Р Е Ш Е Н И Е № 298 София, 06.01.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5500 по описа за 2014г. и приема следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] [населено място] срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд /СОС/ от 25.ІV.2014г. по в.гр.д. № 1085/2014г. в частта по претенцията с правно основание чл.215 КТ. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 579/28.ІV.2015г. по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди изложени във въззивната жалба оплаквания. Ответникът по касационната жалба Л. Н. М. от С. не е заел становище пред настоящата инстанция. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С решението си от 25.ІV.2014г. СОС по въззивните жалби и на двете страни е потвърдил решението на Старозагорския РС от 14.ХІ.2013г. по гр.д. № 6285/2012г. в уважителните и отхвърлителните му части по предявените от Л. Н. М. срещу [фирма] искове за присъждане на неплатено трудово възнаграждение за периода месец юни – 02.Х.2012г. и 1487.50 евро неплатено обезщетение по чл.215 КТ за неполучени дневни пари при командировка в Германия за периода 05.VІ. – 04.ІХ.2012г. и в частта за разноските в размер на 393.86лв. За да постанови решението в частта по претенцията по чл.215 КТ, само в която част то е предмет на касационната жалба, въззивният съд е приел, че ищецът е бил командирован от ответника в Германия за осъществяване на електро-монтажна дейност през периода 05.VІ. – 03.VІІІ.2012г., като в заповедта за това е посочено, че необходимите средства за командировката са за сметка на третото лице [фирма] на основание сключен между последното и ответника подизпълнителски договор от 20.ХІІ.2011г. На 13.VІ.2012г. ответникът е сключил подизпълнителски договор с [фирма] /поради прекратяване на договорните отношения с [фирма]/, като със споразумение помежду им от същата дата „И. СА” се е задължило да плаща командировъчните на ищеца. Командировката е продължила фактически до 03.ІХ.2012г. включително, което е установено от представените работни листове и от показанията на свидетеля Ж. Н., който е работил заедно с ищеца в Германия през същия период. С неиздаването на командировъчна заповед от работодателя за периода от 03.VІІІ.2012г. до 03.ІХ.2012г. той е нарушил закона и не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, позовавайки се на задължителна практика на ВКС. Като неоснователни са оценени оплакванията на ответника за липсващи доказателства, установяващи по категоричен начин фактическия престой на ищеца в Германия през процесния период. Прието е, че относимите доказателства са работните листове, попълвани от ищеца и приети и подписвани от съответната фирма в Германия. Във връзка с оспорването на работните листи са събрани гласни доказателства – св. Ж. Н., установяващ, че работата на двамата в Германия през целия период се е отчитала с тези документи, които те попълвали. В подкрепа на оспорените обстоятелства са и показанията на св. София В. И., според която до август или септември 2012г. ищецът е бил служител на ответната фирма и бил освободен на 03.Х.2012г. Прието е и че убедителни доказателства в подкрепа на твърденията си в тази връзка ответникът не е представил. Въз основа на заключение на съдебно-икономическа експертиза е направен извод, че за целия период на командировката ответникът е дължал на ищеца 5372.50 евро, че от подизпълнителите са му заплатени общо 3885 евро и че му се дължи остатъка от 1487.50 евро. Така постановеното решение е правилно. Действително въззивният съд в противоречие с трайната и непротиворечива съдебна практика не е подложил на преценка релевираните във въззивната жалба на дружеството оплаквания по приложението на чл.172 ГПК относно показанията на свидетеля Ж.Н. и за наличието на противоречиви данни, съдържащи се в представените доказателства. Това, обаче, не се е отразило на крайния резултат по спора. Обоснован е изводът на въззивния съд, че командировката на ищеца в Германия е продължила фактически до 03.ІХ.2012г. Неоснователно е възражението на касатора, че събраните по делото данни в тази насока са противоречиви. В отговора си на исковата молба от страна на дружеството е заявено, че не оспорва, че през периода 04.VІ. – 03.Х.2013г. то е било в трудово правоотношение с ищеца, както и че не е заплатило дължимото се на последния трудово възнаграждение до 05.ІХ.2012г. поради неявяването му в офиса. От показанията на свидетелката на ответника С. И. се установява, че „през цялото време, докато ищецът е бил на работа в [фирма], той не е работил на обект в България”, че „задачите си към фирмата той изпълнявал в Германия през цялото време”, „управителят на фирмата ръководел работата на командированите в чужбина, на които по телефона казвал къде да отидат”. Тези обстоятелства са в пълно съответствие с данните, съдържащи се в показанията на прекия свидетел на ищеца Ж. Н., при което кредитирането на показанията му от въззивния съд предвид наличието на граждански спор между него и дружеството е съобразено с разпоредбата на чл.172 ГПК. Изнесеното от свид.И., че „доколкото си спомня, ищецът се върнал от Германия в началото на август 2012г.”, не следва да бъде кредитирано поради несигурността на свидетелката относно това обстоятелство и липсата на други съответстващи му данни по делото. Неоснователно е твърдението на касатора за наличие на противоречие между показанията на св.Н., че местоизвършването на възложената им с ищеца работа било в М. и около М., а в работните листове като такова било посочено [населено място] - [населено място] е посочен в част от работните листове /за времето от 06.VІІІ.2012г. до 23.VІІІ.2012г./ като седалище на фирмата, на която е извършвана работата /третото ползващо се лице – възложител/, а като място на работата в тези документи се сочи М. /и Д. за периода 27.VІІІ. -. 03.ІХ.2012г./. Следва да се отбележи и че мястото на изпълнението на работата по командировъчната заповед /гр.Ю./ е във връзка с подизпълнителския договор с [фирма], който е прекратен на 13.VІ.2012г. и е сключен друг с [фирма], в който не се конкретизира място на изпълнението /на кои обекти да се работи е следвало да се определя с двустранни протоколи за възлагане на конкретна работа, подписвани между ответника и [фирма], видно от сключения договор/. Неоснователни са оплакванията на касатора и относно основаването на изводите на въззивния съд на представените по делото работни листове. Действително те са частни документи и сами по себе си нямат материална доказателствена сила за обективираните в тях обстоятелства. Достоверността на тези обстоятелства, обаче, правилно е приета за установена от останалите събрани по делото доказателства: работните листове, подписвани от представител на третото ползващо се лице и от служителя на ответника /извършващият възложената работа/, са предвидени в сключените от ответника с третите лица [фирма] и с [фирма] подизпълнителски договори като отчетна форма за установяване и приемане на изпълнението по тях; въз основа на тези листове на служителите са заплащани възнаграждението и командировъчните; ищецът е работил в Германия и през процесния период /от 06.VІІІ. до 03.ІХ.2012г./ в съответствие с дадените му от ответника разпореждания, което се установява от преките и непосредствени показания на св.Н., от показанията на св.И. и от признанията на ответника в отговора му по чл.131 ГПК. Не се оправдава от данните по делото, че работните листове за процесния период имат отношение към [фирма] – в тях това трето лице не се сочи като вероятен издател, нито фигурира като наименование. А допълнителното споразумение между ищеца и [фирма] от 05.VІ.2012г. няма отношение към спора - то е сключено във връзка с подизпълнителския договор с това дружество, който поради прекратяването му няма действие през процесния период, а и урежда отговорността на ищеца при неспазване на трудовата и технологична дисциплина и техническите условия за плащането на възнаграждението за командировката. Не следва да се подлагат на преценка оплакванията на касатора за необсъждане на хипотезата съобразил ли се е работникът с периода на командировката и отправяйки претенция за присъждане на дневни извън периода, е проявил недобросъвестно отношение към трудовоправните отношения, дали е изпълнил задължението си да даде отчет съобразно НСКСЧ, както и по приложението на чл.37 ал.1 от посочената Наредба – такива възражения ответникът не е въвел в процеса в предвидения в процесуалния закон срок, не са събирани доказателства в тази насока и те не са обусловили изхода на спора. С оглед изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 ГПК атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. На основание чл.78 ал.3 ГПК на касатора не се следват разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Старозагорския окръжен съд, І граждански състав, № 149/25.ІV.2014г. по гр.д № 1085/2014г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: