1 4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 338 гр. София, 22.07.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 1291 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. И. Т. – М. лично и като законен представител на малолетния Н. Е. М. срещу определение № 72 от 30. 03. 2022 г. по т. д. № 612/2022 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на частните жалбоподатели за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 304 ГПК, на влязло в сила решение № 88 от 12. 10. 2021 г. по т. д. № 463/2021 г. на Бургаски окръжен съд. С него е уважена жалбата на Й. Е. М. срещу постановения от Агенция по вписванията отказ № 20210923121041-2/29. 09. 2021 г. в частта му, с която е отказано вписване в търговския регистър прекратяване дейността на „НЕМ – Консултинг“ ЕООД предвид смъртта на едноличния собственик на капитала на дружеството, откриване производство по ликвидация и определяне срок на ликвидацията, като е указано на Агенцията по вписванията да впише посочените обстоятелства. Частните жалбоподатели поддържат, че атакуваното определение е неправилно и правят искане за отмяната му по изложени в жалбата съображения. Изразяват становище, че съставът на ВКС неоснователно се позовава на т. 2 на ППВС № 2/1977 г., което било постановено в една напълно различна правна и обществена рамка, както и на Тълкувателно решение № 7 от 31. 07. 2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Сочат, че спорният въпрос в настоящия случай не може да бъде пререшаван, а има несъмнени и съществени материалноправни последици за молителите частни жалбоподатели в настоящото производство. Излагат съображения, че молбата на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК вр. чл. 304 ГПК за отмяна на решението следва да бъде разгледана, тъй като целта на производството за отмяна е да се даде възможност, когато се установи, че са съществували конкретни безспорни пречки за установяване на обективната истина и постановяване на справедливо решение по едно дело, тези пречки да бъдат отстранени и производството възобновено. Оспорват като необосновани аргументите на съда, с които принципно се изключват молителите като легитимирани лица в хипотезата на чл. 304 ГПК, тъй като не са заявители пред ТРРЮЛНЦ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частните жалбоподатели, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от И. И. Т. – М. лично и като законен представител на малолетния Н. Е. М. молба за отмяна, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваният акт не е измежду съдебните актове, подлежащи на отмяна по реда на чл. 303 ГПК, тъй като не се ползва със сила на пресъдено нещо, нито разрешава материалноправен спор. Позовал се е на ППВС № 2/1977 г. и на Тълкувателно решение № 7 от 31. 07. 2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Посочил е, че действително производството по ликвидация, предпоставено от прекратяването на дейността на търговеца, би имало евентуални материалноправни последици за молителите, но тези последици не са пряко производни на атакуваното съдебно решение, нито на самото вписване. В определението е подчертано, че защитата на молителите е възможна по исков път – чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 537, ал. 2 ГПК, вкл. и със спиране на охранителното производство – чл. 536 ГПК. Изтъкнато е, че едностранният характер на охранителното производство изключва и процесуалната легитимация на молител, различен от заявителя в регистърното производство. Извършената от първия тричленен състав на ВКС преценка относно допустимостта на молбата за отмяна е правилна. Съгласно т. 2 на Постановление № 2 от 29. 09. 1977 г. по гр. д. № 1/77 г. на Пленума на ВС на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. В мотивите на постановлението са дадени разясненията, че това са актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, поради което не подлежат на отмяна определенията по движението на делата, актовете по охранителните производства и други подобни. В мотивите към т. 3 и т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 31. 07. 2017 г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения за подлежащите на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК актове на съдилищата, като е посочено, че институтът на отмяна се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо, и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Изяснено е, че отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, като тази нейна цел определя и приложното поле на отмяната като процесуален способ за защита, допустим по отношение на определен кръг съдебни постановления – влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. В съобразителната част на Тълкувателно решение № 6 от 20. 05. 2022 г. по тълк. д. № 6/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че правното естество на отмяната, чиято правна уредба в сега действащия ГПК не е променена, обуславя приложението на тълкувателния подход, използван в т. 2 ППВС № 2/1977 г., препотвърден и в Тълкувателно решение № 7/2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно който отмяната има за цел преодоляване на неправилно формираната сила на пресъдено нещо на съдебен акт, когато пораждането й е резултат на основанията по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК и възстановяване висящността на исковото производство. Тази цел определя приложимостта на отмяната като извънреден способ за контрол по отношение на конкретни актове. От изложеното следва, че приложното поле на отмяната включва съдебни актове, характеризиращи се с конкретен правен ефект - сила на пресъдено нещо в трите му проявления /правоустановяващо, праворегулиращо и преклудиращо/. Следователно, за да бъдат относими към разглежданото производство, актовете трябва да бъдат постановени от съд, в правораздавателно производство и да пораждат сила на пресъдено нещо. Решението, чиято отмяна се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 304 ГПК, е постановено в производство по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и не попада в обхвата на актовете, подлежащи на извънинстанционен контрол. Решенията, постановени в охранителното регистърно производство, което е с едностранен и безспорен характер, не разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. С тях не се дава защита по повод нарушени материални права, а се цели известяване относно промени /обстоятелства/, възникнали и подлежащи на вписване по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ. Извод за неприложимостта на извънинстанционния способ следва пряко и от възможността по чл. 26 ЗТРРЮЛНЦ при влязъл в сила отказ на длъжностното лице по регистрацията да се инициира ново производство за вписване на същите обстоятелства. Не би могло да се приеме, че е налице и хипотезата на чл. 304 ГПК, регламентираща правото на отмяна за трето лице, спрямо което решението има сила, независимо, че не е било страна по делото, именно поради едностранния характер на производството по ЗТРРЮЛНЦ /в случая заявител в производството е била Й. Е. М., която е подала и жалбата срещу отказа за вписване/. В този смисъл е последователната практика на ВКС, обективирана в определения по т. д. № 2424/2013 г., ІІ т. о., ч. т. д. № 512/2014 г., І т. о., ч. т. д. № 2098/2019 г., І т. о., т. д. № 4/2022 г., ІІ т. о. и др. По изложените съображения молбата на И. И. Т. – М. лично и като законен представител на малолетния Н. Е. М. за отмяна на постановеното в производство по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ решение № 88 от 12. 10. 2021 г. по т. д. № 463/2021 г. на Бургаски окръжен съд е недопустима и като я е оставил без разглеждане с атакуваното определение, първият тричленен състав е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение № 72 от 30. 03. 2022 г. по т. д. № 612/2022 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.