Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение Р Е Ш Е Н И Е № 235 София, 16.05.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ ЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Райна Пенкова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 412 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.2 ГПК. Образувано е по молба на И. И. (австрийски гражданин) с вх. № от 12.01.2012 г., уточнена с молба от 07.03.2012 г. за отмяна на влязло в сила решение от 1.06.2011 г. по гр.д. № 3842 /2009 г. на Бургаския районен съд (в решението е посочено, че е по гр.д. № 825 /2008 г.), с което е отхвърлен иск на молителя срещу Д. И. австрийски гражданин) за прогласяване на недействителността на извършена от ответника продажба на дворно място в [населено място], индивидуализирано в решението, на основание чл.24,ал.4 СК. Молителят, твърди, че решението е неправилно и че с влязло в сила на 28.02.2012 г. решение от 17.01.2012 г. по н.а.х.д. № 3951 / 2011 г. на РС Бургас е установено, че декларация, която Д. И. е подписала и представила за извършването на разпоредителната сделка, по отношение на която е постановено решението, чиято отмяна се иска, с която е декларилала, че не е омъжена, е неистински документ, за което тя е призната за виновна за престъпление по чл.313 НК и на основание чл.78а, ал.1 НК е освободена от наказателна отговорност и и е наложено административно наказание „глоба”, с което е осъществено основание по чл.303,ал.1,т.2 ГПК за отмяна на неправилното решение. Ответникът по молбата Д. И. твърди, че молбата е неоснователна. Ответникът по молбата [фирма] не изразява становище. Съдът е приел молбата за отмяна за допустима със свое определение от 11.04.2012 г. По основателността на молбата за отмяна : Искът на И. И. срещу Д. И. е основан на твърдения, че имотът, предмет на сделката, е придобит в режим на съпружеска имуществена общност между И. И. и Д. И. и разпоредителната сделка е извършена без участието и съгласието на ищеца. С представеното решение от 17.01.2012 г. по н.а.х.д. № 3951 / 2011 г. на РС Бургас е установено, че декларацията, която Д. И. е подписала и представила на нотариуса за извършването на разпоредителната сделка, с която е декларилала, че не е омъжена, е неистински документ., Д. И. е призната за виновна, че с това е извършила престъпление по чл.313 НК. Декларацията е представена и по настоящото дело. Искът за прогласяване на недействителността на сделката е отхвърлен с решението, чиято отмяна се иска, защото, макар съдът да е приел, че процесният имот с който Д. И. се е разпоредила, безспорно е бил придобит по време на брака на Д. И. с И. И. (стр.4,абзац 3), е приел, че този имот е бил лична собственост на Д. И., т.к. е придобит чрез трансформация на нейно лично имущество (по чл.23,ал.1 СК, респ. чл.21,ал.1 СК (отм.) – баща и и е прехвърлил своя дял от имота срещу два телевизора, които са и били дарени от нейния брат, а чичо и и е прехвърлил своя дял срещу заплащането на парични средства, които са и били дарени от баща и; а при извършената по-късно замяна с общината, Д. И. е заменила идеална част от имот, нейна собственост, с оглед осъществената трансформация и съответно получената част от общината, също е нейна лична собственост, заедно с притежаваната преди това част от същия имот, отново поради осъществената трансформация..Съдът е приел за недоказани твърденията на ищеца И. И., че идеалните части, придобити от чичото на ответницата Д. И. и от баща и, са били купени с общи средства на двамата съпрузи. Т.е. решението не е било основано на неистинския документ и извършеното от Д. И. престъпление по чл.313 НК не е обусловило решението, чиято молба се иска - съдът не е приел извод, че искът е неоснователен, защото Д. И. не е била омъжена, а обратното – приел е за безспорно, че Д. И. е придобила имота по време на брака и с И. И., но че способите за придобиване (трансформация на лично имущество на Д. И.) изключват съпружеската имуществена общност.. Представеното с молбата за отмяна доказателство – съдебно решение по наказателно дело, е във връзка с преюдициално правоотношение - че Д. И. е била в брак с И. И. към момента на придобиването на процесния имот), по което съдът се е произнесъл инцидентно, а не с отделен иск. Представените с молбата за отмяна пълномощно от И. И. в полза на Д. И. да се разпорежда с притежавани от него имоти, за което молителят твърди, че не е използвано, няма значение за делото. Представеният с молбата за отмяна договор, сключен на 01.02.2007 г. между Д. И. и [община], не е ново доказателство, той е представен по делото (л.123) и е обсъден в решението, чиято отмяна се иска, за него не се твърди неистинност, нито друго основание за отмяна. Поради изложеното дотук молбата е неоснователна. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Ответниците по молбата не претендират разноски и не са доказали, че са направили такива, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. И. с вх. № от 12.01.2012 г., уточнена с молба от 07.03.2012 г., за отмяна на влязло в сила решение от 1.06.2011 г. по гр.д. № 3842 /2009 г. на Бургаския районен съд, г.о. (в което е посочено, че е по гр.д. № 825 /2008 г.) на основание чл.303,ал.1,т.2 ГПК. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.