване на неизяснени обстоятелства по делото.Наказанието е несправедливо, с оглед продължилото осем години наказателно производство, което се явява изключително смекчаващо обстоятелство.Определеното наказание при балансиращи отговорността обстоятелства не е съобразено със възрастта на подсъдимия, и вложеното му здравословно състояние.В съдебно заседание защитниците-адв.К. и М. поддържат искането.
Становището на прокурора е, за липса на основания за възобновяване на делото, защото не са допуснати сочените в искането нарушения.
ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 127 от 09.03.2009 год. по нохд № 633/2003 год., пловдивски районен съд е признал подсъдимия Л. Ф. Т. за виновен в извършване на две престъпления: по чл.257 ал.1, пр.1, вр. с чл.255, вр. с чл.26 ал.1, вр. с чл.2 ал.2 НК и по чл.257 ал.1, пр.1, вр. с чл.256, вр. с чл.26 ал.1, вр. с чл.2 ал.2 НК, като е осъден на пет години лишаване от свобода за първото престъпление и на четири години лишаване от свобода за второто.По правилата на съвкупността е определено наказание от пет години лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим.
С присъдата е осъден да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на финансите сумите от 242 494.76 лв. и 534 976.99 лв.-обезщетения за причинени имуществени вреди от престъпленията, със законните последици.
По протест на прокурора и жалба от подс.Т., въззивната инстанция с решението си под № 185 от 09.06.2009 год. по внохд № 633/2009 год. е изменила присъдата, като подсъдимият Л. Т. е осъден и на глоба в размер на 10 000.00 лв., което наказание присъединено към определеното най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на пет години.Изменена е и в гражданско-осъдителната част, като е отхвърлен гражданският иск за причинени имуществени вреди от дължим ДДС за разликата над 109 840.40 лв. до пълния предявен размер от 242 494.76 лв., като неоснователен и недоказан.В останалата част присъдата е потвърдена и е влязла в сила.
Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл.421 ал.3 НПК.Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
Основните възражения в искането за напълно идентични с направените и във въззивната жалба и са били предмет на подробно обсъждане по реда на чл.339 ал.2 НПК.Въззивната инстанция за да ги отхвърли като несъстоятелни в мотивите на решението са изложени убедителни аргументи, основани на задълбочен и обективен анализ на събраните по делото доказателства.При оценката на доказателствената съвкупност не са допуснати логически грешки.От правилно установените фактически констатации, са изведени верни правни изводи.Възприетите обстоятелства за правилното решаване на делото са базирани не само на ДРА, а върху обилните гласни и писмени доказателства за това, че за периода 14.03.1999 год. до 31.03.2001 год., осъденият Т. като управител и представляващ търговското дружество „.....”, е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери- 2 265 808.81 лв., като е потвърдил неистина за реализираните продажби на дружеството и затаил истина в подадените годишни за 1999 год. и 2000 год. и месечните данъчни декларации за разчитане по ЗДДС.Обосновани са и изводите на съдилищата по същество, че осъденият Т. за периода 01.01.1999 год. до 31.03.2001 год., с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание и подал счетоводни документи с невярно съдържание, като с деянията са били укрити данъчни задължения, а именно: данък върху печалбата-608 070.00 лв., данък за общините- 265 890.00 лв. и ДДС- 1 524 473.17 лв.Тези констатации се установяват и от техническата и допълнителна технически експертизи, от двете тройни съдебно-счетоводни експертизи и назначената и изслушана от първоинстанционния съд нова петорна съдебно-счетоводна експертиза.Всички те кореспондират с резултатите от проведените данъчни ревизии на дружеството представител на което е осъденият Т. и от почерковите експертизи.Въззивният съд отново подробно е проследил хронологията на доставките и количеството сурово кафе, както и начина на заприходяване за отделните периоди.Изследвана е производителността на наличните машини за негово изпичане /при най-благоприятни технически данни и по показанията на разпитаните свидетели/ и реализирането на готовата продукция.Дейността на дружеството е оценявана по съставените вътрешно-фирмени отчети: доставките по стоковите разписки, експедицията с приемателно-предавателни протоколи, с приемателни протоколи реализацията на продукцията и продажбите с отчетите на дистрибуторите в които се вписвали предадените суми от тази дейност.Данните от тези документи се въвеждали в компютърната база данни от служителите в офиса /магнитният носител е приложен като веществено доказателство по делото/, след което отчетите били унищожавани.Следствие на изготвения анализ в съдебно счетоводните експертизи е установено, че реалните доставки и продажби не били посочвани във фактурите по повод на тези сделки.Те се съставяли впоследствие върху занижени стойности, които се осчетоводявали официално.Въз основа на тези неверни счетоводни данни е отложена регистрацията на дружеството по ЗДДС, а в подаваните след това месечни и годишна справки декларации, подписвани лично от Т. били вписани занижени стойности по ДДС по извършените за отделните инкриминирани периоди покупки и продажби.По този начин били укрити задължения по ЗДДС за отделните месеци на 1999-2001 год. подробно описани в мотивите на решението.Поради нарушаване принципите на Закона за счетоводството и неговият правилник, дружеството представлявано от Т. се разчитало с фиска за периода м.март.1999 год.-м.март.2001 год., прикривайки реалните търговски обороти, приходите и печалбите, като при годишното счетоводно приключване за 1999 год. и 2000 год. пред данъчните органи бил представен отрицателен финансов резултат, така че дружеството избегнало плащания към държавния бюджет по ЗКПО.За периода са избегнати и дължимите данъчни задължения, касаещи облагането с преки данъци.Същественото в разглеждания случай е, че осъденият Т. лично, като управител на дружеството е подписал, подадените от него в данъчната служба справки декларации за съответните данъчни периоди.Те са документи с невярно съдържание, защото описаните в тях инкриминирани фактури не отразят действителното количество на осъществени сделки от сурово и изпечено кафе, и като техен автор са изготвени с цел да се избегне плащането на действителните данъчни задължения на управляваното от него дружество и съответно да осуети установяването им.
Задължение на ЮЛ и ФЛ е цялата търговска дейност и отчетността да се извършва в съответствие с действащото законодателство.От събраните по делото доказателства е установено, че осъденият Т. като управител и представляващ търговското дружество „.....” е осъществил изпълнителното деяние по чл.256 и чл.255 НК /водене на невярна счетоводна отчетност и ползване на документи с невярно съдържание/.За инкриминираните данъчни периоди е изготвил неистински счетоводни документи-данъчни справки декларации в който са включени фактури отразяващи силно занижени доставено и изпечено реализирано кафе, като ги е употребил да докаже определени обстоятелства-правото на ползване на данъчен кредит по ЗДДС и да избегне плащането на дължимите преки данъчни задължения по ЗКПО и ДДС.Наказателна отговорност носи всяко физическо лице, което е осъществявало търговска дейност, и е автор на справките-декларации по ЗДДС, в които е потвърдена неистина или затаена истина, с цел избягване на плащане или укриване на данъчни задължения.
Вътрешното съдийско убеждение е формирано след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими към главния факт – предмет на доказване в процеса.Събраните и проверени доказателствени материали са обсъдени и ценени според действителното им съдържание и противоречията в тях констатирани добросъвестно, като са изложени съображения защо едни се приемат, а други отхвърлят.Доказателствата са достатъчни да обосноват по един несъмнен начин наличието на обективните и субективни признаци на престъплението по чл.257 ал.1, вр. с чл. 255 ал.1 и по чл.257 ал.1 вр. с чл.256 НК за осъдения Т..При проверката не се констатира в хода на събирането, проверката и оценката на доказателствата от инстанциите по същество да са нарушени процесуалните изисквания, а при установените факти материалният закон е приложен правилно.
Възраженията в жалбата за незнанието на осъдения на български език и задължението на данъчните органи да му назначават преводач за съдържанието на подписаните от него данъчни декларации, годността като доказателства на иззетите и приложени по делото документи от дружеството, и на магнитния оптичен носител са били предмет на обсъждане и оценка и от въззивния съд.В мотивите на решението по реда на чл.339 ал.2 НПК са изложени основанията, поради което те са отхвърлени като неоснователни.Същите съображения се възприемат от ВКС.
Що се отнася до несъстоятелните твърдения на защитата за невъзможност да се обработи такова количество кафе с оглед производствените възможности и капацитет на наличните в дружеството машини, въззивната инстанция в мотивите на решението /на л.5-7, л.9 абз.3 до л.11/ е отговорила с подробни и убедителни съображения, които също не се налага да бъдат повтаряни.По този въпрос за изготвени четири технически експертизи /последната с участие на вещо лице-технолог/.Установено е, че към инкриминирания период, като са взети предвид и показанията на работещите в цеха може да се изпече документираното в бележниците и стокови разписки, съответно продадено и получено кафе.Поради това и доказателствени искания на защитата за назначаване на допълнителни технически и графологична експертизи, с мотивирано определение /на л.7 и л.8 от съд.протокол/ основателно са оставени без уважение от въззивната инстанция.Прието е, че от събраните пред първостепенния съд доказателства са изяснени всички обстоятелства, които са предмет на искането за допълнително ангажиране на доказателства, във въззивното разглеждане на делото.
Неоснователен е и доводът на защитата, че в диспозитива на присъдата не са конкретизирани деянията, след като не са посочени декларациите при подаването на които са осъществени.В тази насока няма никакво неяснота.Осъденият Т. е признат за виновен и осъден за престъпления по действащия към момента на извършване на деянията правна норма от особената част на Наказателния кодекс-чл.257 ал.1, вр. с чл.255 ал.1 и чл.256 НК /ред. ДВ, бр.62 от 1997 год./ .С думи са изписани всички признаци от фактическият състав на престъпленията.Изрично е посочен и признака”особено големи размери” за избегнато плащане и укриване на данъчни задължения.Сумите за престъпленията по чл.255 и 256 НК за данъчните декларации са изписани по години и месеци.Не е необходимо в диспозитива да бъдат посочвани по номера и дати, както и включените в тях фактури, след като това е сторено в мотивите на присъдата.
Предвид характера на въззивното производство и правомощията на въззивната инстанция като втора, първа инстанция и последна по фактите, правилно по протест на прокурора е наложила кумулативно предвиденото в закона наказание „глоба”, което е пропуснал да наложи първоинстанционния съд.
Вярно е, че през инкриминирания период продължаваното престъпление не е съществувало, с отмяната му от 08.08.1997 год., до възстановяването му от 01.10.2002 год.В случая обаче, то се явява като по блогоприятен за осъдения закон, от приложението на реалната съвкупност.Това е така, защото всички изготвени от осъдения месечни декларации за разчитане по ЗДДС съгласно чл.100 ал.1 ЗДДС за периода от 01.09.1999 год.-31.03.2001 год., в резултат на което укритите данъчни задължения са за надвишаващи стойности над 34 611.79 лв. до размера на 94 336.66 лв., като предмета на отделните престъпления осъществяват признаците на квалифицирания състав за „особено големи размери”.Това се отнася е за водената счетоводна отчетност с невярно съдържание, с цел осуетяване установяването на данъчни задължения, като за отделните периоди /5 на брой/ е на стойности от 54 480.00 лв. до 211 410.00 лв., т.е.също в „особено големи размери”.По правилата на съвкупността би се наложило най-тежкото съответно наказание, след определянето им за всяко едно от деянията.При реалната съвкупност от престъпления, с оглед техния брой, период на извършване, при наличието на суми многократно надвишаващи признаците на чл.94, т.14 за „особено големи размери”, както и другите отегчаващи вината и отговорността обстоятелства, не може да се изключи приложението на чл.24 НК.Затова с изключването на реалната съвкупност и приложението на продължаваното престъпление, при което не определя общия престъпен резултат за квалификация на деянието се явява по-благоприятно за осъдения.
Не са допуснати твърдяните в искането съществени процесуални нарушения които да водят до отмяна на решението, по реда на възобновяване на наказателни дела.
Възражение за явна несправедливост на наложените наказания за отделните престъпления и това по съвкупност е правено и пред въззивната инстанция, която е приела, че е справедливо, с оглед приетите от първата инстанция смекчаващи отговорността обстоятелства.Касационният състав намира, че при отсъствие предпоставките на чл.55 НК, макар и наказанията на осъдения да са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона са завишени, както за отделните престъпления, така и това по съвкупност.Вън от полезрението на инстанционните съдилища са останали изложените в искането смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно- възрастта и влошеното здравословно състояние на осъдения Т. /страда от исхемична болест на сърцето/, не са се съобразили и с изтеклият голям период от време от инкриминираните деяния до постановяване на осъдителната присъда /по-вече от осем години/, което не отговаря на критерия „разумен срок” по смисъла на чл.6, т.1 ЕКПЧ.Забавеното разглеждане на делото не се дължи на поведението на осъдения.Тези обстоятелства и положителните характеристични данни за дееца, дават основание наказанието по чл.257 ал.1, вр. с чл.256 НК да бъде намалено на три години лишаване от свобода, а по чл..257 ал.1, пр.1, вр. с чл.255 ал.1 НК на четири години лишаване от свобода, което да изтърпи по съвкупност при определения режим от въззивната инстанция.С тези наказателни санкции също могат да бъдат изпълнени целите на чл.36 НК.В този смисъл по реда на възобновяването, следва да се измени присъдата.
По тези съображения и на основание чл.425 ал.1, т.3 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о.,
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството внохд № 633 по описа за 2009 год. на Пловдивски окръжен съд, ИЗМЕНЯВА постановеното по него въззивно решение от 09.06.2009 год., с което е била изменена присъда № 127 от 09.03.2009 год. постановена по нохд № 342 по описа за 2003 год. на Пловдивски районен съд, КАТО само намалява наложеното на осъдения Л. Ф. Т. наказание по чл.257 ал.1 ,пр.1, вр. с чл.256 ал.1 НК на 3 /три/години лишаване от свобода и по чл.257 ал.1, пр.1, вр. с чл.255 ал.1 НК на 4 /четири/ години лишаване от свобода.На основание чл.23 ал.1 НК определя да изтърпи по-тежкото от тях в размер на 4 /четири/ години лишаване от свобода, при определения от въззивната инстанция първоначален режим.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. Ф. Т. в останалата му част за възобновяване на наказателното дело.
Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |