Р Е Ш Е Н И Е № 66 гр. София, 26 април 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКАИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря НЕВЕНА ПЕЛОВА и на прокурора от ВКП БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 205/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА, подадена от защитника на подсъдимия И. Г. М., против решение № 5 от 13.01.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 377/2015 г. на АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА с доводи за наличието на трите основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. В подкрепа на релевираните оплаквания се изтъкват съображения за неоснователен отказ на въззивния съд да приложи по отношение на извършеното деяние чл. 9, ал. 2 от НК, както и да определи наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК. С оглед на изложеното и при условията на алтернативност, се прави искане за оправдаването на И. М. или за определяне на наказание под най-ниския предвиден предел, а именно пробация и кумулативно наказание глоба в минимален размер. В съдебното заседание пред настоящата инстанция жалбата на касатора М. се поддържа от упълномощен защитник, който моли подзащитният му да бъде оправдан или да му бъде наложено наказание пробация и глоба в размер на 1000 /хиляда лева/ лв., като при решение на касационната инстанция да остави наложеното по вид наказание „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно ефективно, то да бъде определено към минималния размер. ПРОКУРОРЪТ от ВКП е на становище за неоснователност на подадената касационна жалба при липса на допуснато нарушение на материалния и процесуален закон, и правилно определено по вид и размер наказание, съобразено с обществената опасност на деянието и дееца. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКАТА ПО ЧЛ. 347 ОТ НПК, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ И СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ НАМЕРИ СЛЕДНОТО: Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на Глава двадесет и седма от НПК, като с присъда № 87 от 05.10.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 11688/2015 г. Окръжен съд – Варна е признал подсъдимият И. Г. М. за виновен в това, че 08.08.2014 г. около 00:55 ч., в [населено място], /община/, /област/, на кръстовището на ул."улица" и [улица]дал подкуп - парична сума в размер на 10 /десет/ лева - 2 бр. банкноти, всяка с номинал 5 лева, със серийни номера: № /номер/ и № /номер/, на полицейски орган - на ст. полицай С. В. И. - младши автоконтрольор при РУП-/населено място/ и на ст. полицай И. И. З. - полицай Охрана на обществения ред, за да не извършат действия по служба - за да не го тестват с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта, поради което и на основание чл. 304а, вр. чл. 304, ал.1 от НК, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, редуцирано по реда на чл. 58а, ал.1 от НК с 1/3 и е определил да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, търпимо на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС при първоначален строг режим в затвор, както и наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. в полза на Държавата. Със същата присъда и на основание чл. 307а от НК е отнет в полза на Държавата предмета на престъплението – 2 бр. банкноти, всяка с номинал 5 лв., със серийни номера: № /номер/ и № /номер/, които се намират на съхранение при домакина на ОД на МВР Варна. В тежест на подсъдимият са възложени направените по делото разноски в размер на 82.44 /осемдесет и два и четирдесет и четири/ лв. по сметка на ОД МВР - Варна и 20 /двадесет/ лв., по сметка на Варненски окръжен съд. С атакуваното пред касационната инстанция решение № 5 от 13.01.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 377/2015 г. Апелативен съд – Варна е изменил първоинстанционния съдебен акт, като е увеличил наложеното на подсъдимия М. наказание лишаване от свобода от осем месеца на една година и четири месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. В останалата и част, присъдата на Окръжен съд – Варна е потвърдена. КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА ПО СЛЕДНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ: Проверката на обжалвания въззивен съдебен акт не сочи на допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с проверката, анализа и оценката на доказателствата по делото. Производството е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Установяването на фактите е извършено в рамките на посочената приобщените от досъдебната фаза доказателства и доказателствени средства като съдилищата са изпълнили задълженията си да проверят съответствието на направеното от подсъдимия самопризнание на обстоятелствата в обвинителния акт със събраните в досъдебното производство доказателства. Изложени са мотиви в подкрепа на направените констатации относно обстоятелствата от предмета на доказване. Направените правни изводи са правилни. Апелативен съд – Варна е изложил убедителни мотиви в достатъчен обем, съобразени с указанията в ТР № 1/06.4.2009 г. на ВКС, които не следва да бъдат преповтаряни. Отправената критика към оценъчната дейност на втората инстанция, касаеща необсъждане на многобройните, според защитата, смекчаващи вината обстоятелства, довело до налагане на явно несправедливо наказание, е неоснователна. Идентични доводи са развити с въззивната жалба и са получили подробен отговор по реда на чл.339, ал.2 от НПК на л. 5 и л. 6 от обжалваното решение. Отказът на Апелативният съд – Варна да приеме деянието за малозначително и да приложи чл. 9, ал. 2 от НК поради ниската стойност на предмета на престъплението – паричната сума от десет лева, дадена в дар на полицейския орган, е правилен и законосъобразен. За да бъде прието деянието за малозначително, то следва изобщо да не оказва отрицателно въздействие върху обществените отношения или да не ги застрашава, т.е. деянието да не е обществено опасно, макар и привидно да осъществява признаците на състав на престъпление от Особената част на НК. В този смисъл, изводите на въззивния съд относно обекта на засягане от извършеното от М. деяние и обществената опасност на последното, напълно се споделят. Ниската стойност на предмета на престъплението по принцип би могла да обоснове извод за малозначителност, но не и в конкретния случай, поради характера на засегнатите обществени отношения, касаещи дейност на органи на власт, във функциите на които е възложено да следят за спазването на закона. Подлагайки ги на корупционен натиск с деянието, деецът въздейства върху изпълняващите закона органи демотивиращо, с развращаващ ефект и подравящ доверието в дейността им, независимо какъв е размерът на подкупа. Независимо от липсата на основание за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК, Апелативен съд – Варна е надценил обществената опасност на деянието и дееца, поради което и наложеното на И. М. наказание е явно несправедливо по размер. За да мотивира увеличаването на наказанието на подсъдимия, въззивната инстанция е изложила и аргументи за съставени на М. от сектор Пътна полиция седем наказателни постановления и два фиша по повод на извършени административни нарушения – обстоятелство, което би могло да даде оценка на дееца като водач на МПС в рамките на наказателно производство за извършено транспортно престъпление, но не и в настоящото, образувано за престъпление по раздел ІV на Глава осма от НК. Изброените в касационната жалба смекчаващи вината обстоятелства: младата възраст на дееца, ниска обществена опасност на деянието и дееца, ниската стойност на предмета на престъплението, макар и да нямат характер на многобройни или смекчаващи, както правилно са оценени от въззивния съд, и през призмата на обремененото съдебно минало на М. налагат извод за прекомерност на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца /след редукция по чл. 58а, ал. 1 от НК на завишеното на две години лишаване от свобода наказание/. На отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства е отдадена несравнимо по-голяма тежест от действителната. Вярно е, че той е осъждан пет пъти, но за деяния доста далеч във времето /първите четири са извършени в периода 2004 – 2006 г. и са били предмет на производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, а по последното, пето осъждане, деянието е извършено през 2012 г./. За две от посочените осъждания са налагани съответно наказания „глоба” и „пробация” като за останалите три са налагани наказания „лишаване от свобода” в размер на шест, три и пет месеца, като изпълнението на първото е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, а другите две са определени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Четири от предходните осъждания на М. са за престъпления против собствеността, петото - за престъпление против паричната и кредитната система. Наказанието за настоящето деяние, отличаващо се с по-висока степен на обществена опасност и предвиждащо по-висок санкционен максимум, следва да бъде определено отново при условията на чл. 54 от НК и съобразено с разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, но в размер, достатъчен да поправи и превъзпита дееца. Поради това, решението на Апелативен съд – Варна следва да бъде изменено по отношение на размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на М. като същото да бъде намалено на девет месеца и след задължителната за производствата по реда на Глава 27 от НПК редукция на наказанието на основание чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета - подсъдимият следва да изтърпи „лишаване от свобода” за срок от шест месеца при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „закрит” тип. Определеното в този размер наказание настоящият състав намира за съответно на обществената опасност на подсъдимия и извършеното деяние, и съобразено с целите на генералната и личната превенция. По изложените по-горе съображения, съставът на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 351, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 3 от НПК, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА решение № 5 от 13.01.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 377/2015 г. по описа на Апелативен съд – Варна като намалява наложеното на подсъдимия И. Г. М. при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК наказание от една година и четири месеца „лишаване от свобода” - на шест месеца „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, в затворническо общежитие от закрит тип. В останалата част оставя в сила въззивното решение. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: