6 Р Е Ш Е Н И Е № 65 София, 10.07.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател:Маргарита Соколова Членове:Светлана Калинова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1580/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Ш. Х., заместен от процесуалните си правоприемници: Ф. И. Х., А. И. Ч. и С. И. Х., и на Х. А. Б., Х. А. Л., С. А. С., З. А. А. и В. А. Б. срещу въззивното решение № 39 от 25.01.2017 г. по в. гр. д. № 462/2016 г. на Смолянския окръжен съд. С това решениие е отменено решение № 134 от 12.10.2016 г. по гр. д. № 104/2016 г. на Маданския районен съд и са уважени предявените от С. С. Х., М. Н. Ч. и Я. Е. Х. срещу касаторите искове по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като е признато за установено, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство от Н. Ш. Х. на част от имот с площ 74 кв. м., обозначени с жълт цвят на приложената към заключението на съдебно-техническата експертиза комбинирана скица № 1, като при попълване на кадастралния план на [населено място] с имот пл. № 182а от 2005 г. е допусната грешка при заснемане на южната му граница и описаната площ неправилно е заснета като част от имот пл. № 182, вместо към имот пл. № 182а, както и при попълването на кадастралния план от 2014 г. с имот пл. № 291 също е допусната грешка и площта от 74 кв. м., обозначена с жълт цвят на приложената комбинирана скица № 2, неправилно е заснета към имот пл. № 291, вместо към имот пл. № 182а. Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск; изложени са оплаквания и за неправилност на същото. С определение № 44 от 29.01.2018 г. състав на І-во г. о. на ВКС е приел, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправни въпроси в т. 1 и т. 3, тъй като не се разкрива нередовност на исковата молба, която да е довела до недопустимост на обжалваното въззивно решение на това основание. Не е допуснато касационно обжалване и по четвъртия въпрос, като е прието, че е допустим иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници. Със същото определение касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради необходимост от преценка за съответствие на въззивното решение с разрешението, дадено в т. 2 на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, по въпроса: не следва ли в производството по чл. 54, ал. 2 ЗКИР изводът за принадлежността на правото на собственост и неправилното отразяване на границите на това право да е съобразен с определените с административния акт граници на реституирания имот. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., провери заявените с жалбите основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: По делото е установено, че имот № 182а, както и съседният му от юг имот № 291, произхождат от един общ имот № 182, находящ се в строителните граници на [населено място] и принадлежал на общия на страните наследодател Ш. Б. Х.. Имот № 182а е възстановен с решение № 8/95 от 07.01.1993 г., изх. № 201 от 10.10.2005 г. на ОСЗГ на наследниците на Ш. Х.: Н. Х., И. Х., Р. Л. и Б. К., които са се снабдили с констативен нотариален акт № 79 от 08.11.2005 г. При издаването му са били представени, освен други документи, и посоченото решение на ОСЗГ и скица на ТСУ Мадан. По-късно, с н. а. № 89 от 14.11.2005 г. И. Х., Р. Л. и Б. К. продали притежаваните от тях общо 3/4 ид. ч. от имот № 182а на Н. Х.-прекия наследодател на ищците по делото. Възстановяването на имот № 182a е извършено, като границите му са определени според записаното в решението, съгласно план, изработен 1987 г. Установява се, че това е неодобрен кадастрален план, изработен в периода 1987-1991 г. Издадена е и заповед № РД-371 от 31.08.2005 г. за попълване на този план с имот № 182а като част от имот № 182. Възстановяването на имот № 291 /останалата след възстановяването на имот № 182а част от имот № 182/ е извършено с решение № 8/95 от 14.10.2014 г. на ОСЗ, изх. № 201 от с. д. То е предшествано от заповед № К-12 от 02.09.2014 г. за одобряване на проект за частичен кадастрален план, като се създава нов имот с площ 596 кв. м. и за него се определя кадастрален № 291. Негови собственици са всички наследници на Ш. Б. Х., които са страните по делото. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в неодобрения кадастрален план /от 1991 г./ е отразен общият имот № 182, като е заснета и отразена подпорна стена, частично разделяща имота на две части, която започва от източната граница на имота и стига приблизително до средата на самия имот. Стената представлява зид от суха каменна зидария, който според вещото лице е изграден преди 1950 г. Отразени са и стълби на северозапад от стара двуетажна сграда, находяща се в южната част на общия имот № 182. В тази южна част, сега имот № 291, са построени две полумасивни жилищни сгради - едноетажна и двуетажна. В северната част на общия имот, сега имот № 182а, е изградена масивна двуетажна жилищна сграда, собственост на ищците. Ищците твърдят в исковата молба, че при заснемането на южната граница на собствения им имот № 182а е допусната грешка, изразяваща се в неправилното й заснемане по линията 2, 11, 10, 9 съобразно отразеното на скица-проект от 18.02.2016 г. Тази скица е приложена на л. 16 от първоинстанционното дело. Вещото лице по назначената по настоящото дело съдебно-техническа експертиза сочи, че на скицата към заповедта от 2005 г., с която е извършено попълването на имот № 182а в неодобрения кадастрален план от 1987-1991 г., границата между двата имота - № 182а и 182, впоследствие № 291, е по каменния зид и оттам на 2.20 метра южно от тоалетната в съседния от запад имот. Каменният зид обаче е заснет погрешно от стълбите на запад, като на скици №№ 1 и 2 към заключението грешното заснемане е означено с червена линия и знака „х”. Това грешно заснемане - като права линия, вместо във формата на дъга, е допуснато още в неодобрения кадастрален план, но заповедта от 2005 г. е издадена съобразно този план, без да се извърши ново заснемане и така грешката е повторена. Вещото лице установява още, че в графичната част към заповедта от 2014 г. каменният зид е заснет и отразен, но е отразен и погрешно заснетия зид и по него минава границата между имотите, а на място има само един зид. Налице е грешно заснемане на южната граница на имот № 182а, утвърдена с плана от 2005 г., и в частта след края на каменния зид до западния й край, като в тази част границата не е материализирана - представлява една бразда. Този западен край реално отстои на 2.20 м южно от съществуваща тоалетна в съседния имот. Съобразявайки така установените обстоятелства, вещото лице е заключило, че вярната южна граница на имот № 182а минава по линията, означена на скици №№ 1 и 2 със зелен цвят, но според отразеното в плана е изместена на север, като площта, заснета към имот № 291, вместо към имот № 182а, е 74 кв. м., оцветени на скиците в жълто /л.л. 69 и 70/. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: Възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ се извършва с решение на оправомощения за това административен орган - поземлената комисия, сега общинска служба по земеделие. С него земята се обособява юридически като отделна вещ, което става с определяне на реалните й граници. До произнасянето на административния орган никое лице не може да се легитимира като собственик на определен имот, тъй като отнапред не може да се каже дали правото ще бъде възстановено, при кои съседи, в какви граници и площ - т. е. точното му местоположение върху земната повърхност. Следователно, правната индивидуализация на обекта на собственост възниква в резултат на волята на административния орган, формирана при спазване на предвидената в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ административна процедура. Становището, че в хипотезата на реституция по административен ред, каквато е тази по ЗСПЗЗ, юридическият акт, който определя границите на имота така, че те да могат да бъдат установени, е именно административният акт за реституция на този имот, е застъпено в т. 2 на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. В границите, определени с този административен акт, се разпростира и правото на собственост на лицето, в чиято полза същият е издаден. Решението на общинската служба по земеделие има конститутивно действие, включително и когато имотът се намира в границите на урбанизираните територии, каквато е разглежданата хипотеза. По отношение на тези имоти законът предвижда възстановяването да се извършва след издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Подлежащата на възстановяване част се определя с изработване на помощен план, който съдържа границите и номерата на бившите имоти и границите и номерата на съществуващите имоти и застрояването в тях, както и регистър на бившите и съществуващите имоти-чл. 13а, ал. 1, 2 и 3 ППЗСПЗЗ. За определянето на границите на бившите имоти могат да се ползват стари кадастрални, комасационни и други планове, аерофотоснимки, дешифровъчни фотосхеми и др., както и анкетиране или влязло в сила съдебно решение - чл. 13а, ал. 4 ППЗСПЗЗ. По така установените граници лицата, чиито права са засегнати, могат да направят писмени възражения, които, ако са основателни, водят до нанасяне на верните граници на имотите. В чл. 18д, ал. 9 ППЗСПЗЗ е предвидено, че решението на общинската служба по земеделие за определяне на границите на имотите подлежи на обжалване по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Така уредената процедура дава защита на заинтересуваните лица по административен ред. След влизане в сила на решението по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ /чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ/ изводът за принадлежността и пространствения обем на правото на собственост следва да е съобразен с определените с този административен акт граници на реституирания имот. В случаите, когото има спор за материално право, той следва да бъде разрешен по общия исков ред по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и постановеното по него решение ще бъде задължително за административния орган досежно вярното отразяване на границите на имотите. Това разрешение ще бъде приложимо, когато неправилното заснемане на границите поради наличие на грешка или непълнота при отразяването им рефлектира върху обема на правото на собственост. Такава хипотеза е налице, когато собствениците на съседни имоти са различни лица. В случая данните по делото са, че двата имота № 182а и № 291 са част от един общ имот, принадлежал на едно лице - общия на страните наследодател Ш. Б. Х., и са възстановени на наследниците на това лице. При това положение евентуалното невярно отразяване на имотната граница не е от значение за правото им на собственост. То не се отразява на действителното им състояние и не може да се определи като грешка или непълнота в кадастралния план по смисъла на това понятие, дефинирано в разпоредбата на пар. 1, т. 16 от ДР на ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г., изм., бр. 57 от 2016 г./ - несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Ето защо искът с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване на грешка и непълнота в кадастралния план от 1987-1991 г. се явява неоснователен. В подкрепа на извода за неоснователност на иска говори и разпореждането с н. а. № 89/2005 г. в полза на наследодателя на ищците с 3/4 ид. ч. от възстановения имот, което е извършено в границите, определени с реституционното решение. Обжалваното въззивно решение, с което е прието обратното, е неправилно и следва да бъде отменено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен от Върховния касационен съд, като искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответниците по иска следва да се присъдят разноските за водене на делото във всички инстанции, както следва: на Ф. И. Х., А. И. Ч. и С. И. Х. като наследници на И. Ш. Х. - 1 430 лева; на С. И. Х. - 600 лева и на З. А. А. - 300 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 39 от 25.01.2017 г. по в. гр. д. № 462/16 г. на Смолянския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. Х., М. Н. Ч. и Я. Е. Х. срещу Ф. И. Х., А. И. Ч., С. И. Х., Х. А. Б., Х. А. Л., С. А. С., З. А. А. и В. А. Б. иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признато за установено, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство от Н. Ш. Х. на част от имот с площ 74 кв. м., обозначени с жълт цвят на приложената към заключението на съдебно-техническата експертиза комбинирана скица № 1 /л. 69 по гр. д. № 104/2016 г. на Маданския районен съд/, като при попълване на кадастралния план на [населено място] с имот пл. № 182а от 2005 г. е допусната грешка при заснемане на южната му граница и описаната площ неправилно е заснета като част от имот пл. № 182, вместо към имот пл. № 182а, както и при попълването на кадастралния план от 2014 г. с имот пл. № 291 е допусната същата грешка и площта от 74 кв. м., обозначена с жълт цвят на приложената комбинирана скица № 2 /л. 70 по гр. д. № 104/2016 г. на Маданския районен съд/, неправилно е заснета към имот пл. № 291, вместо към имот пл. № 182а. ОСЪЖДА С. С. Х. от [населено място], [община], с ЕГН [ЕГН], М. Н. Ч. от [населено място], [община], с ЕГН [ЕГН] и Я. Е. Х. от [населено място], [община], с ЕГН [ЕГН], да заплатят на Ф. И. Х., А. И. Ч. и С. И. Х. разноски в размер на 1 430 лева, на С. И. Х. - разноски в размер на 600 лева и на З. А. А.- разноски в размер на 300 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: