Р Е Ш Е Н И Е № 259 гр. София, 07.12.2018 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Захарова ЧЛЕНОВЕ: Бисер Троянов Петя Шишкова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Калин Софиянски, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КД № 936/18г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по повод на постъпила жалба от защитника на подсъдимия К. П. П. срещу решение № 256 от 25.06.2018г., постановено по ВНОХД № 533/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 49 от 06.03.2018г. по НОХД № 220/18г. на Софийски градски съд. Първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен в това, че на 13 срещу 14.10.2015г. в [населено място],[жк], бл.***, вх.*, ет.*, ап.*, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, умишлено умъртвил рождената си майка С. В. И., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, и на основание чл.116, ал.1, т.3 и т.6, пр.2 и 3, вр.чл.115, вр. чл.63, ал.1, т.1, вр. чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от пет години. Въззивната инстанция е изменила присъдата в частта за наказанието, като е намалила срока на лишаването от свобода на четири години. С касационната жалба се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативно, намаляване на наказанието и приложение на разпоредбата на чл.66 от НК. Релевирани са и трите касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Като съществено процесуално нарушение се сочи отказа на съда да уважи направените доказателствени искания, и ограничаването по този начин на възможността да се установи, че убийството е извършено в състояние на афект, както и че за смъртта е допринесло и епилептичното заболяване на пострадалата. Твърди се, че приложението на разпоредбата на чл.63 от НК, изводът за наличие на по-тежко квалифициращия признак „особена жестокост“, и за форма на вината пряк умисъл противоречат на материалния закон. Явната несправедливост на наказанието се извежда от неправилното приложение на разпоредбите на чл.63 и чл.58а от НК, както и от несъобразяването с многобройните смекчаващи обстоятелства. В съдебно защитникът поддържа доводите в жалбата. Становището на представителя на ВКП е, че решението следва да бъде оставено в сила. Според него доказателствените искания не са уважени законосъобразно, тъй като касаят признати факти, всички възражения относно правната квалификация са надлежно обсъдени, а при определяне на наказанието е проявена достатъчна снизходителност. Самият подсъдим изразява съжаление за извършеното. Моли за намаляване на наказанието, за да има възможност да завърши средното си образование. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Подадената от легитимирано лице и в законоустановения срок касационна жалба е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Съдебното следствие пред първоинстанционния Софийски градски съд е протекло по реда на гл. ХХVІІ от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Допълнително са изслушани частични обяснения на подсъдимия и показания на негови роднини, приети са характеристики от училището му. Излагайки твърденията си за допуснати съществени процесуални нарушения, защитникът на П. е изградил тезата, че като е отказал да събере допълнителни доказателства, съдът е постановил решение при неизяснена фактическа обстановка. Визирани са оставени без уважение доказателствени искания в две насоки – за установяване на обстоятелството, че подсъдимият е извършил деянието в състояние на физиологичен афект, както и за установяване на факта, че миналото заболяване на пострадалата е допринесло за настъпването на смъртта. С оглед спецификите на избраната процедура, проверката за наличие на релевираното касационно основание изисква, преди всичко да бъде изяснен въпросът допустимо ли е след признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и одобряване на съгласието да не се събират доказателства за тях, да бъдат назначавани експертизи, изслушвани свидетели и подсъдими, приемани писмени доказателства, както и за изясняване на какви обстоятелства това е възможно. Отговорът е даден от ВКС с ТР № 1/2009г. на ОСНК. С категоричност е определено като недопустимо събирането на доказателства за факти, несъвместими с фактическото обвинение. Установяването на нови обстоятелства е възможно само при условие, че е съвместимо с фактологията по обвинителния акт и не внася съществени изменения в нейните очертания. При възникнали съмнения относно съставомерните признаци на деянието, особените правила са неприложими. Ограничението се отнася и до процесуалните възможности на въззивния съд, който не би могъл да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти. Тезата, че доказателствените искания, насочени към установяване на състояние на физиологичен афект е следвало да бъдат уважени, тъй като са относими към правната квалификация, а не към фактическата рамка на обвинението, не може да бъде споделена. За да бъде квалифицирано деянието като престъпление по чл.118 от НК, наред с елементите от състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.3 и 6 от НК, следва да съществуват и допълнителни – състояние на силно раздразнение, предизвикано от противоправно поведение на пострадалия с възможни тежки последици за подсъдимия или негови ближни. Тези допълнителни признаци не правят изключение, и както всеки признак от състава на престъплението следва да бъдат изпълнени със съдържание от установените факти. Както вече беше изяснено в принципен план, става въпрос за обстоятелства, които не трябва да противоречат на описаните в обвинителния акт и признати от подсъдимия. В конкретния случай това не е така. Състоянието на физиологичен афект се проявява с определени специфични симптоми - промени в мисленето, в жестикулацията, в лицевия израз, във вегетативната и сърдечно-съдовата система, за чието констатиране и анализиране са необходими специални знания от областта на медицината. Експертизата не представлява факт, но въз основа на доказателствата и доказателствените средства установява наличието или липсата на симптоми на физиологичния афект, а те се отнасят към фактическите данни. В обстоятелствената част на обвинителния акт е записано, че вещите лица не са установили състояние на физиологичен афект, което означава, че обвинението е приело и подсъдимият се е съгласил, че външните му прояви не са съществували. При това положение съдът правилно е отказал да назначи експертиза за установяване на противоположния факт – че са съществували. Отказът е напълно законосъобразен и с оглед описанието на фактите, които защитникът свързва с евентуалното поведение на пострадалата, провокирало раздразнение. Действително, в обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи, че И. е ударила П. по главата с телефонния си апарат. Този удар, обаче, не би могъл да се определи като противоправен, тъй като е предшестван от агресията на подсъдимия, предизвикала възприетите от св.Х. писъци. Теорията и съдебната практика са категорични по въпроса, че по-леко квалифицираният състав е неприложим, когато неправомерните действия на дееца са първопричина за конфликта, предизвикал раздразнението му. Искането за установяване на връзка между епилепсията и смъртта на пострадалата също е оставено без уважение напълно законосъобразно. При хипотезата на задължителна експертиза по смисъла на чл.144, ал.2, т.1 от НПК, вещото лице е дало заключение за смърт в резултат на механична асфикция. В обстоятелствената част на обвинителния акт са залегнали експертните изводи за механизма на настъпване на смъртта. Не се споменава епилептичен припадък. В случай, че причината за смъртта е комплексна, експертът е длъжен да посочи и останалите фактори, допринесли за настъпването й. Съгласно чл.152, ал.3 от НПК следва да отрази и всички допълнително открити обстоятелства от значение за делото. Това, че не е установил, че по време на убийството пострадалата е изпаднала в болестно състояние, допринесло за смъртта й, означава, че не е констатирал фактически данни за това, а подсъдимият се е съгласил с липсата им и избраната от него процедура го лишава от възможност в хода на съдебното следствие да установи обратното. Неуважените доказателствени искания не разкриват желание за установяване на допълнителни факти в рамките на обвинението, а са израз на несъгласие със заключенията на експертизите по въпроси, относими към съществени елементи от състава на престъплението. Легитимният способ за опровергаване на изводите на вещите лица е провеждането на съдебно следствие по общия ред, от каквото подсъдимият доброволно се е отказал, за да понесе смекчена отговорност. Искането за преквалификация на деянието е обсъдено подробно във въззивното решение и е намерило обоснован отговор, който се споделя и от настоящатата инстанция. В касационната жалба не са изложени аргументи в негова подкрепа. Оплакванията за неправилно приложение на разпоредбата на чл.63 от НК и за явна несправедливост на наложеното наказание са основателни. Санкционната част на нормата на чл.116, ал.1 от НК предвижда алтернативно лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Първостепенният съд е преценил, че справедливото наказание е доживотен затвор, приложил е към него редукцията по чл.63, ал.1, т.1 от НК, индивидуализирал го е на седем години и шест месеца лишаване от свобода в границите от три до десет години, след което на основание чл.58а, ал.1 от НК го е намалил с една трета на пет години. Въззивният съд е констатирал, че като е обсъждал кое от предвидените различни по вид наказания в чл.116, ал.1 от НК е справедливо, Софийски градски съд е приложил закона неправилно. Според него принципът на законоустановеност на наказанието изисква редукцията по чл.63, ал.1, т.1 от НК да бъде извършена преди избора на най-подходящата от трите алтернативи, поради което преценката следвало да се ограничи само до лишаването от свобода за срок от три до десет години, и след определяне на справедливото наказание, то да бъде намалено с една трета. ВКС намери, че подходите предложени и от двете съдебни инстанции противоречат на материалния закон. Въззивният съд е съобразил постановеното в ТР № 2/2015г. на ОСНК на ВКС, че специалните правила на чл.63 от НК имат приоритетно приложение пред тези на чл.58а от НК, и че разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.58а от НК, които позволяват преценка дали наказанието доживотен затвор е най-подходящо, нямат отношение към случаите на непълнолетни извършители, но е допуснал нарушение при извършване на редукцията по чл.63 от НК. Начинът на замяна на предвидените алтернативни наказания, е изяснен в съдебната практика още с ТР № 10/1970г. на ОСНК на ВС. Пределите, в които съдът определя наказанието, се установяват след замяна на всичките алтернативно предвидени наказания. Отнесено към конкретния случай, това предписание означава, че след като е признал непълнолетния подсъдим за виновен в извършено престъпление по чл.116, ал.1 от НК, съдът е следвало да замени на основание чл.63, ал.1, т.1 от НК доживотния затвор и доживотния затвор без замяна с лишаване от свобода от три до десет години, след това да замени на основание чл.63, ал.1, т.2 от НК лишаването от свобода за срок от петнадесет до двадесет години с лишаване от свобода до пет години, и така да достигне до установената от закона санкция лишаване от свобода в диапазон от три месеца до десет години. След като прецени в така определените рамки кое наказание е справедливо, заради приложените особени правила по гл.ХХVІІ от НПК, да го редуцира с една трета. Въззивният съд е изложил съображения, че наказанието на П. следва да се индивидуализира при „макар и минимален“ превес на смекчаващите обстоятелства, но поради неточното приложение на закона, на практика му е определил наказание, надвишаващо средния размер. Настоящият състав на ВКС споделя извода за превес на смекчаващите обстоятелства, поради което намира, че санкцията на подсъдимия П. следва да бъде намалена. При преценката за степента на обществената опасност на деянието и дееца, правилно са отчетени като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на П., изразеното разкаяние и съжаление за извършеното, фактът, че е продължил образованието си, положителните характеристични данни, съдържащи се в депозираните пред съда показания на дядо му, баба му и братовчед му. Отегчаващо обстоятелство е едновременното наличие на три отделни по-тежко квалифициращи деянието признака. Като смекчаващо обстоятелство въззивният съд е оценил наличието на „провокация“ и „настойчиво-агресивно поведение“ от страна на пострадалата. Тези изводи не почиват на фактическа основа. Действително, сред приетите за безспорно установени обстоятелства, са честите конфликти между майката и сина, последният от които е станал причина за извършване на инкриминираното деяние, но тезата, че конфликтите са провокирани от родителя е в противоречие с фактическите данни. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено точно обратното – в общ план, конфликтите са били заради недоброто поведение и оценки на подсъдимия, а конкретната разправия – заради това, че безпричинно е отсъствал цял ден от училище, че е закъснял, без да предупреди майка си, че е отказал да обясни защо има рана от изгаряне с цигара. От показанията на разпитаните роднини на подсъдимия и пострадалата също се установява, че И. е била грижовен родител и взискателен родител, макар да се е случвало да го обижда, когато развали успеха си. Обстоятелството, че И. е ударила П. по главата с мобилния апарат, също е интерпретирано неточно, както вече беше посочено по повод възраженията на защитника за наличие на физиологичен афект. При горното, ВКС намери, че адекватното наказание за осъщественото престъпление е лишаване от свобода за срок от три години. След намаляването му с една трета на основание чл.58а, ал.1 от НК, подсъдимият П. следва да изтърпи лишаване от свобода за срок от две години. Разпоредбата на чл. 55 от НК е неприложима, тъй като с оглед по-тежко квалифициращите признаци, случаят не би могъл да се прецени като значително по-лек от типичните, обхванати от престъпния състав, смекчаващите обстоятелства не са многобройни и никое от тях не носи белезите на изключителност. Искането за отлагане на изпълнението на наказанието не следва да бъде уважено. Квалифицираното убийство представлява най-тежкото възможно посегателство срещу изключително значим правнозащитен обект, поради което освобождаването от ефективно изпълнение на наказанието би компрометирало справедливостта на наказанието и би попречило за постигане на целите на генералната превенция. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Изменя решение № 256 от 25.06.2018г., постановено по ВНОХД № 533/2018 г. на Софийски апелативен съд, като намалява срока на наложеното на К. П. П. наказание лишаване от свобода на две години. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.